От най-древни времена, като част от изкуството, скулптурата е била

От най-древни времена, като част от изкуството, скулптурата е била значим метод за изложение на културата на цивилизацията ни. Независимо дали става въпрос за бюст-паметници на велики водачи или алегорични изображения от каменната ера.

От Елада, през античните Египет и Рим, до сегашен Ню Йорк - мостри на скулптурата от хилядолетия красят храмове, монументи и публични здания .

Ето кои са творбите на изкуството, които са издържали тестването на времето и са останали в историята на човечеството.

Венерата от Вилендорф
 
iStock
Вилендорфската Венера или Венера от Вилендорф е дребна статуетка от интервала на праисторията , която изобразява женска фигура с обилни форми .

Открита е в палеолитното находище край село Вилендорф, Австрия. Смята се, че датира от интервала сред 24 хилядолетие пр.н.е. – 30 хилядолетие пр.н.е . Венерата съставлява гола жена с хипертрофирани кръгли форми , за които счита, че символизират женското изобилие. Тя няма лице, което е присъща специфичност за изкуството от палеолита.

Днес статуетката се съхранява в Природоисторическия музей във Виена.

Бюстът на Нефертити
 
Getty Images
Бюстът на Нефертити е направен от варовик, върху който е сложена боядисана гипсова мазилка.

Нефертити е била Великата кралска брачна половинка на египетския фараон Ехнатон . Смята се, че творбата е направено през 1345 година прочие н. е. от Тутмос, в чиято работилница е открит бюстът. Това е едно от най-често копираните творби от Древен Египет.

Благодарение на него, Нефертити се трансформира в една от най-известните дами на античния свят и икона на женската хубост . Скулптурата е открита през 1912 година от немски археолози. Бюстът е с височина 48 сантиметра и тежи към 20 кг. Лицето е изцяло симетрично и върху него съвсем няма увреждания, само че липсва инкрустацията на лявото око. Зеницата на дясното око е направена от кварц, боядисана с черна багра и закрепена с пчелен восък .

Днес бюстът на Нефертити може да бъде забелязан в музей в Берлин.

Големият Сфинкс в Гиза
 
Getty Images
Сфинксът в Гиза е голяма скулптура, която се намира край пирамидите в днешно Кайро. Той е символизирал фараона на Древен Египет като олицетворение на Бога на слънцето , по тази причина гледа на изток. Сфинксът има човешка глава и тяло на лъв , която пази покоя на фараоните, заровени в пирамидите. Фигурата на Сфинкса датира от 2500 година пр.н.е. Той е изобразен с човешко лице, необятно към шест метра. Статуята е издялана от варовик. Според класическата египтология изображението е на Хефрен – наследник на Хеопс.

Това е една от най-емблематичните фигури , завещани от античните египтяни. Носът на Сфинкса е строшен, като най-разпространената доктрина хвърля виновността върху Наполеон Бонапарт . Твърди се, че статуята е била обстрелвана по време на френското настъпление в Египет през 18 век. Тази доктрина, обаче, бързо е отхвърлена, откакто се появяват остарели рисунки на Сфинкса, правени към век преди раждането на императора. На тях ясно се вижда счупеният нос.

Теракотената войска
 
Getty Images
Тази археологическа находка e открита през 1974 година. Композицията бързо става измежду основните забележителности на Китай. Представлява отбор от скулптури на 8101 воини . Всички те, дружно с каляските и конете, са направени от теракота в действителен размер . Височината на воините варира от 185 сантиметра до 209,77 см. Счита се, че Теракотената войска е изваяна към 240 пр.н.е. особено за мавзолея на император Цин Шъхуан.

За своята теракотена войска първият китайски император употребявал големи финансови и човешки запаси. Всяка скулптура е друга от другите, както по растеж, по този начин даже и по размера на обувките . Творците, работещи в мавзолея наброявали над 700 хиляди души, а армията е правена в продължение на 40 години – чак до гибелта на Цин Шъхуан, когато гробницата му даже не е била приключена.

Нике от Самотраки
iStock
Нике е скулптура на едноименната древногръцка богиня на успеха . Открита е на гръцкия остров Самотраки. Предполага се, че сред 3 и 2 век пр.н.е. тя е била сложена върху стръмна канара на острова, навръх входа на пристанището върху фундамент с формата на корабен нос.

През 1863 година доста фрагменти от фигурата на Нике са открити заровени из остров Самотраки от френския консул и фен археолог Шарл Шампоазо. Главата и ръцете ѝ обаче, по този начин и не са открити . Статуята е стояла на носа на транспортен съд и представяла слизащата от небето към флотата богиня . Изваяната от бял пароски мрамор фигура е висока над 3 метра. Преди да загуби ръцете си, Нике евентуално е свирила ласкателен химн на тръба , както е показано на антични монети. Авторът, отдолу под чиито ръце се появила статуята на богинята, не е прочут. Нике от Самотраки служи като ентусиазъм на емблемата на първокласните коли „ Ролс Ройс ” .

Днес статуята се намира в Лувъра.

Дискохвъргачът на Мирон
 
iStock
Мирон е бил древногръцки ваятел от средата на 5 век пр.н.е. Работил е съвсем единствено с бронз и макар че основава няколко скулптури на богове и герои, неговата популярност идва най-вече поради изображенията на спортисти , с които прави гражданска война в скулптурата, като вкарва по-голяма експресивност на позата .

Мирон обаче бил обект на големи рецензии от своите съвременници, които го упреквали, че до момента в който сполучливо пресъздава придвижването на телата в своите скулптури, той не успявал да вдъхне страсти на лицата им. Така да вземем за пример всички мускули в тялото на Дискохвъргача са изпънати и демонстрират напрежение, само че в дисонанс с това, лицето му е умерено и индиферентно .

Съществуват няколко копия на Дискохвъргачът, от които най-хубавото е това в двореца Масимо в Рим. Копието в Британския музей е с глава, ситуирана погрешно.

Венера Милоска
 
Getty Images
Венера Милоска е името на едно от най-прочутите творби на древногръцкото скулптурно изкуство. Открита е през 1820 година измежду руините на античния град Милос на едноименния остров в Бяло море.

Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и хубостта Афродита . Статуята е от пароски мрамор и е висока e 203 см. Ръцете ѝ са отчупени и изгубени, както и истинската плочата, служеща в миналото за фундамент на скулптурата. Датирана е към 130 – 90 година пр.н.е. и се смята, че е създание на Александър от Антиохия.

Понастоящем се намира в Лувъра в Париж.

Давид на Микеланджело
 
Getty Images
Давид е шедьовър на ренесансовата статуя от Флоренция. Създаден от Микеланджело сред 1501 и 1504 година Фигурата е висока внушителните 5,17 м . Изработена е от мрамор. Пресъздава библейския воин Давид, който е измежду най-често срещаните облици в изкуството в италианския град на изкуството.

Давид на Микеланджело се разграничава от други предхождащи го тълкования на този древен воин по това, че той не е изобразен с главата на убития Голиат, както е при статуите на Донатело и Верокио. Според множеството учени Давид е изобразен преди борбата си с Голиат. Статуята се отличава с съвършено изваяната физика на героя.

Пиета̀
 
iStock

Пиета̀ е още един шедьовър, излязъл отдолу под ръцете на Микеланджело . Днес ситуиран в базиликата Свети Петър във Ватикана, където всяка година е обект на удивление от милиони туристи. Скулптурната комбинация била направена по поръчка на френския кардинал Жан Билер, който бил представител в Рим. Тя трябвало да краси гробницата му, само че през 18 век Пиета̀ е преместена на настоящето си местонахождение. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него .

Пиета̀ изобразява Дева Мария, оплакваща гибелта на Христос . Фигурната комбинация демонстрира божията майка, която държи в скута си тялото на умрелия Исус преди неговото възкресение.

Мислителят
 
Getty Images
Огюст Роден е работил над Мислителят сред 1880 година и 1882 година. По първичния план на създателя, скулптурата се наричала Поет и е била част от композицията " Вратите на пъкъла " по претекстове на " Божествената комедия ", като изобразява Данте . С течение на работата си Роден трансформира статуята, правейки я сборен облик на създателя въобще.

Бронзовата фигура е с височина 72 см. и е тънко полирана и патинирана. През 1902 година скулптурата е увеличена до 181 см. височина . Тази монументална версия е първото произведение на Роден навън. Съществуват над 20 бронзови и гипсови копия в разнообразни градове.

Оригиналът на скулптурата се намира в музея „ Роден “ в Париж.