Бивш посланик на САЩ в Украйна: Крайно време е Путин да разбере, че няма да спечели войната в Украйна
От меден месец до бракоразвод. Само преди няколко дни Доналд Тръмп към момента се надяваше да се срещне с Владимир Путин в Будапеща, с цел да обсъдят прекратяването на войната в Украйна. Но изправен пред неотстъпчивостта на Москва, американският президент най-сетне свири отбой, акцентирайки, че отхвърля да се срещне с водача на Кремъл " в близко бъдеще ". На 22 октомври Министерството на финансите на Съединени американски щати ясно съобщи това, като разгласи нови наказания против две съветски петролни компании.
Това е невиждано стягане на глобите от страна на администрацията на Тръмп, само че е безусловно належащо, споделя в изявление за френския вестник L`Express Джон Е. Хербст, шеф на Атлантическия съвет.
За този някогашен дипломат в Украйна сред 2003 и 2006 година, Доналд Тръмп би трябвало да се поучи от дипломатическите си триумфи в Близкия изток, които той счита за " брилянтни ", и да упражни доста по-голям дипломатически, боен и стопански напън върху Русия: " Единственият метод да се реализира мир е да бъде уверен агресора, че няма да завоюва тази война ".
L`EXPRESS: Доналд Тръмп реализира дипломатически триумф в Близкия изток, само че във връзка с войната в Украйна той се проваля... Как си обяснявате това?
- Ако Доналд Тръмп желае да откри дълготраен мир в Украйна, както твърди, тогава той би трябвало да работи за смяна на метода на мислене на страната, която отхвърля този мир. Докато Володимир Зеленски към този момент е приел към този миг половин дузина оферти на Тръмп за преустановяване на огъня, Путин, от своя страна, ги е отклонил всичките. Казвам " отклонил ", тъй като явно не желае да наподобява, че ги отхвърля и разстройва Тръмп. Но в реалност той ги е отхвърлил.
Така че единственият метод да се реализира мир е да се убеди агресорът да спре да се бие. И с цел да направи това, Путин би трябвало да разбере, че няма да завоюва тази война. Тръмп може да го направи, като даде на Украйна модерни оръжия, които ще попречат на Путин да завземе нови територии. Тръмп също по този начин би трябвало да употребява цялостната икономическа мощност на Съединените щати, в единодушие със съдружниците си, с цел да направи войната доста скъпа за съветската стопанска система.
Досега американският президент усърдно избягваше това. Обявяването на наказания против съветските петролни компании може да бъде повратна точка, най-малко се надявам. Но ще би трябвало да отидем доста по-далеч, като предприемем други сходни ограничения, тъй че след шест, осем или 10 месеца Путин да бъде заставен да се съгласи на преустановяване на огъня.
L`EXPRESS: Каква беше рецептата за този триумф в Близкия изток?
- Според мен дипломацията на Доналд Тръмп в Близкия изток беше брилянтна. Всичко стартира още през първия му мандат, когато той призна уязвимостта на някои основни страни от Близкия изток към Иран, като подписа Авраамовите съглашения, които разрешиха на Обединените арабски емирства и Бахрейн да възстановяват връзките си с Израел. Тези съглашения разрешиха и на Мароко да усъвършенства връзките си с еврейската страна.
Но най-важната стъпка може би беше краят на войната сред Газа и Израел. За да реализира това, Тръмп направи три неща. Първо, активизира новите арабски сътрудници на Америка да окажат напън върху Хамас. Второ, отбрани Израел, като в същото време поддържа военните му дейности против Хамас. И най-после, поддържа израелския удар против Иран, освен като го поддържа на думи, само че и като взе участие в него, което доста отслаби Иран, който е главният покровител на Хамас и хусите в Йемен.
Резултатът е, че Хамас и неговите ирански спонсори се оказаха под извънреден напън. В същото време Тръмп настоя Нетаняху да одобри неговия кротичък проект, който повдигна въпроса за бъдеща палестинска страна - вероятност, която Нетаняху не беше изключително податлив да поддържа. По този метод той сподели, че е подготвен да се оправи и с израелската непреклонност и изпрати позитивно обръщение към арабските страни.
Този триумф се дължи на потреблението на силата на Съединени американски щати за оформяне на дипломатическата игра в района. Разбира се, това не е задоволително, защото добре знаем, че Хамас ще направи всичко допустимо, с цел да резервира властта си в Газа, само че все пак е същинска крачка напред. За страдание, не сме виждали нещо сходно на украинския фронт, защото президентът Тръмп постоянно е бил насилствен да оказва сходен напън върху Русия.
L`EXPRESS: Вие обяснявате, че Доналд Тръмп би трябвало да окаже същия дипломатически и боен напън върху Русия. Но Хамас не е Русия на Путин и салдото на силите не е същият, нали?
- Вярно е. Но виждам, че след края на Студената война Съединените щати са изгубили една форма на " мускулна памет ": тази на въздържане пред лицето на нападателна суперсила. И въпреки всичко Съединените щати знаеха по какъв начин да го създадат. Цялата логичност на Студената война беше да се попречи на Съветския съюз да прави актове на експанзия, които биха могли съществено да застрашат Съединените щати, НАТО или нашите съдружници.
Тогава ние не се поддадохме на напън, даже когато руският водач, а по-късно и Путин, удариха с пестник по масата в Организация на обединените нации и размахаха нуклеарната опасност. През 1962 година, когато Съветите инсталираха ракети в Куба, Джон Ф. Кенеди не се поколеба да работи уверено, страхувайки се от нуклеарна ескалация.
За разлика от това, когато Русия нахлу в Украйна, Джо Байдън се остави да бъде сплашен от нуклеарните закани на Москва. Нещата не стоят по този начин за Тръмп, който е по-малко нерешителен по тематиката, само че няколко членове на екипа му постоянно повдигаха въпроса за риска от нуклеарна война с Русия. С други думи, те говореха твърдо, само че тонът им оставаше белязан от уязвимост, сходно на Джейк Съливан (бел. ред.: консултант по националната сигурност при администрацията на Байдън). Тази амбивалентност не е изчезнала изцяло от тръмпистките среди и евентуално частично изяснява неуспеха на дипломацията му във връзка с войната в Украйна.
Друг фактор, който не трябва да се подценява, е очарованието на Тръмп от Путин. Той наподобява захласнат от концепцията да поддържа положителни връзки с него. Този фактор няма нищо общо с нуклеарния въпрос, само че би могъл да помрачи преценката му.
L`EXPRESS: Не е ли по-лесно за Тръмп, от позиция на неговия електорат, да поддържа Израел, в сравнение с Украйна?
- Не мисля, че това е определящият фактор. Последните изследвания демонстрират, че голямото болшинство от американците, към 65 -70%, считат Русия за агресор, съперник на Съединените щати и че Украйна се нуждае от повече поддръжка. Дори измежду републиканците това мнение е болшинство. Така че не мисля, че неговата електорална база е това, което пречи на Тръмп да продължи да поддържа военните старания на Украйна.
Нещо повече, доста от изолационистките фигури в придвижването MAGA се опълчиха на американската помощ за Израел или на ударите против Иран. Тъкър Карлсън подлага на критика президента по този въпрос, както и Марджъри Тейлър Грийн. Но Тръмп доста ясно съобщи, че той е единственият, който взема решения каква би трябвало да бъде външната политика на страната. И в последна сметка имаше доста дребна отрицателна реакция в придвижването MAGA към политиката му в Близкия изток.
L`EXPRESS: Службата за надзор на задграничните активи към Министерството на финансите на Съединени американски щати разгласи нови наказания против съветските петролни компании, " заради неналичието на сериозен ангажимент от страна на Русия към кротичък развой, ориентиран към преустановяване на войната в Украйна ". Добър знак ли е това?
- Много добър знак е! Очевидно това е първа стъпка и би трябвало да се придвижим доста по-далеч и доста по-бързо. Убеден съм, че Тръмп желае дълготраен мир, само че в случай че желае да го реализира, би трябвало да окаже доста по-голям напън върху Владимир Путин. Без това той няма да получи нищо от Москва. Но като цяло съм по-оптимистичен от множеството ми сътрудници откриватели по тази тематика, тъй като поради обстановката и желанието му да постави завършек на тази война, всичко сочи, че Тръмп ще заеме по-твърда позиция по отношение на Русия.
L`EXPRESS: Смятате ли, че тези наказания ще принудят Путин да бъде по- " рационален ", както се надява Тръмп?
- Не незабавно. Това не е първият път, когато Путин се сблъсква с тежки западни наказания. Той към момента си мисли, че може да очарова Тръмп. Ето за какво администрацията на Съединени американски щати би трябвало да поддържа и ускорява този напън през идващите месеци. Този напън би трябвало да се изрази съответно в това Русия да не реализира обилни облаги на бойното поле, а към този момент отслабената ѝ стопанска система да потъне още повече. Това е единственият сюжет, при който Путин би приел преустановяване на огъня.
L`EXPRESS: По-точно, в случай че администрацията на Тръмп желае да усили дипломатическия, икономическия и военния си напън върху Путин, какво повече може да направи?
- Напълно допустимо е да се направи повече. Например, бихме могли да нападаме " сенчестия флот " от съветски петролни танкери. Бихме могли също по този начин да се насочим към някои огромни съветски финансови институции, които сега заобикалят наказания. Това доста ще утежни икономическите вероятности на Русия.
Съединените щати би трябвало да употребяват въздействието си, с цел да убедят страните от Г-7 да разрешат на Украйна да употребява замразени съветски държавни активи. И най-после, Украйна би трябвало да бъде снабдена с по-модерни оръжия, по-специално ракети " Томахоук ", нещо, което Тръмп до момента отхвърляше да направи. Това би изпратило обръщение до Москва, че Вашингтон е решен да направи всичко допустимо, с цел да подсигурява, че Путин не може да излезе победител от тази война.
L`EXPRESS: За да бъдем поредни, не би трябвало ли Доналд Тръмп да анулира решението си фрапантно да понижи американската помощ за Украйна?
- Проучване, оповестено преди към три месеца, демонстрира, че 69% от американците считат, че помощта за Украйна би трябвало да бъде най-малко еквивалентна на тази, предоставяна по времето на Джо Байдън. Две трети от тези интервюирани - 46% от американците - даже считат, че тя би трябвало да бъде увеличена! Следователно Тръмп елементарно би могъл да си го разреши.
Но още веднъж, би трябвало да бъдем реалисти и да признаем, че той има твърда позиция по този въпрос, която в никакъв случай не е крил. Докато не се потвърди противното, той е президентът, тъй че той има последната дума... Но до момента в който Съединените щати се съгласяват да продават оръжия и да дават военно разузнаване, Украйна има средствата да се опълчи на Русия.
L`EXPRESS: Лидерите на Европейския съюз отвориха вратата за потребление на замразени съветски активи в поддръжка на военните старания на Украйна. Ще бъде ли това решителна стъпка?
- Разбира се, тъй като Украйна се нуждае от това финансиране, изключително откакто Съединените щати стопираха помощта си. Това не би включвало всички замразени активи на Русия, а почти 175 милиарда $, сума, повече от задоволителна за финансиране на украинските старания за още две или даже три години. Това би бил забележителен прогрес.
За страдание, капризната администрация на Европейски Съюз рискува да забави решение, което би било по-добре да бъде взето бързо. Това е тъпо. Но в случай че администрацията на Тръмп разреши на Украйна да употребява замразените в Съединените щати съветски активи на стойност почти 10 милиарда $, това би могло да форсира процеса и за европейците.
Превод: News.bg
Това е невиждано стягане на глобите от страна на администрацията на Тръмп, само че е безусловно належащо, споделя в изявление за френския вестник L`Express Джон Е. Хербст, шеф на Атлантическия съвет.
За този някогашен дипломат в Украйна сред 2003 и 2006 година, Доналд Тръмп би трябвало да се поучи от дипломатическите си триумфи в Близкия изток, които той счита за " брилянтни ", и да упражни доста по-голям дипломатически, боен и стопански напън върху Русия: " Единственият метод да се реализира мир е да бъде уверен агресора, че няма да завоюва тази война ".
L`EXPRESS: Доналд Тръмп реализира дипломатически триумф в Близкия изток, само че във връзка с войната в Украйна той се проваля... Как си обяснявате това?
- Ако Доналд Тръмп желае да откри дълготраен мир в Украйна, както твърди, тогава той би трябвало да работи за смяна на метода на мислене на страната, която отхвърля този мир. Докато Володимир Зеленски към този момент е приел към този миг половин дузина оферти на Тръмп за преустановяване на огъня, Путин, от своя страна, ги е отклонил всичките. Казвам " отклонил ", тъй като явно не желае да наподобява, че ги отхвърля и разстройва Тръмп. Но в реалност той ги е отхвърлил.
Така че единственият метод да се реализира мир е да се убеди агресорът да спре да се бие. И с цел да направи това, Путин би трябвало да разбере, че няма да завоюва тази война. Тръмп може да го направи, като даде на Украйна модерни оръжия, които ще попречат на Путин да завземе нови територии. Тръмп също по този начин би трябвало да употребява цялостната икономическа мощност на Съединените щати, в единодушие със съдружниците си, с цел да направи войната доста скъпа за съветската стопанска система.
Досега американският президент усърдно избягваше това. Обявяването на наказания против съветските петролни компании може да бъде повратна точка, най-малко се надявам. Но ще би трябвало да отидем доста по-далеч, като предприемем други сходни ограничения, тъй че след шест, осем или 10 месеца Путин да бъде заставен да се съгласи на преустановяване на огъня.
L`EXPRESS: Каква беше рецептата за този триумф в Близкия изток?
- Според мен дипломацията на Доналд Тръмп в Близкия изток беше брилянтна. Всичко стартира още през първия му мандат, когато той призна уязвимостта на някои основни страни от Близкия изток към Иран, като подписа Авраамовите съглашения, които разрешиха на Обединените арабски емирства и Бахрейн да възстановяват връзките си с Израел. Тези съглашения разрешиха и на Мароко да усъвършенства връзките си с еврейската страна.
Но най-важната стъпка може би беше краят на войната сред Газа и Израел. За да реализира това, Тръмп направи три неща. Първо, активизира новите арабски сътрудници на Америка да окажат напън върху Хамас. Второ, отбрани Израел, като в същото време поддържа военните му дейности против Хамас. И най-после, поддържа израелския удар против Иран, освен като го поддържа на думи, само че и като взе участие в него, което доста отслаби Иран, който е главният покровител на Хамас и хусите в Йемен.
Резултатът е, че Хамас и неговите ирански спонсори се оказаха под извънреден напън. В същото време Тръмп настоя Нетаняху да одобри неговия кротичък проект, който повдигна въпроса за бъдеща палестинска страна - вероятност, която Нетаняху не беше изключително податлив да поддържа. По този метод той сподели, че е подготвен да се оправи и с израелската непреклонност и изпрати позитивно обръщение към арабските страни.
Този триумф се дължи на потреблението на силата на Съединени американски щати за оформяне на дипломатическата игра в района. Разбира се, това не е задоволително, защото добре знаем, че Хамас ще направи всичко допустимо, с цел да резервира властта си в Газа, само че все пак е същинска крачка напред. За страдание, не сме виждали нещо сходно на украинския фронт, защото президентът Тръмп постоянно е бил насилствен да оказва сходен напън върху Русия.
L`EXPRESS: Вие обяснявате, че Доналд Тръмп би трябвало да окаже същия дипломатически и боен напън върху Русия. Но Хамас не е Русия на Путин и салдото на силите не е същият, нали?
- Вярно е. Но виждам, че след края на Студената война Съединените щати са изгубили една форма на " мускулна памет ": тази на въздържане пред лицето на нападателна суперсила. И въпреки всичко Съединените щати знаеха по какъв начин да го създадат. Цялата логичност на Студената война беше да се попречи на Съветския съюз да прави актове на експанзия, които биха могли съществено да застрашат Съединените щати, НАТО или нашите съдружници.
Тогава ние не се поддадохме на напън, даже когато руският водач, а по-късно и Путин, удариха с пестник по масата в Организация на обединените нации и размахаха нуклеарната опасност. През 1962 година, когато Съветите инсталираха ракети в Куба, Джон Ф. Кенеди не се поколеба да работи уверено, страхувайки се от нуклеарна ескалация.
За разлика от това, когато Русия нахлу в Украйна, Джо Байдън се остави да бъде сплашен от нуклеарните закани на Москва. Нещата не стоят по този начин за Тръмп, който е по-малко нерешителен по тематиката, само че няколко членове на екипа му постоянно повдигаха въпроса за риска от нуклеарна война с Русия. С други думи, те говореха твърдо, само че тонът им оставаше белязан от уязвимост, сходно на Джейк Съливан (бел. ред.: консултант по националната сигурност при администрацията на Байдън). Тази амбивалентност не е изчезнала изцяло от тръмпистките среди и евентуално частично изяснява неуспеха на дипломацията му във връзка с войната в Украйна.
Друг фактор, който не трябва да се подценява, е очарованието на Тръмп от Путин. Той наподобява захласнат от концепцията да поддържа положителни връзки с него. Този фактор няма нищо общо с нуклеарния въпрос, само че би могъл да помрачи преценката му.
L`EXPRESS: Не е ли по-лесно за Тръмп, от позиция на неговия електорат, да поддържа Израел, в сравнение с Украйна?
- Не мисля, че това е определящият фактор. Последните изследвания демонстрират, че голямото болшинство от американците, към 65 -70%, считат Русия за агресор, съперник на Съединените щати и че Украйна се нуждае от повече поддръжка. Дори измежду републиканците това мнение е болшинство. Така че не мисля, че неговата електорална база е това, което пречи на Тръмп да продължи да поддържа военните старания на Украйна.
Нещо повече, доста от изолационистките фигури в придвижването MAGA се опълчиха на американската помощ за Израел или на ударите против Иран. Тъкър Карлсън подлага на критика президента по този въпрос, както и Марджъри Тейлър Грийн. Но Тръмп доста ясно съобщи, че той е единственият, който взема решения каква би трябвало да бъде външната политика на страната. И в последна сметка имаше доста дребна отрицателна реакция в придвижването MAGA към политиката му в Близкия изток.
L`EXPRESS: Службата за надзор на задграничните активи към Министерството на финансите на Съединени американски щати разгласи нови наказания против съветските петролни компании, " заради неналичието на сериозен ангажимент от страна на Русия към кротичък развой, ориентиран към преустановяване на войната в Украйна ". Добър знак ли е това?
- Много добър знак е! Очевидно това е първа стъпка и би трябвало да се придвижим доста по-далеч и доста по-бързо. Убеден съм, че Тръмп желае дълготраен мир, само че в случай че желае да го реализира, би трябвало да окаже доста по-голям напън върху Владимир Путин. Без това той няма да получи нищо от Москва. Но като цяло съм по-оптимистичен от множеството ми сътрудници откриватели по тази тематика, тъй като поради обстановката и желанието му да постави завършек на тази война, всичко сочи, че Тръмп ще заеме по-твърда позиция по отношение на Русия.
L`EXPRESS: Смятате ли, че тези наказания ще принудят Путин да бъде по- " рационален ", както се надява Тръмп?
- Не незабавно. Това не е първият път, когато Путин се сблъсква с тежки западни наказания. Той към момента си мисли, че може да очарова Тръмп. Ето за какво администрацията на Съединени американски щати би трябвало да поддържа и ускорява този напън през идващите месеци. Този напън би трябвало да се изрази съответно в това Русия да не реализира обилни облаги на бойното поле, а към този момент отслабената ѝ стопанска система да потъне още повече. Това е единственият сюжет, при който Путин би приел преустановяване на огъня.
L`EXPRESS: По-точно, в случай че администрацията на Тръмп желае да усили дипломатическия, икономическия и военния си напън върху Путин, какво повече може да направи?
- Напълно допустимо е да се направи повече. Например, бихме могли да нападаме " сенчестия флот " от съветски петролни танкери. Бихме могли също по този начин да се насочим към някои огромни съветски финансови институции, които сега заобикалят наказания. Това доста ще утежни икономическите вероятности на Русия.
Съединените щати би трябвало да употребяват въздействието си, с цел да убедят страните от Г-7 да разрешат на Украйна да употребява замразени съветски държавни активи. И най-после, Украйна би трябвало да бъде снабдена с по-модерни оръжия, по-специално ракети " Томахоук ", нещо, което Тръмп до момента отхвърляше да направи. Това би изпратило обръщение до Москва, че Вашингтон е решен да направи всичко допустимо, с цел да подсигурява, че Путин не може да излезе победител от тази война.
L`EXPRESS: За да бъдем поредни, не би трябвало ли Доналд Тръмп да анулира решението си фрапантно да понижи американската помощ за Украйна?
- Проучване, оповестено преди към три месеца, демонстрира, че 69% от американците считат, че помощта за Украйна би трябвало да бъде най-малко еквивалентна на тази, предоставяна по времето на Джо Байдън. Две трети от тези интервюирани - 46% от американците - даже считат, че тя би трябвало да бъде увеличена! Следователно Тръмп елементарно би могъл да си го разреши.
Но още веднъж, би трябвало да бъдем реалисти и да признаем, че той има твърда позиция по този въпрос, която в никакъв случай не е крил. Докато не се потвърди противното, той е президентът, тъй че той има последната дума... Но до момента в който Съединените щати се съгласяват да продават оръжия и да дават военно разузнаване, Украйна има средствата да се опълчи на Русия.
L`EXPRESS: Лидерите на Европейския съюз отвориха вратата за потребление на замразени съветски активи в поддръжка на военните старания на Украйна. Ще бъде ли това решителна стъпка?
- Разбира се, тъй като Украйна се нуждае от това финансиране, изключително откакто Съединените щати стопираха помощта си. Това не би включвало всички замразени активи на Русия, а почти 175 милиарда $, сума, повече от задоволителна за финансиране на украинските старания за още две или даже три години. Това би бил забележителен прогрес.
За страдание, капризната администрация на Европейски Съюз рискува да забави решение, което би било по-добре да бъде взето бързо. Това е тъпо. Но в случай че администрацията на Тръмп разреши на Украйна да употребява замразените в Съединените щати съветски активи на стойност почти 10 милиарда $, това би могло да форсира процеса и за европейците.
Превод: News.bg
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ