От Мартин Куин Полард, Лори Чен и Ю Лун Тиен
ПЕКИН (Ройтерс) – За няколко чуждестранни дипломати, базирани в Китай , новината, че президентът Си Дзинпин няма да присъства на срещата на върха на Г-20 в Индия тази седмица, потвърди една тревожна тенденция: Пекин се затваря за Запада и неговите съюзници.
Повече от 10 пратеници от тези страни, разположени в Китай разказа подробно пред Ройтерс за нарастващите трудности, пред които е изправен при получаване на достъп до китайски служители и други източници на информация за втората по големина икономика в света.
Пратениците, пожелали анонимност поради чувствителността на въпроса, казаха това тенденцията стана ясно изразена през 2023 г., въпреки че Китай премахна строгия контрол на пандемията, който спъваше дипломатическите дейности в продължение на три години.
Външното министерство на Китай не отговори на искане за коментар.
Райън Нилам, външнополитически анализатор, който преди това е служил като австралийски дипломат, базиран в Хонконг, каза, че подобно развитие подчертава, че при строгия режим на Си официалните лица са станали по-предпазливи относно ангажирането с чужди сили.
„Това е просмукващи се ефекти през системата, при която длъжностни лица от по-ниско ниво, бюрократи и дипломати са по-малко склонни да излязат от сценария“, каза Нилам, директор на общественото мнение и външна политика в института Лоуи.
„Ако всичко стане поетапно управлявани и има по-малко възможности за неформални взаимодействия, ако получите по-малък достъп до висши лица, вземащи решения в цялата система, тогава ще има стесняване на възможността за намиране на допирни точки или области на компромис.“
Отношенията между Китай и Запада се влошиха през последните години поради въпроси, вариращи от нежеланието на Пекин да осъди съюзника Русия за нейната инвазия в Украйна до напрежението около чувствителните технологии и Тайван, демократичния, самоуправляващ се остров, който Пекин твърди за свой.< /p>
Китай не е обяснил защо Си, който е участвал във всяка среща на върха на Г-20, откакто дойде на поста преди повече от десетилетие, не ръководи делегацията на Пекин в Ню Делхи за срещата на 9-10 септември. Казано е само, че премиерът Ли Цян ще представлява Китай.
Китай има изпитателни отношения с домакина Индия, което според анализаторите може да е фактор, но в по-общ план международните пътувания на Си значително са намалели тази година и са ограничено до страни, които Пекин смята за приятелски настроени.
Той е напускал Китай само два пъти - за да посети руския президент Владимир Путин в Москва и да присъства на среща на големите нововъзникващи икономики от БРИКС в Южна Африка миналия месец, където също пропусна основна реч без обяснение.
КОМЕНТАРИ ПО СЦЕНАРИЙ
За сравнение, Си управлява пет задгранични посещения през 2022 г. – когато границите на страната бяха ефективно затворени поради строг пандемичен контрол – и дузина през 2019 г. преди да настъпи COVID.
Някои западни лидери като френския президент Еманюел Макрон и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен са пътували до Китай, за да проведат разговори със Си тази година.
Но за няколко западни пратеници в Пекин, редовният достъп до китайски служители или дори учени от свързани с държавата мозъчни тръстове - които играят ключова роля в обясняването на политиките на Китай пред света - е намалял в сравнение с преди пандемията, казаха те.
Планирането на посещения на пътуващи високопоставени лица, както и установяването на протоколи и осигуряването на достъп до медиите, също става все по-трудно, казаха няколко дипломати.
Когато се организират срещи, китайските служители се придържат твърдо към коментарите по сценарий, казаха дипломатите, докато някои добавят, че са се сблъсквали с враждебно поведение от страна на националистически учени. Това е ограничило качеството на информацията, която пратениците могат да изпращат обратно до столиците си, казаха те.
Ройтерс съобщи през юли как някои дипломати казват, че също са изправени пред засилен контрол и намеса от китайските власти.
Въпреки това пратеници на две страни, които поддържат близки отношения с Китай, казаха, че не са имали подобни проблеми.
Юн Сун, директор на китайската програма в Stimson Center, мозъчен тръст, базиран във Вашингтон , каза, че ограничаването на достъпа или непосещаването на събития все повече се използва от Китай като „лост“ срещу страните, с които има разногласия.
„Ангажираността се разглежда и използва от Китай като лост за формиране на поведението на други страни, “ каза Сун, добавяйки, че също така е чула, че липсата на ограничения за достъп и сигурност за западни дипломати в Китай са се „засилили“. изкореняване на чуждестранни шпиони, няма признаци тази тенденция да отслабне скоро, казват анализатори.
„Когато антизападните настроения нарастват в китайската бюрокрация, честите контакти или тесни работни отношения със западни служители може да повдигне въпроси относно нечия политическа благонадеждност", каза Тонг Джао, старши сътрудник в базираната в САЩ Фондация Карнеги за международен мир.
"За китайските служители ползите от подобни ангажименти станаха по-малко очевидни, докато политическите рискове и рисковете за сигурността нарастват.“
(Доклад от Мартин Куин Полард, Лори Чен и Ю Лун Тиан; Написано от Джон Геди; Редактиране от Nick Macfie)
Вижте коментарите