Граф Игнатиев - генералът-дипломат
От кирпича до жилищата разкош на ул. "Граф Игнатиев "
Граф Николай Павлович Игнатиев е общественик, военачалник от пехотата и посланик, играл значима роля в определянето на съветската политика в Азия и на Балканите при ръководството на император Александър II. Роден е на 29 януари 1832 година в Санкт Петербург в фамилията на потомствен дворянин, непосредствен на императорския двор. Ориентира се към военно занятие. Завършва Пажеския корпус и постъпва в Лейбгвардейския хусарски полк. Пренасочен е към дипломатическа работа през 1856 година. Кариерата му стартира в Лондон като боен аташе. На Парижкия конгрес на Великите сили след Кримската война взе участие интензивно в договарянията за промяна на съветската граница по река Дунав. През 1858 година е изпратен с дребен конвой на рискова задача в Хива и Бухара, Узбекистан.
Следващото му дипломатическо пътешестване е в Далечния изток като дипломат в двора на китайския император. Активно се възползва от страховете на китайското държавно управление от триумфите на Англо-френската експедиция от 1860 година и изгарянето на Летния замък. Подписва от името на Русия Пекинската спогодба. С нея Русия получава освен левия бряг на река Амур - първичната цел на неговата задача, само че също и земите сред река Усури и Тихия океан. Така се ражда град Владивосток.
Граф Игнатиев работи за освобождението на България от османска власт, в това число и скрито. Получава купата граф през 1877 година и е нараснал в звание генерал-адютант. Става военачалник от пехотата и интензивно взе участие в сключването на Санстефанския контракт сред Русия и Османската империя на 19 февруари (3 март) 1878-а. Той се оказва неосъществим поради подписаното преди този момент скрито Райхщадско съглашение сред Русия и Австро-Унгария. Малко по-късно съветското външно министерство го упреква, че е превишил пълномощията си при сключването на Санстефанския контракт, и е отхвърлен от дейна работа.
Неговият по-малък наследник Николай Николаевич Игнатиев (1872 - 1962) се заселва в България след Октомврийската гражданска война и живее в София до гибелта си. Правнук на Н. П. Игнатиев е Майкъл Игнатиев, водач на Либералната партия на Канада до май 2011 година.
Граф Николай Павлович Игнатиев е общественик, военачалник от пехотата и посланик, играл значима роля в определянето на съветската политика в Азия и на Балканите при ръководството на император Александър II. Роден е на 29 януари 1832 година в Санкт Петербург в фамилията на потомствен дворянин, непосредствен на императорския двор. Ориентира се към военно занятие. Завършва Пажеския корпус и постъпва в Лейбгвардейския хусарски полк. Пренасочен е към дипломатическа работа през 1856 година. Кариерата му стартира в Лондон като боен аташе. На Парижкия конгрес на Великите сили след Кримската война взе участие интензивно в договарянията за промяна на съветската граница по река Дунав. През 1858 година е изпратен с дребен конвой на рискова задача в Хива и Бухара, Узбекистан.
Следващото му дипломатическо пътешестване е в Далечния изток като дипломат в двора на китайския император. Активно се възползва от страховете на китайското държавно управление от триумфите на Англо-френската експедиция от 1860 година и изгарянето на Летния замък. Подписва от името на Русия Пекинската спогодба. С нея Русия получава освен левия бряг на река Амур - първичната цел на неговата задача, само че също и земите сред река Усури и Тихия океан. Така се ражда град Владивосток.
Граф Игнатиев работи за освобождението на България от османска власт, в това число и скрито. Получава купата граф през 1877 година и е нараснал в звание генерал-адютант. Става военачалник от пехотата и интензивно взе участие в сключването на Санстефанския контракт сред Русия и Османската империя на 19 февруари (3 март) 1878-а. Той се оказва неосъществим поради подписаното преди този момент скрито Райхщадско съглашение сред Русия и Австро-Унгария. Малко по-късно съветското външно министерство го упреква, че е превишил пълномощията си при сключването на Санстефанския контракт, и е отхвърлен от дейна работа.
Неговият по-малък наследник Николай Николаевич Игнатиев (1872 - 1962) се заселва в България след Октомврийската гражданска война и живее в София до гибелта си. Правнук на Н. П. Игнатиев е Майкъл Игнатиев, водач на Либералната партия на Канада до май 2011 година.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ