От началото на войната между Русия и Украйна през февруари

От началото на войната сред Русия и Украйна през февруари енергийната политика на Америка преследва две на пръв взор противоречащи си цели. Първата – опазване на международните доставки на нефт на задоволително високо равнище, тъй че да се обезпечат допустими цени и високо равнище на глобите от страна на обществеността. Втората – да се потисне военната мощност на Владимир Путин, прекъсвайки потока от долари за Русия от продажбата на нефт. Невъзможно е обаче да се обхване необятното, тъй като когато предлагането прецизно следва търсенето в среда на незадоволително произвеждане, изтеглянето на каквото и да е количество нефт от пазара автоматизирано ще провокира инфлация. И въпреки всичко западните страни се пробваха да се опълчват на законите на физиката, намесвайки се от ден на ден в петролните пазари. Предишните ограничения постоянно бяха частични и включваха неуместни взаимни отстъпки. В нарушаване на личните си наказания против венецуелския режим Америка позволи на 26 ноември на огромната американска петролна компания Chevron да усили добивът си в тази страна. Америка също по този начин освободи големи размери от стратегическите си ресурси от нефт и в този момент те са на най-ниското й равнище от 1984 година. Най-малко сполучливи бяха опитите на Белия дом да уговори страните от Персийския залив да усилят добива. Няколко месеца откакто през юли президентът Джо Байдън се срещна с представителя на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, петролната страна и нейните съдружници от ОПЕК тъкмо в противен случай оповестиха за понижаване на добива. На 4 декември още веднъж ще се организира съвещание. Едва ли в този момент ще се усили добива. Въпреки това, най-обмисляната акция на Запада, предопределена да победи Путин още не е почнала. През юни Европейски Съюз разгласи, че от 5 декември не разрешава вноса на съветски нефт транспортиран по морето, на който година по-рано се падаха съвсем 2 млн. барела дневно или 40 % от съветския нефтен износ. След това заяви, че също по този начин ще забрани на европейските снабдители на морски услуги, танкери и застрахователни компании да оказват помощ на купувачи отвън Европейски Съюз да купуват съветски нефт - ефикасен инструмент, като се има поради, че тези компании преобладават на международния пазар в региона корабоплаването. Америка скоро осъзна, че дружно, тези ограничения могат да доведат до понижаване на доставките на нефт в света. И по тази причина тя настоя за въвеждането на смекчаващо изискване: купувачи, които не са от западните страни ще могат да продължат да получават европейска застраховка, в случай че се съгласят да платят оптималната цена, избрана от Г-7 за съветския нефт. Европейците към момента разискват „ таван на цената “. Някои, отпред с Полша и Балтийските страни желаят той да е невисок за да се понижат съветските финанси. Други, обезпокоени за ориста на бранша на корабоплаването или от ответните ограничения от страна на Русия желаят да запазят ограничаването на равнище, близо до пазарното. Съдейки по слуховете, в последна сметка цената може да е покрай 60 $ за барел – отстъпка от съвсем 30 % от актуалната стойност на международния пример Brent, който се търгува по 84 $ за барел. Примерно по толкоз Русия и през днешния ден продава петрола. Независимо от резултата, едно е несъмнено. Никога до момента международният пазар на петрола не е бил засяган от толкоз доста ограничения едновременно. За доста от ограниченията от дълго време има сигнали, че могат да провокират известни дребни разтърсвания. Но има съображение да се притесняваме, че това може да дестабилизира обстановката най-малко за известно време.
При оптимистичен сюжет пакетът от наказания може да помири двете противоречащи си цели на Запада. Ембаргото би подсигурило, че Европа няма да финансира повече дейностите на Путин: през предишният месец европейските страни, както и преди са купували от Русия 2,4 млн. барела петрол и нефтопродукти дневно. В същото време ограничаването на цените, по думите на чиновник от Министерство на финансите на Съединени американски щати ще работи като „ защитен клапан “, поддържащ салдото на международния пазар и допускащ на разрастващите се страни да купуват съветски нефт с отстъпка. Русия ще получи по-малко пари, без значение дали тези страни поддържат проекта или не, защото самото битие на ограничаването, най-малко съгласно Америка, ще ускори позициите им при договаряния. При неналичието на задоволително ниска ценова граница, а най-вероятно ще има, разноските за Русия биха били действителни, само че умерени. Това би разширило описът на проблемите, с които се сблъсква страната, поради западните наказания, които биха могли да нанесат вреди на съветската стопанска система в дълготраен проект, само че към този момент едвам могат да се дефинират като разрушителни. През последните седмици отстъпките за съветските сортове спрямо районните се усилиха, само че те са доста по-малко от началото на спора. В последна сметка ембаргото няма да провокира разтърсвания на петролните пазари, или най-малко по този начин допускат стоковите пазари. Фючърсите за петрола вид Brent, за които през юни бяха планувани 100 $ за барел за година напред в този момент дават сигнали за 85 $. Повечето търговци чакат ускорение на изменението в потока от горива, защото Индия и Китай изместват Европа като най-големите консуматори на Русия. Препъни камъни Тази розова картина допуска, че никакви логистични усложнения няма да попречат на плавните, само че бързи промени в старите от десетилетия модели на търговия. По-малко оптимистичен сюжет обаче може да докара до наказания, предизвикващи нежелани разстройства. Тук могат да бъдат разпознати три казуса: неналичието на танкери, неналичието на застраховка и световното отбягване на риска. Да стартираме с танкерите. Ролята на Кипър, Гърция и Малта в корабоплаването е толкоз огромна, че европейската възбрана за даване на морски услуги на страни, които няма да поддържат ограничаването, и доста от тези, които не утвърждават намесата на Съединени американски щати на стоковите пазари, дадоха да се разбере, че това не би трябвало да се прави, защото може докара до сериозен дефицит на кораби, които да транспортират съветски нефт. Клаудио Галимберти от консултантската компания Rystad Energy чака дефицит на към 70 кораба с общ потенциал от 750 000 барела дневно в границите на два до три месеца.
В последна сметка този проблем би трябвало да се позволи от единствено себе си. Инсайдери от промишлеността приказват за продължаващо нарастване на „ сенчестия флот “, който включва кораби, помагащи за заобикаляне на глобите в Иран и Венецуела. Руските компании връщат „ консервирани “ кораби в употреба, а корабособствениците от Европейски Съюз също трансферират активи на оператори, които не членуват в G7. Водещ енергиен търговец има вяра, че до февруари ще има задоволително танкери за превозване на съветски нефт, макар че корабите може да не доближават за известно време, тъй че да отклоняват рафинирани артикули като дизел от направления в Европа към нови далечни клиенти в Латинска Америка и Африка. Още по-опасен е евентуалният проблем, обвързван с понижаване на застрахователното покритие. Не че няма локални компании с задоволителен финансов потенциал да застраховат танкери и товари в Близкия изток или азиатски страни, които се интересуват от закупуване на съветски нефт. Те може да нямат покритие за доста по-сериозни опасности, като петролни разливи, отговорностите, по които могат да доближават до половин милиард $. Според умел търговец на нефт малко от новите застрахователи на пазара ще желаят да поемат отговорност за стар венецуелски транспортен съд, който ще би трябвало да премине през датските проливи на дълбочина единствено 15 метра, без огромна поддръжка. Затруднението е в това, че подобен тип поддръжка като презастраховането изисква огромни запаси от частен капитал, които мъчно се намират отвън Запада. Възможно е държавните управления на Китай и Индия да бъдат уверени да обезпечат държавно презастраховане, макар че осведомените с пазара се съмняват, че ще се осмелят да го създадат. Всъщност някои търговци считат, че азиатските купувачи могат да понижат, а не да усилят покупките си на съветски нефт заради възбраната за обезпечаване. Трети проблем може да бъде неналичието на интерес отвън G7 и хипотетичните опасности от заобикаляне на схемата, създадена от Запада. Мнозина не имат вяра на обещанията на Америка да не се намесва при опитите за заобикаляне на рестриктивните мерки. Не оказва помощ и фактът, че в последните акции за налагане на наказания против Иран, да вземем за пример, Америка съзнателно резервира глобите неразбираеми, с цел да задържи останалите от покупко-продажби с съперниците. Всичко това може да докара до изгубване на част от експортирания от Русия нефт, съпроводено със скок на цените. Но е вероятен и доста по-лош сюжет, когато Русия непринудено понижи износа на нефт и цените излязат отвън надзор. Това може да се случи, в случай че Китай, заставен да се откаже от покупки от други страни, с цел да усили доставките на съветски нефт, се опита да подписа договорка, която е прекомерно неизгодна. Най-вероятно това ще бъде едностранно решение на Путин. И това може да докара до големи разноски: Русия получава 40% от приходите от експорт от продажбата на нефт. Но може би е по-добре да се примирим с тях за момента, в случай че те покачат международните цени, навредят на Запада и дадат на Русия повече принадлежности за въздействие в договарянията с купувачите, без да предизвикват неприемливи вреди на производството. По данни на изданието Energy Intelligence поради краткотрайното понижаване на добива съвсем с 2 млн. барела дневно по време на пандемията страната се лиши от дълготрайни мощности за размер от 300 хил.барела дневно. Досега Вашингтон и Брюксел доста детайлно координираха енергийната политика на G7. Но, перифразирайки Майк Тайсън, всеки има проект, до момента в който не получи удар в лицето, и се сблъска с трудности на бойното поле. Путин няма да нанесе директен удар тъкмо в този момент. Първият контакт на тавана на цените с действителността може да бъде доста мъчителен. По материали от The Ecocnomist