Такава ли ще е съдбата на промените?
От предходната седмица лицата на смяната и носителите на вярата в Пловдив са с едно по-малко. Аз имах достойнството и удоволствието да познавам от близко 8 години барабаниста от рок бандата „ НеЩо ЦвЕтНо ” Велко Илиев, блъснат от автомобил на пешеходна пътека. За разлика от другите медийни портрети, които описват за него, базирайки се само на бегли погледи в обществените му мрежи, аз мога да ви опиша за бат` Велко. Хората като него са същинският образец и вяра за Пловдив и България. Велко беше част от това потомство, което вярваше безумно мощно в смяната - на манталитета, на мисленето, на ръководството, на цялата страна. Най-важното обаче в тази ситуация е едно - Велко избра да остане в България и да оказва помощ на Пловдив да се развива. С гения и чувството за музика, които имаше, умерено най-големите подиуми онлайн в Европа щяха да го посрещнат с отворени прегръдки.
Дузина пъти съм стоял лице в лице с барабаниста Велко и съм виждал огъня и решителността в очите му, без значение дали свиреше пред няколко хиляди на сцената в Капана, или пред най-близките другари и познати в някой пловдивски клуб. Случилото се с него е покруса освен за тези, които го познавахме и имахме удоволствието да се докоснем до него, само че и за всеки един човек в Пловдив, на който му е писнало от мръсни улици, наводнени булеварди, подправена просвета и еднодневна музика. За мен загубата на Велко е даже по-голяма, тъй като неговата липса ще отвори една голяма дупка в тази част от обществото ни, която е останала необременена от " това време " преди 1990 година и желае да промени нещо във безконечния ни временен режим.
Управляващите всеки ден се бият в гърдите, че Пловдив бил магнит за младежите. Тези същите демагози ни убеждават по какъв начин в града ще имаме всичко, което може да ни предложи Лондон, Берлин, Рим или Виена. Едно обаче постоянно ще ни липсва - сигурност и правдивост. Как да накараме още мозъци и сърца, хора като Велко, да си дойдат от тази " чужбина " и да си " похарчат " младините си в името на един по-добър Пловдив, откакто обикновената правдивост я няма! Как да разбираем на Иван, Атанас или Мария, които сега учат в влиятелните колежи и учебни заведения по света, че Пловдив има потребност от тях, но освен че не е подготвен да им даде същите условия за развиване, само че даже не може да ги отбрани!
Близо две седмици след нещастието в мен остават няколко съществени въпроса, на които нито аз имам отговор, нито околните и приятелите на Велко. Но не е наша работа да търсим отговорите сами - за това има проверяващи, прокуратура, полиция и съд. Защо да вземем за пример, откакто всички очевидци са декларирали, че водачът се е опитал да напусне произшествието, прокуратурата пуска под гаранция Сашо Димитров? Според закона, по който би трябвало да оперира правосъдната ни система - едно от наложителните условия за мярка " парична гаранция " е обвиненият да няма заплаха да се укрие или да въздейства върху следствие и очевидци... Как опитът да напуснеш мястото на престъплението не се пояснява за " опит за укриване ", остава мистерия. Защо КАТ излизат със известие часове след нещастието, в което се споделя, че водачът на автомобила е минал през кръстовището на алено, а единствено ден по-късно прокуратурата декларира, че няма данни за сходно нарушаване?
Велко към този момент го няма. Но мнозина като него са още тук и ще продължат да основават новия образ на Пловдив. Заради всички тях сме длъжни като общество да помним значимите проблеми и откакто слязат от първите страници на медиите. Длъжни сме и да търсим отговори от институциите, които устояваме с налозите си. Дължим го и на паметта на Велко Илиев, тъй като, в случай че случилото се с него остане следващата срамна история за работата на прокуратура и съд в България, то може да загубим освен още човешки животи, а и цялото си бъдеще. Защото младите знаем, че както даваме на страната, по този начин имаме правото и да желаеме от нея.
Почивай в мир, приятелю!
Дузина пъти съм стоял лице в лице с барабаниста Велко и съм виждал огъня и решителността в очите му, без значение дали свиреше пред няколко хиляди на сцената в Капана, или пред най-близките другари и познати в някой пловдивски клуб. Случилото се с него е покруса освен за тези, които го познавахме и имахме удоволствието да се докоснем до него, само че и за всеки един човек в Пловдив, на който му е писнало от мръсни улици, наводнени булеварди, подправена просвета и еднодневна музика. За мен загубата на Велко е даже по-голяма, тъй като неговата липса ще отвори една голяма дупка в тази част от обществото ни, която е останала необременена от " това време " преди 1990 година и желае да промени нещо във безконечния ни временен режим.
Управляващите всеки ден се бият в гърдите, че Пловдив бил магнит за младежите. Тези същите демагози ни убеждават по какъв начин в града ще имаме всичко, което може да ни предложи Лондон, Берлин, Рим или Виена. Едно обаче постоянно ще ни липсва - сигурност и правдивост. Как да накараме още мозъци и сърца, хора като Велко, да си дойдат от тази " чужбина " и да си " похарчат " младините си в името на един по-добър Пловдив, откакто обикновената правдивост я няма! Как да разбираем на Иван, Атанас или Мария, които сега учат в влиятелните колежи и учебни заведения по света, че Пловдив има потребност от тях, но освен че не е подготвен да им даде същите условия за развиване, само че даже не може да ги отбрани!
Близо две седмици след нещастието в мен остават няколко съществени въпроса, на които нито аз имам отговор, нито околните и приятелите на Велко. Но не е наша работа да търсим отговорите сами - за това има проверяващи, прокуратура, полиция и съд. Защо да вземем за пример, откакто всички очевидци са декларирали, че водачът се е опитал да напусне произшествието, прокуратурата пуска под гаранция Сашо Димитров? Според закона, по който би трябвало да оперира правосъдната ни система - едно от наложителните условия за мярка " парична гаранция " е обвиненият да няма заплаха да се укрие или да въздейства върху следствие и очевидци... Как опитът да напуснеш мястото на престъплението не се пояснява за " опит за укриване ", остава мистерия. Защо КАТ излизат със известие часове след нещастието, в което се споделя, че водачът на автомобила е минал през кръстовището на алено, а единствено ден по-късно прокуратурата декларира, че няма данни за сходно нарушаване?
Велко към този момент го няма. Но мнозина като него са още тук и ще продължат да основават новия образ на Пловдив. Заради всички тях сме длъжни като общество да помним значимите проблеми и откакто слязат от първите страници на медиите. Длъжни сме и да търсим отговори от институциите, които устояваме с налозите си. Дължим го и на паметта на Велко Илиев, тъй като, в случай че случилото се с него остане следващата срамна история за работата на прокуратура и съд в България, то може да загубим освен още човешки животи, а и цялото си бъдеще. Защото младите знаем, че както даваме на страната, по този начин имаме правото и да желаеме от нея.
Почивай в мир, приятелю!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ