Пожарите: Колко декара гора загуби България и в кои региони?
От началото на 2024 година до 26.08.2024 година, в страната са регистрирани 489 пожара, засегнали горски територии с обща повърхност от близо 159 218 дка, като 14 408 дка (9 %) от тях са върхови. Това оповестиха от Изпълнителна организация по горите за bTV.
Основно са засегнати широколистни гори – 116 890 дка (73%), иглолистни гори – 21 809 дка (14%), смесена растителност – 3 107 дка (2%) и 17 412 дка (11%) треви, незалесени площи и мъртва горска постилка.
Може ли да се употребява наново обгорялата растителност?
Според специалистите оползотворяването на обгорялата дървесина зависи от степентта на обгорялост и типа на пожара – върхов или низов. Върховите пожари засягат короните и стъблата на дърветата това води до отчасти или до цялостното им увреждане. В случаите, когато от пожара са наранени единствено клоните и кората, дървесината е изцяло годна за обработка. При обгорели клони, кора и стъблена част дървесината би могла да се употребява за софтуерна преправка в дървесен чипс, за дървесни плочи и т.н. Низовите пожари обгръщат мъртва горска завивка, подраст и шубраци и основата на стъблата на дърветата. Често пъти след потушаването им гората се възвръща по натурален път.
Предизвикателството пред Държавните горски предприятия и техните териториални поделения, както и притежатели на частни и общински гори е да оползотворят обгорялата дървесина - от една страна от икономическа позиция, а въпреки това от екологична позиция – в насажденията не би трябвало да се оставя отчасти обгорялата дървесина, защото в следствие биха могли да се развият вредители, които да се разпространят.
Законът за горите регламентира, че сечищата и пожарищата, които не могат да бъдат обновени по натурален път до три години от изсичането или изгарянето им при пожар, се залесяват от притежателя им до две години след приключването на тригодишния интервал.
Кой е най-пострадалият от пожарите район?
По данни на Изпълнителна организация по горите най-пострадали са горските територии в териториалния обсег на Регионална дирекция по горите (РДГ) Сливен, където са зародили 11 пожара, опожарената площ - 47 095 дка или съвсем 30% от всички опожарени горски територии. Три от пожарите са зародили в обсега на Териториално отделение (ТП) Държавно горско стопанство (ДГС) Елхово, с опожарена горска територия - 46 036 дка.
След тях са горски територии в териториалния обсег на РДГ Кърджали - 61 пожара, опожарена повърхност - 45 274 дка (28% от всички опожарени горски територии).
Най-засегнати от пожарите са горите, намиращи се в териториалния обсег на Търговско предприятие ДГС Свиленград – 21 558 дка, Търговско предприятие ДГС Маджарово – 12 945 дка, Търговско предприятие ДГС Хасково – 3 701 дка, Търговско предприятие ДЛС Тополовград – 2 771 дка, Търговско предприятие ДГС Ивайловград – 1 079 дка. Големи пожари породиха и на територията на районните дирекции Ловеч, Пловдив, Благоевград.
Основно са засегнати широколистни гори – 116 890 дка (73%), иглолистни гори – 21 809 дка (14%), смесена растителност – 3 107 дка (2%) и 17 412 дка (11%) треви, незалесени площи и мъртва горска постилка.
Може ли да се употребява наново обгорялата растителност?
Според специалистите оползотворяването на обгорялата дървесина зависи от степентта на обгорялост и типа на пожара – върхов или низов. Върховите пожари засягат короните и стъблата на дърветата това води до отчасти или до цялостното им увреждане. В случаите, когато от пожара са наранени единствено клоните и кората, дървесината е изцяло годна за обработка. При обгорели клони, кора и стъблена част дървесината би могла да се употребява за софтуерна преправка в дървесен чипс, за дървесни плочи и т.н. Низовите пожари обгръщат мъртва горска завивка, подраст и шубраци и основата на стъблата на дърветата. Често пъти след потушаването им гората се възвръща по натурален път.
Предизвикателството пред Държавните горски предприятия и техните териториални поделения, както и притежатели на частни и общински гори е да оползотворят обгорялата дървесина - от една страна от икономическа позиция, а въпреки това от екологична позиция – в насажденията не би трябвало да се оставя отчасти обгорялата дървесина, защото в следствие биха могли да се развият вредители, които да се разпространят.
Законът за горите регламентира, че сечищата и пожарищата, които не могат да бъдат обновени по натурален път до три години от изсичането или изгарянето им при пожар, се залесяват от притежателя им до две години след приключването на тригодишния интервал.
Кой е най-пострадалият от пожарите район?
По данни на Изпълнителна организация по горите най-пострадали са горските територии в териториалния обсег на Регионална дирекция по горите (РДГ) Сливен, където са зародили 11 пожара, опожарената площ - 47 095 дка или съвсем 30% от всички опожарени горски територии. Три от пожарите са зародили в обсега на Териториално отделение (ТП) Държавно горско стопанство (ДГС) Елхово, с опожарена горска територия - 46 036 дка.
След тях са горски територии в териториалния обсег на РДГ Кърджали - 61 пожара, опожарена повърхност - 45 274 дка (28% от всички опожарени горски територии).
Най-засегнати от пожарите са горите, намиращи се в териториалния обсег на Търговско предприятие ДГС Свиленград – 21 558 дка, Търговско предприятие ДГС Маджарово – 12 945 дка, Търговско предприятие ДГС Хасково – 3 701 дка, Търговско предприятие ДЛС Тополовград – 2 771 дка, Търговско предприятие ДГС Ивайловград – 1 079 дка. Големи пожари породиха и на територията на районните дирекции Ловеч, Пловдив, Благоевград.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ