От мнението на директора на НИНКН арх. Петър Петров по

От мнението на шефа на НИНКН арх. Петър Петров по плана за Небет тепе, оповестено във в. " Марица ", е видно, че казусът се трансферира към Археологическия музей в Пловдив. Припомням, че по закон Регионалният археологически музей не е страна по този проблем. Страна по него са Община Пловдив, която приготвя плана и обезпечава финансирането, и НИНКН, чиито специалисти би трябвало да преценяват дали той дава отговор на изискванията, или не. И да го съгласуват. Участието на музея е дотолкоз, доколкото археологът проучвател би трябвало да даде мнението всъщност и да подпише плана.

Вторият значим миг е, че фондация „ Америка за България “ няма никакво взимане-даване във връзка с плана Небет тепе. Във всички изявления се написа това и евентуално е казано от арх. Петър Петров. От „ Америка за България “ стотинка не са дали нито за плана, нито за изследванията. Последните разкопки и обследвания са извършени през 2016-а и 2017 година и са финансирани от Община Пловдив. Целта беше да се разшири зоната на Небет тепе, тъй че хем да се изследва по-голяма част, хем да се експонира повече от скъпата старост. Аз персонално не съм виждал плана, защото Археологическият музей не е страна по него.

Според мен на този стадий въпросът би трябвало да се реши от НИНКН и от арх. Петър Петров, а не от някой различен. Проблемът е, че експерт, зависещ на арх. Петров - а точно арх. Джугаланова, е дала мнението какво би трябвало да бъде променено в плана. Трябва да се трансформират три неща, които археоложката София Христева изисква. Питам: за какво, откакто тя е желала от проектантите да поправят три неща, това не е направено и планът напряко е импортиран в НИНКН, без да се съобразят с нейното условие?

Първо - във импортирания план в Националния институт, който не е показан нито на археоложката, нито в музея, частта проучена през 2016-2017 година изобщо не е включена за експониране. Второ - там не е избрана границата, където ще минава оградната мрежа, която ще загражда обекта. Трето - проектантът не се е съобразил с надписите и датировките, които би трябвало да се сложат на обособените градежи. А това е доста значимо, тъй като идентификацията и датировката на обекта са част от същността на цялото археологическо изследване.

Това са обикновени неща, които могат да се поправят в границите на няколко дни. Арх. Петър Петров в този момент би трябвало да изпрати писмо до Общината и тя да разпореди въз основа на корекциите на НИНКН какво да направи проектантът. Археологът София Христева е написала настрана писмо до НИНКН какво би трябвало да се поправя. Националният институт по закон е този, който споделя какво по един план би трябвало да се направи, с цел да бъде координиран.

Арх. Петров обаче няма какво да трансферира топката към Археологическия музей, тъй като по закон той не е страна. Проектантът е трябвало да извърши това, което София Христева е изискала като археолог. А всичко това не е приложено в плана. Арх. Петър Петров би трябвало да напише едно писмо какво тъкмо би трябвало да се извърши. А такова писмо още няма. Тези корекции се вършат за няколко дни или най-много за седмица.
Свързани вести Пламен Райчев: Чакаме мнение от НИНКН за Небет тепе НИНКН: Проектът за Небет тепе би трябвало да се преработи, опонира на закона Общината: Нямаме мнение от НИНКН за какво се бави планът за Небет тепе Реставрацията на Небет тепе 4 месеца буксува в НИНКН