Д-р Цветеслава Гълъбова: Слушах Борисов и ми стана бясно! Как да обясня на баща си, че не е съществувал?
От материал в новините на Нова тв, а май и другите са имали сходни, научих, че за няколко години са направени неща, които тези, дето доста приказват за 50 години не са създали, съобщи доктор Цветелслава Гълъбова.
Първо ми стана смешно, след това и яростно. И тъй като не съм олигофрен, а имам обичайно равнище на разсъдък, включително и памет, знам, че продадените по време на кражбата, наречена приватизация, активи са били в размер на няколко ДЕСЕТКИ МИЛИАРДА.
За какъв брой са продадени е един различен, пораждащ доста яд у мен, въпрос. Та, оказа се, че нашите татковци, майки, баби и дядовци са мързелували, но крепко мързелували. Хилядите учебни заведения, детски градини, лечебни заведения, поликлиники, фабрики, към три хиляди язовира, АЕЦ и още доста много други активи, увеличеното до близо девет милиона население, което е най-ценният актив на една страна, всичко това е наша тъпа заблуда. А трудът на предходните генерации просто е бил едно губене на време.
Е, в действителност ми стана лудо. Знам, че ще ме нарекат червен, пембен или незнамсикакъв отпадък, само че пред обстоятелствата всички ще би трябвало да замълчат. Включително и тези, които употребиха АБСОЛЮТНО всички облаги на предходния строй, а в този момент първи мятат сочни плюВки.
Да, тъй като нещичко поназнайвам за природата на човешкото държание, съм наясно, че това е една от най-гнусните операции – оскърбление през обезценяване. Не че този, който го направи през днешния ден, знае това, само че пък го изигра съвършено. И нямаше кой да го спре или просто попита кое е това непостроеното за 50 години. И малките екрани се надпреварват да го излъчват, вест вършат. И по този начин ми пристигна мислено, че тези, дето са си клатили краката 50 години и НИЩО НЕ СА НАПРАВИЛИ – нашите родители и техните родители, са просто едни хора с отпаднала нужда. Като парцели на военното министерство. Но, уви, тези стипендианти на Национален осигурителен институт, които крепко са мързелували, са непродаваеми.
Гадно е, нали? А мен ме вбеси.
Защото моите родители, както милиони други, не са крали, съзнателно са работили, основали са, отгледали и възпитали две деца и са дали своя заслужен принос за нищоненаправеното за петдесет години в България. Мама от дълго време е звездичка, а татко ми е един заслужен, немърморещ пенсионер, живял в три разнообразни режима в България и сподели „ Такова знамение не е било НИКОГА! “
И вместо да получат признателност за труда си и респект за възрастта и опита си, през днешния ден тези хора, както и ние – по-младите, само че въпреки всичко с памет, научихме, че НИЩО НЕ Е НАПРАВЕНО ЗА 50 ГОДИНИ. Не единствено пенсионерите, очевидно всички сме хора с отпаднала нужда. И доста пречим…на кого и защо оставям на вас да прецените.
