От какво остарява човек - от бръчките по лицето или от бръчките в душата му
От какво остарява човек, от бръчките по лицето или от бръчките в душата му?
Една жена на 20 години постоянно е красива поради младостта си и би трябвало да обича и почита себе си, с цел да бъде мечтана и търсена. А в случай че природата е „ капнала “ малко повече от нормалната красота, то повече не се и желае.
Бях млада и хубава, когато се омъжих, бях студентка. Захванах се да нося няколко дини по едно и също време – да изучавам, да раждам и виждам децата си, след това и да работя, да се снабдявам с дом, което си беше тестване, защото по това време, в което мина младостта ми, жилищата ги раздаваше страната т.е. партията ръководителка, която се грижеше за всичко в нашия живот, даже и с кого другаруваме; имаше неблагонадеждни люде, които не беше добре да срещаш. Спомням си по какъв начин ни извика партийният секретар и ни предизвести да не се събираме с еди-кого си, щото бил неприятен човек. То си беше истина, само че надали някой ще харесва да му диктуват другарствата.
iStock
Та по този начин минаваше младостта ми – компликации от всевъзможен темперамент, само че кой ли ги няма. Бях към 40-десетте, когато започнаха болките в едната ми тазобедрена става. Търпях първоначално, мислейки, че ще отмине. И по този начин продължиха няколко години, когато се откри, че имам коксартроза. Започнах да накуцвам. Ограничих контактите си, ходех на работа и след това у дома, не излизах съвсем на никое място. Спрях да съпровождам брачна половинка си на публични места, с цел да не се срами от мен. Той не ми сподели нищо нито един път, само че то е ясно, че никой не харесва саката жена до себе си. Ужасно е да бъдеш друг. Страдах повече душевен, обличах се в тъмни облекла, с цел да не удрям на очи. Не виждах, че лицето ми е без бръчки, че косата ми е черна и лъскава. Душата ми беше набраздена и съсухрена. Не ми се живееше. Остарях от болката и срама.
Настъпиха тежки години след измененията, мислехме за хляба и по какъв начин да оцелеем с децата си. Празните магазини, купоните за артикули, след това инфлация, ниски заплати, не е за разправяне. Как да мисля за лекуване? Преди това се поинтересувах от интервенциите за промяна на става, само че открих, че множеството случаи са несполучливи и се отхвърлих.
iStock
Нещата ставаха все по-зле и по-зле. И бастунът не ме спасяваше. Появиха се болки и в другия крайник. Все повече си задавах въпроса по какъв начин ще наподобява моята напреднала възраст, а отговорите не са за шерване. Започнах да се апелирам на Бог да направи нещо за мен, или да ме прибира по-бързо.
Не знам дали е чул молитвите ми, само че един ден се разсъниха с ясното схващане, че би трябвало да се оперирам, каквото и да се случи. Децата бяха огромни и независими, аз още работех и можех да икономисвам към този момент за лекуването си.
Попаднах на същински доктор – експерт, който направи за мен чудото. Заживях нов живот. Чувствах се преродена, като птицата феникс се възродих от пепелта.
iStock
Днес към този момент имам бръчки по лицето, багра скрива белите ми коси, само че душата ми ликува от наслада, че мога да търча след внуците, да пътувам, да се усещам пълностоен човек. Не се срамя от годините.
Благодарна съм, че Бог ми ги даде, че претърпях доста тествания, че разбрах доста истини за себе си и живота. Нали за това се ражда човек.
Автор: Искрена Здравкова
iStock
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Една жена на 20 години постоянно е красива поради младостта си и би трябвало да обича и почита себе си, с цел да бъде мечтана и търсена. А в случай че природата е „ капнала “ малко повече от нормалната красота, то повече не се и желае.
Бях млада и хубава, когато се омъжих, бях студентка. Захванах се да нося няколко дини по едно и също време – да изучавам, да раждам и виждам децата си, след това и да работя, да се снабдявам с дом, което си беше тестване, защото по това време, в което мина младостта ми, жилищата ги раздаваше страната т.е. партията ръководителка, която се грижеше за всичко в нашия живот, даже и с кого другаруваме; имаше неблагонадеждни люде, които не беше добре да срещаш. Спомням си по какъв начин ни извика партийният секретар и ни предизвести да не се събираме с еди-кого си, щото бил неприятен човек. То си беше истина, само че надали някой ще харесва да му диктуват другарствата.
iStock Та по този начин минаваше младостта ми – компликации от всевъзможен темперамент, само че кой ли ги няма. Бях към 40-десетте, когато започнаха болките в едната ми тазобедрена става. Търпях първоначално, мислейки, че ще отмине. И по този начин продължиха няколко години, когато се откри, че имам коксартроза. Започнах да накуцвам. Ограничих контактите си, ходех на работа и след това у дома, не излизах съвсем на никое място. Спрях да съпровождам брачна половинка си на публични места, с цел да не се срами от мен. Той не ми сподели нищо нито един път, само че то е ясно, че никой не харесва саката жена до себе си. Ужасно е да бъдеш друг. Страдах повече душевен, обличах се в тъмни облекла, с цел да не удрям на очи. Не виждах, че лицето ми е без бръчки, че косата ми е черна и лъскава. Душата ми беше набраздена и съсухрена. Не ми се живееше. Остарях от болката и срама.
Настъпиха тежки години след измененията, мислехме за хляба и по какъв начин да оцелеем с децата си. Празните магазини, купоните за артикули, след това инфлация, ниски заплати, не е за разправяне. Как да мисля за лекуване? Преди това се поинтересувах от интервенциите за промяна на става, само че открих, че множеството случаи са несполучливи и се отхвърлих.
iStock Нещата ставаха все по-зле и по-зле. И бастунът не ме спасяваше. Появиха се болки и в другия крайник. Все повече си задавах въпроса по какъв начин ще наподобява моята напреднала възраст, а отговорите не са за шерване. Започнах да се апелирам на Бог да направи нещо за мен, или да ме прибира по-бързо.
Не знам дали е чул молитвите ми, само че един ден се разсъниха с ясното схващане, че би трябвало да се оперирам, каквото и да се случи. Децата бяха огромни и независими, аз още работех и можех да икономисвам към този момент за лекуването си.
Попаднах на същински доктор – експерт, който направи за мен чудото. Заживях нов живот. Чувствах се преродена, като птицата феникс се възродих от пепелта.
iStock Днес към този момент имам бръчки по лицето, багра скрива белите ми коси, само че душата ми ликува от наслада, че мога да търча след внуците, да пътувам, да се усещам пълностоен човек. Не се срамя от годините.
Благодарна съм, че Бог ми ги даде, че претърпях доста тествания, че разбрах доста истини за себе си и живота. Нали за това се ражда човек.
Автор: Искрена Здравкова
iStock Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ