Зам.-министър Наталия Митева: Проект на Наредба за стандарт в качеството на образованието ще бъде представена за обществено обсъждане
От началото на 2024 година учители и шефове са с нараснали заплати, по кое време ще се покачат резултатите? Един диалог по наболелите тематики в образованието с Наталия Митева, зам.-министър на образованието и науката в предаването " България, Европа и светът на фокус " по радио " Фокус ".
От началото на тази година бяха увеличени учителските и директорските заплати, на непедагогическия персонал - също по този начин. И това, несъмнено, е добра вест, тъй като исторически сме били очевидци на доста училищен стачки, на подценяването на тази специалност, което несъмнено, няма по какъв начин да се отрази добре на образованието. В същото време, резултатите миналогодишните на PISA влязоха в новините и то за дълго време като обезпокоително и непрекъснато влошаващо се положение на българското обучение. А пък националните външни оценения, според изследване на Института за пазарна стопанска система демонстрираха, че отвън столицата триумфът е даже под 3. Това докара до едно искане в края на предходната година от 25 бизнес организации за незабавни промени в образованието. БЕСКО (българската предприемаческа асоциация) даже направиха съответни оферти, “Заедно в час " - също. Така че в този момент беседваме с Наталия Митева, която е заместник-министър на образованието и науката, а самата тя е приключила няколко изключително влиятелни международни университета. Здравейте, г-жо Митева, благодаря Ви, че приехте поканата.
Здравейте, и аз благодаря за поканата. И се веселя, че можем да поговорим за тези извънредно значими тематики.
Категорично, какво е мнението на Министерството на образованието и науката, трябват ли в действителност генерални промени в българското обучение?
Започвайки от там, откъдето вие тръгнахте - увеличение на учителските заплати и какви са нашите резултати паралелно с това. Първо, извънредно важно е и е добър знак, че качеството на образованието или нашите резултати към този момент са фокус на внимание, че приказваме за това какъв е крайният резултат от образованието и това като развой е извънредно положително. Другото, което е положително е, че с увеличението на учителските заплати в последните близо 10 години, което е една устойчива наклонност, с цел да доближат до едно почтено, обичайно равнище, по отношение на междинната за страната. С това даваме знак, че учителската специалност е една от най-важните в страната. Недостойно е хората, които образоват и възпитават бъдещето на нацията да не са заплатени или в обществената подчиненост да не са високо. И с всички стратегии за поддръжка на учители, подготовка на учители, с още веднъж споделям знаковото повишение на учителските заплати до този миг, в действителност ни дава тъкмо този сигнал. В момента се разяснява в общественото пространство една графика, показана от една от неправителствените организации, заплатите вървят нагоре, а резултатите условно вървят надолу. Бих желала да кажа тук няколко неща, които никога не са опрощение, а са по-скоро аналитични на база на това, какво ние идентифицираме като основно в последните месеци, откогато сме пристигнали в тези си функции. От една страна ясно е на всички, че просветителната система е мощно консервативна и се трансформира, само че с мудни темпове. Ние сме разпознали цели въз основа на това какво се прави и в други страни, и анализът за протичащото се тук. Кои са основните детайли на смяната, които водят към крайни резултати - резултати на учениците, повишение на техните просветителни параметри, благополучие, богатство, присъединяване и мотивираност. И един от тези фактори са несъмнено, са образователните стратегии. Другият е изобщо стандарт за качество. Какво е това качество, което да следим, да мерим.
Това е доста основно.
И надлежно да финансираме. И редица други, свързани с поддръжката на учители, образованието на бъдещите учители във факултетите по педагогика и квалификацията на настоящи настоящи учители.
А има ли вербализиране на смяна в задачата. Защото мнението на всички, които са вътре в системата и ние като родители го знаем, че като че ли актуалното българско обучение се стреми да направи децата апарати за изстрелване на подготвени отговори, а не хора, които имат умения да мислят, да анализират и взимат решения. Тоест, тези меки умения, присъщи за XXI век, като че ли остават на втори проект зад това, просто да се знаят правилните отговори, без да се мисли. Имаме ли такава смяна в задачата на българското обучение?
Имаме и тя от дълго време се вербализира. Българското обучение цели, и по закон е по този начин, и по нормативна уредба, и във всички визии и стратегически документи доста ясно е записано, че ние целим да подготвим кадърни, можещи младежи, чиито най-хубав капацитет се развива самостоятелно по отношение на техните благоприятни условия и по отношение на техните стремежи. Това обаче, което е важно за смяната, е по какъв начин да създадем това? И в действителност, една от основните основни промени е в образователните стратегии - какво учат децата и какъв брой? Едната смяна, която беше по-бърза и се направи още в границите на миналата година бе почнала 2 години по-рано и това е по този начин нареченото олекотяване на образователните стратегии. Със Закон 2016 година доста материал слезе по-надолу и за всички от нас, които имат деца в просветителната система, и които минават през мелачката на 7-ми клас, знаят доста добре какъв брой е стресиращо това за учениците и за задачите фамилии. Така че тази смяна бе направена, тя бе стартирана от по-рано и по този начин да се каже поприключи. Но по-същественото следва и към този момент се работи. И тази е парадигмената смяна в образователните стратегии. Там, където ние желаеме да ги ориентираме още повече към умения, на практика умения за живота, умения по всеки предмет и направление - компетентности, познания, умения, нагласи. Това е посоката, в която се движат образователните стратегии в целия свят, дружно с методите на преподаване, т.е., по какъв начин организираме образователния развой като учители. Как построяваме едно просветително прекарване, в което ученикът самичък търси отговори, взема решение проблеми, свързани с живота до които може да се допре, които може да откри за съответстващи, а не наизустява познания и след това да го възпроизвежда. Как оценяваме целият този развой? Ето това е огромната смяна върху която работим.
Точно по този начин, по какъв начин е измерима тази смяна? Как ще се пресъздава тя? В учебниците, в учебните планове, по какъв начин ще стане? Разкажете ни.
Да, стратегиите са това, което би трябвало да се промени най-много и работим тъкмо по този начин в цялото учебно обучение, като ние работим дружно с интернационалните организации като тази, която прави РISА, това е Организацията за икономическо съдействие и развиване, Световната банка, редица интернационалните специалисти, с цел да въведем по този начин нареченият компетентностен метод. Или къде и по какъв начин да могат да се интегрират предметните наличия сред другите предмети, с цел да могат да се отворят опциите за работа по огромни тематики, огромни въпроси, планове, проблеми. Другото извънредно значимо е по какъв начин оценяваме учениците. От PISA виждаме, че част от казуса, който PISA е световното проучване на 15-годишните, с фокус 2022 година, резултатите от които излязоха 2023 година, фокусът беше математическата просветеност. Там виждаме, че българските възпитаници доста знаят, знаят, само че не могат да приложат тези познания.
Ето това е казусът.
В тази посока би трябвало да се върви. И несъмнено, когато външните ни оценения 4 - 7 - 10 - 12 клас, изключително от 7 до 12 клас, когато те изискват от учителя и ученика да вървят към повече познания и възпроизвеждане на познания, това няма по какъв начин да се промени. Така че ние поетапно вкарваме, започвайки с 10-ти клас, опция самите въпроси да са повече насочване към можене, а не към знаене, да се доближават малко повече към формата на PISA. Не с цел да преподаваме формата, а с цел да можем да завъртим цялото преподаване и учещия към това да прилагаме знанията в съответен подтекст.
Това е точната цел.
И поетапно ще бъдат, да, ще бъдат несъмнено, изменени другите формати деликатно, с най-голямо внимание към този в 7-ми клас, защото той е доста определящ. И малко по малко, ще се дават такива запаси на учителите, с цел да могат в настоящите изпитвания, оценения, и в настоящото преподаване, да вкарват и подобен вид въпроси, подобен вид задачи, тъй че да вървим в тази посока въобще.
Тоест, още от следващата учебна година, есента на 2024 година, в учебниците за 10-ти клас, в материала за 7-ми клас ще има промени в посока за използване на тези познания и умения, а не толкоз за излагането им механично. Финално да ви попитам какво се случва с тази Наредба за обединен стандарт в образованието, която ще разреши на учебните заведения да си вършат самокритика, и когато приказваме за качество на образованието, това да значи едно и също нещо на всички места?
Изключително значима Наредба за качеството, тя трябваше да бъде призната още с приемането на новия Закон за предучилищно и учебно обучение 2016 година, само че беше забавена. Това е една тематика, която би отприщила доста други промени. Сега, в последните месеци ние се заехме стремително с тази тематика. Имаме план на такава Наредба за качество и тя ще бъде предоставена за публично разискване в идващите дни. Ключово е да дефинираме какво е качество и да предоставим инструментариум на учебните заведения да се самооценят първо, с цел да видят какви потребности имат и в границите на образователните години да дават на учителите си съответните образования, квалификации, поддръжка, ментори и така нататък, с цел да може да се вдигне точно това качество. И доста значим тук, във връзка с самата парадигма на това, което търсим, това не са единствено оценките и оценяването на познания и на умения, а също по този начин и благополучието на учениците и социално-емоционалните им умения. Меките умения на XXI век, и изобщо социално-емоционалното учене. Ключово е това ние да имаме възпитаници, които желаят да бъдат в учебно заведение, а когато те желаят, когато са жадни за това да вземат участие в просветителния развой, тогава резултатите са доста по-лесно постижими. Така че с тази Наредба, ние по този начин да се каже натискаме в основни точки на образованието и се надяваме когато апробираме и успеем да я въведем всеобщо след една образователна година, измерването на качеството, да можем поетапно да можем и да финансираме към този момент точно там, където се работи на доста високо равнище, без значение от подтекста. Всъщност, последно качеството би трябвало да е контекстуално несъмнено, т.е. учебните заведения, които работят в доста сложни райони, това ще се взима предвид в измерването на това по какъв начин се оправят те, от кое място идват техните ученици и в каква среда порастват.
Това ще бъде в действителност основно, тъй като има огромна неравноделност в образованието и неговото качество сред София, огромните градове и другите елементи на страната. Реформата започва от тази година, на доста равнища, в това число се готви за публично обсъждане Наредба за стандарт в качеството на образованието. Всичко това заключи Наталия Митева, заместник-министър на образованието и науката. Благодаря ви, този диалог е значим и сигурно Радио “Фокус " ще го продължи.
От началото на тази година бяха увеличени учителските и директорските заплати, на непедагогическия персонал - също по този начин. И това, несъмнено, е добра вест, тъй като исторически сме били очевидци на доста училищен стачки, на подценяването на тази специалност, което несъмнено, няма по какъв начин да се отрази добре на образованието. В същото време, резултатите миналогодишните на PISA влязоха в новините и то за дълго време като обезпокоително и непрекъснато влошаващо се положение на българското обучение. А пък националните външни оценения, според изследване на Института за пазарна стопанска система демонстрираха, че отвън столицата триумфът е даже под 3. Това докара до едно искане в края на предходната година от 25 бизнес организации за незабавни промени в образованието. БЕСКО (българската предприемаческа асоциация) даже направиха съответни оферти, “Заедно в час " - също. Така че в този момент беседваме с Наталия Митева, която е заместник-министър на образованието и науката, а самата тя е приключила няколко изключително влиятелни международни университета. Здравейте, г-жо Митева, благодаря Ви, че приехте поканата.
Здравейте, и аз благодаря за поканата. И се веселя, че можем да поговорим за тези извънредно значими тематики.
Категорично, какво е мнението на Министерството на образованието и науката, трябват ли в действителност генерални промени в българското обучение?
Започвайки от там, откъдето вие тръгнахте - увеличение на учителските заплати и какви са нашите резултати паралелно с това. Първо, извънредно важно е и е добър знак, че качеството на образованието или нашите резултати към този момент са фокус на внимание, че приказваме за това какъв е крайният резултат от образованието и това като развой е извънредно положително. Другото, което е положително е, че с увеличението на учителските заплати в последните близо 10 години, което е една устойчива наклонност, с цел да доближат до едно почтено, обичайно равнище, по отношение на междинната за страната. С това даваме знак, че учителската специалност е една от най-важните в страната. Недостойно е хората, които образоват и възпитават бъдещето на нацията да не са заплатени или в обществената подчиненост да не са високо. И с всички стратегии за поддръжка на учители, подготовка на учители, с още веднъж споделям знаковото повишение на учителските заплати до този миг, в действителност ни дава тъкмо този сигнал. В момента се разяснява в общественото пространство една графика, показана от една от неправителствените организации, заплатите вървят нагоре, а резултатите условно вървят надолу. Бих желала да кажа тук няколко неща, които никога не са опрощение, а са по-скоро аналитични на база на това, какво ние идентифицираме като основно в последните месеци, откогато сме пристигнали в тези си функции. От една страна ясно е на всички, че просветителната система е мощно консервативна и се трансформира, само че с мудни темпове. Ние сме разпознали цели въз основа на това какво се прави и в други страни, и анализът за протичащото се тук. Кои са основните детайли на смяната, които водят към крайни резултати - резултати на учениците, повишение на техните просветителни параметри, благополучие, богатство, присъединяване и мотивираност. И един от тези фактори са несъмнено, са образователните стратегии. Другият е изобщо стандарт за качество. Какво е това качество, което да следим, да мерим.
Това е доста основно.
И надлежно да финансираме. И редица други, свързани с поддръжката на учители, образованието на бъдещите учители във факултетите по педагогика и квалификацията на настоящи настоящи учители.
А има ли вербализиране на смяна в задачата. Защото мнението на всички, които са вътре в системата и ние като родители го знаем, че като че ли актуалното българско обучение се стреми да направи децата апарати за изстрелване на подготвени отговори, а не хора, които имат умения да мислят, да анализират и взимат решения. Тоест, тези меки умения, присъщи за XXI век, като че ли остават на втори проект зад това, просто да се знаят правилните отговори, без да се мисли. Имаме ли такава смяна в задачата на българското обучение?
Имаме и тя от дълго време се вербализира. Българското обучение цели, и по закон е по този начин, и по нормативна уредба, и във всички визии и стратегически документи доста ясно е записано, че ние целим да подготвим кадърни, можещи младежи, чиито най-хубав капацитет се развива самостоятелно по отношение на техните благоприятни условия и по отношение на техните стремежи. Това обаче, което е важно за смяната, е по какъв начин да създадем това? И в действителност, една от основните основни промени е в образователните стратегии - какво учат децата и какъв брой? Едната смяна, която беше по-бърза и се направи още в границите на миналата година бе почнала 2 години по-рано и това е по този начин нареченото олекотяване на образователните стратегии. Със Закон 2016 година доста материал слезе по-надолу и за всички от нас, които имат деца в просветителната система, и които минават през мелачката на 7-ми клас, знаят доста добре какъв брой е стресиращо това за учениците и за задачите фамилии. Така че тази смяна бе направена, тя бе стартирана от по-рано и по този начин да се каже поприключи. Но по-същественото следва и към този момент се работи. И тази е парадигмената смяна в образователните стратегии. Там, където ние желаеме да ги ориентираме още повече към умения, на практика умения за живота, умения по всеки предмет и направление - компетентности, познания, умения, нагласи. Това е посоката, в която се движат образователните стратегии в целия свят, дружно с методите на преподаване, т.е., по какъв начин организираме образователния развой като учители. Как построяваме едно просветително прекарване, в което ученикът самичък търси отговори, взема решение проблеми, свързани с живота до които може да се допре, които може да откри за съответстващи, а не наизустява познания и след това да го възпроизвежда. Как оценяваме целият този развой? Ето това е огромната смяна върху която работим.
Точно по този начин, по какъв начин е измерима тази смяна? Как ще се пресъздава тя? В учебниците, в учебните планове, по какъв начин ще стане? Разкажете ни.
Да, стратегиите са това, което би трябвало да се промени най-много и работим тъкмо по този начин в цялото учебно обучение, като ние работим дружно с интернационалните организации като тази, която прави РISА, това е Организацията за икономическо съдействие и развиване, Световната банка, редица интернационалните специалисти, с цел да въведем по този начин нареченият компетентностен метод. Или къде и по какъв начин да могат да се интегрират предметните наличия сред другите предмети, с цел да могат да се отворят опциите за работа по огромни тематики, огромни въпроси, планове, проблеми. Другото извънредно значимо е по какъв начин оценяваме учениците. От PISA виждаме, че част от казуса, който PISA е световното проучване на 15-годишните, с фокус 2022 година, резултатите от които излязоха 2023 година, фокусът беше математическата просветеност. Там виждаме, че българските възпитаници доста знаят, знаят, само че не могат да приложат тези познания.
Ето това е казусът.
В тази посока би трябвало да се върви. И несъмнено, когато външните ни оценения 4 - 7 - 10 - 12 клас, изключително от 7 до 12 клас, когато те изискват от учителя и ученика да вървят към повече познания и възпроизвеждане на познания, това няма по какъв начин да се промени. Така че ние поетапно вкарваме, започвайки с 10-ти клас, опция самите въпроси да са повече насочване към можене, а не към знаене, да се доближават малко повече към формата на PISA. Не с цел да преподаваме формата, а с цел да можем да завъртим цялото преподаване и учещия към това да прилагаме знанията в съответен подтекст.
Това е точната цел.
И поетапно ще бъдат, да, ще бъдат несъмнено, изменени другите формати деликатно, с най-голямо внимание към този в 7-ми клас, защото той е доста определящ. И малко по малко, ще се дават такива запаси на учителите, с цел да могат в настоящите изпитвания, оценения, и в настоящото преподаване, да вкарват и подобен вид въпроси, подобен вид задачи, тъй че да вървим в тази посока въобще.
Тоест, още от следващата учебна година, есента на 2024 година, в учебниците за 10-ти клас, в материала за 7-ми клас ще има промени в посока за използване на тези познания и умения, а не толкоз за излагането им механично. Финално да ви попитам какво се случва с тази Наредба за обединен стандарт в образованието, която ще разреши на учебните заведения да си вършат самокритика, и когато приказваме за качество на образованието, това да значи едно и също нещо на всички места?
Изключително значима Наредба за качеството, тя трябваше да бъде призната още с приемането на новия Закон за предучилищно и учебно обучение 2016 година, само че беше забавена. Това е една тематика, която би отприщила доста други промени. Сега, в последните месеци ние се заехме стремително с тази тематика. Имаме план на такава Наредба за качество и тя ще бъде предоставена за публично разискване в идващите дни. Ключово е да дефинираме какво е качество и да предоставим инструментариум на учебните заведения да се самооценят първо, с цел да видят какви потребности имат и в границите на образователните години да дават на учителите си съответните образования, квалификации, поддръжка, ментори и така нататък, с цел да може да се вдигне точно това качество. И доста значим тук, във връзка с самата парадигма на това, което търсим, това не са единствено оценките и оценяването на познания и на умения, а също по този начин и благополучието на учениците и социално-емоционалните им умения. Меките умения на XXI век, и изобщо социално-емоционалното учене. Ключово е това ние да имаме възпитаници, които желаят да бъдат в учебно заведение, а когато те желаят, когато са жадни за това да вземат участие в просветителния развой, тогава резултатите са доста по-лесно постижими. Така че с тази Наредба, ние по този начин да се каже натискаме в основни точки на образованието и се надяваме когато апробираме и успеем да я въведем всеобщо след една образователна година, измерването на качеството, да можем поетапно да можем и да финансираме към този момент точно там, където се работи на доста високо равнище, без значение от подтекста. Всъщност, последно качеството би трябвало да е контекстуално несъмнено, т.е. учебните заведения, които работят в доста сложни райони, това ще се взима предвид в измерването на това по какъв начин се оправят те, от кое място идват техните ученици и в каква среда порастват.
Това ще бъде в действителност основно, тъй като има огромна неравноделност в образованието и неговото качество сред София, огромните градове и другите елементи на страната. Реформата започва от тази година, на доста равнища, в това число се готви за публично обсъждане Наредба за стандарт в качеството на образованието. Всичко това заключи Наталия Митева, заместник-министър на образованието и науката. Благодаря ви, този диалог е значим и сигурно Радио “Фокус " ще го продължи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ