От известно време следим една сладкодумна страница във Фейсбук -

От известно време следим една сладкодумна страница във Facebook - блога. " Сладкодумна ", тъй като в нея са събрани истории, разказани по метода, по който ние обичаме - със сърце и от сърце, просто. Но с онази елементарност, зад която стоят деликатно подбрани думи, носещи точния смисъл, пренасящи ни на точното място. Така, както го вършат най-вещите и надарени хора на словото.

Така, както го прави Виктория Бешлийска - създателката на. Но нейният блог е даже още по-специално място. За няма и две години то се трансформира в същинска съкровищница на позабравени български думи, събрани под мотото #ОбичамБългарскитеДуми. В общественост на шерване, доближаване и откривателство.

Много държахме да поговорим с нея за думите през днешния ден и в предишното, за преместването на смисъл и памет посредством езика, само че ето първо по какъв начин ни се показа самата тя:
Завършила съм българска лингвистика в СУ „ Св. Климент Охридски “, работила съм като преподавател по БЕЛ и редактор на списания и художествена литература. От 7 години работя в областта на рекламата и маркетинга. Пет години бях текстописец, от две години се занимавам със стратегическо обмисляне и водене на акции. Имам две дъщери, които носят напълно не български имена - Леа и Алма. Обичам да пътувам и да чувам историите на непознати хора, срещнати инцидентно по пътищата и ханчетата.

“Смятам езика за свръхценност, за най-важния инструмент, с който може да реализираме характерност в свят, зависим на връзките. ”

- Вики, почнала си самодейността „ Обичам българските думи “ през 2018 година Как се зароди концепцията? За миналото време можеш ли да направиш равносметка, заключения, които да споделиш с нас?

- Идеята се роди непринудено, когато в Деня на националните будители (и мой рожден ден) преди 2 години помолих читателите на блога, тогава към момента към 400 души, да ми подарят по една забравена дума и дa опишат история с нея. Така старите думи се трансфораха освен в метод за другарство с аудиторията ми, само че и в идея за връщане към корените на езика. В момента визуализираните думи в албума са към 250, а на самата страница в мнения и персонални известия са събрани над хиляда. Последователите на към този момент са повече от 12 хиляди, което за мен значи, че

“ нужда от връщане към достоверността на езика имат от ден на ден хора. Заедно с това те осъзнават и най-важната му полезност – това, че той дава темперамент, отличимост, възприятие за принадлежност към район, жанр, просвета. ”

С времето читателите на блога стават все по-силно ангажирани към изявленията. Те не одобряват пасивно споделените думи, а реагират с това, което знаят, описват истории или просто показват страстта от прочетеното и го споделят. Все по-често непознати хора ми оставят известия с думите: „ Благодаря за това, което вършиме! “. За мен това приказва, че в полето на езика има какво да се прави, с мудни и премерени крачки може да върнем изгубения му образ, без да се опитваме изкуствено да го „ състаряваме “. Разбира се, с цел да се случи това, всеки би трябвало да излезе от удобната зона на „ бързия “ език, където свободно приказваме или с клишета или с комфортни непознати думи, и да вложи малко повече старания в потреблението и съхраняването на хубавите думи.

- С подобен богат свят от остарели български думи какво е отношението ти към езика, който са говорили българите в предишното. Каква действителност си представяш и може ли да се свърже тя с нас, актуалните българи?

- В езика на хората от предишното са събрани целият им опит и визия за света, в този смисъл той е съкровищница. Тяхната действителност считам за магична. Отвъд сантименталния образ на легендите и преданията животът им в действителност е бил изпълнен с магия. Те са имали песни, поверия и приказки за всичко, което се е случвало – от ежедневните битови циклични действия до празниците и изключителните събития като раждане, женитба, гибел.

“Езикът е бил единственият им вход към друга действителност, единственият метод да „ пътуват “, да разбират и да предават опит един на различен. ”

Този общ национален диалект е бил изпълнен с невероятни създания, красиви естествени картини, комплицирани усеща, предадени със напълно „ пости “, само че образни думи. Четейки песните и преданията ни, мисля, че колкото и сурова да е била действителността в предишното, в нея постоянно е имало една необятно отворена врата към магичното, през която са могли да влязат посредством думите.

Колкото до свързването на предишното с днешната действителност – то не е невероятно, само че минава през вътрешното разбиране на всеки обособен човек. За да стане групова нужда, е належащо или да мине доста време, или да се случи някакъв необикновен прелом, който безусловно да ни върне обратно.

“Като пандемията – тя накара доста хора да се върнат по родните си места или да потърсят леговище в селата. По това, което видях и измежду моите познати – те разровиха скриновете, извадиха старите албуми и вретената. ”

Пренесоха се обратно и разплетоха нишките към старите фамилни истории, свързаха се по-силно със земята, изпитаха удовлетворението от това. Езикът се образува от действителността и когато тя се трансформира, той се трансформира също. Тоест, с цел да го върнем към достоверния му образ, ние самите би трябвало да променим живота си или да сме задоволително любопитни, с цел да ровим в предишното и да разсънваме историите.

- " Да разсънваме историите "...Старите български думи са били метод за опазване на еднаквост в столетия, когато то е било въпрос на духовно оцеляване. Понякога, събуждайки историите, разсънваме призраци. Дали съгласно теб има значение, че някоя от думите, които одобряваме за остарели, достоверно български, в действителност не са толкоз български?

- Често когато обявявам думи в блога с хаштага #ОбичамБългарскитеДуми и когато те са с непознат генезис, да вземем за пример влезнали от арабски през турски, заети от гръцки, или „ русизми “, получавам мнения, че думата не е българска. Винаги давам еднакъв отговор, който за мен е значим. А точно:

“езикът е жив организъм и той се трансформира от всяко нещо, което влезе в досег с него, от всяко събитие, от всяко „ съществуване “. ”

В исторически проект ние сме имали допир с доста нации и етнически групи, взели сме от тях, дали сме им също. Смятам, че всичко това доста е обогатило българския език, тъй като думите не са останали у нас с директните си смисли от другите езици, ние също сме им придали нюанси от нашия обичай и темперамент.

Давам образец с думата „ нишан “, която е персийска, навлязла през турски в българския, и значи „ знак “. У нас обаче тя е развила и доста други локални и присъщи смисли като „ белег “, „ прокоба “, а тук-там и „ годежен пръстен “ или подарък, който момата прави на годеника си, когато му даде дума, че ще му стане булка. Точно в това виждам същинското благосъстояние на езика ни – той носи „ нишани “ от други езици, останали в тялото му като дълбоки, цялостни с история следи. Ако вървим по тях, ще узнаем доста за нас самите.

- Не единствено в свободното си време, само че и в работата си общуваш с думите? Ти самата какво, кого обичаш да четеш? Какво четеш сега?

- Обичам да чета български създатели и да прелиствам класиците, всякога откривам по нещо ново в прекомерно познатите четива. Последните дни прелиствам Йовков, Елин Пелин и Емилиян Станев. Харесвам и актуалните български създатели. Когато ми се чете нещо малко и прелестно, чета стиховете на Мария Донева. С интерес проследявам страницата и на Петя Кокудева, която като се изключи че написа за деца, е страховит повествовател странник.

- С толкоз доста думи край себе си изкушаваш ли се да напишеш нещо ти?

- Има концепция, над която работя, само че още е рано да се каже какво ще излезе.

- Жените сме първите учителки по български език и литература. Като майка какво отношение искаш да предадеш на децата си към езика, четенето, книгата?

- Много добре казано – в действителност всяка от нас е учителката по роден език на децата си. Искам и се старая да предам на своите това, което на мен ми е предадено в фамилията – отношението към книгата като полезност, а към говоренето и писането като към свръхотговорност. Имала съм щастието да израсна в семейство на учители и лекари, обградена с доста книги. У дома се стараем също да обкръжаваме децата с книги. Двете ми дъщери имат богата сбирка от детски книги, която непрестанно пораства, огромното ми момиче обича да върви и в учебната библиотека и прави разлика с чувството да заемеш за малко книгата и да си я купиш.

- „ Обичам българските думи се ражда на 1 ноември – Деня на националните будители. Какво обръщение имаш за читателите на Hera.bg за днешния 24 май – Деня на славянската книжовност и просвета? Какъв празник е за теб?

- Денят на славянската книжовност за мен с изключение на народен и професионален е и персонален празник. Смятам, че е най-хубавият мотив да поговорим за езика като оня инструмент, с който най-силно може да се разпознаваем в ерата на връзките.

“Ако желаете да накарате някой да ви чуе, не викайте, говорете безшумно с вярно подбраните думи, избирайте ги по този начин, че да накарате хората да се заслушат и зачетат. ”

- И за край имаме една молба – да подариш на читателите на Hera.bg дума, която още не си разгласила в твоя блог.

- Подарявам ви дума, която неотдавна открих: „ буквам “ – значи „ пламвам, излизам внезапно за пламък “, производна е на глагола „ боботя “, което в смисъла на „ ехтя, вилнея “ демонстрира този ряз, с който пламъкът излиза от дървото, когато се разгори. Отправям благопожелание у читателите ви всеки ден у тях да писмен знак огънят на знанието и желанието за развиване. Пък и с цел да знаят, че когато употребяват чуждицата „ буквам “, да вземем за пример буквам си хотел, в родния ни език думата значи нещо напълно друго.