Подслушано в кабината – как историите на тираджиите стават популярен спектакъл
От Москва до Магадан за час и половина – това не е научна фантастика, а новия сценичен формат.
Пълното потапяне в спектакъла „ Карго Москва “ ни води на 22-дневен курс с товарен камион до най–красивите, безлюдни и труднодостъпни краища на Русия – Сибир и Далечният изток.
Без да излиза от Москва, фенът попада на място, където надали би се оказал в действителния живот. Главното тук не е типът, а историите, които по пътя описват напълно същински тираджии.
Добре пристигнали в Колима
Образът на камионджията обичайно се свързва със суровата романтика на безкрайните съветски простори. Смята се, че тези хора приказват малко, още по-малко спят и прекарват целият си живот зад кормилото. Организаторите на плана „ Карго Москва “ са решили да счупят стандартите и да дадат на водачите на камиони опция, сами да опишат и покажат на хората истината за тази специалност.
Спектакълът премеждие, както са го нарекли създателите, минава в кабината. Едната страна е изцяло транспарантна за хората от вътрешната страна само че неразбираема за хората извън.
„ Кабината “ е оборудвана с комфортни седалки на три реда, изчислени за съвсем 50 фенове. На входа на пасажерите се раздава вода и ги молят да затегнат коланите. Условията в залата са не по-лоши от тези в кабината на камиона, от където в действителност се предава онлайн. Екранът е ситуиран на ръка разстояние от феновете. От време на време камерата води погледа нагоре и на открито - открива се панорама към улицата, за се добие действителна визия.
Въпреки това, няма никакво преиграване от страна на водачите. Първите им думи са – „ Добре пристигнали в Колима! Лек път “. Очевидно е, че пред фена не е артист а елементарен човек. Роман от Москва е на 38 години, почнал е като водач на градски рейс. Сега ръководи камион до Финландия, Прибалтика, Казахстан, само че най-сложният и дълъг курс е от Москва до Магадан. Негов сътрудник в кабината е Андрей от Беларус. Това е неговият първи курс до Колима. Пътуванията му до неотдавна са били в Европа, само че поради глобите е належащо да тръгне по нови направления.
Отсъствието на актьорска подготовка по никакъв метод не пречи на двамата водачи час и половина да задържат вниманието на феновете, принуждавайки ги да се смеят, тъгуват, изненадват и удивено да отварят уста. Те кротко се подиграват един на различен, разясняват преминаващи коли, описват професионални истории, нетърпеливи са да споделят истории с околните си и покажат персонални фотографии.
Целият живот – път
В хода на другарски диалог, който бива преустановяван от прекъсвания на бензиностанции, автомивки и паузи за отмора, изплуват удивителни за фена детайлности от бита на тираджиите. Например, Андрей е взел със себе си на път седем бурканчета с домакински борш и „ капан за сънища “, който пътува с него към този момент 20 години. А Роман споделя рецептата за „ полския коктейл “ - смесва се кафе и кока-кола, което оказва помощ в битката със съня при изключително уморителните автобуси.
Докато на екрана се сменят пейзажи от Магадан, Якутск, Иркутск, Байкал и Красноярск, феновете научават по какъв начин водачите се мият на бензиностанции или със самоделен „ летен душ “, по какъв начин на охраняеми паркинги се заключват за през нощта и връзват ремък или въже през дръжките на вратите от вътре, с цел да не им пуснат газ в кабината. Над 10 500 км от Москва до Магадан водачите описват целия си живот един на различен – от военната работа до брак и бракоразвод. За декор на техните откровения звучат песни за камиони и тираджии.
Не работа, а твърда романтика
Изглежда, че тези сурови мъже е невероятно да ги смутиш или извадиш от равновесие. Те еднообразно умерено и иронично описват за неприятното положение на автомобилния парк, високите европейски санкции, повредите, ремонтите „ на крайник “ и вкусното еленово месо, което може да се купи по пътищата на Якутия. Вледеняваща душата е историята на Роман по какъв начин едвам не е потопен дружно с камиона в река Алдан, където мостът и до през днешния ден не е издигнат. При това разказът е поднесен като радостна история. „ Не работа – твърда романтика “ – смеят се водачите. „ Ние сме народ противен, само че прочувствен “ – споделя сътрудника му Андрей.
Така оптимистично героите гледат на бъдещето, макар че при завръщането си от триседмичното си пътешестване, могат да починат час - два до позвъняването на диспечера за нов " бърз " курс. „ Всичко ще бъде наред “ – приказват си един на различен по пътя за Москва. В долната част на екрана, подсказват на фена, че до няколко години водачите се възнамерява да бъдат сменени от роботи. Към 2018 г в Русия би трябвало да бъдат построени обособени ленти за безпилотни камиони. А това значи, че специалността на тираджиите ще стане непотребна. Между другото Роман и Андрей не трябва да се вълнуват - сигурно могат да си намерят работа в театъра.
Автор: Анна Михайлова/ РИА Новости
Пълното потапяне в спектакъла „ Карго Москва “ ни води на 22-дневен курс с товарен камион до най–красивите, безлюдни и труднодостъпни краища на Русия – Сибир и Далечният изток.
Без да излиза от Москва, фенът попада на място, където надали би се оказал в действителния живот. Главното тук не е типът, а историите, които по пътя описват напълно същински тираджии.
Добре пристигнали в Колима
Образът на камионджията обичайно се свързва със суровата романтика на безкрайните съветски простори. Смята се, че тези хора приказват малко, още по-малко спят и прекарват целият си живот зад кормилото. Организаторите на плана „ Карго Москва “ са решили да счупят стандартите и да дадат на водачите на камиони опция, сами да опишат и покажат на хората истината за тази специалност.
Спектакълът премеждие, както са го нарекли създателите, минава в кабината. Едната страна е изцяло транспарантна за хората от вътрешната страна само че неразбираема за хората извън.
„ Кабината “ е оборудвана с комфортни седалки на три реда, изчислени за съвсем 50 фенове. На входа на пасажерите се раздава вода и ги молят да затегнат коланите. Условията в залата са не по-лоши от тези в кабината на камиона, от където в действителност се предава онлайн. Екранът е ситуиран на ръка разстояние от феновете. От време на време камерата води погледа нагоре и на открито - открива се панорама към улицата, за се добие действителна визия.
Въпреки това, няма никакво преиграване от страна на водачите. Първите им думи са – „ Добре пристигнали в Колима! Лек път “. Очевидно е, че пред фена не е артист а елементарен човек. Роман от Москва е на 38 години, почнал е като водач на градски рейс. Сега ръководи камион до Финландия, Прибалтика, Казахстан, само че най-сложният и дълъг курс е от Москва до Магадан. Негов сътрудник в кабината е Андрей от Беларус. Това е неговият първи курс до Колима. Пътуванията му до неотдавна са били в Европа, само че поради глобите е належащо да тръгне по нови направления.
Отсъствието на актьорска подготовка по никакъв метод не пречи на двамата водачи час и половина да задържат вниманието на феновете, принуждавайки ги да се смеят, тъгуват, изненадват и удивено да отварят уста. Те кротко се подиграват един на различен, разясняват преминаващи коли, описват професионални истории, нетърпеливи са да споделят истории с околните си и покажат персонални фотографии.
Целият живот – път
В хода на другарски диалог, който бива преустановяван от прекъсвания на бензиностанции, автомивки и паузи за отмора, изплуват удивителни за фена детайлности от бита на тираджиите. Например, Андрей е взел със себе си на път седем бурканчета с домакински борш и „ капан за сънища “, който пътува с него към този момент 20 години. А Роман споделя рецептата за „ полския коктейл “ - смесва се кафе и кока-кола, което оказва помощ в битката със съня при изключително уморителните автобуси.
Докато на екрана се сменят пейзажи от Магадан, Якутск, Иркутск, Байкал и Красноярск, феновете научават по какъв начин водачите се мият на бензиностанции или със самоделен „ летен душ “, по какъв начин на охраняеми паркинги се заключват за през нощта и връзват ремък или въже през дръжките на вратите от вътре, с цел да не им пуснат газ в кабината. Над 10 500 км от Москва до Магадан водачите описват целия си живот един на различен – от военната работа до брак и бракоразвод. За декор на техните откровения звучат песни за камиони и тираджии.
Не работа, а твърда романтика
Изглежда, че тези сурови мъже е невероятно да ги смутиш или извадиш от равновесие. Те еднообразно умерено и иронично описват за неприятното положение на автомобилния парк, високите европейски санкции, повредите, ремонтите „ на крайник “ и вкусното еленово месо, което може да се купи по пътищата на Якутия. Вледеняваща душата е историята на Роман по какъв начин едвам не е потопен дружно с камиона в река Алдан, където мостът и до през днешния ден не е издигнат. При това разказът е поднесен като радостна история. „ Не работа – твърда романтика “ – смеят се водачите. „ Ние сме народ противен, само че прочувствен “ – споделя сътрудника му Андрей.
Така оптимистично героите гледат на бъдещето, макар че при завръщането си от триседмичното си пътешестване, могат да починат час - два до позвъняването на диспечера за нов " бърз " курс. „ Всичко ще бъде наред “ – приказват си един на различен по пътя за Москва. В долната част на екрана, подсказват на фена, че до няколко години водачите се възнамерява да бъдат сменени от роботи. Към 2018 г в Русия би трябвало да бъдат построени обособени ленти за безпилотни камиони. А това значи, че специалността на тираджиите ще стане непотребна. Между другото Роман и Андрей не трябва да се вълнуват - сигурно могат да си намерят работа в театъра.
Автор: Анна Михайлова/ РИА Новости
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ