От над десетилетие Александър Вучич ръководи Сърбия – първо като

От над десетилетие Александър Вучич управлява Сърбия – първо като министър-председател, а от 2017 година като президент. Никога до момента обаче той не е бил под толкоз мощен напън. Самият Вучич дефинира началото на 2025 година като най-тежката година в политическата си кариера. Част от казуса му е разбъркването на международната икономическа рамка в резултат на политиката на американския президент Доналд Тръмп.

Икономическият напредък на Сърбия през 2025 година спадна на половина, директните задгранични вложения се срутват, а вътрешното ползване отслабва. В изискванията на вътрешнополитическите разтърсвания и митингите, които не стихват даже през зимата, притиснатият до стената Вучич обмисля евакуиране на плануваните за 2027 година избори с една година по-рано. Във външнополитически проект нежното равновесие на една политика на лавиране, насочена към положителни връзки с Москва, Пекин, Вашингтон и Брюксел, която води претендентът за участие в Европейски Съюз, все по-осезаемо се разстройва – с тежки отблясъци върху националната стопанска система.

Причината са геоикономически разтърсвания и американските наказания, които засягат сръбската петролна компания НИС, чийто мажоритарен притежател е съветският държавен колос „ Газпром “. НИС е най-голямата енергийна компания на Западните Балкани и оператор на единствената рафинерия в Сърбия, основна за снабдяването с петролни артикули. Съединени американски щати, които се стремят да лимитират съветския енергиен експорт и да отслабят военната стопанска система на Москва, упорстват „ Газпром “ да се изтегли. Руснаците обаче отхвърлят да продават, което слага Вучич в извънредно сложна позиция.

Проектът „ Къшнър “ пропадна

Президентът се опита да смекчи натиска посредством положителни връзки с Доналд Тръмп. Не инцидентно зетят му Джаред Къшнър получи посредством бързо прокаран специфичен закон позволение за огромен строителен план в Белград. През декември обаче проектът се провали. Къшнър се отдръпна, откакто сръбската прокуратура повдигна обвинявания против министъра на културата поради отнемането на статута на предпазен монумент на терена на някогашния Генерален щаб, опустошен при интервенцията на НАТО през 90-те. Вучич реагира яростно на загубата на инвестицията, оценена на 750 млн. евро, и заплаши да държи персонално виновни всички, „ взели участие в разрушаването на Сърбия “.

Това не беше единственият удар. Малко по-късно Съединени американски щати не разрешиха вноса на гуми от завода Linglong Tire в сръбския град Зренянин, благосъстоятелност на китайски вложител, поради обвинявания в насилствен труд и екологични нарушавания. Преди това немската компания MAN беше спряла доставките оттова. В същото време сръбският експорт за Съединени американски щати остава съкрушен с извънредно високо мито от 35%, което надали скоро ще бъде понижено, откакто Вашингтон класифицира Сърбия като страна със съществени дефицити в демокрацията, изборния развой и върховенството на закона.

„ Феноменални политически вести “

На този декор с облекчение беше признато решението на Съединени американски щати от 1 януари, което разрешава на НИС да работи без наказания до 23 януари. Това даде опция единствената рафинерия в страната да възобнови активността си, разгласи енергийният министър Дубравка Джедович Ханданович. Степента на натиска проличава от думите на Вучич, който преди този момент беше обявил „ феноменални политически вести “ поради триседмичното удължение.

По информация на сръбските медии в процеса е взел участие и унгарският министър председател Виктор Орбан, непосредствен до Тръмп. Това подхрани спекулации, че унгарската енергийна компания MOL може да придобие каузи на „ Газпром “ в НИС или част от него, с което съветският дял да падне под 50% и да отговори на американските условия. Според „ Файненшъл таймс “ интерес има и държавната компания ADNOC от Абу Даби.

Унгария и Сърбия поддържат тесни политически и стопански връзки. По данни на маджарски медии MOL към този момент доставя НИС със необработен нефт и обезпечава доставки на бензин и дизел, откакто Хърватия приключи преноса поради риска от вторични американски наказания. В същото време MOL има положителни връзки с Москва и внася съветски петрол и газ, което подхранва подозренията за тристранна скица с Русия.

Конфликти на всички фронтове

До този миг Русия отхвърля настояванията от Белград да продаде своя дял в НИС, вероятно на сръбската страна. Президентът Владимир Путин обществено настоя Сърбия да „ извърши отговорностите си към взаимната петролна компания НИС “ и предизвести за последици при национализация на сдружението, в което Белград държи 30%.

Фактът, че Русия удължи контракта си за доставки на газ за Сърбия единствено с три месеца – до края на март 2026 година – се пояснява в тази комплицирана конюнктура като застрашителен сигнал. Отношенията сред православните „ приятелски нации “ по този начин или другояче бяха разтърсени, откакто Москва насочи остра рецензия поради продажбите на сръбски муниции за Украйна. Вучич след това подреди през лятото тези доставки да бъдат прекратени напълно – ход, който в индустриалните среди беше общопризнат като доказателство за ненадеждността на Белград.

И връзките с Европейския съюз – най-големия търговски сътрудник и най-съществен вложител в Сърбия – в допълнение се утежниха. Сръбският президент не участва на срещата на върха ЕС–Западни Балкани през декември, на която страните кандидатки се срещнаха с представители на Съюза. Малко преди този момент водещи страни членки, измежду които Германия, бяха блокирали откриването на нов преговорен клъстер. Фактът, че огромният вложител Китай през първите три тримесечия на 2025 година на практика не е оповестил значими нови планове, както демонстрира скорошно проучване на Виенския институт за интернационалните стопански съпоставения (WIIW), евентуално се дължи по-малко на двустранни фактори, в сравнение с геоикономически промени.

Вътрешнополитическите митинги против държавното управление на Вучич, външноикономическият напън, неприятните настройки и паниките за бъдещето – всичко това оказва отрицателно въздействие върху икономическото развиване на страната с население от 6,5 милиона души. Икономисти, освен от Международния валутен фонд, чакат за 2025 година растежът на брутния вътрешен артикул да бъде едвам 2%, откакто директните задгранични вложения са намалели на половина, строителната интензивност е в спад, а вътрешното търсене остава неенергично. Това би било на половина по отношение на миналата година. За идната година се чака напредък до 3%. Единствено централната банка в Белград, която на фона на инфлационните опасности резервира главния лихвен % неизменен на ниво от 5,75%, към момента предвижда растеж от 3,5%.

Над всичко това тегне несигурността към петролния тръст НИС. „ Икономическият напредък се забави на фона на вътрешните митинги и нарасналите опасности за енергийната сигурност след глобите против за цялата стопанска система основната петролна компания НИС “, отбелязва Международният валутен фонд и предизвестява, че икономическите опасности са нарастнали доста.

---

Анализ на Андреас Мим, сътрудник на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ за Централна Европа, Югоизточна Европа и Турция