Антон Гицов: Богоизбраният народ
От книгата на Антон ГИЦОВ " България е светът " на издателство " Изток- Запад ", която е под щемпел
На 22 февруари 2023 година израелски войскови елементи по време на военна интервенция в Западния бряг (Западният бряг е дом на близо 3 млн. палестинци и близо половин милион израелци, заселени там от израелските управляващи, избрани като противозаконни от ООН) убиват 11 палестинци и раняват доста други.
На 28 февруари, следва възмездие, в град Хауара на Западния бряг палестинец открива огън против израелска лека кола и убива двама братя израелци в колата.
На 29 февруари разярени израелски заселници правят разгром в същият град против палестинци, подпалват техни жилища и коли, ранени са 350 души.
Тези случаи са просто една поредност от трагични събития, в които са въвлечени израелски евреи, само че освен като жертви, само че и като упражняващи принуждение, по отношение на други хора от друга национална и расова принадлежност - палестинците. Как и за какво се озова в това състояние многострадалният и прочут като богопомазан народ?
Всеизвестно е, че евреите имат вяра: те са богоизбраният народ. Бог ги е избрал като специфичен народ, който да проповядва божията истина измежду всички други нации на земята и по този начин да им обезпечи възмездие. Бог ги обича, освободил ги е от робството в Египет и посредством Мойсей ги е извел през пустините в обещаната им Обетована земя.
Тази религия, че са специфичен народ, с предоставена от Бог задача, придава изключително самочувствие на евреите. Тя ги крепи през вековете, когато са били преследвани. Където и да са били по света, те са се стремели да потвърдят себе си. Самочувствието им се повдига и до ден сегашен от техния принос към човечеството в най-различни области на живота.
И в действителност, евреите имат за какво да се гордеят в това отношение.
Този дребен народ е дал на света гениални мислители, учени, хора на изкуството. Такива като Исак Нютон, Айнщайн, Карл Маркс, Зигмунд Фройд, революционери като Леон Троцки и Роза Люксембург, авторитетни държавници като Хенри Кисинджър в Съединени американски щати, хора на изкуството като писателите Франц Кафка, Исак Азимов, Иля Еренбург и поетите Хайнрих Хайне и Борис Пастернак, филмовите режисьори Айзенщайн в Русия, Стивън Спилбърг и Уди Алън в Съединени американски щати, композиторите Менделсон, Густав Малер, Ървинг Берлин и Леонард Бърнщайн, художникът Марк Шагал, артистите Боб Дилън и Барбра Стрейзанд, американските артисти Тони Къртис и Дъстин Хофман.
Евреи са и създателят на „ Google “ Сергей Брин и на „ Facebook “ Марк Зукърбърг.
В България евреи или от еврейски генезис са Валери Петров, Дора Габе, режисьорът Гриша Островски, музикантите Милчо Левиев и Дина Шнайдерман, композиторът Морис Аладжем, актьорите Ицхак Финци и Йосиф Сърчаджиев и ред, ред други.
На фона на този принос на еврейския народ в другите области на публичния живот в света поражда въпросът каква е повода за антисемитизма?
Гоненията на евреите са почнали още в древността, когато са били прокудени от земите, които са обитавали в региони на днешна Палестина и са траяли през вековете. През 1066 година В Испания са осъществени погроми и убийства на евреи в Андалусия, Кордоба, Толедо и други градове. В Англия към края на XIII век евреите са били упрекнати, че са извличали златото и среброто от монетите, като ги претопявали и през 1290 година британският крал Едуард I с указ изгонва всички евреи от страната. През XIV век във Франция и Испания, а по-късно и в Германия евреите са били упрекнати за разпространяването на чумата посредством замърсяване на кладенчова вода и това става мотив за погроми над тях. Пак в Испания синагогите са били оповестени за „ домове на сатаната “, през XV век по силата на указ на испанския крал Филип II Арагонски към 250 000 евреи са принудени да одобряват християнството, а отказалите няколко стотици хиляди са били изселени.
Евреите са били прогонвани през междинните епохи също от Португалия, Австрия, Унгария, Литва. Значителни маси евреи са намерили леговище в Турция и в някои арабски страни, където към тях по това време са се отнесли толерантно; други се заселват в Русия при Екатерина Велика през XVIII век, само че и там не намират търсената протекция.
Руската империя включва по това време Полша, Украйна, Молдова и балтийските страни и с имперски укази евреите за заселвани в тези територии без право да ги напущат, като им е неразрешено да упражняват обособени специалности.
С указ на Наполеон от 1808 година евреите са заставени да се снабдяват със „ документ за нравственост “, с цел да им се позволи да търгуват.
През 1881 година съветският цар Александър II е убит; плъзват клюки, че убийството му е дело на евреите, което дава началото на погроми против евреите, които не престават от 1881 до 1884 година Десетина години по-късно, през 1903 година в Кишинев и през 1905 година в Одеса, са осъществени още веднъж погроми и убийства на евреи.
Антисемитизмът продължава да съществува в Европа и с настъпването на ХХ век и е изключително изявен в Германия след края на Първата международна война. Германия претърпява интервал на политическа неустойчивост и невиждана икономическа рецесия, на страната са наложени жестоки ограничавания по линия на Версайския контракт, търсят се изкупителни жертви и виновници и получилият властта Адолф Хитлер и неговата нацистка партия упрекват евреите, че със забележителните си позиции във финансовата и комерсиалната сфера са се обогатили от войната за сметка на немския народ.
Срещу евреите се подхващат крути ограничения, а по време на Втората международна война нацисткият водач подхваща стъпки за решение на „ еврейския въпрос “, което включва избиване на евреите, в това число във всички окупирани от Вермахта територии. За пет години са убити почти 6 милиона евреи - повече от една трета от техния брой в света.
Следва да се означи, че антисемитизмът не е характерен единствено на персони като Хитлер. С изявления против евреите като раса са известни френският мъдрец и публицист Волтер, Шекспир във „ Венецианският търговец “, немският протестант и църковен модернизатор Мартин Лутер, който в книгата си „ За евреите и техните неистини “ назовава евреите „ крадци и обирджии “, американският общественик и мъдрец Бенджамин Франклин и сънародникът му, поетът Томас Елиът и други известни персони. Любимият композитор на Хитлер Вагнер в свое есе написа, че евреите са причина за всичко, което не е наред в обществото (Вагнер е неразрешен в Израел). Карл Маркс, самият той евреин, в своето ранно есе „ По еврейския въпрос “ от 1844 година (тогава той е 23-годишен) е сериозен към евреите за стремежът им към обогатяване и за присъединяване им в капиталистическата употреба посредством лихварството - тематика, която обаче в късните си години той повече не развива. Неласкави изявления във връзка с евреите - „ чифути “ - има и в България. Ботевите и Каравеловите издания ( ”Свобода “, “Независимост “, “Знаме “) наказват “обрязаните и необрязани еврейски екселенсии “, “израилските барони “ и “великите царе юдейски на капиталът “.
В интервала на Втората международна война има възобновление на антисемитизма измежду ръководещата политическа класа в България. Свидетелство за това е признатият на 24 декември 1940 година от ХХV Народно заседание, Закон за отбрана на нацията, одобрен на 21 януари 1941 година с Указ № 3 на цар Борис, който персонално прави антисемитски изявления, в едно от които той приказва за вземането на ограничения „ против злото, което еврейството посредством агитация и далавера основава измежду нашия народ ”. Подробности за използването на този безсрамен и незаконен закон са изложени в тематиката за Народния съд в книгата.
Печален факт е, че по време на Втората международна война жестокости по отношение на евреите са били осъществявани освен от нацистка Германия, само че и в други страни от локални управници, а и от локално население. В Полша, където евреите са съставлявали 10% от популацията, антисемитизмът е бил забележителен. В отчет от 1946 година на Държавния департамент на Съединени американски щати се отбелязва, че антисемитизмът съставлява обичайната линия на полския политически и стопански живот.
През септември 1942 година в Белорусия, в градчето Домачево, което се намира недалече от полската граница, локалните евреи, които са били затворени в гето, са били изкарани от есесовските команди и разстреляни. В изтезанието вземат участие белоруси от локалната полиция, като след това белоруски служители на реда, когато са откривали укрили се евреи, са ги екзекутирали. Един от белоруските участници в всеобщите убийства, Антони Савонюк, съумява да се укрие след края на войната и да емигрира и се засели в Лондон. Открит е през 1996 година и през 1999 година е наказан на пожизнен затвор. В Естония естонски националисти вземат участие в избиването на евреи, като естонецът Александър Лаак е комендант на един от 22-те концентрационни лагери в тази страна. В книгата си „ Нацистите, Предупреждение от историята “ британският журналист Лоренс Рийс разказва случай в село Бутримонис, недалече от столицата на Литва - Вилнюс, когато се открива немска окупационна власт. Там при започване на септември 1942 година всички евреи мъже са изведени от селото и са екзекутирани. На 9 септември останалото еврейско население - старци, дами и деца - са изведени на два километра отвън селото, където авансово са изкопани ями. Разстреляни са от латвийски служители на реда пред погледите на участвали безучастни есесовци, като преди този момент им е било подредено да се съблекат. На разстрела са и поданици от селото и някои са прибрали за себе си по-новите и хубави облекла на евреите; една жена даже помогнала в разсъбличането на еврейка. Празните еврейски къщи по-късно са били плячкосани. Подобни случаи за присъединяване на локална полиция и население в убийства и плячкосване на евреи има и в Украйна и Латвия. Такива случаи приказват за това, че даже в села, където хората би трябвало да са сплотена общественост, евреите са били възприемани като непознато тяло, недолюбвани както на религиозна основа, по този начин и заради по-високия им стандарт на живот.
Кое поражда антисемитизма?
На фона на гореизложеното този въпрос е състоятелен. Отговорът може да се търси в няколко посоки.
Антисемитизмът през вековете се поражда на първо място на религиозна основа. Отказът на евреите да одобряват, че Исус е Месията, се е приемал като опасност за християнството; в допълнение евреите са упреквани и за неговата гибел.
Друга причина за мощното въодушевление против евреите е нежеланието им да се интегрират. Евреите не позволяват смесени бракове и тяхната просвета и обичай мощно се отличават от тази на страната, в която живеят. Това отвращение на евреите е резултат на вярата им, че имат специфична задача от Бог, за осъществяването на която те би трябвало да не позволен да бъдат претопени като народ. Изпълнението на тази задача им подсигурява и връщането им един ден към Ханаанската земя – Обетованата земя, обхващаща териториите на сегашен Израел и Палестина. В упоменатото есе на Карл Маркс от 1844 година евреинът е упрекнат за това, че има вяра „ че има право да се изолира от човечеството, като не взе участие в неговото историческото развиване, очаквайки някакво бъдеще, което няма нищо общо с естественото бъдеще на хората “. Американският академик и общественик Бенджамин Франклин отбелязва през XVIII век, че „ в страна, където се заселват евреи, те изолират себе си и не се поддават на асимилация “.
В нацистка Германия се насажда убеждението, че евреите са хомогенна маса, лоялна единствено един към различен, само че не към отечеството. Съгласно броене от 1931 година в Полша единствено 12% от евреите заявяват полския език като техен пръв език. За самоизолирането на евреите свидетелства и признанието на българският евреин Яков Джераси, ръководител на Федерацията на ционистите в България, живял в Израел и Съединени американски щати, който в изявление пред Lupa.bg от 25 февруари 2021 година сподели: „ Недоразуменията във всичко, обвързвано с юдаизма, са провокирани от нас, евреите, от нашето държание. Ние сме интровертно, затворено общество. Вратите ни са отворени единствено за евреи. “ Видният американски равин и създател на религиозни трактати Авигдор Милер написа през 1980 година, че ориста на евреите им повелява да бъдат малцинство в един неприятелски свят, защото това им дава силата да оцелеят и съумеят като народ. Той стига и до такава прекаленост, че да вижда унищожаването от Хитлер на евреите, като предсказание, тъй като другояче, те са щели принудително да бъдат асимилирани, ”а асимилацията и смесените бракове са по-лоши от гибелта ”.
Това отвращение на евреите да се асимилират е подбудено от страха им, че асимилацията ще докара до изгубването им като народ, а от там до несъблюдение на задачата, предоставена им от Господ. Но нежеланието им да се интегрират е меч с две остриета - резервира ги като народ, само че настройва против тях народите, измежду които са се заселили. В Русия, Украйна, Полша, Литва, Латвия и Естония те не се смесват в селата с локалните селяни, не възприемат локалните традиции, даже се обличат по различен метод. В същото време, с помощта на уменията им и задружността им, стопански са по-добре от съселяните си. Това поражда злоба и скрита злост към тях, която избива в прояви на свирепост по време на хитлеристката окупация.
Третата значима причина за антисемитизма е стопански стимулирана. През междинните епохи в Европа Църквата не разрешава даването на заеми против рента, само че юдейската вяра не не разрешава това. Тъй като евреите са лимитирани в упражняването на обособени специалности и от реализация в политическия живот и управническите институции, даването на пари на заем или лихварството им дава опция не просто за оцеляване, само че и за струпване на приходи и обезпечаване на материално състояние, превъзхождащо това на елементарните християни. През XVI в. във Венеция на евреите е било наложено да пребивавам в обособен квартал, носещ името ”Гето ”. В Германия и други страни през междинните епохи на евреите е било неразрешено да имат и обработват земя и да бъдат занаятчии и по този начин те изкуствено са тикани към други специалности. Към идването през 1933 година на Хитлер на власт близо 90% от юристите в страната са евреи, те са непропорционално показани и във финансовата и в комерсиалната сфера. Подобно е и ситуацията в Австрия.
Дори в България се е считало, че евреите е трябвало да бъдат лимитирани в това отношение; според антиеврейския Закон за отбрана на нацията от 1941 година евреите могат да упражняват свободни специалности, да практикуват търговия или индустриално произвеждане единствено в подобен % от общия брой на упражняващите активността, какъвто е общият % на евреите в страната.
Тази връзка сред евреите и парите и тяхното замогване - не на всички, несъмнено, - подхранва антисемитизма.
Неоспорим факт е, че в очите на обществата в европейските и други страни парите и обогатяването, изключително посредством лихварство, са типични за еврейската раса. Богатите евреи са предизвиквали възприятие на злоба, а и на злоба. Това, дружно с нежеланието им да се интегрират и отрицанието на християнската вяра в лицето на Божия наследник Христос (Хитлер назовава евреите „ богоубийци “), са били основа за пораждането на антисемитизма. Но антисемитизмът основава и неверна визия за евреите като цяло. Не всички от тях са били богати, не всички са се стремили към практикуване на специалности, свързани с лихварство, измежду евреите изключително през ХХ в. е развито мощно възприятие за обществена правдивост и сериозно отношение против капиталистическата употреба на човешкия труд.
Много евреи прегръщат концепциите на социализма и комунизма и вземат участие в революционни организации. Пример за това в Германия е Роза Люксембург. В Русия евреите са необятно показани в управлението на партията на болшевиките. Троцки е основател на Червената войска. В България евреите взимат интензивно присъединяване в битката против профашисктата власт преди 9 септември 1944 година В партизанския отряд „ Христо Михайлов “ има 35 български евреи, в отряд „ Антон Иванов “ - 28 евреи, 21 от които умират при разгрома на отряда през зимата на 1944 година Известният български режисьор, сценарист и публицист Анжел Вагенщайн, притежател на френското звание „ Офицер на Ордена за заслуги към нацията “, е участник преди 9 септември в антифашистка бойна група, наказан е на гибел, бяга и става партизанин. Партизани са известните поети Давид Овадия и Салис Таджер и убитият като партизанин публицист Емил Шекерджийски.
Днес нещата са доста по-различни от интервала преди Втората международна война. Евреите получиха най-накрая своя страна, а антисемитизмът в Европа беше жигосан и на практика подложен отвън закона. И все пак не е изцяло изкоренен, против евреите продължава да има настроения, само че по доста по-различни аргументи. Антисемитизъм на религиозна основа съвсем не съществува, дори към този момент се приказва за „ юдео-християнски полезности “. Евреите упражняват свободно всевъзможни специалности, играят значима социална роля в доста страни. И макар че в доста страни продължава да има еврейски общности, учредени на прецизно придържане към религията във връзка с традиции, облекло и смесени бракове, огромната част от евреите са интегрирани в обществото на страните, в които живеят. Чудесен образец за това е България, където евреите постоянно са били и са се чувствали като част от българския народ.
Понякога се акцентира, че евреите дори заемат непропорционално челно място в международния хайлайф. Те са 0.2% от международното население, само че съгласно “Венити Феър “ в издание от септември 2010 година 51 от стоте най-влиятелни мъже на планетата са евреи, а съгласно “Форбс “ 10 от 50-те милиардери са евреи. Но достиженията на еврейския народ са впечатляващи и в други области - от 802 нобелови лауреати към тази година 162 са евреи, а за интервала от 2000 година до 2021 година 24% от всички нобелови лауреати са с еврейски генезис.
Проблемът, с които се сблъскват евреите през днешния ден, се отнася основно до евреите в Израел. Националната им сигурност съгласно тях е застрашена, тъй като редица арабски страни, в това число тези, които ги обкръжават, не признават правото им на битие като страна. Държавата Израел беше основана с резолюция 181 от 29 ноември 1947 година Общото заседание на Организация на обединените нации взема решение да бъдат основани две страни - еврейска и палестинска - на територия, в която през вековете са съжителствали евреи и палестинци. Резолюцията планува основаването на две страни. Но още през цялото време сред двата народа пораждат проблеми. Евреите считат, че тези земи са обещаната им обетована земя, а за палестинците и за арабският свят от района територията е изконно палестинска и това несъгласие води до няколко израело-арабски войни, които Израел печели. След всяка война Израел уголемява територията си за сметка на прилежащите арабски страни, само че и на палестински територии, като забележителна част от локалното палестинско въодушевление е прогонвано. В шестдневната война през 1967 година Израел окупира Западния бряг, линията Газа и източните региони на Ерусалим. В последвалата резолюция номер 242 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 22 ноември 1967 година се постановява, че е неприемливо „ придобиването на територия посредством война “ и Израел следва да се отдръпна от окупираните територии.
Тази резолюция не е изпълнена и до ден сегашен.
Според Израел спорът сред двете страни може да бъде решен, в случай че палестинците признаят Израел, само че палестинците упорстват, че, с цел да стане това, Израел би трябвало да одобри милионите бежанци назад в окупираните територии. Това Израел не приема, както не приема и да даде Източен Йерусалим за столица на Палестина, като даже разгласи този град за своя столица. В последно време в Източен Йерусалим се изкупуват на високи цени домовете на палестински араби, с цел да бъде прочистен градът от тях. Израел не отстъпва и във връзка с това да бъдат отстранени всички издигнати еврейски селища в палестинските земи на Западния бряг.
През 1993 година вследствие на споразуменията в Осло сред израелския министър председател Ицхак Рабин и ръководителят на Организацията за избавление на Палестина Ясер Арафат на палестинците беше предоставено право на самоуправление в Газа и региона на Йерихон на Западния бряг. На 30 ноември 2012 година Общото заседание на Организация на обединените нации със 138 гласа от 193 публично подвигна статута на палестинската самостоятелна власт от общественост на страна (тогава България с министър председател Бойко Борисов се въздържа).
Но това е страна на хартия.
Палестинците живеят в линията Газа, изцяло обградена и следена от израелски военни елементи и на Западният бряг на река Йордан, която Израел от десетилетия застроява с еврейски селища. В резултат палестинците водят въоръжена битка при неравни сили, като прибягват и до терористични акции и самоубийствени атентати освен в региона, само че и други страни по света. На 16 април 1993 година първият палестински самоубиец, 22 годишният Сахар Набулси, взривява на Западния бряг микробус и себе си в офанзива против израелски бойци. Към 2002 година в Израел самоубийствени атентати правят 106 палестинци, причиняващи гибелта на 339 израелци. По своя мащаб това е ново събитие в международен мащаб и мощно обезпокоява израелските управляващи. Официалната агитация назовава самоубийците непросветени извънредно религиозни ислямски фанатици, които имат вяра, че откакто загинат, отиват в парадайса, където всеки един го чакат 72 девственици.
Палестинската опозиция дава отговор, като притегля за самоубийствени офанзиви и млади дами, както и мъже с обичайно обучение и от обезпечени материално фамилии.
Интифада
Интифадата, (intifāḍah на арабски) е форма на битка на палестинците от Газа и Западния бряг, изразяваща се във въоръжено въстание. Тя включва освен самоубийствени атентати, само че и обстрел с ракети, основно от линията Газа по градове и селища в Израел. Първата интифада стартира през 1987 година и трае шест години, до 1993 година, а втората от 2000 година и трае към пет години. Жертвите са 5000 от палестинска и 1800 от израелска страна. Палестинските жертви са неведнъж повече, тъй като реакцията на Израел при тези въстания е унищожителна и непропорционална.
При израелските контраакции умират дами и деца. През 2004 година британският вестник „ Гардиън “ изнесе информация за това по какъв начин в Газа по време на интифада израелски офицер изпразва пълнител в тялото на 13-годишно момиче, след което споделя, че би я прострелял даже в случай че е била тригодишна. Момчета, хвърлящи камъни против израелски бойци, са смъртоносно прострелвани. През май 2021 година ирландският вестник “Айриш Таймс “ заяви, че единствено за последния месец 69 деца са убити във войната сред Израелската войска и “Хамас “.
Извън човешките жертви, при бомбардировките в Газа се унищожават до основи административни здания и жилищни блокове. При израелски офанзиви против Газа се употребяват снаряди, съдържащи запалим фосфор, причиняващ тежки провали върху телата на засегнатите, за което Израел беше упрекнат във военни закононарушения.
Фактите сочат, че закононарушенията от израелските военни против палестинците не са от през вчерашния ден.
На 9 април 1948 година палестинското село Деир Ясин е атакувано от военно поделение на „ Иргун Цвай Леуми “, ръководено от Менахим Бегин, предстоящ боен министър и министър ръководител на Израел, като са избити стотици мъже, дами и деца. През октомври 1953 година специфичен „ отряд 101 “, управителен от Ариел Шарон, също предстоящ боен министър и министър-председател, нападна палестинското село Кибия: акция, при която са убити 69 цивилни и къщите им са взривени. Тези събития способстват за всеобщите бежански талази на палестинци. След войната през 1948 година 68% от палестинците са изгонени от родните им места и през днешния ден разпръснати по света палестински бежанци наброяват към 7 млн., като 1,5 млн. живеят в бежански лагери в прилежащи на Израел страни. Но и там палестинците не са предпазени. След войната от 1948 година стотици хиляди бежанци се заселват в Ливан, където са настанени в бежански лагери към Бейрут. В лагерите се прави обаче образование от военното крило на Организацията за избавление на Палестина и израелските управляващи вземат решение, че лагерите би трябвало да бъдат атакувани. През септември 1982 година израелски военни елементи по управлението на военачалник Ариел Шарон навлизат в Ливан и обкръжават лагерите в Западен Бейрут, като въоръжени групировки на дясната християнска организация на фалангистите в координиран проект с Шарон нападат бежанските лагери Сабра и Шатила.
Извършени са всеобщи убийства на палестински бежанци, в това число на възрастни, дами и деца. На 16 декември 1982 година Общото заседание на Организация на обединените нации с резолюция 37/123 афишира изтреблението на палестинците в двата лагера като „ геноцид “ – дефиниция, против която Съединени американски щати възразяват. Дори израелските управляващи са принудени да обяснят ролята на израелската войска, като специфична комисия „ Кахан “ заключава, че Израел не носи никаква директна, а единствено „ индиректна отговорност “ за тази покруса.
На 5 юли 2005 година английският историк Корели Барнет в публикация в „ Дейли Мейл “ написа във връзка окупацията на палестински територии и вълните палестински бежанци: „ В това е коренът за днешната остра арабска ненавист към израелската надмощие - ненавист, която дава сили на „ Хамас “ и “Хизбула “, които следват пътя на тероризъм, натрапен от групировките на „ Стърн “ и „ Иргун Цвай Леуми “.
По времето на втората интифада през април 2002 година бежанския лагер Женин на Западния бряг, населяван от 13 000 души, е нападнат от сухопътни елементи и хеликоптери на израелската войска под управлението на Ариел Шарон за пречистване - съгласно еврейските управляващи на терористи, извършващи офанзиви против Израел. Акцията трае десетина дни, с булдозери се унищожават къщи, избити са над 500 души, само че освен оказващи опозиция с оръжие в ръка палестински мъже, а съгласно задгранични наблюдаващи, посетили лагера след това, съвсем половината от убитите са цивилни, възрастни, дами и деца.
Чуждестранните публицисти, кино документалисти, представители на интернационалните организации за отбрана на човешки права и на служби на Организация на обединените нации, които се пробват да документират и изнесат пред света за протичащото се при акциите на армейските елементи против палестинците, рискуват живота си, не са добре пристигнали и също са подлагани на обстрел. Между 2000 година и 2002 година са ранени 16 задгранични публицисти, убити са на Западния бряг: италианският фотограф Рафаеле Цириело, в Женин служителят на Организация на обединените нации Ян Хук, прострелян в гърба от снайперист, и простреляният в Газа от израелски офицер английски кино публицист Джеймс Милер, който е носил бял байрак. Убийците са останали ненаказани. На 4 май 2022 година израелец смъртоносно простреля журналистката на телевизия “Ал Джазира “ Ширин Абу Акле.
Трудно човек може да схване и да разбере по какъв начин един измъчен по времето на холокоста народ може да допусне сходни закононарушения против други хора, които като евреите в миналото също желаят и се борят за това да имат своя татковина. Но Израел е въпреки всичко демократична страна със свободна преса и се намират гласове, които осъждат политиката на израелските държавни управления и изстъпленията на армията по отношение на палестинците. Според политолога проф. Шломи Сигал Израел води колониална война, целяща безконечна окупация на палестинските територии: война, която унищожава всякаква вяра за това палестинците да се снабдят със своя татковина и страна. Той загатва и военните акции на националния воин на Израел военачалник Ариел Шарон, предизвикали човешки произшествия в палестинските бежански лагери Сабра и Шатила през 1982 година и в Женин през 2002 година Израелката Нутри Зелед-Еханан, учител в университета „ Хебрю “ в Йерусалим, която пази палестинската идея и има синове, които са служили в израелската войска, споделя пред английската журналистка от „ Телеграф ” Маргарет Дрискол, че има израелски офицери, които са " тайфа убийци ", и че " за палестинците нашите бойци са като Гестапо. Ужасно е да се каже, само че е истина ".
Израелските управляващи назовават палестинските уредници и причинители на акции, при които умират евреи, „ терористи “. Палестинците фактически правят акции, които могат да бъдат оповестени за терористични, само че сходни акции са осъществявани в доста страни по света, където е имало битка за независимост и самостоятелност, срещу окупация и насилие. И евреите не вършат изключение в това отношение. В интервала директно след Втората международна война Палестина е под контрола на Британската империя и английската администрация; тя и военна щаб-квартира са ситуирани в хотел „ Кинг Дейвид “ в Йерусалим. Еврейското население в Палестина, наброяващо 450 000 души, се стреми да сътвори своя страна, на което колониална Англия се опълчва. Конфликтът сред колониалната администрация и еврейското съпротивително придвижване се изостря; стига се до въоръжени конфликти и репресивни ограничения от страна на британците. На 4 ноември 1944 година тайната съпротивителна ционистка организация „ Стърн “ убива в Ерусалим английският колониален министър лорд Мойн. След арести през идващите две години на еврейски водачи, в отговор на 22 юни 1946 година незаконната еврейска съпротивителна организация „ Иргун Цвай Леуми “ с водач Менахем Бегин прави бомбен атентат в хотела, при който умират 91 души; 41 са ранени. Извършен е чист терористичен акт, при който болшинството починали са цивилни и чиновници на хотела. На 16 април 2006 година в Йерусалим е проведено честване на 60-годишнината на това събитие. В тази връзка английският парламент приема заявление, в което се споделя: “Ние не считаме, че подобен акт на тероризъм, предизвикал доста жертви, следва да бъде празнуван. “
Израел е единствената демократична страна в света, която
практикува, без да го крие, убийства на свои политически съперници зад граница.
“Хюман Райтс Уоч “ упреква ръководещите израелската страна в налагане на апартейд и гонения по отношение на палестинците, което според интернационалното право съставлява закононарушение против човечеството. Според защитната организация управляващите ползват всеобхватна политика за „ поддържане на господството на еврейските израелци над палестинците “.
В интернационален проект политиката на Израел по отношение на палестинците, стремежът за обезпечаване на витално пространство за тяхна сметка, отводът да бъде основана палестинска страна и да бъдат признати прокудените от домовете им палестински бежанци е наказана от доста страни и от интернационалната общественост като цяло. Основният покровител на Израел и неговите дейности са Съединени американски щати, които постоянно блокират резолюции на Организация на обединените нации, осъждащи Израел. За 10-годишен интервал от 2019 година до 2028 година Съединени американски щати са дали своят вот 38 милиарда дол. военна помощ на Израел, настрана от голямата икономическа помощ. Официалното пояснение за безрезервната американска външнополитическа поддръжка и военна и икономическа помощ е, че Израел е значим съдружник на Съединени американски щати в Близкия Изток. Но съдружник против кого? Истината, която се акцентира от доста политически наблюдаващи обаче, се крие в мощното въздействие на израелското лоби в Съединени американски щати.
В своята книга „ Израелското лоби и външната политика на Съединени американски щати ” американските професори Джон Миършаймър и Стивън Уолт цитират някогашният израелски министър председател Ариел Шарон, който на 3 октомври 2001 година твърди тогавашния външен министър Шимон Перес: „ Искам напълно ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американски напън над Израел, тъй като ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят. “ През юли 2010 година известният американски режисьор Оливър Стоун в изявление за „ Ню Йорк Таймс “ показва мнение, че евреите в Съединени американски щати преобладават медиите и упражняват въздействие върху външната политика на САЩ; авторитетният американско-израелски комитет го назова антисемит и подложен на напън, той беше заставен да се извини за думите си. Според проф. Джон Миършаймър „ съвсем невероятно е да критикуваш Израел или американско-израелските връзки в американските медии “. Това е по този начин, тъй като всяка сходна рецензия се дефинира от израелското лоби като антисемитизъм. Майкъл Линд, израелски публицист в публикация в британския „ Обзървър “, написа, че до момента в който израелското лоби в Съединени американски щати изкривява американската външна политика, всякаква рецензия в Съединени американски щати на Израел е табу.
Действията на Израел по отношение на палестинците и поддръжката, която им оказват Съединени американски щати, обаче са нож с две остриета. Израел може и да уголемява виталното си пространство за сметка на палестински територии, да организира дискриминационна политика по отношение на тях даже в личната страна, да не извършва резолюции на Организация на обединените нации, опирайки се на безрезервната поддръжка на Съединени американски щати, само че това има цена, която заплащат и Израел, и САШ. Сред арабския и мюсюлмански свят се поражда ненавист към Съединени американски щати, и в следствие се организират въоръжени офанзиви против военни бази на тази страна по света; най-силният образец е терористичната офанзива от 11 септември 2001 година против международния търговски център в Ню Йорк. Израелските евреи са подложени на стресиращи офанзиви със самоделни ракети от Газа, те не се усещат в сигурност и от евентуални офанзиви в страната от локални палестинци. Загиват цивилни израелци; на 30 март 2022 година палестинец умъртви петима души в предградие на Тел Авив. На 23 ноември 2022 година при бомбен атентат в Йерусалим беше погубен 18- годишен юноша и 18 души бяха ранени. За цялата 2022 година при атентати в Израел са убити 25 израелски евреи. От своя страна, при интервенции в окупираният Западен бряг вследствие на израелски военни интервенции са убити 130 палестинци.
Извършват се убийства и на евреи, поданици на други страни, в това число и в България - на летище в Бургас на 18 юли 2012 година бе осъществен бомбен атентат, при който починаха седем еврейски туристи. Когато радикалният ислямист Мохамед Мера на 28 март 2012 година убива във Тулуза 30-годишния еврейски равин Джонатан Сандлър и неговите синове - момчета на три и шест години, той се самоопределя като ислямски боец, който отмъщава за убийствата на палестински деца от израелски войски.
Настроението против Израел е освен от страна на арабите и мюсюлманите по света, подкрепящи палестинците; някои страни отхвърлят импорт на израелски артикули и артикули, създадени в окупираните територии. Пример е и отводът на международно известната ирландска писателка Сали Руни да бъде публикуван последният й разказ в Израел заради неоправдателното отношение на тази страна по отношение на палестинците. През 2015 година 300 професори и учени от английски университети оповестиха формален „ културен ” протест на Израел. През октомври 2021 година професорът по политическа социология Дейвид Милър от университета в Бристол в обществено изказване характеризира Израел като „ принудителен, расистки режим, извършващ етническо пречистване “.
Създава се усещане, като че евреите в Израел и тези в други страни, които поддържат дейностите на тази страна, са претърпели метаморфоза; те, които епохи са били обект на подтисничество, сами са потисници.
На 26 януари 2023 година израелски военни подразделения нападнаха бежанският лагер в Женин в окупираният Западен бряг в опит да арестуват ”ислямски джихадисти ”, при която акция бяха убити девет палестинци, в това число 61-годишна жена. Така броят на убитите палестинци от Западния бряг за 2022 година доближава 150 уши.
На идващият ден, 27 януари, въоръжен палестинец убива седем евреи и ранява още трима, единият от които е четиринадесетгодишно момче, когато те напущат синагога в Източен Йерусалим. Нападателят е погубен на мястото на случая.
На 28 януари въоръжено 13-годишно палестинско момче, още веднъж в Източен Йерусалим, прострелва и ранява татко и наследник евреи. Нападателят е ранен и откаран в болница.
Един израелски публицист споделя по този мотив: „ Това е друго. Тези хора, които правят тези набези, са подготвени да умрат. ”
Отговорът на израелските управляващи на тези два избрани като терористки акта - равнене със земята на къщите, където са живели, оставайки без дом околните им, което опонира на интернационалното право, тъй като наказването не е самостоятелно, а колективно; освен това в тази ситуация с момчето - неподкрепено със правосъдна присъда. В коментар по тови мотив „ Ню Йорк Таймс “ разяснява, че тази процедура не е донесла триумф в предишното. На насилието е отговорено с принуждение - в несъгласие с исторически потвърденият факт, че насилието поражда принуждение.
Тази серпантина на смъртоносни акции от израелски войски против палестинци и ответни смъртоносни акции от палестинци против евреи не е нещо ново и не се обрисува да спре. Новото е, че умират деца от двете страни и че тринадесет годишно палестинче е било готово да почине, когато е почнало да стреля против цивилни евреи в Източен Йерусалим. Него мъчно може да определиш като ислямски джихадист; в него явно е насъбран яд и подготвеност да се пожертва, като отмъсти за убитите палестински събратя. Над това би трябвало да се замислят израелските управници, тъй като в случай че не се реши палестинския
На 22 февруари 2023 година израелски войскови елементи по време на военна интервенция в Западния бряг (Западният бряг е дом на близо 3 млн. палестинци и близо половин милион израелци, заселени там от израелските управляващи, избрани като противозаконни от ООН) убиват 11 палестинци и раняват доста други.
На 28 февруари, следва възмездие, в град Хауара на Западния бряг палестинец открива огън против израелска лека кола и убива двама братя израелци в колата.
На 29 февруари разярени израелски заселници правят разгром в същият град против палестинци, подпалват техни жилища и коли, ранени са 350 души.
Тези случаи са просто една поредност от трагични събития, в които са въвлечени израелски евреи, само че освен като жертви, само че и като упражняващи принуждение, по отношение на други хора от друга национална и расова принадлежност - палестинците. Как и за какво се озова в това състояние многострадалният и прочут като богопомазан народ?
Всеизвестно е, че евреите имат вяра: те са богоизбраният народ. Бог ги е избрал като специфичен народ, който да проповядва божията истина измежду всички други нации на земята и по този начин да им обезпечи възмездие. Бог ги обича, освободил ги е от робството в Египет и посредством Мойсей ги е извел през пустините в обещаната им Обетована земя.
Тази религия, че са специфичен народ, с предоставена от Бог задача, придава изключително самочувствие на евреите. Тя ги крепи през вековете, когато са били преследвани. Където и да са били по света, те са се стремели да потвърдят себе си. Самочувствието им се повдига и до ден сегашен от техния принос към човечеството в най-различни области на живота.
И в действителност, евреите имат за какво да се гордеят в това отношение.
Този дребен народ е дал на света гениални мислители, учени, хора на изкуството. Такива като Исак Нютон, Айнщайн, Карл Маркс, Зигмунд Фройд, революционери като Леон Троцки и Роза Люксембург, авторитетни държавници като Хенри Кисинджър в Съединени американски щати, хора на изкуството като писателите Франц Кафка, Исак Азимов, Иля Еренбург и поетите Хайнрих Хайне и Борис Пастернак, филмовите режисьори Айзенщайн в Русия, Стивън Спилбърг и Уди Алън в Съединени американски щати, композиторите Менделсон, Густав Малер, Ървинг Берлин и Леонард Бърнщайн, художникът Марк Шагал, артистите Боб Дилън и Барбра Стрейзанд, американските артисти Тони Къртис и Дъстин Хофман.
Евреи са и създателят на „ Google “ Сергей Брин и на „ Facebook “ Марк Зукърбърг.
В България евреи или от еврейски генезис са Валери Петров, Дора Габе, режисьорът Гриша Островски, музикантите Милчо Левиев и Дина Шнайдерман, композиторът Морис Аладжем, актьорите Ицхак Финци и Йосиф Сърчаджиев и ред, ред други.
На фона на този принос на еврейския народ в другите области на публичния живот в света поражда въпросът каква е повода за антисемитизма?
Гоненията на евреите са почнали още в древността, когато са били прокудени от земите, които са обитавали в региони на днешна Палестина и са траяли през вековете. През 1066 година В Испания са осъществени погроми и убийства на евреи в Андалусия, Кордоба, Толедо и други градове. В Англия към края на XIII век евреите са били упрекнати, че са извличали златото и среброто от монетите, като ги претопявали и през 1290 година британският крал Едуард I с указ изгонва всички евреи от страната. През XIV век във Франция и Испания, а по-късно и в Германия евреите са били упрекнати за разпространяването на чумата посредством замърсяване на кладенчова вода и това става мотив за погроми над тях. Пак в Испания синагогите са били оповестени за „ домове на сатаната “, през XV век по силата на указ на испанския крал Филип II Арагонски към 250 000 евреи са принудени да одобряват християнството, а отказалите няколко стотици хиляди са били изселени.
Евреите са били прогонвани през междинните епохи също от Португалия, Австрия, Унгария, Литва. Значителни маси евреи са намерили леговище в Турция и в някои арабски страни, където към тях по това време са се отнесли толерантно; други се заселват в Русия при Екатерина Велика през XVIII век, само че и там не намират търсената протекция.
Руската империя включва по това време Полша, Украйна, Молдова и балтийските страни и с имперски укази евреите за заселвани в тези територии без право да ги напущат, като им е неразрешено да упражняват обособени специалности.
С указ на Наполеон от 1808 година евреите са заставени да се снабдяват със „ документ за нравственост “, с цел да им се позволи да търгуват.
През 1881 година съветският цар Александър II е убит; плъзват клюки, че убийството му е дело на евреите, което дава началото на погроми против евреите, които не престават от 1881 до 1884 година Десетина години по-късно, през 1903 година в Кишинев и през 1905 година в Одеса, са осъществени още веднъж погроми и убийства на евреи.
Антисемитизмът продължава да съществува в Европа и с настъпването на ХХ век и е изключително изявен в Германия след края на Първата международна война. Германия претърпява интервал на политическа неустойчивост и невиждана икономическа рецесия, на страната са наложени жестоки ограничавания по линия на Версайския контракт, търсят се изкупителни жертви и виновници и получилият властта Адолф Хитлер и неговата нацистка партия упрекват евреите, че със забележителните си позиции във финансовата и комерсиалната сфера са се обогатили от войната за сметка на немския народ.
Срещу евреите се подхващат крути ограничения, а по време на Втората международна война нацисткият водач подхваща стъпки за решение на „ еврейския въпрос “, което включва избиване на евреите, в това число във всички окупирани от Вермахта територии. За пет години са убити почти 6 милиона евреи - повече от една трета от техния брой в света.
Следва да се означи, че антисемитизмът не е характерен единствено на персони като Хитлер. С изявления против евреите като раса са известни френският мъдрец и публицист Волтер, Шекспир във „ Венецианският търговец “, немският протестант и църковен модернизатор Мартин Лутер, който в книгата си „ За евреите и техните неистини “ назовава евреите „ крадци и обирджии “, американският общественик и мъдрец Бенджамин Франклин и сънародникът му, поетът Томас Елиът и други известни персони. Любимият композитор на Хитлер Вагнер в свое есе написа, че евреите са причина за всичко, което не е наред в обществото (Вагнер е неразрешен в Израел). Карл Маркс, самият той евреин, в своето ранно есе „ По еврейския въпрос “ от 1844 година (тогава той е 23-годишен) е сериозен към евреите за стремежът им към обогатяване и за присъединяване им в капиталистическата употреба посредством лихварството - тематика, която обаче в късните си години той повече не развива. Неласкави изявления във връзка с евреите - „ чифути “ - има и в България. Ботевите и Каравеловите издания ( ”Свобода “, “Независимост “, “Знаме “) наказват “обрязаните и необрязани еврейски екселенсии “, “израилските барони “ и “великите царе юдейски на капиталът “.
В интервала на Втората международна война има възобновление на антисемитизма измежду ръководещата политическа класа в България. Свидетелство за това е признатият на 24 декември 1940 година от ХХV Народно заседание, Закон за отбрана на нацията, одобрен на 21 януари 1941 година с Указ № 3 на цар Борис, който персонално прави антисемитски изявления, в едно от които той приказва за вземането на ограничения „ против злото, което еврейството посредством агитация и далавера основава измежду нашия народ ”. Подробности за използването на този безсрамен и незаконен закон са изложени в тематиката за Народния съд в книгата.
Печален факт е, че по време на Втората международна война жестокости по отношение на евреите са били осъществявани освен от нацистка Германия, само че и в други страни от локални управници, а и от локално население. В Полша, където евреите са съставлявали 10% от популацията, антисемитизмът е бил забележителен. В отчет от 1946 година на Държавния департамент на Съединени американски щати се отбелязва, че антисемитизмът съставлява обичайната линия на полския политически и стопански живот.
През септември 1942 година в Белорусия, в градчето Домачево, което се намира недалече от полската граница, локалните евреи, които са били затворени в гето, са били изкарани от есесовските команди и разстреляни. В изтезанието вземат участие белоруси от локалната полиция, като след това белоруски служители на реда, когато са откривали укрили се евреи, са ги екзекутирали. Един от белоруските участници в всеобщите убийства, Антони Савонюк, съумява да се укрие след края на войната и да емигрира и се засели в Лондон. Открит е през 1996 година и през 1999 година е наказан на пожизнен затвор. В Естония естонски националисти вземат участие в избиването на евреи, като естонецът Александър Лаак е комендант на един от 22-те концентрационни лагери в тази страна. В книгата си „ Нацистите, Предупреждение от историята “ британският журналист Лоренс Рийс разказва случай в село Бутримонис, недалече от столицата на Литва - Вилнюс, когато се открива немска окупационна власт. Там при започване на септември 1942 година всички евреи мъже са изведени от селото и са екзекутирани. На 9 септември останалото еврейско население - старци, дами и деца - са изведени на два километра отвън селото, където авансово са изкопани ями. Разстреляни са от латвийски служители на реда пред погледите на участвали безучастни есесовци, като преди този момент им е било подредено да се съблекат. На разстрела са и поданици от селото и някои са прибрали за себе си по-новите и хубави облекла на евреите; една жена даже помогнала в разсъбличането на еврейка. Празните еврейски къщи по-късно са били плячкосани. Подобни случаи за присъединяване на локална полиция и население в убийства и плячкосване на евреи има и в Украйна и Латвия. Такива случаи приказват за това, че даже в села, където хората би трябвало да са сплотена общественост, евреите са били възприемани като непознато тяло, недолюбвани както на религиозна основа, по този начин и заради по-високия им стандарт на живот.
Кое поражда антисемитизма?
На фона на гореизложеното този въпрос е състоятелен. Отговорът може да се търси в няколко посоки.
Антисемитизмът през вековете се поражда на първо място на религиозна основа. Отказът на евреите да одобряват, че Исус е Месията, се е приемал като опасност за християнството; в допълнение евреите са упреквани и за неговата гибел.
Друга причина за мощното въодушевление против евреите е нежеланието им да се интегрират. Евреите не позволяват смесени бракове и тяхната просвета и обичай мощно се отличават от тази на страната, в която живеят. Това отвращение на евреите е резултат на вярата им, че имат специфична задача от Бог, за осъществяването на която те би трябвало да не позволен да бъдат претопени като народ. Изпълнението на тази задача им подсигурява и връщането им един ден към Ханаанската земя – Обетованата земя, обхващаща териториите на сегашен Израел и Палестина. В упоменатото есе на Карл Маркс от 1844 година евреинът е упрекнат за това, че има вяра „ че има право да се изолира от човечеството, като не взе участие в неговото историческото развиване, очаквайки някакво бъдеще, което няма нищо общо с естественото бъдеще на хората “. Американският академик и общественик Бенджамин Франклин отбелязва през XVIII век, че „ в страна, където се заселват евреи, те изолират себе си и не се поддават на асимилация “.
В нацистка Германия се насажда убеждението, че евреите са хомогенна маса, лоялна единствено един към различен, само че не към отечеството. Съгласно броене от 1931 година в Полша единствено 12% от евреите заявяват полския език като техен пръв език. За самоизолирането на евреите свидетелства и признанието на българският евреин Яков Джераси, ръководител на Федерацията на ционистите в България, живял в Израел и Съединени американски щати, който в изявление пред Lupa.bg от 25 февруари 2021 година сподели: „ Недоразуменията във всичко, обвързвано с юдаизма, са провокирани от нас, евреите, от нашето държание. Ние сме интровертно, затворено общество. Вратите ни са отворени единствено за евреи. “ Видният американски равин и създател на религиозни трактати Авигдор Милер написа през 1980 година, че ориста на евреите им повелява да бъдат малцинство в един неприятелски свят, защото това им дава силата да оцелеят и съумеят като народ. Той стига и до такава прекаленост, че да вижда унищожаването от Хитлер на евреите, като предсказание, тъй като другояче, те са щели принудително да бъдат асимилирани, ”а асимилацията и смесените бракове са по-лоши от гибелта ”.
Това отвращение на евреите да се асимилират е подбудено от страха им, че асимилацията ще докара до изгубването им като народ, а от там до несъблюдение на задачата, предоставена им от Господ. Но нежеланието им да се интегрират е меч с две остриета - резервира ги като народ, само че настройва против тях народите, измежду които са се заселили. В Русия, Украйна, Полша, Литва, Латвия и Естония те не се смесват в селата с локалните селяни, не възприемат локалните традиции, даже се обличат по различен метод. В същото време, с помощта на уменията им и задружността им, стопански са по-добре от съселяните си. Това поражда злоба и скрита злост към тях, която избива в прояви на свирепост по време на хитлеристката окупация.
Третата значима причина за антисемитизма е стопански стимулирана. През междинните епохи в Европа Църквата не разрешава даването на заеми против рента, само че юдейската вяра не не разрешава това. Тъй като евреите са лимитирани в упражняването на обособени специалности и от реализация в политическия живот и управническите институции, даването на пари на заем или лихварството им дава опция не просто за оцеляване, само че и за струпване на приходи и обезпечаване на материално състояние, превъзхождащо това на елементарните християни. През XVI в. във Венеция на евреите е било наложено да пребивавам в обособен квартал, носещ името ”Гето ”. В Германия и други страни през междинните епохи на евреите е било неразрешено да имат и обработват земя и да бъдат занаятчии и по този начин те изкуствено са тикани към други специалности. Към идването през 1933 година на Хитлер на власт близо 90% от юристите в страната са евреи, те са непропорционално показани и във финансовата и в комерсиалната сфера. Подобно е и ситуацията в Австрия.
Дори в България се е считало, че евреите е трябвало да бъдат лимитирани в това отношение; според антиеврейския Закон за отбрана на нацията от 1941 година евреите могат да упражняват свободни специалности, да практикуват търговия или индустриално произвеждане единствено в подобен % от общия брой на упражняващите активността, какъвто е общият % на евреите в страната.
Тази връзка сред евреите и парите и тяхното замогване - не на всички, несъмнено, - подхранва антисемитизма.
Неоспорим факт е, че в очите на обществата в европейските и други страни парите и обогатяването, изключително посредством лихварство, са типични за еврейската раса. Богатите евреи са предизвиквали възприятие на злоба, а и на злоба. Това, дружно с нежеланието им да се интегрират и отрицанието на християнската вяра в лицето на Божия наследник Христос (Хитлер назовава евреите „ богоубийци “), са били основа за пораждането на антисемитизма. Но антисемитизмът основава и неверна визия за евреите като цяло. Не всички от тях са били богати, не всички са се стремили към практикуване на специалности, свързани с лихварство, измежду евреите изключително през ХХ в. е развито мощно възприятие за обществена правдивост и сериозно отношение против капиталистическата употреба на човешкия труд.
Много евреи прегръщат концепциите на социализма и комунизма и вземат участие в революционни организации. Пример за това в Германия е Роза Люксембург. В Русия евреите са необятно показани в управлението на партията на болшевиките. Троцки е основател на Червената войска. В България евреите взимат интензивно присъединяване в битката против профашисктата власт преди 9 септември 1944 година В партизанския отряд „ Христо Михайлов “ има 35 български евреи, в отряд „ Антон Иванов “ - 28 евреи, 21 от които умират при разгрома на отряда през зимата на 1944 година Известният български режисьор, сценарист и публицист Анжел Вагенщайн, притежател на френското звание „ Офицер на Ордена за заслуги към нацията “, е участник преди 9 септември в антифашистка бойна група, наказан е на гибел, бяга и става партизанин. Партизани са известните поети Давид Овадия и Салис Таджер и убитият като партизанин публицист Емил Шекерджийски.
Днес нещата са доста по-различни от интервала преди Втората международна война. Евреите получиха най-накрая своя страна, а антисемитизмът в Европа беше жигосан и на практика подложен отвън закона. И все пак не е изцяло изкоренен, против евреите продължава да има настроения, само че по доста по-различни аргументи. Антисемитизъм на религиозна основа съвсем не съществува, дори към този момент се приказва за „ юдео-християнски полезности “. Евреите упражняват свободно всевъзможни специалности, играят значима социална роля в доста страни. И макар че в доста страни продължава да има еврейски общности, учредени на прецизно придържане към религията във връзка с традиции, облекло и смесени бракове, огромната част от евреите са интегрирани в обществото на страните, в които живеят. Чудесен образец за това е България, където евреите постоянно са били и са се чувствали като част от българския народ.
Понякога се акцентира, че евреите дори заемат непропорционално челно място в международния хайлайф. Те са 0.2% от международното население, само че съгласно “Венити Феър “ в издание от септември 2010 година 51 от стоте най-влиятелни мъже на планетата са евреи, а съгласно “Форбс “ 10 от 50-те милиардери са евреи. Но достиженията на еврейския народ са впечатляващи и в други области - от 802 нобелови лауреати към тази година 162 са евреи, а за интервала от 2000 година до 2021 година 24% от всички нобелови лауреати са с еврейски генезис.
Проблемът, с които се сблъскват евреите през днешния ден, се отнася основно до евреите в Израел. Националната им сигурност съгласно тях е застрашена, тъй като редица арабски страни, в това число тези, които ги обкръжават, не признават правото им на битие като страна. Държавата Израел беше основана с резолюция 181 от 29 ноември 1947 година Общото заседание на Организация на обединените нации взема решение да бъдат основани две страни - еврейска и палестинска - на територия, в която през вековете са съжителствали евреи и палестинци. Резолюцията планува основаването на две страни. Но още през цялото време сред двата народа пораждат проблеми. Евреите считат, че тези земи са обещаната им обетована земя, а за палестинците и за арабският свят от района територията е изконно палестинска и това несъгласие води до няколко израело-арабски войни, които Израел печели. След всяка война Израел уголемява територията си за сметка на прилежащите арабски страни, само че и на палестински територии, като забележителна част от локалното палестинско въодушевление е прогонвано. В шестдневната война през 1967 година Израел окупира Западния бряг, линията Газа и източните региони на Ерусалим. В последвалата резолюция номер 242 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от 22 ноември 1967 година се постановява, че е неприемливо „ придобиването на територия посредством война “ и Израел следва да се отдръпна от окупираните територии.
Тази резолюция не е изпълнена и до ден сегашен.
Според Израел спорът сред двете страни може да бъде решен, в случай че палестинците признаят Израел, само че палестинците упорстват, че, с цел да стане това, Израел би трябвало да одобри милионите бежанци назад в окупираните територии. Това Израел не приема, както не приема и да даде Източен Йерусалим за столица на Палестина, като даже разгласи този град за своя столица. В последно време в Източен Йерусалим се изкупуват на високи цени домовете на палестински араби, с цел да бъде прочистен градът от тях. Израел не отстъпва и във връзка с това да бъдат отстранени всички издигнати еврейски селища в палестинските земи на Западния бряг.
През 1993 година вследствие на споразуменията в Осло сред израелския министър председател Ицхак Рабин и ръководителят на Организацията за избавление на Палестина Ясер Арафат на палестинците беше предоставено право на самоуправление в Газа и региона на Йерихон на Западния бряг. На 30 ноември 2012 година Общото заседание на Организация на обединените нации със 138 гласа от 193 публично подвигна статута на палестинската самостоятелна власт от общественост на страна (тогава България с министър председател Бойко Борисов се въздържа).
Но това е страна на хартия.
Палестинците живеят в линията Газа, изцяло обградена и следена от израелски военни елементи и на Западният бряг на река Йордан, която Израел от десетилетия застроява с еврейски селища. В резултат палестинците водят въоръжена битка при неравни сили, като прибягват и до терористични акции и самоубийствени атентати освен в региона, само че и други страни по света. На 16 април 1993 година първият палестински самоубиец, 22 годишният Сахар Набулси, взривява на Западния бряг микробус и себе си в офанзива против израелски бойци. Към 2002 година в Израел самоубийствени атентати правят 106 палестинци, причиняващи гибелта на 339 израелци. По своя мащаб това е ново събитие в международен мащаб и мощно обезпокоява израелските управляващи. Официалната агитация назовава самоубийците непросветени извънредно религиозни ислямски фанатици, които имат вяра, че откакто загинат, отиват в парадайса, където всеки един го чакат 72 девственици.
Палестинската опозиция дава отговор, като притегля за самоубийствени офанзиви и млади дами, както и мъже с обичайно обучение и от обезпечени материално фамилии.
Интифада
Интифадата, (intifāḍah на арабски) е форма на битка на палестинците от Газа и Западния бряг, изразяваща се във въоръжено въстание. Тя включва освен самоубийствени атентати, само че и обстрел с ракети, основно от линията Газа по градове и селища в Израел. Първата интифада стартира през 1987 година и трае шест години, до 1993 година, а втората от 2000 година и трае към пет години. Жертвите са 5000 от палестинска и 1800 от израелска страна. Палестинските жертви са неведнъж повече, тъй като реакцията на Израел при тези въстания е унищожителна и непропорционална.
При израелските контраакции умират дами и деца. През 2004 година британският вестник „ Гардиън “ изнесе информация за това по какъв начин в Газа по време на интифада израелски офицер изпразва пълнител в тялото на 13-годишно момиче, след което споделя, че би я прострелял даже в случай че е била тригодишна. Момчета, хвърлящи камъни против израелски бойци, са смъртоносно прострелвани. През май 2021 година ирландският вестник “Айриш Таймс “ заяви, че единствено за последния месец 69 деца са убити във войната сред Израелската войска и “Хамас “.
Извън човешките жертви, при бомбардировките в Газа се унищожават до основи административни здания и жилищни блокове. При израелски офанзиви против Газа се употребяват снаряди, съдържащи запалим фосфор, причиняващ тежки провали върху телата на засегнатите, за което Израел беше упрекнат във военни закононарушения.
Фактите сочат, че закононарушенията от израелските военни против палестинците не са от през вчерашния ден.
На 9 април 1948 година палестинското село Деир Ясин е атакувано от военно поделение на „ Иргун Цвай Леуми “, ръководено от Менахим Бегин, предстоящ боен министър и министър ръководител на Израел, като са избити стотици мъже, дами и деца. През октомври 1953 година специфичен „ отряд 101 “, управителен от Ариел Шарон, също предстоящ боен министър и министър-председател, нападна палестинското село Кибия: акция, при която са убити 69 цивилни и къщите им са взривени. Тези събития способстват за всеобщите бежански талази на палестинци. След войната през 1948 година 68% от палестинците са изгонени от родните им места и през днешния ден разпръснати по света палестински бежанци наброяват към 7 млн., като 1,5 млн. живеят в бежански лагери в прилежащи на Израел страни. Но и там палестинците не са предпазени. След войната от 1948 година стотици хиляди бежанци се заселват в Ливан, където са настанени в бежански лагери към Бейрут. В лагерите се прави обаче образование от военното крило на Организацията за избавление на Палестина и израелските управляващи вземат решение, че лагерите би трябвало да бъдат атакувани. През септември 1982 година израелски военни елементи по управлението на военачалник Ариел Шарон навлизат в Ливан и обкръжават лагерите в Западен Бейрут, като въоръжени групировки на дясната християнска организация на фалангистите в координиран проект с Шарон нападат бежанските лагери Сабра и Шатила.
Извършени са всеобщи убийства на палестински бежанци, в това число на възрастни, дами и деца. На 16 декември 1982 година Общото заседание на Организация на обединените нации с резолюция 37/123 афишира изтреблението на палестинците в двата лагера като „ геноцид “ – дефиниция, против която Съединени американски щати възразяват. Дори израелските управляващи са принудени да обяснят ролята на израелската войска, като специфична комисия „ Кахан “ заключава, че Израел не носи никаква директна, а единствено „ индиректна отговорност “ за тази покруса.
На 5 юли 2005 година английският историк Корели Барнет в публикация в „ Дейли Мейл “ написа във връзка окупацията на палестински територии и вълните палестински бежанци: „ В това е коренът за днешната остра арабска ненавист към израелската надмощие - ненавист, която дава сили на „ Хамас “ и “Хизбула “, които следват пътя на тероризъм, натрапен от групировките на „ Стърн “ и „ Иргун Цвай Леуми “.
По времето на втората интифада през април 2002 година бежанския лагер Женин на Западния бряг, населяван от 13 000 души, е нападнат от сухопътни елементи и хеликоптери на израелската войска под управлението на Ариел Шарон за пречистване - съгласно еврейските управляващи на терористи, извършващи офанзиви против Израел. Акцията трае десетина дни, с булдозери се унищожават къщи, избити са над 500 души, само че освен оказващи опозиция с оръжие в ръка палестински мъже, а съгласно задгранични наблюдаващи, посетили лагера след това, съвсем половината от убитите са цивилни, възрастни, дами и деца.
Чуждестранните публицисти, кино документалисти, представители на интернационалните организации за отбрана на човешки права и на служби на Организация на обединените нации, които се пробват да документират и изнесат пред света за протичащото се при акциите на армейските елементи против палестинците, рискуват живота си, не са добре пристигнали и също са подлагани на обстрел. Между 2000 година и 2002 година са ранени 16 задгранични публицисти, убити са на Западния бряг: италианският фотограф Рафаеле Цириело, в Женин служителят на Организация на обединените нации Ян Хук, прострелян в гърба от снайперист, и простреляният в Газа от израелски офицер английски кино публицист Джеймс Милер, който е носил бял байрак. Убийците са останали ненаказани. На 4 май 2022 година израелец смъртоносно простреля журналистката на телевизия “Ал Джазира “ Ширин Абу Акле.
Трудно човек може да схване и да разбере по какъв начин един измъчен по времето на холокоста народ може да допусне сходни закононарушения против други хора, които като евреите в миналото също желаят и се борят за това да имат своя татковина. Но Израел е въпреки всичко демократична страна със свободна преса и се намират гласове, които осъждат политиката на израелските държавни управления и изстъпленията на армията по отношение на палестинците. Според политолога проф. Шломи Сигал Израел води колониална война, целяща безконечна окупация на палестинските територии: война, която унищожава всякаква вяра за това палестинците да се снабдят със своя татковина и страна. Той загатва и военните акции на националния воин на Израел военачалник Ариел Шарон, предизвикали човешки произшествия в палестинските бежански лагери Сабра и Шатила през 1982 година и в Женин през 2002 година Израелката Нутри Зелед-Еханан, учител в университета „ Хебрю “ в Йерусалим, която пази палестинската идея и има синове, които са служили в израелската войска, споделя пред английската журналистка от „ Телеграф ” Маргарет Дрискол, че има израелски офицери, които са " тайфа убийци ", и че " за палестинците нашите бойци са като Гестапо. Ужасно е да се каже, само че е истина ".
Израелските управляващи назовават палестинските уредници и причинители на акции, при които умират евреи, „ терористи “. Палестинците фактически правят акции, които могат да бъдат оповестени за терористични, само че сходни акции са осъществявани в доста страни по света, където е имало битка за независимост и самостоятелност, срещу окупация и насилие. И евреите не вършат изключение в това отношение. В интервала директно след Втората международна война Палестина е под контрола на Британската империя и английската администрация; тя и военна щаб-квартира са ситуирани в хотел „ Кинг Дейвид “ в Йерусалим. Еврейското население в Палестина, наброяващо 450 000 души, се стреми да сътвори своя страна, на което колониална Англия се опълчва. Конфликтът сред колониалната администрация и еврейското съпротивително придвижване се изостря; стига се до въоръжени конфликти и репресивни ограничения от страна на британците. На 4 ноември 1944 година тайната съпротивителна ционистка организация „ Стърн “ убива в Ерусалим английският колониален министър лорд Мойн. След арести през идващите две години на еврейски водачи, в отговор на 22 юни 1946 година незаконната еврейска съпротивителна организация „ Иргун Цвай Леуми “ с водач Менахем Бегин прави бомбен атентат в хотела, при който умират 91 души; 41 са ранени. Извършен е чист терористичен акт, при който болшинството починали са цивилни и чиновници на хотела. На 16 април 2006 година в Йерусалим е проведено честване на 60-годишнината на това събитие. В тази връзка английският парламент приема заявление, в което се споделя: “Ние не считаме, че подобен акт на тероризъм, предизвикал доста жертви, следва да бъде празнуван. “
Израел е единствената демократична страна в света, която
практикува, без да го крие, убийства на свои политически съперници зад граница.
“Хюман Райтс Уоч “ упреква ръководещите израелската страна в налагане на апартейд и гонения по отношение на палестинците, което според интернационалното право съставлява закононарушение против човечеството. Според защитната организация управляващите ползват всеобхватна политика за „ поддържане на господството на еврейските израелци над палестинците “.
В интернационален проект политиката на Израел по отношение на палестинците, стремежът за обезпечаване на витално пространство за тяхна сметка, отводът да бъде основана палестинска страна и да бъдат признати прокудените от домовете им палестински бежанци е наказана от доста страни и от интернационалната общественост като цяло. Основният покровител на Израел и неговите дейности са Съединени американски щати, които постоянно блокират резолюции на Организация на обединените нации, осъждащи Израел. За 10-годишен интервал от 2019 година до 2028 година Съединени американски щати са дали своят вот 38 милиарда дол. военна помощ на Израел, настрана от голямата икономическа помощ. Официалното пояснение за безрезервната американска външнополитическа поддръжка и военна и икономическа помощ е, че Израел е значим съдружник на Съединени американски щати в Близкия Изток. Но съдружник против кого? Истината, която се акцентира от доста политически наблюдаващи обаче, се крие в мощното въздействие на израелското лоби в Съединени американски щати.
В своята книга „ Израелското лоби и външната политика на Съединени американски щати ” американските професори Джон Миършаймър и Стивън Уолт цитират някогашният израелски министър председател Ариел Шарон, който на 3 октомври 2001 година твърди тогавашния външен министър Шимон Перес: „ Искам напълно ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американски напън над Израел, тъй като ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят. “ През юли 2010 година известният американски режисьор Оливър Стоун в изявление за „ Ню Йорк Таймс “ показва мнение, че евреите в Съединени американски щати преобладават медиите и упражняват въздействие върху външната политика на САЩ; авторитетният американско-израелски комитет го назова антисемит и подложен на напън, той беше заставен да се извини за думите си. Според проф. Джон Миършаймър „ съвсем невероятно е да критикуваш Израел или американско-израелските връзки в американските медии “. Това е по този начин, тъй като всяка сходна рецензия се дефинира от израелското лоби като антисемитизъм. Майкъл Линд, израелски публицист в публикация в британския „ Обзървър “, написа, че до момента в който израелското лоби в Съединени американски щати изкривява американската външна политика, всякаква рецензия в Съединени американски щати на Израел е табу.
Действията на Израел по отношение на палестинците и поддръжката, която им оказват Съединени американски щати, обаче са нож с две остриета. Израел може и да уголемява виталното си пространство за сметка на палестински територии, да организира дискриминационна политика по отношение на тях даже в личната страна, да не извършва резолюции на Организация на обединените нации, опирайки се на безрезервната поддръжка на Съединени американски щати, само че това има цена, която заплащат и Израел, и САШ. Сред арабския и мюсюлмански свят се поражда ненавист към Съединени американски щати, и в следствие се организират въоръжени офанзиви против военни бази на тази страна по света; най-силният образец е терористичната офанзива от 11 септември 2001 година против международния търговски център в Ню Йорк. Израелските евреи са подложени на стресиращи офанзиви със самоделни ракети от Газа, те не се усещат в сигурност и от евентуални офанзиви в страната от локални палестинци. Загиват цивилни израелци; на 30 март 2022 година палестинец умъртви петима души в предградие на Тел Авив. На 23 ноември 2022 година при бомбен атентат в Йерусалим беше погубен 18- годишен юноша и 18 души бяха ранени. За цялата 2022 година при атентати в Израел са убити 25 израелски евреи. От своя страна, при интервенции в окупираният Западен бряг вследствие на израелски военни интервенции са убити 130 палестинци.
Извършват се убийства и на евреи, поданици на други страни, в това число и в България - на летище в Бургас на 18 юли 2012 година бе осъществен бомбен атентат, при който починаха седем еврейски туристи. Когато радикалният ислямист Мохамед Мера на 28 март 2012 година убива във Тулуза 30-годишния еврейски равин Джонатан Сандлър и неговите синове - момчета на три и шест години, той се самоопределя като ислямски боец, който отмъщава за убийствата на палестински деца от израелски войски.
Настроението против Израел е освен от страна на арабите и мюсюлманите по света, подкрепящи палестинците; някои страни отхвърлят импорт на израелски артикули и артикули, създадени в окупираните територии. Пример е и отводът на международно известната ирландска писателка Сали Руни да бъде публикуван последният й разказ в Израел заради неоправдателното отношение на тази страна по отношение на палестинците. През 2015 година 300 професори и учени от английски университети оповестиха формален „ културен ” протест на Израел. През октомври 2021 година професорът по политическа социология Дейвид Милър от университета в Бристол в обществено изказване характеризира Израел като „ принудителен, расистки режим, извършващ етническо пречистване “.
Създава се усещане, като че евреите в Израел и тези в други страни, които поддържат дейностите на тази страна, са претърпели метаморфоза; те, които епохи са били обект на подтисничество, сами са потисници.
На 26 януари 2023 година израелски военни подразделения нападнаха бежанският лагер в Женин в окупираният Западен бряг в опит да арестуват ”ислямски джихадисти ”, при която акция бяха убити девет палестинци, в това число 61-годишна жена. Така броят на убитите палестинци от Западния бряг за 2022 година доближава 150 уши.
На идващият ден, 27 януари, въоръжен палестинец убива седем евреи и ранява още трима, единият от които е четиринадесетгодишно момче, когато те напущат синагога в Източен Йерусалим. Нападателят е погубен на мястото на случая.
На 28 януари въоръжено 13-годишно палестинско момче, още веднъж в Източен Йерусалим, прострелва и ранява татко и наследник евреи. Нападателят е ранен и откаран в болница.
Един израелски публицист споделя по този мотив: „ Това е друго. Тези хора, които правят тези набези, са подготвени да умрат. ”
Отговорът на израелските управляващи на тези два избрани като терористки акта - равнене със земята на къщите, където са живели, оставайки без дом околните им, което опонира на интернационалното право, тъй като наказването не е самостоятелно, а колективно; освен това в тази ситуация с момчето - неподкрепено със правосъдна присъда. В коментар по тови мотив „ Ню Йорк Таймс “ разяснява, че тази процедура не е донесла триумф в предишното. На насилието е отговорено с принуждение - в несъгласие с исторически потвърденият факт, че насилието поражда принуждение.
Тази серпантина на смъртоносни акции от израелски войски против палестинци и ответни смъртоносни акции от палестинци против евреи не е нещо ново и не се обрисува да спре. Новото е, че умират деца от двете страни и че тринадесет годишно палестинче е било готово да почине, когато е почнало да стреля против цивилни евреи в Източен Йерусалим. Него мъчно може да определиш като ислямски джихадист; в него явно е насъбран яд и подготвеност да се пожертва, като отмъсти за убитите палестински събратя. Над това би трябвало да се замислят израелските управници, тъй като в случай че не се реши палестинския
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ