Полицейско насилие и протестърско лицемерие
От Минеаполис до София, от Европейския парламент до жълтите павета – тематиката за полицейското принуждение над протестиращи жители е могъщо политическо оръжие, което деятели, медии и управници употребяват меко казано опортюнистично. Друга дума е безобразно. Напоследък тя като че ли повече пасва на пейзажа.
В началото на седмицата станахме очевидци на смущаващи фрагменти, в които служители на реда пребиват протестиращи против ограниченията в Амстердам. В България нямаше изключително мощни и буйни реакции в средите на професионалните съперници на полицейско принуждение. Хората, които в продължение на месеци поддържаха парещ абсурда с битите студенти по време на летните митинги, обърнаха взор настрана и не протегнаха виртуална, активистка ръка към захапаните от полицейски кучета жители в Амстердам.
Ще кажете, че това въпреки всичко се случва отвън България и няма по какъв начин да чакаме родните ни протестърски звезди да реагират на всеки безусловно стъпкан от властта човек в европейска страна, решил просто да изрази своята позиция против локдаун ограниченията, макар високите равнища на имунизация.
Но българските борци за правдивост са потвърдили интернационалния темперамент на своето отвращение от полицейския произвол. Повечето демократични медии и представителите към тях скачат на всяка борба на негър с американски ченгета. Да не припомняме какво беше по обществените мрежи по време на „ лятото на любовта “ след гибелта на рецидивиста Джордж Флойд.
Българските борци с полицейското принуждение са изключително загрижени и за жители, бити в Русия или Беларус, в Казахстан, или в друга страна, публично оповестена за зложелател на демократичните полезности.
Но пристрастеността им се изпарява, когато полицейският ботуш върху главата на паднал човек е сниман в страни като Франция, Германия, Австрия, Нидерландия...
Насилието по време на другояче мирни митинги в тези народи може да ескалира свиреп, само че прослойката на деятелите в България не се превъзбужда. Няма всеобщи споделяния на клипчета с тупаници и унижения за жители на Европейски Съюз, няма разпалени публикации на възмущението, оповестени в седем издания по едно и също време.
Човек съвсем остава с усещането, че това полицейско принуждение е някак „ вярно “. Разбира се, българските деятели, професионално възмутени от биещи ченгета, не са изобретили тази тактика на селективен яд. Голямата световна класа на протестиращи оперира по този метод към този момент автоматизирано.
Ако хората излязат да скандират BlackLivesMatter, да вземем за пример, идеята е добра, наложителна даже, а всяка форма на по-грубо отношение на униформените се третира като опит за геноцид. Улични акции против „ неприятни “ държавни управления също влизат в графата на „ верните “ митинги. Затова обичай студент в София, или прострелян негър обирджия в Кеноша, е сигнал за разпад на държавността и демокрацията, за болно общество и недосегаема полицейщина.
Но ослепени при конфликти жители във Франция и нахапани от кучета хора в Нидерландия са... нищо изключително. Подходът приема две форми. Първо е игнорирането. Това все едно не се е случило. Както се споделя – в Европейски Съюз не бият. Втората тактика е рационализацията. Протестиращите против ограниченията са рискови антиваксъри, които сеят гибел, болест и най-страшното – дезинформация. В последна сметка са си го заслужили.
Много показателно е и отношението към протестиращите от 6 януари предходната година в Съединени американски щати, оповестени от мейнстрийм медиите и „ демократичните политици “ за превратаджии. Невъоръжените мъже и дами, които много елементарно влязоха в постройката на Конгреса и се разхождаха напразно там преди най-сетне да бъдат задържани – някои и убити – са от допустимо най-лошите протестиращи. Те не срещнаха безусловно никаква поддръжка в средите на хората, които професионално се борят с тиранията на властта и полицейския произвол. Дори в противен случай.
Тази поддръжка обаче беше препоръчана в обилие на екстремистите, които опожариха десетки градове, убиха дузини хора и нанесоха вреди за милиарди долари по време на „ лятото на любовта “. Дори медицинските „ специалисти “ пробваха да ги легитимират като замърсиха пространството с нелепи проучвания по какъв начин тези митинги дори били понижили разпространяването на Ковид през 2020-а година.
Владислав Апостолов, коментар особено за
Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР
В началото на седмицата станахме очевидци на смущаващи фрагменти, в които служители на реда пребиват протестиращи против ограниченията в Амстердам. В България нямаше изключително мощни и буйни реакции в средите на професионалните съперници на полицейско принуждение. Хората, които в продължение на месеци поддържаха парещ абсурда с битите студенти по време на летните митинги, обърнаха взор настрана и не протегнаха виртуална, активистка ръка към захапаните от полицейски кучета жители в Амстердам.
Ще кажете, че това въпреки всичко се случва отвън България и няма по какъв начин да чакаме родните ни протестърски звезди да реагират на всеки безусловно стъпкан от властта човек в европейска страна, решил просто да изрази своята позиция против локдаун ограниченията, макар високите равнища на имунизация.
Но българските борци за правдивост са потвърдили интернационалния темперамент на своето отвращение от полицейския произвол. Повечето демократични медии и представителите към тях скачат на всяка борба на негър с американски ченгета. Да не припомняме какво беше по обществените мрежи по време на „ лятото на любовта “ след гибелта на рецидивиста Джордж Флойд.
Българските борци с полицейското принуждение са изключително загрижени и за жители, бити в Русия или Беларус, в Казахстан, или в друга страна, публично оповестена за зложелател на демократичните полезности.
Но пристрастеността им се изпарява, когато полицейският ботуш върху главата на паднал човек е сниман в страни като Франция, Германия, Австрия, Нидерландия...
Насилието по време на другояче мирни митинги в тези народи може да ескалира свиреп, само че прослойката на деятелите в България не се превъзбужда. Няма всеобщи споделяния на клипчета с тупаници и унижения за жители на Европейски Съюз, няма разпалени публикации на възмущението, оповестени в седем издания по едно и също време.
Човек съвсем остава с усещането, че това полицейско принуждение е някак „ вярно “. Разбира се, българските деятели, професионално възмутени от биещи ченгета, не са изобретили тази тактика на селективен яд. Голямата световна класа на протестиращи оперира по този метод към този момент автоматизирано.
Ако хората излязат да скандират BlackLivesMatter, да вземем за пример, идеята е добра, наложителна даже, а всяка форма на по-грубо отношение на униформените се третира като опит за геноцид. Улични акции против „ неприятни “ държавни управления също влизат в графата на „ верните “ митинги. Затова обичай студент в София, или прострелян негър обирджия в Кеноша, е сигнал за разпад на държавността и демокрацията, за болно общество и недосегаема полицейщина.
Но ослепени при конфликти жители във Франция и нахапани от кучета хора в Нидерландия са... нищо изключително. Подходът приема две форми. Първо е игнорирането. Това все едно не се е случило. Както се споделя – в Европейски Съюз не бият. Втората тактика е рационализацията. Протестиращите против ограниченията са рискови антиваксъри, които сеят гибел, болест и най-страшното – дезинформация. В последна сметка са си го заслужили.
Много показателно е и отношението към протестиращите от 6 януари предходната година в Съединени американски щати, оповестени от мейнстрийм медиите и „ демократичните политици “ за превратаджии. Невъоръжените мъже и дами, които много елементарно влязоха в постройката на Конгреса и се разхождаха напразно там преди най-сетне да бъдат задържани – някои и убити – са от допустимо най-лошите протестиращи. Те не срещнаха безусловно никаква поддръжка в средите на хората, които професионално се борят с тиранията на властта и полицейския произвол. Дори в противен случай.
Тази поддръжка обаче беше препоръчана в обилие на екстремистите, които опожариха десетки градове, убиха дузини хора и нанесоха вреди за милиарди долари по време на „ лятото на любовта “. Дори медицинските „ специалисти “ пробваха да ги легитимират като замърсиха пространството с нелепи проучвания по какъв начин тези митинги дори били понижили разпространяването на Ковид през 2020-а година.
Владислав Апостолов, коментар особено за
Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд ”. Коментатор в bTV и БНР
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ