От началото на годината до юли 17 деца са загинали

От началото на годината до юли 17 деца са починали при произшествия в България, заяви шефът на КАТ – “Пътна полиция ” Бойко Рановски предходната седмица. Поводът да разгласи тази статистика са зачестилите в последно време произшествия на пътя, при които починаха деца.

Четири деца на колела бяха пометени от автомобил край Лесидрен предходната седмица, две от тях починаха. Ден по-късно кола умъртви дете в центъра на Ловеч, а ден по рано – рейс – в Ямбол. Тези жертви не са включени в статистика на Министерство на вътрешните работи, а това са единствено разгласените случаи.

Над 6 хиляди души са подписали петицията за смяна на законите в посока на по-сериозни санкции за водачите, умъртвили деца на пътя, която потегли от столичното 51-во учебно заведение, в което учеше една от жертвите на злополуката край Лесидрен.

Какво би трябвало да се промени, с цел да спрат убийствата на деца по пътищата на България? “Дневник ” разгласява още веднъж текст на Босилена Мелтева, който споделя за опита на Холандия по този наболял у нас проблем.

Годината е 1973 година Tрафикът в Холандия е станал доста по-интензивен, колите по пътищата – преобладават, случаите с деца, починали в автомобилни произшествия стигат до 500 годишно – смяна в рамките единствено на няколко години.

Бащата на дете, убито от автомобил на път за учебно заведение в дребен холандски град, е публицист, който прави следствие какъв брой деца са жертви на трафика в страната. Болезненият зов “Спрете убийствата на деца! ” (Stop de Kindermoord) е заглавието на материала му, който е началото на мощна вълна на гражданско неодобрение. Проблемът става водеща вест и в редица локални медии.

“Спрете убийствата на деца ” става и името на гражданско придвижване на група холандски родители, което се заражда по това време, в началото в Западна Холандия, към Амстердам, скоро и в цялата страна. Родители повеждат акцията си, с цел да върнат улиците на пешеходците и велосипедистите. Излизат на митинг. Правят демонстрации. Изнасят кухненските си маси на пешеходна улица, сядат и вечерят със фамилиите си. Срещат се с парламентаристи и договарят за правото си да се движат в града безвредно, с цел да спасят живота на децата си.

“Тези родители бяха безапелационни, че не трябва ние да приучаваме децата си към възходящия и рисков трафик. Точно противоположното – придвижването по пътищата би трябвало да бъде пригодено към качествата и потребностите на децата ни, с цел да е безвредно за тях да играят на открито. Това беше доста значим мотив и тази група беше доста авторитетна. Мнозинството от хората се вслуша в претекстовете им и застана зад тях ”, споделя за “Дневник ” Том Ходефрой – един от очевидците на тази огромна смяна през 70-те години на предишния век, проектант по обучение, експерт по резистентен превоз и старши консултант в Холандското велосипедно общество (Dutch Cycling Embassy )– публично-частна мрежа, която работи в областта на градското обмисляне и подвижността.  Кампанията се подема на разнообразни равнища, появява се и ария, отдадена на децата, които играят на улица без коли. Политическия подтекст също е в интерес на придвижването – през 1973-1974 година арабските петролни производители постановат на Холандия петролно ембарго.

Победи “без коли уикенда ” и “зони за пешеходци “

Колелото се завърта, обществото е на страната на родителите деятели. И новосъздаденият Съюз на велосипедистите прави поръчката: “Ние също сме жители и настояваме да използваме пътищата на страната си безвредно и практично. ” Исканията им също получават огромна обществена поддръжка. Всичко това спомага за повишение осведомеността на политиците по казуса, за смяната на техните схващания, споделя още Ходефрой.

Започва спор за преструктуриране на пространството на пътищата. Първата сериозна победа за придвижването е възбраната на придвижване на коли в града през почивните дни. Сред деятелите има и архитекти урбанисти, които създават съответни планове за по-безопасни и комфортни за пешеходците, велосипедистите и децата улици и градски пространства. Утвърждават се зони, в които с преимущество са пешеходците, а колите там се задължават да се движат доста постепенно (максимум 30 км/ч), по улиците се слагат повече бабуни, които да убиват скоростта на колите.

С днешна дата Холандия е известна в целия свят като страната на велосипедистите, на красиви и комфортни градски зони с улеснения за хората по улиците. Но всичко потегля от едно гражданско придвижване на родители, които желаят да запазят живота на децата си. Те съумяват да трансформират инфраструктурата на Холандия революционно, с цел да стартират да живеят още веднъж безвредно и несъмнено.

На 3 юни тази година 4-годишния Паоло умря на място, откакто беше блъснат от джип в пешеходната зона на Стара Загора пред очите на родителите и сестра му. Броени дни след случая хиляди хора в осемнадесет града на България излязоха на митинг в памет на детето, показаха съпричастност към фамилията му и приканиха за смяна. Трагедията на тези родители е покруса на цялото ни общество, колите ще заплашват живота на децата ни всекидневно и за жалост случаят с Паоло не е първият и няма да е последният.

Дошло ли е времето и ние да кажем мощно “Спрете убийствата на деца! ”? Възможно ли е холандското придвижване да се случи в България? Том Ходефрой ни дава отговор: “Въпросът е дали вие вярвате, че това е допустимо. Вие имате правото да поискате град на хората, а не на колите. Хората са болшинството на улицата и са преди всичко. ” Предупреждава, че това няма да е елементарно извоювана идея.

Това обаче е реалистична и обективна смяна.

Инфо: Дневник.БГ