Пандемията оряза преводите на емигрантите
От началото на 2020 година до края на октомври работещите българи зад граница са изпратили на околните и фамилиите си в България едвам 316,7 млн. евро. Това е със 721,7 млн. евро (1,43 милиарда лева.) по-малко, в сравнение с за интервала януари-октомври 2019 година, когато в страната са влезнали близо 2 милиарда лева
Само за октомври спадът е с 86 млн. евро (спрямо същия месец на 2019 г.) - през десетия месец на годината преведените пари са 12,4 млн. евро, което пък е с съвсем 1 млн. евро по-малко, в сравнение с са били през септември 2020 година (13,1 млн. евро). Тази година най-слабият месец е април, когато емигрантите са превели 10,5 млн. евро, написа Инвестор.бг.
Това е казус в статистиката от последните 10 години досега (актуалните данни на Българска народна банка стартират от 2010 г.). Причината евентуално е в това, че в края на март пандемията от COVID-19 принуди съвсем всички страни по света да вкарат строги ограничавания за понижение на разпространяването на вируса. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха най-вече браншове, в които работят точно имигранти.
Проблемът наподобява се задълбочава и предвид на втората вълна на заболяването, която още веднъж докара до редица ограничавания и затваряния в обособените страни. Това няма по какъв начин да не се отрази на сезонните работни места, изключително в туризма и на процедура понижава потребността от работна ръка от по-бедни страни, каквато е България.
От данните на Българска народна банка се вижда още, че понижението е фрапантно през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на обичайните си равнища от към 90-98 млн. евро. Многократно сме писали, че зависимостта на България от емигранските прехвърляния е голяма. По данни на Световната банка за 2018 година даже Румъния и балтийските страни, с които обичайно се съпоставяме, регистрират по-малка взаимозависимост от емигрантските пари: у нас този дял е 3,8% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който румънците изпращат вкъщи 2,2% от Брутният вътрешен продукт, литовците – 2,6%, а естонците – 1,8%. Единствено цената на емигранските прехвърляния от латвийците се доближава до тази от българите – 3,7% от Брутният вътрешен продукт.
За страна като България крайното ползване е главен мотор на напредък, а парите от емигрантите се вливат точно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на настоящи разноски, опазване на здравето, обучение и погасяване на заеми.
В последните години доста дребни и фамилни бизнеси стартират своето начало точно с помощ от родственик зад граница. Хиляди фамилии разчитат на помощта от родственици зад граница, с цел да заплащат сметките си.
През последните 10 години парите от сънародниците ни зад граница съумяха да се възстановят на предкризисните си равнища отпреди 2008 година, само че пандемията очевидно ще успее да преобърне тази наклонност. Лошото е, че никой не е в положение да планува какъв брой дълго време обстановката ще остане такава (за разлика от 2008 г.).
Само за октомври спадът е с 86 млн. евро (спрямо същия месец на 2019 г.) - през десетия месец на годината преведените пари са 12,4 млн. евро, което пък е с съвсем 1 млн. евро по-малко, в сравнение с са били през септември 2020 година (13,1 млн. евро). Тази година най-слабият месец е април, когато емигрантите са превели 10,5 млн. евро, написа Инвестор.бг.
Това е казус в статистиката от последните 10 години досега (актуалните данни на Българска народна банка стартират от 2010 г.). Причината евентуално е в това, че в края на март пандемията от COVID-19 принуди съвсем всички страни по света да вкарат строги ограничавания за понижение на разпространяването на вируса. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха най-вече браншове, в които работят точно имигранти.
Проблемът наподобява се задълбочава и предвид на втората вълна на заболяването, която още веднъж докара до редица ограничавания и затваряния в обособените страни. Това няма по какъв начин да не се отрази на сезонните работни места, изключително в туризма и на процедура понижава потребността от работна ръка от по-бедни страни, каквато е България.
От данните на Българска народна банка се вижда още, че понижението е фрапантно през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на обичайните си равнища от към 90-98 млн. евро. Многократно сме писали, че зависимостта на България от емигранските прехвърляния е голяма. По данни на Световната банка за 2018 година даже Румъния и балтийските страни, с които обичайно се съпоставяме, регистрират по-малка взаимозависимост от емигрантските пари: у нас този дял е 3,8% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който румънците изпращат вкъщи 2,2% от Брутният вътрешен продукт, литовците – 2,6%, а естонците – 1,8%. Единствено цената на емигранските прехвърляния от латвийците се доближава до тази от българите – 3,7% от Брутният вътрешен продукт.
За страна като България крайното ползване е главен мотор на напредък, а парите от емигрантите се вливат точно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на настоящи разноски, опазване на здравето, обучение и погасяване на заеми.
В последните години доста дребни и фамилни бизнеси стартират своето начало точно с помощ от родственик зад граница. Хиляди фамилии разчитат на помощта от родственици зад граница, с цел да заплащат сметките си.
През последните 10 години парите от сънародниците ни зад граница съумяха да се възстановят на предкризисните си равнища отпреди 2008 година, само че пандемията очевидно ще успее да преобърне тази наклонност. Лошото е, че никой не е в положение да планува какъв брой дълго време обстановката ще остане такава (за разлика от 2008 г.).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ