Агнето беглец от Русе обича да го гушкат
От жертвено животно Пенчо се трансформира в любим на децата
Агнето дезертьор, с което Русе се прочу на предишния Гергьовден, се радва на спокойни дни в приюта за избавени селскостопански животни във великотърновското село Хотница. Роденото с шанс жертвено добиче не стана на мръвки, съумя да порасне и към този момент е добросърдечен млад овен на година и два-три месеца. Пенчо търси вниманието на всички посетители, с цел да не пропуснат да го погалят, и на драго сърце театралничи за фотоси с децата.
„ Пенчо се вписа идеално в стопанството и е един от любимците на посетителите на фермата. Много е мирен и най-обича да развързва връзките на обувките. Дойдат ли хора от Русе, търсят на първо време него – такава звезда наподобява е в града “, описа пред Жанета Йорданова от стопанката на животинския подслон „ Приятели на четири крайници “ Вера Трендафилова.
История
Историята на агнето Пенчо би могла да бъде образец за хората, които елементарно се отчайват и не намират излаз при сериозни обстановки. Дано пък индивидите се поучат да не вървят срещу природата и да не убиват животни, които надали не още сучат от майка си. Агнето се появи рано сутринта на 6 май предходната година в центъра на Русе до постройката на общината. Забелязали го жители, излезли да изведат кучетата си на разходка. Отначало помислили, че блеещото животинче е част от програмата, готова от общината по случай празника на града, който се отбелязва на 6 май. Агънцето се лутало, отивало до вратите и като че ли желало да влезе вътре. Хората снимали клипче, качили го в обществените мрежи и по този начин животното бързо стана основен воин на деня и мотив за доста мнения.
Първоначално се смяташе, че агнето е пристигнало от непосредствен двор и е било купено от хора, които са решили да го заколят и да го сложат на гергьовденската софра. По-късно обаче, когато животното към този момент бе на несъмнено място в Хотница, природозащитници разбрали по какъв начин се е озовало в центъра. В място към края на града били докарани немаркирани агнета, които да се заколят за празника. На сутринта трябвало да им теглят ножа, да ги разфасоват и след това да ги пратят към гергьовденските трапези. Наш Пенчо обаче намерил междина в оградата, драснал по централен бул. на Русе и спрял пред общината, като че ли знаел къде ще го спасят.
Стадо
„ Когато сме застрашени, ние, хората, се крием в тесни и тъмни места, само че агнетата са стадни животни и се скупчват при заплаха. В случая Пенчо е постъпил иначе, схванал е какво го чака и е решил да предизвика шанса си, като притегли внимание “, счита стопанката на фермата в Хотница.
Нататък историята е известна, защото бе отразена от много медии. Мнозина видяха знак в появяването на агнето навръх празника на града и разтълкуваха това като предсказание за здраве и благодат. Кметът на Русе Пенчо Милков алегорично помилва животното и по този начин то бързо бе кръстено на спасителя си, въпреки че в началото хората му дадоха името Гошко. Както се и очакваше, появиха се жители, обадили се да кажат, че агнето е тяхно. Смятали, че ще си спестят пазаруването на месо от магазина и ще хапнат мръвка без пари на Гергьовден. Щом обаче им дали отговор, че би трябвало да платят на първо време санкцията за това, че животното не е маркирано, бързо се отказали. Така агнето Пенчо попадна в Общинския подслон за безстопанствени кучета и котки в Русе, а шефът Жени Попова му потърси дом в стопанството в Хотница, където да живее до дълбоки старини.
„ Пенчо се схваща с всички животни. Имаме 24 овце и кози, два коня, прасе, гъски и други пернати. Привечер със брачна половинка ми ги извеждаме на паша отвън стопанството и това е техният час. Вчера гледах какъв брой щастлив беше Пенчо по време на разходката и по какъв начин тичаше по един скат “, изяснява Вера.
Ферма
Тяхната плантация е единствената по рода си в България. Не получават помощ от страната и с цел да поддържат стопанството, разчитат на дарения. То е отворено всеки ден и няма входна такса, само че посетителите излизат доста удовлетворени от контакта си с животните и оказват помощ съгласно опциите си, с цел да се радват и други хора след тях. Най-важното за Вера и брачна половинка ѝ Виктор е децата да съкратят дистанцията с животните. Според тях това е сигурен знак, че дребните момчета и девойки ще израснат положителни, състрадателни и благородни хора.
Посетителите доста се радват и на козела Андрей, който се държи като салонен шеф в стопанството. Задължително посреща всеки посетител и след това го съпровожда на всички места, а в случай че го почерпят с бира или с цигара, изобщо не отхвърля. Характер показват и другите животни във фермата.
„ Трудничко ни е, само че съумяваме към този момент. Хората са сюрпризирани, че селскостопански животни могат да се държат като домашни любимци – да чакат да ги погалиш, да завоюват вниманието ти, да показват обвързаност и любов “, споделя Вера и дава образец с Джордж Клуни, чийто домакински любим бе прасе. Известно е, че артистът дълго не може да прежали, откакто животното умря на 19 години.
И защото малко хора знаят какъв брой дълго живеят селскостопанските животни, тъй като те нормално не умират от естествена гибел, Вера изяснява, че прасетата живеят до 15-16 и повече години, толкоз е продължителността на живота и на козите и овцете, а в случай че са добре гледани, надвишават тази възраст, магаретата – до 40 години.
Вера е запомнила наизуст един откъс от американския публицист Хенри Бестън, който е хубаво да знаят повече хора и да вникнат в наличието му: „ Ние гледаме със състрадание към животните, тъй като мислим, че са по-долу от нас. Тук доста бъркаме. В един свят, толкоз по-стар и идеален от нас, те се движат приключени и хармонични. Развили са сетива, каквито ние сме изгубили или в никакъв случай не сме развили. Живеят с гласове, които няма да чуем. Те не са по-долу и не са подчинени, те са други народи, свързани с нас в мрежата на живота и времето – събратя, съкилийници, дружно с нас във великолепието и тъгата по земята “.
Агнето дезертьор, с което Русе се прочу на предишния Гергьовден, се радва на спокойни дни в приюта за избавени селскостопански животни във великотърновското село Хотница. Роденото с шанс жертвено добиче не стана на мръвки, съумя да порасне и към този момент е добросърдечен млад овен на година и два-три месеца. Пенчо търси вниманието на всички посетители, с цел да не пропуснат да го погалят, и на драго сърце театралничи за фотоси с децата.
„ Пенчо се вписа идеално в стопанството и е един от любимците на посетителите на фермата. Много е мирен и най-обича да развързва връзките на обувките. Дойдат ли хора от Русе, търсят на първо време него – такава звезда наподобява е в града “, описа пред Жанета Йорданова от стопанката на животинския подслон „ Приятели на четири крайници “ Вера Трендафилова.
История
Историята на агнето Пенчо би могла да бъде образец за хората, които елементарно се отчайват и не намират излаз при сериозни обстановки. Дано пък индивидите се поучат да не вървят срещу природата и да не убиват животни, които надали не още сучат от майка си. Агнето се появи рано сутринта на 6 май предходната година в центъра на Русе до постройката на общината. Забелязали го жители, излезли да изведат кучетата си на разходка. Отначало помислили, че блеещото животинче е част от програмата, готова от общината по случай празника на града, който се отбелязва на 6 май. Агънцето се лутало, отивало до вратите и като че ли желало да влезе вътре. Хората снимали клипче, качили го в обществените мрежи и по този начин животното бързо стана основен воин на деня и мотив за доста мнения.
Първоначално се смяташе, че агнето е пристигнало от непосредствен двор и е било купено от хора, които са решили да го заколят и да го сложат на гергьовденската софра. По-късно обаче, когато животното към този момент бе на несъмнено място в Хотница, природозащитници разбрали по какъв начин се е озовало в центъра. В място към края на града били докарани немаркирани агнета, които да се заколят за празника. На сутринта трябвало да им теглят ножа, да ги разфасоват и след това да ги пратят към гергьовденските трапези. Наш Пенчо обаче намерил междина в оградата, драснал по централен бул. на Русе и спрял пред общината, като че ли знаел къде ще го спасят.
Стадо
„ Когато сме застрашени, ние, хората, се крием в тесни и тъмни места, само че агнетата са стадни животни и се скупчват при заплаха. В случая Пенчо е постъпил иначе, схванал е какво го чака и е решил да предизвика шанса си, като притегли внимание “, счита стопанката на фермата в Хотница.
Нататък историята е известна, защото бе отразена от много медии. Мнозина видяха знак в появяването на агнето навръх празника на града и разтълкуваха това като предсказание за здраве и благодат. Кметът на Русе Пенчо Милков алегорично помилва животното и по този начин то бързо бе кръстено на спасителя си, въпреки че в началото хората му дадоха името Гошко. Както се и очакваше, появиха се жители, обадили се да кажат, че агнето е тяхно. Смятали, че ще си спестят пазаруването на месо от магазина и ще хапнат мръвка без пари на Гергьовден. Щом обаче им дали отговор, че би трябвало да платят на първо време санкцията за това, че животното не е маркирано, бързо се отказали. Така агнето Пенчо попадна в Общинския подслон за безстопанствени кучета и котки в Русе, а шефът Жени Попова му потърси дом в стопанството в Хотница, където да живее до дълбоки старини.
„ Пенчо се схваща с всички животни. Имаме 24 овце и кози, два коня, прасе, гъски и други пернати. Привечер със брачна половинка ми ги извеждаме на паша отвън стопанството и това е техният час. Вчера гледах какъв брой щастлив беше Пенчо по време на разходката и по какъв начин тичаше по един скат “, изяснява Вера.
Ферма
Тяхната плантация е единствената по рода си в България. Не получават помощ от страната и с цел да поддържат стопанството, разчитат на дарения. То е отворено всеки ден и няма входна такса, само че посетителите излизат доста удовлетворени от контакта си с животните и оказват помощ съгласно опциите си, с цел да се радват и други хора след тях. Най-важното за Вера и брачна половинка ѝ Виктор е децата да съкратят дистанцията с животните. Според тях това е сигурен знак, че дребните момчета и девойки ще израснат положителни, състрадателни и благородни хора.
Посетителите доста се радват и на козела Андрей, който се държи като салонен шеф в стопанството. Задължително посреща всеки посетител и след това го съпровожда на всички места, а в случай че го почерпят с бира или с цигара, изобщо не отхвърля. Характер показват и другите животни във фермата.
„ Трудничко ни е, само че съумяваме към този момент. Хората са сюрпризирани, че селскостопански животни могат да се държат като домашни любимци – да чакат да ги погалиш, да завоюват вниманието ти, да показват обвързаност и любов “, споделя Вера и дава образец с Джордж Клуни, чийто домакински любим бе прасе. Известно е, че артистът дълго не може да прежали, откакто животното умря на 19 години.
И защото малко хора знаят какъв брой дълго живеят селскостопанските животни, тъй като те нормално не умират от естествена гибел, Вера изяснява, че прасетата живеят до 15-16 и повече години, толкоз е продължителността на живота и на козите и овцете, а в случай че са добре гледани, надвишават тази възраст, магаретата – до 40 години.
Вера е запомнила наизуст един откъс от американския публицист Хенри Бестън, който е хубаво да знаят повече хора и да вникнат в наличието му: „ Ние гледаме със състрадание към животните, тъй като мислим, че са по-долу от нас. Тук доста бъркаме. В един свят, толкоз по-стар и идеален от нас, те се движат приключени и хармонични. Развили са сетива, каквито ние сме изгубили или в никакъв случай не сме развили. Живеят с гласове, които няма да чуем. Те не са по-долу и не са подчинени, те са други народи, свързани с нас в мрежата на живота и времето – събратя, съкилийници, дружно с нас във великолепието и тъгата по земята “.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ