Неандерталците са първите европейски художници
От мрачните дълбини на пещери в Испания - страната, дала на света създатели като Диего Веласкес и Пабло Пикасо, идва изненадващо разобличаване - всеобщо изобразяваните като примитивни диваци неандерталци , а не актуалните хора, са първите художници в Европа . Това оповестяват международните осведомителни организации, базирайки се на две проучвания, оповестени в сп. " Сайънс " и сп. " Сайънс адванс ".
Науката и преди е допускала тази опция, само че двете нови проучвания оферират безапелационни доказателства, че неандерталците, изчезнали преди към 40 000 години , са имали мозъчен потенциал, с цел да основават изкуство и да употребяват знаци.
Първото проучване, оповестено в сп. " Сайънс " и основано върху пещерни рисунки от три археологически обекта в Испания , демонстрира, че неандерталците са създавали изкуство 20 000 години преди типът Хомо сапиенс да дойде в Европа от Африка. Това значи, че ранните пещерни произведения няма по какъв начин да са дело на актуалните хора , както и че те не са могли да повлияят върху творчеството на неандерталците.
Пещерните рисунки, открити в пещери в Испания , съдържат линии, точки, кръгове и нанесени с шаблони шарки , изискващи характерни умения, да вземем за пример за сместване на пигменти, символно мислене и избор на несъмнено, а не случайно място за излагане на творбите, присъщи за актуалния човек.
За да дефинират възрастта на пещерните рисунки от трите обекта в Испания , отстоящи на стотици километри един от различен, европейски откриватели са употребявали техника за ураниево-ториево датиране. Специалистите са открили, че скалните изображения и на трите места датират отпреди 65 000 години . За съпоставяне - типът Хомо сапиенс е дошъл в Европа от Африка преди сред 45 000 и 40 000 години.
Thinkstock/Getty Images
Второто проучване, оповестено в сп. " Сайънс адванс ", предлага доказателства, че неандерталците са боядисвали и украсявали миди и раковини преди към 115 000 години - доста по-рано, в сравнение с са откривани сходни артефакти, сътворени от Хомо сапиенс.
" Рисуването е нещо, което постоянно се е считало за човешка активност. В това отношение неандерталците не се разграничават от актуалния човек . Ако не бяха изчезнали, те евентуално щяха да сътворят комплицирано изкуство и технологии и да основат някаква версия на познатия ни през днешния ден свят ", споделя Алистър Пайк от изследователския екип от университета на Саутхамптън, Англия.
Науката и преди е допускала тази опция, само че двете нови проучвания оферират безапелационни доказателства, че неандерталците, изчезнали преди към 40 000 години , са имали мозъчен потенциал, с цел да основават изкуство и да употребяват знаци.
Първото проучване, оповестено в сп. " Сайънс " и основано върху пещерни рисунки от три археологически обекта в Испания , демонстрира, че неандерталците са създавали изкуство 20 000 години преди типът Хомо сапиенс да дойде в Европа от Африка. Това значи, че ранните пещерни произведения няма по какъв начин да са дело на актуалните хора , както и че те не са могли да повлияят върху творчеството на неандерталците.
Пещерните рисунки, открити в пещери в Испания , съдържат линии, точки, кръгове и нанесени с шаблони шарки , изискващи характерни умения, да вземем за пример за сместване на пигменти, символно мислене и избор на несъмнено, а не случайно място за излагане на творбите, присъщи за актуалния човек.
За да дефинират възрастта на пещерните рисунки от трите обекта в Испания , отстоящи на стотици километри един от различен, европейски откриватели са употребявали техника за ураниево-ториево датиране. Специалистите са открили, че скалните изображения и на трите места датират отпреди 65 000 години . За съпоставяне - типът Хомо сапиенс е дошъл в Европа от Африка преди сред 45 000 и 40 000 години.
Thinkstock/Getty Images Второто проучване, оповестено в сп. " Сайънс адванс ", предлага доказателства, че неандерталците са боядисвали и украсявали миди и раковини преди към 115 000 години - доста по-рано, в сравнение с са откривани сходни артефакти, сътворени от Хомо сапиенс.
" Рисуването е нещо, което постоянно се е считало за човешка активност. В това отношение неандерталците не се разграничават от актуалния човек . Ако не бяха изчезнали, те евентуално щяха да сътворят комплицирано изкуство и технологии и да основат някаква версия на познатия ни през днешния ден свят ", споделя Алистър Пайк от изследователския екип от университета на Саутхамптън, Англия.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ