От КНСБ публикуваха позиция с приоритети в 5 сфери и

От КНСБ разгласиха позиция с цели в 5 сфери и надлежно настояванията към новото държавно управление за незабавни дейности по основни политики, изпратени до и съответните ведомства. Те са:

„ I. Икономическа и подоходна политика

1. Ускорени стъпки за присъединение към Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и раз за постигане на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията най-малко 70% и отплата на един нает по паритет на покупателна дарба (ППС) в размер на най-малко 67% от средноевропейските стойности към 2027 година
2. Изготвяне на методология за публично премерване на Заплата за прехрана по образеца на признатата през 2024 година формулировка на МОТ, която да служи като референтна стойност за осъществяване на годишна политика по приходите. Предприемане на дейности за приближаване на МРЗ до тази Заплата за прехрана в подтекста на европейската директива;
3. Да се възстановят бипартитните договаряния сред обществените сътрудници за договаряне на минимални работни заплати по стопански действия и категории персонал;
4. Преустановяване на връзката на всички краткосрочни компенсации с МРЗ за страната, което води до спомагателен, непростим стопански и фискален риск за бюджета;
5. Ежегодна хоризонтална политика по приходите в публичния бранш, която да подсигурява най-малко 10% растеж на заплатите на работещите в обособените сфери – обучение, опазване на здравето, земеделие, просвета, превоз, държавно управление;
6. Преструктуриране на данъчната система в България – 15/15/15, въвеждане на необлагаем най-малко еднакъв на МРЗ и/или доста увеличение на размера на данъчните облекчения за фамилии с едно, две или повече деца. Възстановяване на 20% на понижените ставки на Данък добавена стойност за самун, брашно и ресторантьорски услуги;
7. Разработване на дълготрайна тактика за индустриална политика, с която страната да взе участие в националното стопанство с оглед реализиране на по-висок натоварен стопански напредък. Чрез нея би трябвало да се реализиран обилни вложения в промишлености, свързани с нисковъглеродния преход, които оптимално да оползотворят активите и капацитета на засегнатите браншове.

II. Социална сигурност

1. Въз основа на анализите на пенсионната система, готови надлежно от МТСП и от ИСС, да се обсъдят и набележат със обществените сътрудници законодателни решения за повишение на приходите ѝ, за премахване на позволените изкривявания на правилото принос-права, както и за повишение адекватността на пенсиите по устойчиви и обективни критерии и правила. Да се вкарат и характерни ограничения за последователно изглаждане на разликите сред пенсиите на мъжете и на дамите.

1.1. В тази връзка, да се вземат поради коннстатациите за България в Доклада за адекватността на пенсиите на Комитета за обществена протекция и Европейска комисия и рекомендациите на МВФ, на първо място за наложителната финансова стабилизация на пенсионната система. На тази основа да се възнамеряват краткосрочни и средносрочни ограничения за растеж на осигурителните вноски и дълготрайно повишение адекватността на пенсиите;

1.2. С бюджета на ДОО за 2025 година е неотложно да се заложи растеж на осигурителните вноски за Фонд „ Пенсии “ най-малко с 2 – 2,5 п.п., а при средносрочните ограничения да се планува и нарастване на вноската за УПФ от втория дирек на пенсионното обезпечаване /2027-2028 г./ с най-малко 2 п.п., което бе контрактувано сред обществените сътрудници още в 2015 година, само че в следствие бе анулирано.

2. С бюджетната процедура за 2025 година да се плануват първични стъпки на покачване на базовите приходни параметри и разходните политики, с които да се подсигуряват финансови благоприятни условия за реализира растеж на покупателната дарба на всички трудови пенсии, в това число и на оптималната. За тази цел е належащо:

2.1.Минималният застрахователен приход за всички обезпечени лица, в това число самоосигуряващите се да се откри минимум на равнище МРЗ за страната /1077 лева, без да се позволява изключение за обособени групи обезпечени лица /селскостопански производители, тютюнопроизводители и т.н./;

2.2. Максималният застрахователен приход е очакван да нарасне през 2025 година до 4130 лева КНСБ упорства през 2025 година да се възнамерява с растеж, превишаващ този на МРЗ за 2025 година, от 15,4%. Това би означавало размерът му да се откри на 4327 лева В дълготраен проект растежът на този параметър би трябвало да надвишава този на МРЗ и междинния застрахователен приход, с цел да се подсигуряват заслужено правата на високодоходните групи.

2.3. Осъвременяването на пенсиите от 1.07.2025 година по „ швейцарскотто предписание “ /между 8 и 9 на сто/ да се приложи за нарастване размерът на оптималната пенсия. Така тя да се дефинира в размер сред 3672 – 3706 лева като стъпка към последователно увеличение съотношението минимална – оптималната пенсия и отпадане на тъй наречените таван. Със ЗБДОО изплащането на открития нов най-много може да се регламентира от началото на идната година. Задържането на оптималната пенсия усилва броя на лицата с стеснен размер, което провокира и надлежно повишаване на недоволните и лимитира устрема към обезпечаване на високи доходи;

2.4. Минималното обезщетение за безработица да се усили по този начин, че месечният му размер да доближи най-малко равнището на националната линия на беднотия за 2025 година от 638 лева Това значи най-малък дневен размер на компенсацията за 2025 година в размер на 30 лева

3. С политиките на общественото подкрепяне да се продължи приближаването на главния аршин за достъп до подкрепяне – парично и/или в натура, до националната линия на беднотия, която от своя страна да регистрира и измененията в тъй наречените дребна потребителска кошница на артикули и услуги. Необходимо е задължението за най-малко 30 на 100 от ЛБ като база за установяване самостоятелния достъп до политики на подкрепяне да се трансформира постъпателно и да нараства с няколко процентни пункта всяка година.

4. Да се подхващат незабавни ограничения за трайно контролиране на казуса с тъй наречените енергийна беднотия в сходство с т. 4 от раздел III от актуалните цели.

III. Зелен и цифров преход

1. Актуализиране на националните цели и цели за енергиен преход и климатични политики с присъединяване на обществените сътрудници:

1.1. Изготвяне на позиция и интензивно присъединяване на страната в почналите процеси на предоговаряне Европейската зелена договорка, както и интензивно присъединяване в правене на новия план на Европейска комисия „ Сделка за чиста промишленост “, в съгласие със обществените партньори;

1.2. Преразглеждане на плана за Енергийна тактика до 2030 година с визия до 2050 година в сходство с задачите на обновения ИНПЕК;

1.3. Определяне на националните цели за нисковъглеродни вложения, които могат да бъдат финансирани по Плана за възобновяване и резистентност и Териториалните проекти за обективен преход:

1.4. Изготвяне на Национален проект за деяние за обективен преход към нисковъглеродна стопанска система, създаден въз основата на изчерпателен социално-икономически разбор на осъществяването на Европейския зелен пакт в България;

2. В сходство с задачите на ИНПЕК държавното управление да показа общоприет проект за комплекса „ Марица Изток “ в сходство с решението на Народно събрание за преустановяване на въгледобива през 2038 година, съпроводен с решения за бъдещето на държавните активи и човешкия запас.

3. Министерски съвет да показа законов правилник за Национална стратегия за компенсиране на служащите и чиновниците, наранени от преструктурирането предприятията от въгледобива и производството на електрическа енергия от въглища, която да бъде утвърдена от Народно събрание.

4. Съгласно заложеното в ИНПЕК, Министерски съвет да сътвори Обсерватория за справяне с енергийната беднотия като способен орган за създаване и администриране на ограниченията за подкрепяне на енергийно бедните и уязвими клиенти, финансирани от бюджета и от Социалния климатичен фонд.

5. Гарантиране на обективен цифров преход, учреден на цифрово ръководство, насочено към индивида и дейно контролиране на изкуствения разсъдък на правилото „ индивидът има надзор “.

IV. Социален разговор, групово трудово договаряне и отбрана на главните права

1. Защита и подсилване на правата на синдикатите и служащите, в това число всеобщото право на организииране, достъпа на синдикатите до работните места, правото на групово договаряне и правото на стачка;

2. Пълно и дейно въвеждане на директивите на Европейски Съюз:

2.1. Директива по отношение на съответните минимални работни заплати и поощряване на груповото трудово договаряне в ЕС;

2.1.1. Предприемане на незабавни ограничения за нарастване на покритието на груповото трудово договаряне, в това число във връзка с заплащането, за служащите и чиновниците във всички стопански дейности;

2.1.2. Уреждане в Закона за държавния чиновник: правото на групово договаряне на държавните служители; правото на информиране и консултиране на държавните служители; правото на представително облекло на работещите по трудови контракти в държавни администрации.

2.2. Директива за подсилване на правилото на равно възнаграждение на дамите и мъжете за еднакъв труд или за труд с равна стойност посредством бистрота в заплащането и механизми за прилагане;

2.3. Директивата на Европейски Съюз за надлежна инспекция на корпоративната устойчивост;

2.4. Директива за сложна инспекция на корпоративната устойчивост;

2.5. Директива по отношение на подобряването на изискванията на труд при работата през платформа;

3. Укрепване на демокрацията на работното място посредством усилване на груповото договаряне, въвеждане на настояща правна рамка за информиране и консултиране, присъединяване на служащите в ръководството на предприятията;

4. Ратифициране на Конвенция №190 на МОТ за насилието и издевателството на работното място и предприемане на законодателни ограничения, гарантиращи отговорно държание на работодателите във връзка с човешките, трудовите, обществените и синдикалните права на служащите, като в това време изискват това и от обвързаните с тях компании по веригата на доставките.

5. Привеждане на правните регулации за полагане на изключителния труд и сумираното пресмятане на работното време в КТ и ЗДСл в сходство с Конвенция №1 на МОТ за работното време и Директива 2003/88/ЕО по отношение на някои аспекти на организацията на работното време.

V. Пазар на труда

1. Разширяване обсега на образованието посредством работа (дуалната система за обучение и обучение) посредством допълнение на местата за качествено професионално образование, съгласно софтуерния процес;

2. Създаване на високотехнологични центрове за практическо образование, стажуване и чиракуване на районен принцип с присъединяване на обществените сътрудници. Разширяване на ограниченията за информиране, професионално и кариерно насочване за търсени професиии и за индентифициране на способности на лицата;

3. Въвеждането на трипартитния принцип в ръководството и контрола на системата за УЦЖ и включване на обществените сътрудници, както и въвеждане на секторни фондове за подготовка и преквалификация, насочени към перспективни за стопанската система ни браншове – с написан механизъм за отчисление на % от годишната облага, или от Фонд „ Работна заплата ” на всяко дружество, за което работодателите да употребяват данъчни облекчения;

4. Приемане на Национална стратегия за привличане на лица от българската диаспора и завръщането им в Република България, какъвто план КНСБ е разработила;

5. Разработване и приемане на нов Закон за поощряване на заетостта, посредством който да бъде провеждана ефикасна политика по заетостта, отразявайки потребностите на хората и икономиката;

6. Модернизирането на АЗ би трябвало да продължи посредством даване на нов тип сложни самостоятелни услуги за улеснение на преходите, посредством активиране на услугите по консултиране, насочване и информиране – на безработни и заети лица и на работодатели, посредством подмяна на стандартните услуги с нови услуги по улеснение, напътствие и ориентиране, управление, попечителство при ръководство на кариерата на лицата и обезпечаване на високо качество на тези услуги, в това число посредством публично-частни партньорства. “

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Васил Велев: Безобразно по-високите заплати в Министерство на вътрешните работи по отношение на продуктивност и Брутният вътрешен продукт са взети от всички