От Киев твърдят, че хиляди украинци са били отведени насила

От Киев настояват, че хиляди украинци са били отведени принудително в Русия и Беларус. Двама от тях описват по какъв начин са се оказали в Беларус и какво се е случило с тях там.

На украинско-беларуската граница край град Малорита

Според украинските управляващи. Само наложително отведените деца в Русия са най-малко 5600, заяви украинската заместник-министърка на вътрешните работи Екатерина Павличенко.

63-годишната Галина Ганулич е била отведена през март от в Беларус. А украинският доброволец Володимир Хропун попада през същия месец в плен, оттова - в съветски затвор, откъдето към този момент е отведен в Беларус. Пред Дъждовни води те описват историите си.

" Казаха, че ще изравнят градчето ни със земята "
Редакцията предлага
Галина Ганулич живеела във военно градче покрай Гостомел, в Киевска област. По думите ѝ популацията се състояло най-вече от фамилии на пенсионирани военни. Бомбардировките почнали още в първия ден на войната, след което градът бил окупиран. Ганулич прекарала три месеца в мазе.

" Много от жителите на града отпътуваха. Аз имам четири котки и куче и останах. А и това бе моята земя, моят дом - къде да тичам? ". След това пристигнали " кадировците " (войници от Чечения - б.ред.). " Седейки в мазето, чувахме по какъв начин избиват вратите на домовете ни. На другата заран пристигнаха при нас, записаха имената ни, взеха ни телефоните. Чухме, че с възрастните хора се държали добре. Не пиеха, не пушеха и в действителност се отнасяха към нас лоялно. "

Не след дълго " кадировците " били сменени от руснаци. Галина споделя, че по време на окупацията умряли четири възрастни дами, млад мъж с психическо заболяване бил погубен, четирима локални мъже били взети в плен. През това време градът бил обстрелван непрекъснато.

" Можеше да се излезе от мазето единствено за малко - по-късно се прибирахме на тичешком. Руснаците споделяха, че ще изравнят градчето със земята, че няма да остане нито една къща. "

" Това беше доброволно-принудителна евакуация "

Галина се съгласила да замине за Беларус, само че по нейните думи това била " доброволно-принудителна евакуация ". " Ако имаше опция да се замине към неокупираните украински територии, бих го направила с наслада. Не желаех да отида в Беларус, тъй като се опасявах, че няма да ни пуснат оттова. "

Жената си спомня, че ги докарали до границата, след което минали река. Галина не знае в кое обитаемо място са се оказали. " Имаше палатки. Слязохме, ревизираха ни документите, един от беларуските военни по някаква причина снима паспортите ни. Дадоха ни чай, можах да се обадя на децата и да им кажа, че съм жива. "

Галина споделя, че украинците били посрещнати от представители на Беларуския Червен кръст, бежанците били настанени в санаториум. " Условията бяха положителни. Хранехме се по три пъти дневно, имахме душ в стаята, само че най-важното е, че нямаше гърмежи. Мисля, че беларусите изпитват огромно състрадание към украинците - носеха ни разнообразни движимости, храна, както и храна за животните. Предлагаха ни да останем в Беларус и да работим в селското стопанство. Казваха, че Полша може да затвори границата. " Галина обаче взема решение да замине - първо за Полша, а оттова - при щерка си в Бразилия.

" Бяхме подложени на пердах и унижения "

Доброволецът от Червения кръст Володимир Хропун бил арестуван от съветските военни на 19-и март близо до Киев. " Откарвахме хората на безвредно място. На един от контролните пунктове ме задържаха, тъй като споделях на руснаците истината за това, което вършат. На тях това явно не им хареса ", спомня си Володимир.

Затворили го за шест денонощия в мазе без прозорци. По неговите думи, пленниците спели на бетонен под, биели ги и ги унижавали, давали им храна единствено един път дневно. След това Володимир бил отведен през Гостомел в Беларус - в Наровля.

" Там имаше огромно летище. Настаниха ни или в хангар, или в някакъв колхозен склад, бяхме 30-40 души. Докараха ни по обед, а вечерта започнаха да ни издават персонални удостоверения, в които пишеше, че пленниците " оказвали противопоставяне на специфичната военна интервенция ". Останах в Беларус към едно денонощие, оттова ме водиха в Русия. "

До седми април доброволецът останал в съветски затвор, където пленниците били подлагани на побои и мъчения, по-късно го отпратили към Крим, където след няколко дни била осъществена замяна на пленници и той бил освободен.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Какво ни описаха украински сапьори