От момчето, което не можеше да реши дали е българче

От момчето, което не можеше да реши дали е българче или германче, до шеф-готвача, който е готвил за Бил Клинтън, Ангела Меркел и Шарън Стоун — пътят на Андре Токев постоянно е бил комбинация от дисциплинираност и импровизация, усет и философия. Пред Мариян Станков – Мон Дьо, началник Андре Токевнес говори искрено за детството, славата, падението и втория късмет.

Ако можеше да промени една своя линия, с цел да бъде „ по-лек за хората “, Андре споделя, че това би било стремежът му постоянно да изпреварва събитията.

„ Все бързах, все гледах напред. А с времето разбрах, че от време на време би трябвало просто да си тук — сега, в усета, в аромата, в индивида пред теб. “

Детето в него не си е тръгвало

„ Не, не си е тръгвало. Мисля, че понякога би трябвало да слагаме детските очила, с цел да виждаме по-честно света “, споделя Андре.

Той има вяра, че живеем в „ едно огромно шоу “, където точно детската почтеност може да върне салдото.

„ Като дете беше мъчно — в България бях германец, в Германия — българин. Но щерка ми даде най-мъдрия отговор: ‘Аз съм дете.’ Това ме научи, че не е нужно да избираш страна — можеш да си просто човек. “

От майка си и татко си е наследил трудолюбието и свободолюбието. А животът му в Алжир, където учи френски, отваря врата към огромната фантазия — да стане шеф-готвач във Франция.

Професия с усет на достолепие

„ Когато записах за готвач, половината ми родственици не можеха да повярват. ‘Той толкоз езици знае, а ще стане готвач!’ А аз желаех да покажа, че тази специалност е влиятелна. И че с нея може да се стигне надалеч. “

И стига до кухнята на международни водачи и холивудски звезди. От диетичното пиле на Шарън Стоун до пастата, която Вал Килмър не спирал да поръчва.

„ Най-скъпото нещо е индивидът до теб — в случай че не си го купил с пари. “

В кухнята на властта Андре вижда и нещо друго — човечността.

„ Готвил съм за хора с пари и власт, само че най-скъпото нещо остава това, което не можеш да купиш — индивида до теб. “

Мечтата за „ Мишлен “ България

„ Имаме капацитет, имаме гений. Нужно е единствено единение. Не да се мерим кой е по-велик, а да работим дружно — готвачи, фермери, министерства. Ако унгарците можаха, можем и ние. “

За нощта, в която името му стана заглавие

През ноември 2021 година България гледаше едно видео — кола, криволичеща по „ Цариградско шосе “, и водачът беше той.

„ Не мога да го обясня по този начин, че хората да го схванат. Имам черна лента в съзнанието си. Но най-тежко беше за околните. Малката ми щерка беше първата, която ме видя по-късно. И просто застана зад мен. “

Популярността, споделя, има цена. И той я е платил.

„ На какво миришат дните без независимост? На размисъл. Не се изгубих, само че се разпокъсах. В желанието си да угодя на всички — работа, медии, семейство — се разпокъсах. Но в тези дни разбрах, че хората ме почитат не тъй като съм прочут, а тъй като съм естествен. “

Вторият късмет — като второ сготвено ядене

„ В живота, както в кухнята, постоянно би трябвало да има втори късмет. Ако си загорил манджата, просто я сготви по-добре идващия път. “

Той признава, че 2021 година е била неговото „ загоряло ядене “. Но от този момент фамилията му е станало по-сплотено от всеки път.

„ Прошката има две менюта. Едното е дегустационно — с цел да покажеш всичко, на което си кадърен. А другото е простичко — да събереш другари към масата и да споделите. Това е същинската амнистия — споделена, човешка, с усет на любов и втори късмет. “

„ Любовта след сходна преживелица става по-силна. Когато ти лишават нещо и ти липсва — то ти става още по-мило. “

И може би тъкмо в това се крие тайната рецепта на живота съгласно Андре Токев — дисциплинираност, импровизация, амнистия и обич. Всички подправки, от които една човешка история може да има усет на вяра.

Целия диалог гледайте в YouTube канала  " Храмът на историите ".