Петър Волгин: Крахът на жълтопаветния планктон
От месеци изборът на нов основен прокурор провокира истерични пристъпи у грантовите анализатори, магистрати, медии. Много неприятно ще стане в България, пищят стипендиантите на "Америка за България ", без, несъмнено, да влизат в детайлности на какво се основава скептицизмът им.
Ако претендентът за нов основен прокурор беше посочен от някой соросоиден кръжец, грантовите жители и гражданки щяха да бъдат щастливи. Сега обаче са тъжни. Не съумяха да овладеят правосъдната система макар неистовите старания на някои от тях.
А най-лошата за грантовите жители вест от последните дни е, че те към този момент не могат да претендират, че са единствените и достоверни изразители на волята на Съединените американски щати у нас. След визитата в Съединени американски щати на основния прокурор, неговия заместител и шефовете на специфичните служби стана ясно, че България и Америка отлично могат да си поддържат връзка и без посредничеството на грантополучателите.
Да, те показват някаква позиция, само че това е гледната точка на изгубилите президентските избори демократи, на провалената Хилъри Клинтън, на онази неоконсервативна наклонност, която от дълго време е бита карта в самите Съединени американски щати. Това, че "Америка за България " ти заплаща парното въобще не те прави представител на формален Вашингтон. Даже в противен случай.
А и надали формален Вашингтон би желал да има за свои публични представители хора, които трансфораха един австралийски палач в своя икона. Винаги съм се чудил на моралните критерии на жълтопаветната интелигенция при избора й на обичани персони. Всеки идващ обект е по-зле от другия.
Но с Джок Полфрийман софийските грантаджии удариха дъното. Да героизираш един палач е демонстрация на извънредно ниска морална хигиена. А още по-мерзко е да обвиняваш другите хора, които не са съгласни с героизацията на килъра, че са глупави и нецивилизовани. Не, уважаеми грантови жители и гражданки, не са глупави несъгласните с вас хора.
Те просто са естествени и мислят с главите си, а не с клишетата, които им спускат задграничните фондации. Да, те не членуват в Съюза на съдиите, не вървят в Съединени американски щати на разходи на "Америка за България ", а Българският хелзинкски комитет не избира никой от тях за "Човек на годината ". И все пак или може би точно поради това тези хора прелестно осъзнаха и спора на ползи у правосъдния състав, освободил предварително австралийския палач, и грубото вмешателство на редица NGO-та в правосъдната система.
Тъкмо желанието на тези неизбирани от никого и по принцип неизбираеми NGO-активисти да споделят какво би трябвало и не би трябвало да се прави в политиката, в правосъдната система, въобще в целия български живот, е толкоз дразнещо.
Този снобеещ офисен планктон, който съществува само с помощта на задграничните грантове, има самочувствието, че само на него принадлежи последната дума по въпроса кой да ръководи България, какъв да е министър председател и кой основен прокурор.
Безочието на грантовите жители и гражданки стигна до такава степен, че започнаха да поучават президента Румен Радев да не утвърждава назначението на нов основен прокурор. Провалени политици и анонимни грантаджии диктуват какво да прави на човек, определен с гласовете на милиони български жители - това в действителност е тотално безсрамие. На което би трябвало да бъде комплициран край. Час по-скоро.
*Коментарът на създателя е от предаването "12+3 " на БНР и е препечатан от уеб страницата Infacto.bg. Подзаглавието е на "Правен свят ".
Ако претендентът за нов основен прокурор беше посочен от някой соросоиден кръжец, грантовите жители и гражданки щяха да бъдат щастливи. Сега обаче са тъжни. Не съумяха да овладеят правосъдната система макар неистовите старания на някои от тях.
А най-лошата за грантовите жители вест от последните дни е, че те към този момент не могат да претендират, че са единствените и достоверни изразители на волята на Съединените американски щати у нас. След визитата в Съединени американски щати на основния прокурор, неговия заместител и шефовете на специфичните служби стана ясно, че България и Америка отлично могат да си поддържат връзка и без посредничеството на грантополучателите.
Да, те показват някаква позиция, само че това е гледната точка на изгубилите президентските избори демократи, на провалената Хилъри Клинтън, на онази неоконсервативна наклонност, която от дълго време е бита карта в самите Съединени американски щати. Това, че "Америка за България " ти заплаща парното въобще не те прави представител на формален Вашингтон. Даже в противен случай.
А и надали формален Вашингтон би желал да има за свои публични представители хора, които трансфораха един австралийски палач в своя икона. Винаги съм се чудил на моралните критерии на жълтопаветната интелигенция при избора й на обичани персони. Всеки идващ обект е по-зле от другия.
Но с Джок Полфрийман софийските грантаджии удариха дъното. Да героизираш един палач е демонстрация на извънредно ниска морална хигиена. А още по-мерзко е да обвиняваш другите хора, които не са съгласни с героизацията на килъра, че са глупави и нецивилизовани. Не, уважаеми грантови жители и гражданки, не са глупави несъгласните с вас хора.
Те просто са естествени и мислят с главите си, а не с клишетата, които им спускат задграничните фондации. Да, те не членуват в Съюза на съдиите, не вървят в Съединени американски щати на разходи на "Америка за България ", а Българският хелзинкски комитет не избира никой от тях за "Човек на годината ". И все пак или може би точно поради това тези хора прелестно осъзнаха и спора на ползи у правосъдния състав, освободил предварително австралийския палач, и грубото вмешателство на редица NGO-та в правосъдната система.
Тъкмо желанието на тези неизбирани от никого и по принцип неизбираеми NGO-активисти да споделят какво би трябвало и не би трябвало да се прави в политиката, в правосъдната система, въобще в целия български живот, е толкоз дразнещо.
Този снобеещ офисен планктон, който съществува само с помощта на задграничните грантове, има самочувствието, че само на него принадлежи последната дума по въпроса кой да ръководи България, какъв да е министър председател и кой основен прокурор.
Безочието на грантовите жители и гражданки стигна до такава степен, че започнаха да поучават президента Румен Радев да не утвърждава назначението на нов основен прокурор. Провалени политици и анонимни грантаджии диктуват какво да прави на човек, определен с гласовете на милиони български жители - това в действителност е тотално безсрамие. На което би трябвало да бъде комплициран край. Час по-скоро.
*Коментарът на създателя е от предаването "12+3 " на БНР и е препечатан от уеб страницата Infacto.bg. Подзаглавието е на "Правен свят ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ