От Лори Чен и Ю Лун Тиан
ПЕКИН (Ройтерс) – Китай е изложен на риск от изпадане в продължителна стагнация и спирала имотната криза, заплашваща финансовата стабилност, нараства безпокойството защо нейните лидери не бързат да съживят втората по големина икономика в света.
Дори в страна, известна с непрозрачното и проточено вземане на решения, инвеститори, анализатори и дипломати сочат признаци, че Пекин изглежда се колебае да проведе смелите политики, необходими за подпомагане на болното възстановяване след COVID.
Това не е само икономически проблем, но и геополитически.
< p>САЩ Президентът Джо Байдън – в спор с Китай по горещи въпроси като Тайван, демократичният остров, който Пекин твърди за свой – миналата седмица нарече Китай „бомба със закъснител“ поради икономическите му проблеми. „Това не е добре, защото когато лошите хора имат проблеми, те правят лоши неща“, каза Байдън.Така че защо реакцията на Китай беше толкова мека?
Гледната точка на няколко наблюдатели на Китай е че фокусът на президента Си Дзинпин върху националната сигурност ограничава и работи в противоречие с икономическите усилия, плашейки парите, които Пекин твърди, че се стреми да привлече.
„Основният проблем тази година е, че ръководството даде неясно , инструкции на високо ниво за длъжностните лица за балансиране на икономическото развитие и националната сигурност“, каза Кристофър Бедор, заместник-директор на китайските изследвания в Gavekal Dragonomics.
„Ако служителите не са сигурни какво ръководството иска да направят, те вероятно ще отложат каквото и да е действие, докато не получат повече информация. Резултатът е парализа на политиката, дори това да е със значителна цена. от държавния към частния сектор и правителство, подредено с лоялни привърженици на Си, може да задушава политическия дебат и да възпрепятства отговора.
Разбира се, промяната в Китай може да отнеме време, както се вижда от неговата настойчивост за поддържане на вредните за икономиката ограничения на COVID-19 през по-голямата част от миналата година, дори когато останалият свят се отвори.
Китай показа навременна решителност в миналото, реагирайки изчерпателно на притесненията за растеж през 2008 г. Глобалната финансова криза от 2009 г. и страхът от изтичане на капитали през 2015 г.
Големите промени в политиката често са и силно хореографирани, като декемврийската икономическа среща обикновено е мястото за формулиране на такива резолюции.
Икономистите казват Китай се нуждае от мерки за повишаване на потреблението и бизнес доверието, като намаляване на данъците или финансирани от правителството ваучери за потребление, но добавете, че за разлика от предишни забавяния, няма бързо решение.
Китай отвърна на критиките за своя отговор .
„Малък брой западни политици и медии засилват и рекламират временните проблеми, съществуващи при икономическото възстановяване на Китай“, каза говорителят на външното министерство Уан Уенбин пред медиите в сряда.
„Те в крайна сметка ще бъде ударен в лицето от реалността“, каза той.
Коментарите на Уанг дойдоха, след като слабите данни за икономическата активност във вторник подхраниха опасенията, че Китай се насочва към по-дълбоко, по-дълго забавяне.
„ПРАЗНИКА ВЪВ ВЪЗПРИЯТИЕТО“
Правителството също спря публикуването на данни за младежката безработица, която достигна рекордно високи стойности, което според анализаторите е отчасти симптом на регулаторни репресии срещу големите работодатели в технологиите, образованието, недвижимите имоти и финансовите сектори.
Без да дава подробности, Държавният съвет в четвъртък каза, че ще „оптимизира“ средата за частните фирми и ще положи повече усилия за привличане на чуждестранни инвестиции. Частният сектор представлява 60% от брутния вътрешен продукт и 80% от градската заетост, казват официални лица.
Но има нарастващо разминаване между официалните лица, призоваващи за инвестиции, и широкообхватните репресии на националната сигурност, които подкопават доверието на бизнеса , казват дипломати в Китай.
Един пример беше неотдавнашният закон срещу шпионажа, придружен от нападения срещу някои чуждестранни консултантски фирми, който изпрати вълни на безпокойство сред чуждестранната бизнес общност.
Министерството на търговията се срещна с чуждестранни фирми през юли, за да каже, че законът предоставя гаранции за фирмите, работещи в Китай, и че не трябва да предизвиква безпокойство, според дипломат и друг източник, информиран за срещата. И двамата отказаха да бъдат идентифицирани.
Но уверението само подчерта „значителна разлика във възприятията“ между правителството и чуждестранния бизнес, каза дипломатът. Министерството не отговори незабавно на искане за коментар.
„Това, което хората наистина чуват, е „ние сме отворени за бизнес, но само при нашите условия“, каза Лий Смит, търговски адвокат в Бейкър Донелсън, който преди това е работил в Министерството на търговията на САЩ по търговски политики, засягащи бизнеса с Китай.
Може да има по-дълбоко вкоренени причини лидерите да не бързат с мерки за укрепване на доверието в частния сектор, каза Сю Chenggang, учен в Центъра за китайската икономика и институции на Станфордския университет.
„Вечният страх на Китайската комунистическа партия е, че тя може да бъде свалена, ако капитализмът и частната икономика растат достатъчно силни“, каза Сю.
Су каза, че подобно мислене е било очевидно при Си, който потуши несъгласието по време на десетилетието си на власт и натрупа правителството си с лоялни привърженици, след като си осигури трети мандат, разчупващ прецедента миналата година.
Ден след ужасяващите данни от тази седмица, официалният вестник на партията публикува реч на Си, в която той предупреди срещу западните капиталистически икономически модели. В речта, произнесена през февруари, не се споменават структурни дисбаланси или как да бъдат решени.
„Всички може да се наложи да живеем с по-малко жизнена икономика за дълго време“, каза Сю.
(Репортаж от Лори Чен, Ю Лун Тиан и Мартин Куин Полард в Пекин; сценарий от Джон Геди; монтаж от Робърт Бирсел)
Вижте коментарите