Лаури Рехард: Едва 15% от търговските обекти в България плащат музикални права, от догодина общините ще проверяват барове и хотели
От началото на 2019-а общините ще ревизират хотели, питейни заведения и други обекти за уредени музикални права. У нас едвам 15% от комерсиалните обекти заплащат музикални права.
Това сподели шефът на „ Лицензиране и правни политики ” в Международната федерация на звукозаписната промишленост (IFPI) Лаури Рехард, който беше в България във връзка Конференцията за бъдещето на интелектуалната благосъстоятелност.
По данни на ПРОФОН в България едвам 15% от комерсиалните обекти, които употребяват музика за озвучаване, заплащат към притежателите на музикални права. Това лишава артистите и продуцентите от един от най-важните им доходи.
„ Приходите, генерирани от обществено осъществяване и лъчение, са доста значима част от финансовия микс на актуалната звукозаписна промишленост “, споделя Лаури Рехард. По думите му сдруженията в България са съумели да обзет доста дребна част от пазара на обществено осъществяване на музика - хотели, заведения за хранене, клубове, молове, магазини, фитнес центрове, и от това страдат всички, които творят и влагат в музика.
Рехард опроверга всеобщото разбиране, че плащайки абонамента си към кабелния оператор, притежателят на един хотел покрива автоматизирано и правата за музиката, предавана в пакета от ТВ стратегии. Същото предписание важи и когато става дума за радио станциите, осигуряващи саундтрака на положителното превозване на клиентите в СПА центрове, заведения за хранене, кафенета, фризьорски салони и така нататък
Според измененията в Закона за авторското право и сродните му права от началото на 2019 година българските общини ще ревизират комерсиалните обекти за уредени музикални права.
„ Най-важното е измененията в закона да обезпечат по-добра среда, в която тези, които основават музика, да имат повече и по-добри благоприятни условия да генерират доходи на база креативния си труд ”, споделя Рехард.
Новост в Закона, с която се цели усилване на успеваемостта на контрола в региона на използването на музика на обществени места, е въведената децентрализация на контролните функционалности. Освен длъжностните лица от Министерство на културата, общините ще управляват лицензирането на музика в комерсиалните обекти по места. Промяната ще проработи девет месеца след обнародването на закона, което значи, че от началото на идната година общините действително ще стартират да извършват новите си пълномощия.
Експертът показа и кой е един от най-важните проблеми на креативните промишлености в цифрова среда.
Наричат казуса “разлика в цената (на британски - Value Gap). Той отразява забележителното разминаване в приходите, които някои онлайн платформи генерират, и възнагражденията, които изплащат към основателите на музика. На въпроса „ Защо YouTube би трябвало да заплащат за лицензирана музика, Рехард отговори: „ Коректно и заслужено е всички дейни цифрови платформи, без значение дали наличието в тях е качено от самостоятелни консуматори или не, да лицензират авансово правата, които употребяват. YouTube се трансфораха в един от най-големите разпространители на музикално наличие, който от дълго време не е просто медиатор сред потребителите. В момента отговорността им за наличието, което популяризират е минимална, поради избрани текстове в европейското законодателство. Това им основава комфорта да качват или да разрешават качването на музика върху платформата им, без авансово да я лицензират, както вършат Spotify, Apple Music, Amazon, Deezer и всички други услуги за аудио стрийминг. В момента се борим да променим това и да създадем едни и същи правила за всички и естествена конкурентна среда ”.
По отношение на трендовете в музикалната промишленост Рехард удостовери прогнозите, че физически носители като компактдискът са на път да останат в историята, само че пък в това време порастват продажбите на винили. „ На база на събраните досега данни от всички пазари излиза наяве, че 2017-та ще бъде третата поредна година на забележителен растеж в приходите на звукозаписната промишленост. Както и в предходните години, главен фактор за растежа са абонаментните стрийминг услуги ”, изяснява той. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ




