За три месеца Народното събрание е приело 30 закона и 141 решения
От началото на мандата си 49-ото Народно заседание е приело 30 закона, 141 решения и декларация в поддръжка на участието на Украйна в НАТО.
Това сочи информация, готова от дирекция „ Пленарни съвещания, парламентарен надзор и финални текстове “ на Народното събрание и парламентарния пресцентър.
От 12 април до 31 юли 2023 година Народното събрание е имал 47 пленарни съвещания, като 4 от тях са били изключителни. В 49-ото Народно заседание са постъпили общо 146 законопроекта, като 86 от тях са импортирани от народни представители.
По време на първата сесия в Народното събрание са импортирани 180 проекторешения, от които 166 от народни представители, както и 6 плана за обръщения и заявления.
През първата сесия Народното събрание одобри Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година, както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за тази година.
Парламентът гласоподава промени в Закона за отбрана от домашното принуждение, в Търговския закон, в Закона за българските персонални документи, в Закона за чужденците в Република България, в Закона за здравното обезпечаване.
Народното събрание избра Димитър Радев за шеф на Българска народна банка, Петър Чобанов и Андрей Гюров за подуправители на националната банка, Димитър Главчев за ръководител на Сметната палата, Станимир Михайлов за шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
В 49-ото Народно заседание до 31 юли 2023 година са заложени 1345 въпроса и са отправени 34 питания. Парламентарен надзор е провеждан в 8 пленарни съвещания в границите на петъчния парламентарен надзор и в 3 изключителни пленарни съвещания.
Блицконтрол е провеждан в три съвещания, като са били заложени 29 въпроса към премиера и вицепремиерите, а разисквания по запитване е имало в едно съвещание за парламентарен надзор.
Използваното парламентарно време за реализиране на контролната функционалност на Народното събрание е 72 часа и 16 минути.
В този интервал употребяваните форми на парламентарен надзор са въпроси и питания, чувания, блицконтрол и обсъждане по запитване.
Проведени са 17 чувания по член 111 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
От заложените въпроси с писмен отговор са 992, а 353 – с вербален. При питанията 21 са били с писмен отговор, а 13 с вербален. Отговорено е на 973 въпроса и на 25 питания, а 37 въпроса и две питания са оттеглени.
Най-много въпроси и питания през първата сесия от мандата на 49-ото Народно заседание са били импортирани от народни представители от парламентарната група на „ Продължаваме промяната ” – “Демократична България ” – 631 въпроса и 10 питания.
От парламентарната група на „ Възраждане “ са отправили 272 въпроса и седем питания, от „ Българска социалистическа партия за България “ – 209 въпроса и две питания. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС е задала 165 въпроса и девет питания, от Движение за права и свободи – 48 въпроса и шест питания и от парламентарната група на „ ИТН “ – 20 въпроса.
Това сочи информация, готова от дирекция „ Пленарни съвещания, парламентарен надзор и финални текстове “ на Народното събрание и парламентарния пресцентър.
От 12 април до 31 юли 2023 година Народното събрание е имал 47 пленарни съвещания, като 4 от тях са били изключителни. В 49-ото Народно заседание са постъпили общо 146 законопроекта, като 86 от тях са импортирани от народни представители.
По време на първата сесия в Народното събрание са импортирани 180 проекторешения, от които 166 от народни представители, както и 6 плана за обръщения и заявления.
През първата сесия Народното събрание одобри Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година, както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за тази година.
Парламентът гласоподава промени в Закона за отбрана от домашното принуждение, в Търговския закон, в Закона за българските персонални документи, в Закона за чужденците в Република България, в Закона за здравното обезпечаване.
Народното събрание избра Димитър Радев за шеф на Българска народна банка, Петър Чобанов и Андрей Гюров за подуправители на националната банка, Димитър Главчев за ръководител на Сметната палата, Станимир Михайлов за шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
В 49-ото Народно заседание до 31 юли 2023 година са заложени 1345 въпроса и са отправени 34 питания. Парламентарен надзор е провеждан в 8 пленарни съвещания в границите на петъчния парламентарен надзор и в 3 изключителни пленарни съвещания.
Блицконтрол е провеждан в три съвещания, като са били заложени 29 въпроса към премиера и вицепремиерите, а разисквания по запитване е имало в едно съвещание за парламентарен надзор.
Използваното парламентарно време за реализиране на контролната функционалност на Народното събрание е 72 часа и 16 минути.
В този интервал употребяваните форми на парламентарен надзор са въпроси и питания, чувания, блицконтрол и обсъждане по запитване.
Проведени са 17 чувания по член 111 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
От заложените въпроси с писмен отговор са 992, а 353 – с вербален. При питанията 21 са били с писмен отговор, а 13 с вербален. Отговорено е на 973 въпроса и на 25 питания, а 37 въпроса и две питания са оттеглени.
Най-много въпроси и питания през първата сесия от мандата на 49-ото Народно заседание са били импортирани от народни представители от парламентарната група на „ Продължаваме промяната ” – “Демократична България ” – 631 въпроса и 10 питания.
От парламентарната група на „ Възраждане “ са отправили 272 въпроса и седем питания, от „ Българска социалистическа партия за България “ – 209 въпроса и две питания. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС е задала 165 въпроса и девет питания, от Движение за права и свободи – 48 въпроса и шест питания и от парламентарната група на „ ИТН “ – 20 въпроса.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ