Една трета от премиерите в Третата българска държава са били и външни министри
От началото на Третата българска страна двата поста са съвместявали Васил Радославов, Александър Малинов, Александър Стамболийски, Кимон Георгиев, Богдан Филов и други От през днешния ден и служебният премиер Главчев ще съвместява двете длъжности.
Тази опция към този момент породи редица мнения, че сходно съвместяване на длъжности било необичайно и надали не министър председател и външен министър по едно и също време е бил само Васил Коларов през далечната 1946 година
Оказва се, че това не е по този начин.
Двата поста съвместяваше при започване на работата си като министър-председател проф. Любен Беров през 1993 година Служебен министър председател и външен министър бе и Марин Райков в по-ново време - през 2013 година
Но във времето на Царство България преди 1944 година това е била много публикувана процедура. Цели 19 министър председатели са били и министри на външните работи и на вероизповеданията, както се е казвал тогава постът.
И външни министри са били последните трима министър-председатели преди 9 септември 1944 година - Богдан Филов, Иван Багрянов и Константин Муравиев.
Съвместяването на двата поста е било нещо всекидневно във времето след преврата от 19 май 1934 година и важи за Кимон Георгиев и Георги Кьосеиванов. Но и преди тази дата министър председателят Никола Мушанов е бил и посланик №1. Както и реформаторът Александър Стамболийски и управлявалият след 9-юнския прелом проф. Александър Цанков.
Александър Малинов, Васил Радославов и Иван Евстатиев Гешов - видни фигури от българския политически живот по време на Балканските войни и Първата международна война, също са били по едно и също време министър председатели и външни министри.
Прославеният боен ген. Рачо Петков, който два пъти е бил министър председател, е бил и началник на дипломацията.
В края на ХIХ, в зората на Третата българска страна пък двата поста съвместяват Драган Цанков и Казимир Ернрот.
В историята на служебните държавни управления на България Димитър Главчев ще бъде вторият длъжностен министър председател и длъжностен министър на външните работи по едно и също време в най-новата политическа история на България.
В първото изобщо в историята на страната ни служебно правителство - това с премиер Ренета Инджова /управлявало от 17 октомври 1994 до 25 януари 1995/, постът на министър председател не се съчетава с този на служебния министър на външните работи. Тогава изцяло безпартийният Иван Станчов заема поста за времето на служебния кабинет.
Във второто служебно правителство - на Стефан Софиянски, управлявало от 12 февруари 1997 до 21 май 1997 година, министър председателят и министърът на външните работи също са разнообразни. Тогава длъжностен външен министър е Стоян Сталев, също безпартиен.
В третото служебно правителство под управлението на Марин Райков, назначено след подадената оставка на кабинета „ Борисов “ в отговор на антимонополните митинги в страната и след провалените 3 опита за сформиране на държавно управление, се вкарва практиката на съчетаване на поста на служебния министър председател и на служебния министър на външните работи. В кабинета " Райков ", управлявал страната от 13 март 2013 до 29 май 2013 година, за министър на външните работи е назначен също Марин Райков.
Следва служебното държавно управление на Георги Близнашки, където практиката министър председателят да е и външен министър, е прекъсната. Кабинетът на Близнашки ръководи от 6 август 2014 до 7 ноември 2014 година, като там за длъжностен външен министър е назначен Даниел Митов, тогава от " Движение " България на жителите ".
Правителството на Огнян Герджиков е деветдесет и петото държавно управление на Република България, и пето служебно в историята на страната ни. То е назначено на 27 януари 2017 година от президента Румен Радев, и ръководи до 4 май 2017 година В него външен министър е Ради Найденов.
Първото служебно държавно управление на Стефан Янев е и шестото служебно. То е назначено от президента Румен Радев и работи в интервала 12 май – 16 септември 2021 година, като на 14 септември 2021 година става най-продължително управлявалото служебно държавно управление в българската история, надминавайки продължителността на това на свещеник Климент през 1879 – 1880 година. В него министър председателят също не е министър на външните работи - на поста в Министерство на външните работи е назначен безпартийният Светлан Стоев.
Във втория кабинет на Стефан Янев Светлан Стоев още веднъж е назначен като длъжностен външен министър. Второто служебно държавно управление на Янев работи от 16 септември 2021 година до 13 декември 2021 година, назначено от президента Румен Радев.
Първото служебно държавно управление на Гълъб Донев е стотното държавно управление на Република България и осмото служебно след 1990 година То е назначено на 2 август 2022 година с декрет № 215 на президента Румен Радев и е най-дълго управлявалото служебно държавно управление (185 дни). На 3 февруари 2023 година с е необуздано от президента. В него поста на длъжностен министър на външните работи заема Николай Милков.
Милков продължава работата си отпред на Министерство на външните работи и във второто служебно държавно управление на Гълъб Донев (и девето служебно в най-новата история на страната). То ръководи от 3 февруари 2023 до 6 юни 2023 година
Така в 10-ото служебно държавно управление в историята на страната - на Димитър Главчев, назначено от президента Румен Радев, служебният министър председател ще заема и поста на външен министър.
Иначе, в международната история - не в служебни, а в постоянни кабинети, единствено в три страни по света - Фиджи, Самоа и Катар,
постът на премиера и този на външния министър се заемат от един и същи човек.
Тази опция към този момент породи редица мнения, че сходно съвместяване на длъжности било необичайно и надали не министър председател и външен министър по едно и също време е бил само Васил Коларов през далечната 1946 година
Оказва се, че това не е по този начин.
Двата поста съвместяваше при започване на работата си като министър-председател проф. Любен Беров през 1993 година Служебен министър председател и външен министър бе и Марин Райков в по-ново време - през 2013 година
Но във времето на Царство България преди 1944 година това е била много публикувана процедура. Цели 19 министър председатели са били и министри на външните работи и на вероизповеданията, както се е казвал тогава постът.
И външни министри са били последните трима министър-председатели преди 9 септември 1944 година - Богдан Филов, Иван Багрянов и Константин Муравиев.
Съвместяването на двата поста е било нещо всекидневно във времето след преврата от 19 май 1934 година и важи за Кимон Георгиев и Георги Кьосеиванов. Но и преди тази дата министър председателят Никола Мушанов е бил и посланик №1. Както и реформаторът Александър Стамболийски и управлявалият след 9-юнския прелом проф. Александър Цанков.
Александър Малинов, Васил Радославов и Иван Евстатиев Гешов - видни фигури от българския политически живот по време на Балканските войни и Първата международна война, също са били по едно и също време министър председатели и външни министри.
Прославеният боен ген. Рачо Петков, който два пъти е бил министър председател, е бил и началник на дипломацията.
В края на ХIХ, в зората на Третата българска страна пък двата поста съвместяват Драган Цанков и Казимир Ернрот.
В историята на служебните държавни управления на България Димитър Главчев ще бъде вторият длъжностен министър председател и длъжностен министър на външните работи по едно и също време в най-новата политическа история на България.
В първото изобщо в историята на страната ни служебно правителство - това с премиер Ренета Инджова /управлявало от 17 октомври 1994 до 25 януари 1995/, постът на министър председател не се съчетава с този на служебния министър на външните работи. Тогава изцяло безпартийният Иван Станчов заема поста за времето на служебния кабинет.
Във второто служебно правителство - на Стефан Софиянски, управлявало от 12 февруари 1997 до 21 май 1997 година, министър председателят и министърът на външните работи също са разнообразни. Тогава длъжностен външен министър е Стоян Сталев, също безпартиен.
В третото служебно правителство под управлението на Марин Райков, назначено след подадената оставка на кабинета „ Борисов “ в отговор на антимонополните митинги в страната и след провалените 3 опита за сформиране на държавно управление, се вкарва практиката на съчетаване на поста на служебния министър председател и на служебния министър на външните работи. В кабинета " Райков ", управлявал страната от 13 март 2013 до 29 май 2013 година, за министър на външните работи е назначен също Марин Райков.
Следва служебното държавно управление на Георги Близнашки, където практиката министър председателят да е и външен министър, е прекъсната. Кабинетът на Близнашки ръководи от 6 август 2014 до 7 ноември 2014 година, като там за длъжностен външен министър е назначен Даниел Митов, тогава от " Движение " България на жителите ".
Правителството на Огнян Герджиков е деветдесет и петото държавно управление на Република България, и пето служебно в историята на страната ни. То е назначено на 27 януари 2017 година от президента Румен Радев, и ръководи до 4 май 2017 година В него външен министър е Ради Найденов.
Първото служебно държавно управление на Стефан Янев е и шестото служебно. То е назначено от президента Румен Радев и работи в интервала 12 май – 16 септември 2021 година, като на 14 септември 2021 година става най-продължително управлявалото служебно държавно управление в българската история, надминавайки продължителността на това на свещеник Климент през 1879 – 1880 година. В него министър председателят също не е министър на външните работи - на поста в Министерство на външните работи е назначен безпартийният Светлан Стоев.
Във втория кабинет на Стефан Янев Светлан Стоев още веднъж е назначен като длъжностен външен министър. Второто служебно държавно управление на Янев работи от 16 септември 2021 година до 13 декември 2021 година, назначено от президента Румен Радев.
Първото служебно държавно управление на Гълъб Донев е стотното държавно управление на Република България и осмото служебно след 1990 година То е назначено на 2 август 2022 година с декрет № 215 на президента Румен Радев и е най-дълго управлявалото служебно държавно управление (185 дни). На 3 февруари 2023 година с е необуздано от президента. В него поста на длъжностен министър на външните работи заема Николай Милков.
Милков продължава работата си отпред на Министерство на външните работи и във второто служебно държавно управление на Гълъб Донев (и девето служебно в най-новата история на страната). То ръководи от 3 февруари 2023 до 6 юни 2023 година
Така в 10-ото служебно държавно управление в историята на страната - на Димитър Главчев, назначено от президента Румен Радев, служебният министър председател ще заема и поста на външен министър.
Иначе, в международната история - не в служебни, а в постоянни кабинети, единствено в три страни по света - Фиджи, Самоа и Катар,
постът на премиера и този на външния министър се заемат от един и същи човек.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ