Друг мистериозен свят: Вселената има огледална версия, с какво е различна?
От живата материя до молекулите и обикновените частици, светът към нас се състои от хирални обекти, които се разграничават от огледалните си форми.
Поведението на доста познати обекти, от молекули до обикновени частици, зависи от това с коя огледална версия взаимодействаме, пише Wired.
В книгата на Луис Карол от 1871 г. „ Алиса в Огледалния свят “ основната героиня прекрачва през огледало, с цел да открие по какъв начин отразеният свят се разграничава от нейния личен. Тя открива, че всички книги са написани наопаки и хората живеят наопаки, направлявайки в свят, където следствията предхождат аргументите си.
Когато обектите наподобяват друго в огледало, учените ги назовават хирални. Например, ръцете са хирални. Дясната ръка става лявата ръка в света на огледалата и няма метод да се подравнят съвършено за здрависване, тъй като пръстите се огъват в неверна посока.
Поведението на доста познати обекти, от молекули до обикновени частици, зависи от това с коя огледална версия взаимодействаме.
В началото на книгата Алиса държи котката си Кити до огледало и заплашва да я бутне от другата страна. „ Чудя се дали ще ви дадат мляко там? Може би млякото в огледалото не е положително за пиянство “, споделя тя.
Алиса беше права. Малко повече от две десетилетия преди публикуването на тази книга, Луи Пастьор открива, до момента в който опитва със застояло вино, че някои молекули могат да бъдат хирални. Те могат да имат разнообразни леви и десни форми, които е невероятно да се наслагват. Пастьор открива, че макар че съдържат едни и същи съставни елементи, огледалните облици на хиралните молекули могат да извършват разнообразни химични функционалности.
Лактозата, захарта, която се съдържа в млякото, е хирална. Захарите, създавани и употребявани от живите организми, постоянно са десноцентрични. Животът, какъвто го познаваме, употребява единствено десноцентрични захари. Ето за какво генетичната стълба на ДНК постоянно се извива надясно.
Котката Кити не би могла да смила огледално мляко. Нещо повече, в случай че то съдържаше бактерии с противоположна хиралност, имунната ѝ система нямаше да може да се пребори с тях. Учените неотдавна предизвестиха против синтезирането на огледални форми на живот заради тази причина: в случай че една от тях избяга от лабораторията, тя може да заобиколи отбраните на естествените форми на живот.
Работата на Пастьор върху молекулите се основава на по-ранно изобретение на Огюстен-Жан Френел, който през 1822 година осъзнава, че разнообразни кварцови призми могат да провокират въртене на електрическото поле на светлината в една от двете направления: по часовниковата стрелка или назад на часовниковата стрелка. Ако всяка парченце светлина можеше да остави диря от пушек след себе си, тогава от едната призма щеше да излиза дясна къдрица пушек, а от другата - лява.
Физиците в този момент смятат хиралността за фундаментално свойство на всички обикновени частици, като заряд или маса. Безмасовите частици постоянно се движат със скоростта на светлината и всички те носят вътрешен ъглов миг, като че ли се въртят като пумпал.
Ситуацията е малко по-сложна за солидни частици като електрони и кварки (кварките построяват протоните и неутроните, градивните детайли на ядрото на атома). Тъй като солидните частици се движат по-бавно, наблюдаващият може дейно да промени посоката на тяхното придвижване, като по този метод обърне забележимата им хиралност. Поради тази причина, когато разказват хиралността на солидните частици, физиците постоянно се базират на математическо изложение на квантовите свойства на частицата. Когато завъртите парченце, нейната квантова вълнова функционалност се измества наляво или надясно, според от нейната хиралност.
Почти всяка обикновена парченце има огледален облик. Отрицателно зареденият ляв електрон има огледален облик на позитрон, негативно заредена дясна парченце, която е парченце антиматерия.
Нашата галактика е друга от огледалния си облик. Слабото взаимоотношение, силата, виновна за радиоактивния разпад, се усеща единствено от левичари. Това значи, че някои частици ще се разпаднат в елементарния свят, до момента в който техните огледални еквиваленти няма да се разпаднат.
Има една парченце, която като че ли въобще не се отразява в огледалото. Неутриното е следено единствено в лявата си форма. Физиците изследват дали съществува дясно неутрино или огледалните изображения на неутриното са просто идентични, което би могло да помогне да се изясни за какво във Вселената има нещо, а не нищо.
Поведението на доста познати обекти, от молекули до обикновени частици, зависи от това с коя огледална версия взаимодействаме, пише Wired.
В книгата на Луис Карол от 1871 г. „ Алиса в Огледалния свят “ основната героиня прекрачва през огледало, с цел да открие по какъв начин отразеният свят се разграничава от нейния личен. Тя открива, че всички книги са написани наопаки и хората живеят наопаки, направлявайки в свят, където следствията предхождат аргументите си.
Когато обектите наподобяват друго в огледало, учените ги назовават хирални. Например, ръцете са хирални. Дясната ръка става лявата ръка в света на огледалата и няма метод да се подравнят съвършено за здрависване, тъй като пръстите се огъват в неверна посока.
Поведението на доста познати обекти, от молекули до обикновени частици, зависи от това с коя огледална версия взаимодействаме.
В началото на книгата Алиса държи котката си Кити до огледало и заплашва да я бутне от другата страна. „ Чудя се дали ще ви дадат мляко там? Може би млякото в огледалото не е положително за пиянство “, споделя тя.
Алиса беше права. Малко повече от две десетилетия преди публикуването на тази книга, Луи Пастьор открива, до момента в който опитва със застояло вино, че някои молекули могат да бъдат хирални. Те могат да имат разнообразни леви и десни форми, които е невероятно да се наслагват. Пастьор открива, че макар че съдържат едни и същи съставни елементи, огледалните облици на хиралните молекули могат да извършват разнообразни химични функционалности.
Лактозата, захарта, която се съдържа в млякото, е хирална. Захарите, създавани и употребявани от живите организми, постоянно са десноцентрични. Животът, какъвто го познаваме, употребява единствено десноцентрични захари. Ето за какво генетичната стълба на ДНК постоянно се извива надясно.
Котката Кити не би могла да смила огледално мляко. Нещо повече, в случай че то съдържаше бактерии с противоположна хиралност, имунната ѝ система нямаше да може да се пребори с тях. Учените неотдавна предизвестиха против синтезирането на огледални форми на живот заради тази причина: в случай че една от тях избяга от лабораторията, тя може да заобиколи отбраните на естествените форми на живот.
Работата на Пастьор върху молекулите се основава на по-ранно изобретение на Огюстен-Жан Френел, който през 1822 година осъзнава, че разнообразни кварцови призми могат да провокират въртене на електрическото поле на светлината в една от двете направления: по часовниковата стрелка или назад на часовниковата стрелка. Ако всяка парченце светлина можеше да остави диря от пушек след себе си, тогава от едната призма щеше да излиза дясна къдрица пушек, а от другата - лява.
Физиците в този момент смятат хиралността за фундаментално свойство на всички обикновени частици, като заряд или маса. Безмасовите частици постоянно се движат със скоростта на светлината и всички те носят вътрешен ъглов миг, като че ли се въртят като пумпал.
Ситуацията е малко по-сложна за солидни частици като електрони и кварки (кварките построяват протоните и неутроните, градивните детайли на ядрото на атома). Тъй като солидните частици се движат по-бавно, наблюдаващият може дейно да промени посоката на тяхното придвижване, като по този метод обърне забележимата им хиралност. Поради тази причина, когато разказват хиралността на солидните частици, физиците постоянно се базират на математическо изложение на квантовите свойства на частицата. Когато завъртите парченце, нейната квантова вълнова функционалност се измества наляво или надясно, според от нейната хиралност.
Почти всяка обикновена парченце има огледален облик. Отрицателно зареденият ляв електрон има огледален облик на позитрон, негативно заредена дясна парченце, която е парченце антиматерия.
Нашата галактика е друга от огледалния си облик. Слабото взаимоотношение, силата, виновна за радиоактивния разпад, се усеща единствено от левичари. Това значи, че някои частици ще се разпаднат в елементарния свят, до момента в който техните огледални еквиваленти няма да се разпаднат.
Има една парченце, която като че ли въобще не се отразява в огледалото. Неутриното е следено единствено в лявата си форма. Физиците изследват дали съществува дясно неутрино или огледалните изображения на неутриното са просто идентични, което би могло да помогне да се изясни за какво във Вселената има нещо, а не нищо.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ