От многото видове артрит – над 120, остеоартритът е най-често

От многото типове артрит – над 120, остеоартритът е най-често срещаният. Това е по този начин, тъй като той е може би най-характерната линия на старостта – възпалените и мъчно преносими стави.

Остеоартритът, именуван още дегенеративен артрит, съставлява хронично възпалително заболяване на една или повече стави, характеризиращо се със засягане на ставния хрущял и подлежащите костни повърхности.

Въпреки че е обвързван с процеса на стареене, дегенеративният артрит не е непосредствено провокиран от него. По-скоро, той се дължи на намаленото наличие в ставите на вода и протеогликани – комплицирани молекули, които придават еластичност и резистентност на ставния хрущял. Като цяло процесът може да се дефинира като изхабяване на ставата и по-точно на ставния хрущял, който покрива повърхността на косите. Успоредно с това понижава и количеството на ставната течност, която изпълва ставната празнота и смазва повърхността на хрущяла. В резултат на всичко това, при придвижване настава непосредствено търкане на костите, участващи във образуването на ставата. Това е мощно мъчително и в никакъв случай не настава в здрави стави.

Възможно е също по този начин и възпаляване на ставната капсула – обвивката на ставата, само че то е едва спрямо ревматоидния артрит. В хода на възпалението на ставата може да настъпи покълване на костни израстъци - остеофити. Това е така наречен ошипяване, което може да бъде изключително мъчително, в случай че засегне ставите на гръбначния дирек, защото шиповете могат да притиснат коренчетата на гръбначно-мозъчните нерви.

Така разказаният остеоартрит е примитивен , т.е. подобен, който не се дължи на някакво друго заболяване или положение. Съществува и второстепенен остеоартрит, при който ставната недъгавост и инфектиране се дължат на вродени или добити положения като синдром на Марфан, затлъстяване, диабет и други Подаграта също е форма на второстепенен остеоартрит, при който отлагането на кристали от пикочна киселина в ставите провокира възпаляването им и присъщата мощна мъка.

Клиничното протичане на остеоартрита се характеризира най-много с мъка в ставите и вдървеност , която се следи най-вече вечер . Това може да бъде значим диагностичен признак, защото разграничава остеоартрита от ревматоидния артрит, при който сковаността се следи най-често заран. Също по този начин, едностранното засягане на ставите, т.е. на ставите единствено в единия крак, е по-характерно за остеоартрита в сравнение с за ревматоидния артрит.

Най-често се засягат ставите на ръцете, гръбнака и огромните стави, понасящи тежестта на тялото – коленните и тазобедрените, въпреки че всяка става в тялото може да бъде наранена. В ставите на пръстите настава образуването на костни формирания, които придават на пръстите възлест тип. Типично е пукането на засегнатите стави, както и обострянето на положението във влажно и студено време.

Диагнозата се слага най-вече въз основата на физикалния обзор и снемането на подробна анамнеза. Рентгенографията може да е от изгода, най-много с визуализирането на остеофитите и костните формирания към ставата.
Свързани публикации.. Разработва се ново лекуване за артрит 0 Операция на коляното оказва помощ при остеоартрит 0 Артрит при изхабяване на ставата 0

Когато е налице затлъстяване е мощно целесъобразно да се подхващат стъпки за понижаване на телесното тегло. Отслабването и премереното физическо натоварване – по този начин както е предложено от лекаря, би трябвало да са главните промени в стила на живот на страдащите от остеоартрит.

Медикаментозното лекуване се организира с аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства. Поради хроничния банкет на тези медикаменти и заради обстоятелството, че те имат капацитета да повреждат стомашно-чревната лигавица и да провокират язва, лекарят може да реши, че е подходящо предписването на лекарства, които защищават стомашната лигавица. Най-често употребявани са инхибиторите на протонната помпа – омепразол, пантопразол, рабепразол и Н2-рецепторните антагонисти – ранитидин, фамотидин и други

Сред клиницистите няма единно мнение във връзка с глюкозамина , хондроитина и метилсулфонамина. Някои клиницисти смятат, че няма задоволително данни, оправдаващи предписването им, до момента в който съгласно други те имат известни лечебни резултати. Предвид високата им сигурност те предлагат използването им, считайки, че пациентите въпреки всичко ще изпитат известно клинично усъвършенстване. Макар че са необятно рекламирани и прилагани под формата на хранителни добавки за лекуването на остеоартрит, към момента няма безапелационни клинични данни, които да удостоверяват успеваемостта им. Въпросът остава отворен до събирането на задоволително количество данни за лечебните свойства на тези съединения.