Кардиолози: НЗОК да покрива изследванията и проследяването при транстиретинова амилоидна кардиомиопатия
От началото на май 2021 година до през днешния ден по скрининговата стратегия на Дружеството на кардиолозите в България сме диагностицирали общо 44 пациенти с транстиретинова амилоидна кардиомиопатия, от които 23 с наследствена форма на заболяването и 21 – с див вид на болестта. Тези данни показа на семинар за публицисти доцент Марияна Господинова, началник на Референтния център по сърдечни амилоидози в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
По думите й, скринингът е една доста значима стъпка напред по пътя към откриването и ранната диагноза на пациенти с това рядко заболяване и има своята значителност в подтекста на обстоятелството, че в страната ни има два ендемични региона за транстиретинова амилоидна кардиомиопатия – областите Кюстендил и Благоевград, както и няколко по-малки, които са се образували в резултат на миграционните процеси – областите Шумен, Търговище и Варна.
В момента общо у нас с доказана диагноза са към 100 пациенти, само че евентуалният брой е доста по-голям, считат кардиолозите. Също по този начин съгласно тях е значимо да се знае, че в значително случаи тези пациенти страдат от някои форми на сърдечна непълнота и се лекуват за нея, без да се мисли, че е допустимо да се касае за транстиретинова амилоидна кардиомиопатия.
По думите на проф. Мария Токмакова, кардиолог в УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив, болестта провокира все по-голям интерес в научната общественост в целия свят, а Дружеството на кардиолозите поставя оптимални старания посредством разнообразни начинания – планове, скринингови стратегии, да сътвори подобаващи условия за бързо ориентиране, ранна диагноза, оптимално лекуване и наблюдаване на пациентите.
„ Прогресът в науката направи допустимо слагането на диагноза с по-малко инвазивни способи, без биопсия, на база на резултатите от образни и други проучвания – магнитен резонанс на сърцето, костна сцинтиграфия, проучване за леки вериги, генетични проучвания. Това дава доста благоприятни условия, само че главното е да се мисли за болестта и при подозрение пациентът да се насочва в точния момент към клиника или център, в който може да се приложи мултидициплинарен метод “, акцентира проф. Токмакова.
Вече има одобрено модерно лекуване, което към момента не е налично в България, към този момент сходна терапия се ползва само при транститеритонова амилоидна полиневропатия, стана ясно още по време на семинара.
По думите на проф. Мария Токмакова Дружеството на кардиолозите е отправило предложение до институциите, с което аргументира нуждата НЗОК да реимбурсира цената на проучванията, които са значими за слагането на диагнозата.
„ Това е едно прогресивно заболяване, което изисква непрекъснато наблюдаване и следене, а то не може да бъде пълноценно, в случай че не се изследват сърдечни биомаркери като натриуретичен пептид или маркери за оценка на бъбречната функционалност “, добави доцент Марияна Господинова.
По думите й, скринингът е една доста значима стъпка напред по пътя към откриването и ранната диагноза на пациенти с това рядко заболяване и има своята значителност в подтекста на обстоятелството, че в страната ни има два ендемични региона за транстиретинова амилоидна кардиомиопатия – областите Кюстендил и Благоевград, както и няколко по-малки, които са се образували в резултат на миграционните процеси – областите Шумен, Търговище и Варна.
В момента общо у нас с доказана диагноза са към 100 пациенти, само че евентуалният брой е доста по-голям, считат кардиолозите. Също по този начин съгласно тях е значимо да се знае, че в значително случаи тези пациенти страдат от някои форми на сърдечна непълнота и се лекуват за нея, без да се мисли, че е допустимо да се касае за транстиретинова амилоидна кардиомиопатия.
По думите на проф. Мария Токмакова, кардиолог в УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив, болестта провокира все по-голям интерес в научната общественост в целия свят, а Дружеството на кардиолозите поставя оптимални старания посредством разнообразни начинания – планове, скринингови стратегии, да сътвори подобаващи условия за бързо ориентиране, ранна диагноза, оптимално лекуване и наблюдаване на пациентите.
„ Прогресът в науката направи допустимо слагането на диагноза с по-малко инвазивни способи, без биопсия, на база на резултатите от образни и други проучвания – магнитен резонанс на сърцето, костна сцинтиграфия, проучване за леки вериги, генетични проучвания. Това дава доста благоприятни условия, само че главното е да се мисли за болестта и при подозрение пациентът да се насочва в точния момент към клиника или център, в който може да се приложи мултидициплинарен метод “, акцентира проф. Токмакова.
Вече има одобрено модерно лекуване, което към момента не е налично в България, към този момент сходна терапия се ползва само при транститеритонова амилоидна полиневропатия, стана ясно още по време на семинара.
По думите на проф. Мария Токмакова Дружеството на кардиолозите е отправило предложение до институциите, с което аргументира нуждата НЗОК да реимбурсира цената на проучванията, които са значими за слагането на диагнозата.
„ Това е едно прогресивно заболяване, което изисква непрекъснато наблюдаване и следене, а то не може да бъде пълноценно, в случай че не се изследват сърдечни биомаркери като натриуретичен пептид или маркери за оценка на бъбречната функционалност “, добави доцент Марияна Господинова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ