Стивън Кинг и животът в тъмната кула на литературата
От какво се опасява майсторът на ужасите
В света има единствено един човек, който може да накара няколко генерации да се опасяват, да заобикалят неговите книги и филми, да стоят надалеч от шахти и постоянно да затварят прозорците вечер. Стивън Кинг потвърди, че може да сътвори страховити истории и да ги опише толкоз добре, че възможностите за вечерните кошмари стартират да порастват в геометрична градация.
Майсторът на страшни истории даже завоюва премията на публиката от Филмовия фестивал в Торонто за " Животът на Чък ", който се оказа задоволително вълнуващ и още по-зловещ. Подозираме, че този филм ще се появи в кината през идната година, тъй като остава в полето на фестивалите до края на годината.
И в случай че това не е задоволително, писателят призна напролет на тази година, че работи върху книжовен труд, стартират преди близо 45 години. Книгата е с 12 истории, носещи името " Харесваш ги по-мрачни " би трябвало да достави още епизоди на мрачни и неуместни разкази, които ще накарат читателя още веднъж да преживее чистата и класическа форма на Стивън Кинг, с която най-вероятно сте израснали.
Кинг чества своя 77-рожден ден на 22 септември, като през днешния ден може да се счита за един от най-богатите създатели в историята на литературата. Малко хора знаят, че неговите първи стъпки към литературата стартират с копирането на комикси и писането на други разговори на героите по страниците. Кинг желае да направи историята малко по-добра и признава, че това е била първата стъпка към литературата.
Родителите му се разделят в доста ранна възраст, майка му е натоварена да гледа него и брат му, освен това в един от най-тежките интервали на Съединени американски щати. Кинг постоянно споделя, че когато написа, стартира да си показва всички облици, тъкмо както се случва в киното - то е ентусиазъм в най-ранно време и по този начин облиците стартират да стават все по-ясни и живи. Тъй като през 50-те години на предишния век няма толкоз тв приемници, колкото книги, Кинг стартира да чете и някои от класическите ужаси в литературата стават любимец. Книги като " Психо " минават през нощното му шкафче някъде на 8-годишна възраст.
Стивън Кинг подписва книги на среща с почитатели.
Снимка: Getty Images
Тъй като живее във време, в което книгите пътуват с по този начин наречените мобилни библиотеки - човек кара книги до кварталите и по-отдалечените градчета, Стивън се стреми да прочете всичко, което може, а появяването на бусът е по-вълнуваща даже от появяването на камиона със сладолед. Писателят израства без татко и една от най-близките фигури, която се появява в този миг е точно водачът на мобилната библиотека. Двамата си приказват за книги и бъдещият публицист желае рекомендация за нещо положително и вълнуващо.
Шофьорът се стопира на " Повелителят на мухите ", с който Кинг претърпява една особена трансформация. Изискват се няколко години и младежът стартира да написа и даже да продава истории на другари. През 1970 година Кинг приключва бакалавърска степен по изкуства и литература, през идната година се дами за Табита Спрус и до момента в който се пробва да си откри работа като преподавател, продава къси истории на разнообразни вестници и списания.
Авторът има доста проблеми и постоянно подхожда с съмнение за писането на разказ. Започвайки да написа книгата " Кери ", губи самообладание и изхвърля първите три страници в кофата. Неговата брачна половинка ги намира и упорства този труд да бъде приключен. Резултатът е повече от впечатляващ и няма американска медия, която да не търси създателя за изявление, критиците също са очаровани, тъй като нещо толкоз злокобно съумява да излезе от преподавател по литература.
Стивън Кинг на премиерата на " Капан за сънища " с Том Сийзмор.
Снимка: Getty Images
В следствие стартират и гоненията, като самият Кинг е заставен да живее и с критици, които в никакъв случай не желаят да схванат творчеството му. В началото на кариерата си е нарисуван като пълен чичко, който яде пари. Посланието е ясно - Кинг се пробва да печели милиони с ужаси, до момента в който останалата част от литературния свят се пробва да оцелява. От днешна позиция, писателят най-вероятно има милиони, само че самият той признава, че в никакъв случай не се е интересувал от закупуването на вили, изкуство и други сходни. Неговата пристрастеност остават книгите, както и поддържането на сметки в стрийминг платформите, второто занимание е малкия екран.
Парите му са задоволителни, с цел да няма задължения и да поддържа здравето си, на последно място слага и издръжката на фамилията си, друго не го интересува. Финансовата просвета идва от майка му, която би трябвало да храни него и брат му с една заплата като болногледачка. Въпреки негативите от рецензията, писателят постоянно подарява пари и категорично показва, че не желае да бъде обявяван като донор, макар желанието на мнозина да покажат положителното, което прави.
Преди години, когато е награден за своите достижения, някои критици като Харолд Блум не стопират да го освиркват. Критиките и техните създатели в никакъв случай не стопират да преследват писателя, само че той самият стига до заключението, че рецензията в Съединени американски щати е пристрастена към класики и рядко даже протяга ръка към личните му книги. С това единодушие, създателят продължава да твори и в никакъв случай повече не гледа към непознатото мнение, всеки има право да не го харесва, само че с годините идват тълпи, които го обожават.
Стивън Кинг получава орден за изкуство от Барак Обама - 10 септември 2015 година
Снимка: Getty Images
Добрата вест е, че Кинг едвам в този момент набира скорост и занапред ще даде на света редица ужаси, които най-вероятно могат да бъдат виновни за травмирането на читателите. Авторът е прекомерно известен, с цел да минаваме през цялото му творчество и да търсим тези романи, които са съумели да възпламенят всеки към този род. Читателите имат своите любимци, а измежду тях се подреждат творби като " Сиянието ", " Томи Чукалата ", " Кристин ", " Мизъри " и още доста други. Любопитна детайлност е, че Кинг гледа екранизацията на " Сиянието " и въобще не я харесва, само че защото пробива в киното, избира да мълчи, през днешния ден искрено признава, че има особени разлики в книгата и кино лентата.
По-важното е, че когато ужасите не са съществена водеща мощ, Кинг може да сътвори невероятни заглавия. Такива са " Пътна мрежа ", " Сърца в Атлантида ", " Зеленият път ", " Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк " и още доста други. Последната книга по-късно се трансформира във филм, който и до през днешния ден се счита за най-хубавия съгласно класацията на IMDB. Що се отнася до " Пътна мрежа ", Кинг е декларирал, че този филм ще бъде изработен, само че последните вести към него са оповестени през 2019 година и към момента липсва информация по отношение на самия план. Книгата се ражда във време, в което Кинг губи майка си след дълго боледуване от рак.
По време на целия развой, създателят се пробва да се изправи против своята персонална болежка от загубата, като самата книга се трансформира в панацея и опция за лечение. Писателят признава, че е срещу всеобщото показване на религията и сляпото ѝ следване, избира да има вяра в Бог, само че няма да отиде на черква и да се включи в огромна гала. Определено не е краен безбожник, само че не и най-хубавият мирянин.
Стивън Кинг на премиерата на " То ".
Снимка: Getty Images
Самото пласиране на тази концепция се трансформира в един необикновен проблем за обществото и Кинг се майтапи, че в случай че има тази власт, най-вероятно би забранил всеобщите поклонения. Що се отнася до злото, пред изданието Rolling Stones, създателят умерено декларира, че е разкрил неговия източник. Това човешко качество не е някаква мощ, която идва да унищожи света извън, това е качество, носено от всеки един човек и създателят постоянно показва, че всеки избира какъв брой независимост да му даде.
" Пътна мрежа " е от тези брилянти в запас на Кинг, които не предизвикват особени контузии за читателя. Идеята зад всяка книга идва по доста логически път и доза любознание. Оказва се, че всичко постоянно става с някой различен обикновен въпрос. " Кристин " се ражда с една елементарна концепция: какво се случва, в случай че километражът на една кола стартира да се връща обратно?
Кинг си задава този въпрос и по-късно основава първата кола със свръхестествени качества. " Кери " се ражда от наблюденията на Кинг като преподавател, до момента в който обръща изключително внимание на безкрайната ученическа завист. Книгата включва и някои от неговите неприятни моменти в учебно заведение, а религиозната и фанатична майка е ентусиазъм от съученик - създателят просто си показал фамилията му в бъдеще.
" Мизъри " е маскирана като персоналния боязън на Кинг, че не може да избяга от ужасите и почитателите му ще го преследват, с цел да написа точно такива, вместо самичък да избира своя път. Във времето, в което тази книга излиза, създателят признава, че постоянно е имал боязън, че ще остане прочут с ужасите си и нищо друго.
Всяка една книга идва с несъмнено парче от живота на създателя, само че почитателите би трябвало да разгадаят кое тъкмо е то. Кинг постоянно споделя, че не написа с подготвен отговор, той го търси дружно с читателя и тази разходка по страниците е задоволително интимна и сантиментална. Писателят рядко има концепция даже по какъв начин ще приключи всичко.
Една от аргументите постоянно да се бави с някои книги и филми е, че той самият не желае да разгласява всичко сътворено. " Гробище за домашни любимци " и " То " са книги, които създателят отхвърля да разгласява, тъй като са прекомерно остарели. Ако в миналото сте се чудили по какъв начин работи Кинг и каква е неговата процедура за основаването на романи, то споделяме, че тайната е от дълго време разкрита.
Стивън Кинг дава отговор на въпросите на публиката.
Снимка: Getty Images
В едно изявление Кинг признава, че денят му стартира със закуска, върви няколко километра пешком и по-късно сяда в дребния си кабинет. Прочита последната страница, по-късно стартира да написа няколко часа, а след това чете други страници или просто се пробва да затвори историята. Дисциплината е основна и този развой се случва съвсем всеки ден, даже през уикендите. След всички тези години с пишеща машина, Кинг продължава да се провокира, страхът от неуспех постоянно наднича и се оказва единственото, което може да изплаши този публицист.
През 70-те години злоупотребява с алкохол, а през 80-те заменя алкохола с кокаин. В своите записки, създателят споделя, че е консумирал толкоз доста, че носът му стартира да кърви и някои от страниците му имат кръв от това пристрастяване. Кокаинът идва в миг, когато Кинг е в доста мрачен интервал и се пробва да стои на висота за идващите си планове. Семейството му се сплотява и се бори за него със зъби и нокти. Днес Стивън Кинг не пие и не протяга ръка към опиати.
Що се отнася до новата му книга, тя ще е малко по-различна, заради простата причина, че всички истории отлежават доста дълго време и в този момент опитът на писателя е малко по-мащабен и друг. Кинг продължава да твори и до през днешния ден, само че към този момент е отворен за света и има деен акаунт в туитър/х. Социалните мрежи разрешиха на множеството му фенове освен да открият човешката му страна, само че даже и да влизат в разговор с него. Последната информация от профила му е, че идва филм по книгата " Сейлъмс Лот ".
Кинг е другар с Марк Хамил и доста други известни артисти в киното, искрено приказва за политика и откакто към този момент е на възраст и има статут, който мъчно би могъл да се смъкна, създателят показва мъчително откровеното си мнение. Дежурните тематики на Кинг са представянето на Тръмп, Илон Мъск и Русия. Откровеността му е толкоз впечатляваща, че постоянно провокира вълна от неодобрение, само че това въобще не го тормози.
Ако сте почитатели на Стивън Кинг и неговото творчество, тогава би трябвало да знаете, че обичаната книга на създателя е " Историята на Лизи ". Писателят желае да покаже какво се крие зад интимния живот на двама души и по какъв начин може в никакъв случай да не опознаем индивида насреща. Най-вероятно няма история, върху която Кинг да не е писал, самият той признава, че не знае какъв брой тъкмо книги има зад тила си, филмите са малко по-популярни, само че в случай че сте обожател на неговото творчество, не забравяйте да честитите рождения му ден в туитър/х.
В света има единствено един човек, който може да накара няколко генерации да се опасяват, да заобикалят неговите книги и филми, да стоят надалеч от шахти и постоянно да затварят прозорците вечер. Стивън Кинг потвърди, че може да сътвори страховити истории и да ги опише толкоз добре, че възможностите за вечерните кошмари стартират да порастват в геометрична градация.
Майсторът на страшни истории даже завоюва премията на публиката от Филмовия фестивал в Торонто за " Животът на Чък ", който се оказа задоволително вълнуващ и още по-зловещ. Подозираме, че този филм ще се появи в кината през идната година, тъй като остава в полето на фестивалите до края на годината.
И в случай че това не е задоволително, писателят призна напролет на тази година, че работи върху книжовен труд, стартират преди близо 45 години. Книгата е с 12 истории, носещи името " Харесваш ги по-мрачни " би трябвало да достави още епизоди на мрачни и неуместни разкази, които ще накарат читателя още веднъж да преживее чистата и класическа форма на Стивън Кинг, с която най-вероятно сте израснали.
Кинг чества своя 77-рожден ден на 22 септември, като през днешния ден може да се счита за един от най-богатите създатели в историята на литературата. Малко хора знаят, че неговите първи стъпки към литературата стартират с копирането на комикси и писането на други разговори на героите по страниците. Кинг желае да направи историята малко по-добра и признава, че това е била първата стъпка към литературата.
Родителите му се разделят в доста ранна възраст, майка му е натоварена да гледа него и брат му, освен това в един от най-тежките интервали на Съединени американски щати. Кинг постоянно споделя, че когато написа, стартира да си показва всички облици, тъкмо както се случва в киното - то е ентусиазъм в най-ранно време и по този начин облиците стартират да стават все по-ясни и живи. Тъй като през 50-те години на предишния век няма толкоз тв приемници, колкото книги, Кинг стартира да чете и някои от класическите ужаси в литературата стават любимец. Книги като " Психо " минават през нощното му шкафче някъде на 8-годишна възраст.
Стивън Кинг подписва книги на среща с почитатели.
Снимка: Getty Images
Тъй като живее във време, в което книгите пътуват с по този начин наречените мобилни библиотеки - човек кара книги до кварталите и по-отдалечените градчета, Стивън се стреми да прочете всичко, което може, а появяването на бусът е по-вълнуваща даже от появяването на камиона със сладолед. Писателят израства без татко и една от най-близките фигури, която се появява в този миг е точно водачът на мобилната библиотека. Двамата си приказват за книги и бъдещият публицист желае рекомендация за нещо положително и вълнуващо.
Шофьорът се стопира на " Повелителят на мухите ", с който Кинг претърпява една особена трансформация. Изискват се няколко години и младежът стартира да написа и даже да продава истории на другари. През 1970 година Кинг приключва бакалавърска степен по изкуства и литература, през идната година се дами за Табита Спрус и до момента в който се пробва да си откри работа като преподавател, продава къси истории на разнообразни вестници и списания.
Авторът има доста проблеми и постоянно подхожда с съмнение за писането на разказ. Започвайки да написа книгата " Кери ", губи самообладание и изхвърля първите три страници в кофата. Неговата брачна половинка ги намира и упорства този труд да бъде приключен. Резултатът е повече от впечатляващ и няма американска медия, която да не търси създателя за изявление, критиците също са очаровани, тъй като нещо толкоз злокобно съумява да излезе от преподавател по литература.
Стивън Кинг на премиерата на " Капан за сънища " с Том Сийзмор.
Снимка: Getty Images
В следствие стартират и гоненията, като самият Кинг е заставен да живее и с критици, които в никакъв случай не желаят да схванат творчеството му. В началото на кариерата си е нарисуван като пълен чичко, който яде пари. Посланието е ясно - Кинг се пробва да печели милиони с ужаси, до момента в който останалата част от литературния свят се пробва да оцелява. От днешна позиция, писателят най-вероятно има милиони, само че самият той признава, че в никакъв случай не се е интересувал от закупуването на вили, изкуство и други сходни. Неговата пристрастеност остават книгите, както и поддържането на сметки в стрийминг платформите, второто занимание е малкия екран.
Парите му са задоволителни, с цел да няма задължения и да поддържа здравето си, на последно място слага и издръжката на фамилията си, друго не го интересува. Финансовата просвета идва от майка му, която би трябвало да храни него и брат му с една заплата като болногледачка. Въпреки негативите от рецензията, писателят постоянно подарява пари и категорично показва, че не желае да бъде обявяван като донор, макар желанието на мнозина да покажат положителното, което прави.
Преди години, когато е награден за своите достижения, някои критици като Харолд Блум не стопират да го освиркват. Критиките и техните създатели в никакъв случай не стопират да преследват писателя, само че той самият стига до заключението, че рецензията в Съединени американски щати е пристрастена към класики и рядко даже протяга ръка към личните му книги. С това единодушие, създателят продължава да твори и в никакъв случай повече не гледа към непознатото мнение, всеки има право да не го харесва, само че с годините идват тълпи, които го обожават.
Стивън Кинг получава орден за изкуство от Барак Обама - 10 септември 2015 година
Снимка: Getty Images
Добрата вест е, че Кинг едвам в този момент набира скорост и занапред ще даде на света редица ужаси, които най-вероятно могат да бъдат виновни за травмирането на читателите. Авторът е прекомерно известен, с цел да минаваме през цялото му творчество и да търсим тези романи, които са съумели да възпламенят всеки към този род. Читателите имат своите любимци, а измежду тях се подреждат творби като " Сиянието ", " Томи Чукалата ", " Кристин ", " Мизъри " и още доста други. Любопитна детайлност е, че Кинг гледа екранизацията на " Сиянието " и въобще не я харесва, само че защото пробива в киното, избира да мълчи, през днешния ден искрено признава, че има особени разлики в книгата и кино лентата.
По-важното е, че когато ужасите не са съществена водеща мощ, Кинг може да сътвори невероятни заглавия. Такива са " Пътна мрежа ", " Сърца в Атлантида ", " Зеленият път ", " Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк " и още доста други. Последната книга по-късно се трансформира във филм, който и до през днешния ден се счита за най-хубавия съгласно класацията на IMDB. Що се отнася до " Пътна мрежа ", Кинг е декларирал, че този филм ще бъде изработен, само че последните вести към него са оповестени през 2019 година и към момента липсва информация по отношение на самия план. Книгата се ражда във време, в което Кинг губи майка си след дълго боледуване от рак.
По време на целия развой, създателят се пробва да се изправи против своята персонална болежка от загубата, като самата книга се трансформира в панацея и опция за лечение. Писателят признава, че е срещу всеобщото показване на религията и сляпото ѝ следване, избира да има вяра в Бог, само че няма да отиде на черква и да се включи в огромна гала. Определено не е краен безбожник, само че не и най-хубавият мирянин.
Стивън Кинг на премиерата на " То ".
Снимка: Getty Images
Самото пласиране на тази концепция се трансформира в един необикновен проблем за обществото и Кинг се майтапи, че в случай че има тази власт, най-вероятно би забранил всеобщите поклонения. Що се отнася до злото, пред изданието Rolling Stones, създателят умерено декларира, че е разкрил неговия източник. Това човешко качество не е някаква мощ, която идва да унищожи света извън, това е качество, носено от всеки един човек и създателят постоянно показва, че всеки избира какъв брой независимост да му даде.
" Пътна мрежа " е от тези брилянти в запас на Кинг, които не предизвикват особени контузии за читателя. Идеята зад всяка книга идва по доста логически път и доза любознание. Оказва се, че всичко постоянно става с някой различен обикновен въпрос. " Кристин " се ражда с една елементарна концепция: какво се случва, в случай че километражът на една кола стартира да се връща обратно?
Кинг си задава този въпрос и по-късно основава първата кола със свръхестествени качества. " Кери " се ражда от наблюденията на Кинг като преподавател, до момента в който обръща изключително внимание на безкрайната ученическа завист. Книгата включва и някои от неговите неприятни моменти в учебно заведение, а религиозната и фанатична майка е ентусиазъм от съученик - създателят просто си показал фамилията му в бъдеще.
" Мизъри " е маскирана като персоналния боязън на Кинг, че не може да избяга от ужасите и почитателите му ще го преследват, с цел да написа точно такива, вместо самичък да избира своя път. Във времето, в което тази книга излиза, създателят признава, че постоянно е имал боязън, че ще остане прочут с ужасите си и нищо друго.
Всяка една книга идва с несъмнено парче от живота на създателя, само че почитателите би трябвало да разгадаят кое тъкмо е то. Кинг постоянно споделя, че не написа с подготвен отговор, той го търси дружно с читателя и тази разходка по страниците е задоволително интимна и сантиментална. Писателят рядко има концепция даже по какъв начин ще приключи всичко.
Една от аргументите постоянно да се бави с някои книги и филми е, че той самият не желае да разгласява всичко сътворено. " Гробище за домашни любимци " и " То " са книги, които създателят отхвърля да разгласява, тъй като са прекомерно остарели. Ако в миналото сте се чудили по какъв начин работи Кинг и каква е неговата процедура за основаването на романи, то споделяме, че тайната е от дълго време разкрита.
Стивън Кинг дава отговор на въпросите на публиката.
Снимка: Getty Images
В едно изявление Кинг признава, че денят му стартира със закуска, върви няколко километра пешком и по-късно сяда в дребния си кабинет. Прочита последната страница, по-късно стартира да написа няколко часа, а след това чете други страници или просто се пробва да затвори историята. Дисциплината е основна и този развой се случва съвсем всеки ден, даже през уикендите. След всички тези години с пишеща машина, Кинг продължава да се провокира, страхът от неуспех постоянно наднича и се оказва единственото, което може да изплаши този публицист.
През 70-те години злоупотребява с алкохол, а през 80-те заменя алкохола с кокаин. В своите записки, създателят споделя, че е консумирал толкоз доста, че носът му стартира да кърви и някои от страниците му имат кръв от това пристрастяване. Кокаинът идва в миг, когато Кинг е в доста мрачен интервал и се пробва да стои на висота за идващите си планове. Семейството му се сплотява и се бори за него със зъби и нокти. Днес Стивън Кинг не пие и не протяга ръка към опиати.
Що се отнася до новата му книга, тя ще е малко по-различна, заради простата причина, че всички истории отлежават доста дълго време и в този момент опитът на писателя е малко по-мащабен и друг. Кинг продължава да твори и до през днешния ден, само че към този момент е отворен за света и има деен акаунт в туитър/х. Социалните мрежи разрешиха на множеството му фенове освен да открият човешката му страна, само че даже и да влизат в разговор с него. Последната информация от профила му е, че идва филм по книгата " Сейлъмс Лот ".
Кинг е другар с Марк Хамил и доста други известни артисти в киното, искрено приказва за политика и откакто към този момент е на възраст и има статут, който мъчно би могъл да се смъкна, създателят показва мъчително откровеното си мнение. Дежурните тематики на Кинг са представянето на Тръмп, Илон Мъск и Русия. Откровеността му е толкоз впечатляваща, че постоянно провокира вълна от неодобрение, само че това въобще не го тормози.
Ако сте почитатели на Стивън Кинг и неговото творчество, тогава би трябвало да знаете, че обичаната книга на създателя е " Историята на Лизи ". Писателят желае да покаже какво се крие зад интимния живот на двама души и по какъв начин може в никакъв случай да не опознаем индивида насреща. Най-вероятно няма история, върху която Кинг да не е писал, самият той признава, че не знае какъв брой тъкмо книги има зад тила си, филмите са малко по-популярни, само че в случай че сте обожател на неговото творчество, не забравяйте да честитите рождения му ден в туитър/х.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ