Инфлация, цени, заплати: От какъв бюджет има нужда България?
От какъв бюджет има потребност България: кои са провокациите и компликациите, само че и възможностите? „ Активни политики “, ИПИ и BESCO започват акцията „ Бюджет на растежа “.
„ Разходите надскачат приходите, доста сметки стоят неплатени, постоянно се прибягва до заеми “, по този начин финансовият министър Гълъб Донев разказа положението на обществените финанси.
Вицепремиерът разгласи редица ограничения, с цел да се овладее дефицитът и да „ спрат кранчетата “ в бюджета. Сред тях са краят на автоматизираното обвързване на заплатите със междинната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния бранш, съкращаването на администрацията.
Защо обаче харчето на парите на страната е толкоз недалновидно?
Индексирането – перпетуум мобиле за повдигане на заплати
От години автоматизираното повишение на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, чиновници на управителни постове в държавната администрация и работещите в бранш „ Сигурност “, които се равняват на избран % от междинната работна заплата, са обект на рецензия. Индексирането по отношение на междинната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането по отношение на тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на собствен ред способства за повишението на междинната работа заплата и надлежно – за нови нараствания.
Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е напълно дребна част от казуса.
„ Служителите в обществения бранш са 550 000. Голяма част от техните хонорари са обвързани по някакъв метод с минималната или междинната работна заплата. Това са грамадни растежи, които по никакъв метод не могат да бъдат покрити от естествения растеж на приходите в бюджета “ разяснява пред Дъждовни води Петя Георгиева от „ Института за пазарна стопанска система “ (ИПИ).
„ Бюджет на напредък “ – в търсене на разговор и бистрота
От ИПИ, дружно с платформата „ Активни политики “ и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха акцията „ Бюджет на растежа “ за виновни обществени финанси и деен разговор за парите на страната. „ Перфектният вид би бил основаването на бюджета да мине с оптималната бистрота и гласност “, разяснява Ивайло Маджаров от „ Активни политики “. „ Необходими са промени и разбори, с цел да се оправи бюджетът. В противоположен случай ще вършим същото нещо всяка година. “ А същото значи задължения, харчене на пари на парче, липса на дълготрайна перспективна и неустановеност.
„ Бюджетът е значим за всички – както за бизнеса, по този начин и за жителите “, споделя Петя Георгиева. „ Моето усещане е, че за бюджета за тази година няма да има доста сериозен диалог. Но се надявам,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще стартира да се разисква през септември. “
Идеята на организации, които стоят зад „ Бюджет на растежа “, е обществото и специалистите интензивно да вземат участие в правенето на политиките отсега нататък. От „ Активни политики “, платформа, която доближава до стотици хиляди в обществените мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – тематиката, която изкара огромна част от тях по площадите в края на 2025 година. „ Ще имаме просветителни изявления – желаеме да разбираем какво е дълг, какво е инфлация, какво е персонална инфлация. Ще разбираем по какъв начин вложения могат да оказват помощ за развиването на България, кои са секторите, които дърпат стопанската система напред “, споделя Ивайло Маджаров.
Инвестиции в бъдещето
Въпросът за развиването на българската стопанска система би трябвало да е в дневния ред както на политиците, по този начин и на обществото, уверен е той. „ Трябва да се влагат средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да притегля центрове за данни и експерти в областта на изкуствения разсъдък “, добавя един от основателите на „ Активни политики “.
Според него страната би трябвало да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на софтуерни познания от цялото население: „ Умението за учене през целия живот е основно. Нещата се трансформират толкоз динамично, че университетското обучение не е задоволително, нужни са вложения в годишно образование на хората, с цел да може техните умения да са адаптивни “.
По-малко сива стопанска система, по-голяма събираемост
За да са вероятни тези вложения обаче, страната би трябвало да адресира проблемите, от дълго време трансформирали се в социална загадка.
„ Сивата зона постоянно е подценявана на равнище институции, само че участва всекидневно в диалозите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, с цел да знаеш какви суми се въртят в сивата стопанска система. Държавата губи, губим и ние “, разяснява Ивайло Маджаров.
„ Между 20 и 30% от Брутният вътрешен продукт е сивият бранш съгласно другите оценки “, акцентира Петя Георгиева от ИПИ. „ Сивият бранш се изсветлява по разнообразни способи, свързани с достъп до информация, това би трябвало да продължи. Трябва да се вършат инспекции в тези браншове, които са ноторно известни. Не може в цялостен бранш всички да са с минимална или под минималната работна заплата “, добавя тя. Според проучване на американската консултантска компания „ Киърни “ към 2023 година делът на сивата стопанска система от Брутният вътрешен продукт на България е 34,6%, което трансформира страната в безспорен отличник в Европейски Съюз. Същото проучване, поръчано от „ Виза “, слага страната преди всичко и по кешови заплащания.
За да стартират повече хора и бизнеси правилно да заплащат налозите и осигуровките си обаче, са нужни както ограничения от горната страна, по този начин и осъзнаване изпод.
„ Всеки жител би трябвало да изисква от страната да получава качествени услуги, за които по този начин и по този начин заплаща. Има толкоз доста пари в опазването на здравето да вземем за пример, а отсреща не получаваме това, за което плащаме “, споделя Петя Георгиева.
Визия за бъдещето, вместо контролиране на цената на доматите
Мерки като управление на цените мъчно могат да пречупят инфлацията, считат множеството специалисти. Оздравяването на стопанската система минава през стабилно развиване, нови благоприятни условия и структурни промени.
„ Изключително мъчно е за едно държавно управление посредством административни ограничения да пребори инфлацията. Това, което държавното управление сега счита да прави, го одобрявам като отговор на упованията на гласоподавателите. Не мисля, че ще има сериозен резултат обаче, тъй като е доста мъчно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна стопанска система “, изяснява Петя Георгиева.
„ Увеличанието на приходите през последните десетина години е доста в България. Това е една от аргументите за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата стопанска система е отворена и е мощно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна рецесия, войни. “
Ивайло Маджаров упорства за по-дългосрочна визия и по-ясни цели:
„ Какво желаеме да вършим в бъдеще? Какво желаеме да произвеждаме и по какъв начин да го реализираме? “.
Въпреки компликациите пред българската стопанска система има доста благоприятни условия. И то освен поради домакинстването на Евровизия следващата година.
Източник:DW
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News