Пет изтъкнати жени учени в историята на Русия
От изобретяването на първия роден антибиотик до първите луминесцентни лампи – тези дами са оставили своя принос в историята на съветската просвета.
Сега дами учени има по целия свят и това към този момент не впечатлява никого. Само че едвам на 19 март 2019 година влиятелната Абелова премия за математика за първи път на жена.
Дали обаче постоянно е било по този начин? Първите висши женски курсове стартират да се появяват в Русия съвсем едновременно като в Европа, през 1870-те години, само че дамите получават напълно прави на висше обучение наедно с мъжете едвам през 1920-те години. При все това образци за такива учени като Зинаида Ермолева, София Ковалевска, Лина Щерн, Олга Ладиженска и Фатима Бутаева демонстрират, че даже в най-трудните времена женският блян към науката е намирал метод да пробие.
1. Зинаида Ермолева, „ Госпожа Пеницилин “
Давид Шоломович/Sputnik
Една от родоначалничките на родната микробиология, Зинаида Висарионовна Ермолева (1898-1974), избира своята специалност неслучайно. През 1915 година тя взема решение да стане доктор, откакто схваща, че нейният обичан композитор Пьотър Чайковски е умрял от холера. Тогава Зинаида взема решение, че ще се посвети на битката с тази болест и постъпва в Донския държавен университет, който приключва през 1921 година.
По време на холерната зараза през 1922 година Зинаида едвам не умира поради опит със самата себе си: изследвайки пътя на заразяване с инфекцията, тя преднамерено изпива вода, съдържаща холероподобни вибриони. Благодарение на смелия ѝ опит са основани актуалните правила на хлориране на водата.
През 1939 година тя е командирована в Афганистан, където изобретява способи на експресна диагностика на холера и ефикасен препарат освен против холерата, само че и против коремния тиф и дифтерита. А по време на Втората международна война Зинаида съумява да предотврати разпространяването на зараза от холера край Сталинград. Болестта потегля измежду немските войски и заплашва жителите на града и руски военни, само че с помощта на Ермолева стартира произвеждане на бактериофаг, направени са всеобщи имунизации, а кладенците се хлорират, което оказва помощ епидемията да бъде спряна.
Една от най-големите заслуги на руския микробиолог става изобретението на първия роден антибиотик „ Крустозин “, аналог на пеницилина. Създателят на пеницилина Хауърд Флори посещава Съюз на съветските социалистически републики с делегация през 1944 година, с цел да съпостави двата препарата. Оказва се, че крустзинът освен не е по-лош, само че даже е по-ефективен. Впечатленият Флори назовава Ермолева „ Госпожа Пеницилин “.
2. София Ковалевска, първата жена математик
Архивна фотография
Първата в света жена професор и първата жена математик в Русия, София Василева Ковалевска (1850-1891) се среща с математиката в ранно детство. Легенда гласи, че поради липса на тапети стените в нейната детска стая са били облепени с лекциите по математика на Михаил Остроградски за диференциално и интегрално броене. Първите уроци тя получава от домашния ментор, само че висше обучение съумява да получи единствено в чужбина. По това време дамите нямат достъп до университета, по тази причина София подписва уречен брак и със брачна половинка си, който е млад академик, отпътуват в Германия. Там тя посещава лекции първо в Хайделбергския университет, след това в Берлинския университет, а през 1874 година получава степен лекар по философия на Гьотингенския университет.
След самоубийството на съпруга ѝ през 1883 година София, дружно с щерка си, се мести в Берлин, след това получава място на професор в катедрата по математика в Стокхолмския университет, където чете лекции и издава писания на шведски. През 1888 година първата жена професор приключва труда си „ Задача за въртенето на твърдо тяло към неподвижна точка “, в който открива третия типичен случай за решение на тази задача, доразвивайки постигнатото от Леонард Ойлер и Ж. Л. Лагранж.
3. Лина Щерн, първата жена учен в СССР
Getty Images
Най-голямото дете в многодетно еврейско семейство, Лина Соломоновна Щерн (1878-1968), е родена в Курляндска губерния (сега Латвия) в съветската империя. Тя става първата жена професор в Женевския университет, където учи, а по-късно става и първата жена учен в Съюз на съветските социалистически републики, където се връща през 1925 година, откакто е поканена да оглави катедрата по физиология във Втория МГУ (от 1930 година това е 2-ият Московски медицински институт).
Невероятно енергична и работоспособна жена, Лина Соломоновна е завеждащ катедрата по физиология от 1925 година до януари 1949 година и в това време (1929-1948) е шеф на Института по физиология на Наркомпрос на РСФСР (впоследствие Академия на науките на СССР). През 1932 година Щерн е определена за член на Германската академия по естествени науки, а от 1939 година е учен на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики. Основно направление на изследванията ѝ е проучването на химическите и физико-химическите основи на физиологическите процеси в организма на индивида и животните. Именно тя вкарва термина „ кръвно-мозъчна преграда “ – механизъм, който изборно контролира обмена на веществата сред кръвта и централната нервна система и реализира защитна функционалност на организма.
Под нейно управление е създаден електроимпулсен способ за прекъсване на фибрилацията на сърдечната камера и е основан уред за електротерапия на сърцето. Благодарение на нея е създадена методика на лекуване на травматичен потрес, която необятно е употребена във военните лечебни заведения по време на Втората международна война. А през 1947 година Щерн предлага ефикасен способ на лекуване на туберкулозния менингит, посредством вкарване в гръбначния мозък на стрептомицин напряко през черепната кутия.
Веднъж науката избавя живота на Щерн: през 1949 година я арестуват по делото на Еврейския антифашистски комитет и тя е единствената, избегнала разстрел, тъй като пред съда споделя, че не желае да умира, тъй като към момента не е направило всичко за науката. При все това през идващите няколко години до 1953 година Щерн прекарва в изгнание в Казахстан, а след това се връща в Москва, където оглавява отдела по физиология на Института по теоретическа и пробна биофизика на Руската академия на науките.
4. Олга Ладиженска, математик
Василий Федосиев/TAСС
Изтъкнат математик на XX в. Олга Александровна Ладиженска (1922-2004) е родена в градчето Кологрив, Костромска област. Баща ѝ, Александър Иванович, е преподавател по математика и някогашен офицер от царската войска, от детството предава на щерка си любовта към своя предмет (още на в 10 години тя елементарно се оправя със задания от висшата математика), само че пътят ѝ към науката не е елементарен. През 1937 година баща ѝ е репресиран и след това разстрелян, а клеймото на „ щерка на зложелател на народа “ пречи на Олга да влезе в математико-механичния (мехмат) факултет на Ленинградския университет (ЛГУ).
Едва през 1943 година тя съумява да влезе в механично-математическия факултет на МГУ, а през 1947 година записва аспирантура в ЛГУ, където след това получава купата лекар на физико-математическите науки и става професор в катедрата по висша математика и математическа физика на физическия факултет на ЛГУ. Известна със своята суровост, любопитен разум и принципност, Ладиженска става създател на над 200 труда, които обгръщат необятен набор от задания и проблеми на теорията на диференциалните уравнения при частните производни. Например работата ѝ по теорията на хидродинамиката оказва помощ при разработките, свързани с придвижването на корабите, торпедата, кръвта в кръвоносните съдове и течностите в помпите.
Също като татко си, Олга е човек с разностранни ползи и обича освен науката, само че и живописта, поезията и музиката. Сред приятелите има доста дейци на културата: тя дружи с Анна Ахматова и е от кръга на определените, на които поетесата доверява стиховете през годините на репресии. Олга е и измежду 257 „ Свидетели на архипелага “, чиито разкази, писма, записки и ремонти са употребявани от Александър Солженицин при основаването на книгата „ Архипелаг ГУЛАГ “.
5. Фатима Бутаева, откривател на луминесцентните лампи
Архивна фотография
Родена в осенитско градче, където малко на брой са знаели да пишат, Фатима Асланбековна Бутаева (1907-1992) стартира кариера на учител по математика в Куйбишев, незабавно откакто приключва 2-ия Московски държавен университет през 1932 година. Фатима се връща в Москва през същата година и работи като учител по теоретическа механика в техникума на образователния комбинат на Метрострой през идващите две години. През 1934 година се мести във Всесъюзния електротехнически институт (ВЭИ) в лабораторията по източници на светлината, изначало като инженер, а по-късно става и началник на катедра.
Благодарение на трудовете си Фатима става известна по-късно като съавтор на изобретяването на първите луминесцентни лампи, за което през 1951 година е удостоена със Сталинска премия втора степени. През същата година Бутаева, дружно с сътрудници, подава поръчка за откритие на нов принцип на увеличаване на светлината, който в този момент се употребява при всички лазери. Това откритие изпреварва времето си и едвам след осем години получава самопризнание и в писано в Държавния указател на научните открития на Съюз на съветските социалистически републики.
създател: КСЕНИЯ ЗУБАЧОВА
източник: bg.rbth.com
Сега дами учени има по целия свят и това към този момент не впечатлява никого. Само че едвам на 19 март 2019 година влиятелната Абелова премия за математика за първи път на жена.
Дали обаче постоянно е било по този начин? Първите висши женски курсове стартират да се появяват в Русия съвсем едновременно като в Европа, през 1870-те години, само че дамите получават напълно прави на висше обучение наедно с мъжете едвам през 1920-те години. При все това образци за такива учени като Зинаида Ермолева, София Ковалевска, Лина Щерн, Олга Ладиженска и Фатима Бутаева демонстрират, че даже в най-трудните времена женският блян към науката е намирал метод да пробие.
1. Зинаида Ермолева, „ Госпожа Пеницилин “
Давид Шоломович/Sputnik
Една от родоначалничките на родната микробиология, Зинаида Висарионовна Ермолева (1898-1974), избира своята специалност неслучайно. През 1915 година тя взема решение да стане доктор, откакто схваща, че нейният обичан композитор Пьотър Чайковски е умрял от холера. Тогава Зинаида взема решение, че ще се посвети на битката с тази болест и постъпва в Донския държавен университет, който приключва през 1921 година.
По време на холерната зараза през 1922 година Зинаида едвам не умира поради опит със самата себе си: изследвайки пътя на заразяване с инфекцията, тя преднамерено изпива вода, съдържаща холероподобни вибриони. Благодарение на смелия ѝ опит са основани актуалните правила на хлориране на водата.
През 1939 година тя е командирована в Афганистан, където изобретява способи на експресна диагностика на холера и ефикасен препарат освен против холерата, само че и против коремния тиф и дифтерита. А по време на Втората международна война Зинаида съумява да предотврати разпространяването на зараза от холера край Сталинград. Болестта потегля измежду немските войски и заплашва жителите на града и руски военни, само че с помощта на Ермолева стартира произвеждане на бактериофаг, направени са всеобщи имунизации, а кладенците се хлорират, което оказва помощ епидемията да бъде спряна.
Една от най-големите заслуги на руския микробиолог става изобретението на първия роден антибиотик „ Крустозин “, аналог на пеницилина. Създателят на пеницилина Хауърд Флори посещава Съюз на съветските социалистически републики с делегация през 1944 година, с цел да съпостави двата препарата. Оказва се, че крустзинът освен не е по-лош, само че даже е по-ефективен. Впечатленият Флори назовава Ермолева „ Госпожа Пеницилин “.
2. София Ковалевска, първата жена математик
Архивна фотография
Първата в света жена професор и първата жена математик в Русия, София Василева Ковалевска (1850-1891) се среща с математиката в ранно детство. Легенда гласи, че поради липса на тапети стените в нейната детска стая са били облепени с лекциите по математика на Михаил Остроградски за диференциално и интегрално броене. Първите уроци тя получава от домашния ментор, само че висше обучение съумява да получи единствено в чужбина. По това време дамите нямат достъп до университета, по тази причина София подписва уречен брак и със брачна половинка си, който е млад академик, отпътуват в Германия. Там тя посещава лекции първо в Хайделбергския университет, след това в Берлинския университет, а през 1874 година получава степен лекар по философия на Гьотингенския университет.
След самоубийството на съпруга ѝ през 1883 година София, дружно с щерка си, се мести в Берлин, след това получава място на професор в катедрата по математика в Стокхолмския университет, където чете лекции и издава писания на шведски. През 1888 година първата жена професор приключва труда си „ Задача за въртенето на твърдо тяло към неподвижна точка “, в който открива третия типичен случай за решение на тази задача, доразвивайки постигнатото от Леонард Ойлер и Ж. Л. Лагранж.
3. Лина Щерн, първата жена учен в СССР
Getty Images
Най-голямото дете в многодетно еврейско семейство, Лина Соломоновна Щерн (1878-1968), е родена в Курляндска губерния (сега Латвия) в съветската империя. Тя става първата жена професор в Женевския университет, където учи, а по-късно става и първата жена учен в Съюз на съветските социалистически републики, където се връща през 1925 година, откакто е поканена да оглави катедрата по физиология във Втория МГУ (от 1930 година това е 2-ият Московски медицински институт).
Невероятно енергична и работоспособна жена, Лина Соломоновна е завеждащ катедрата по физиология от 1925 година до януари 1949 година и в това време (1929-1948) е шеф на Института по физиология на Наркомпрос на РСФСР (впоследствие Академия на науките на СССР). През 1932 година Щерн е определена за член на Германската академия по естествени науки, а от 1939 година е учен на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики. Основно направление на изследванията ѝ е проучването на химическите и физико-химическите основи на физиологическите процеси в организма на индивида и животните. Именно тя вкарва термина „ кръвно-мозъчна преграда “ – механизъм, който изборно контролира обмена на веществата сред кръвта и централната нервна система и реализира защитна функционалност на организма.
Под нейно управление е създаден електроимпулсен способ за прекъсване на фибрилацията на сърдечната камера и е основан уред за електротерапия на сърцето. Благодарение на нея е създадена методика на лекуване на травматичен потрес, която необятно е употребена във военните лечебни заведения по време на Втората международна война. А през 1947 година Щерн предлага ефикасен способ на лекуване на туберкулозния менингит, посредством вкарване в гръбначния мозък на стрептомицин напряко през черепната кутия.
Веднъж науката избавя живота на Щерн: през 1949 година я арестуват по делото на Еврейския антифашистски комитет и тя е единствената, избегнала разстрел, тъй като пред съда споделя, че не желае да умира, тъй като към момента не е направило всичко за науката. При все това през идващите няколко години до 1953 година Щерн прекарва в изгнание в Казахстан, а след това се връща в Москва, където оглавява отдела по физиология на Института по теоретическа и пробна биофизика на Руската академия на науките.
4. Олга Ладиженска, математик
Василий Федосиев/TAСС
Изтъкнат математик на XX в. Олга Александровна Ладиженска (1922-2004) е родена в градчето Кологрив, Костромска област. Баща ѝ, Александър Иванович, е преподавател по математика и някогашен офицер от царската войска, от детството предава на щерка си любовта към своя предмет (още на в 10 години тя елементарно се оправя със задания от висшата математика), само че пътят ѝ към науката не е елементарен. През 1937 година баща ѝ е репресиран и след това разстрелян, а клеймото на „ щерка на зложелател на народа “ пречи на Олга да влезе в математико-механичния (мехмат) факултет на Ленинградския университет (ЛГУ).
Едва през 1943 година тя съумява да влезе в механично-математическия факултет на МГУ, а през 1947 година записва аспирантура в ЛГУ, където след това получава купата лекар на физико-математическите науки и става професор в катедрата по висша математика и математическа физика на физическия факултет на ЛГУ. Известна със своята суровост, любопитен разум и принципност, Ладиженска става създател на над 200 труда, които обгръщат необятен набор от задания и проблеми на теорията на диференциалните уравнения при частните производни. Например работата ѝ по теорията на хидродинамиката оказва помощ при разработките, свързани с придвижването на корабите, торпедата, кръвта в кръвоносните съдове и течностите в помпите.
Също като татко си, Олга е човек с разностранни ползи и обича освен науката, само че и живописта, поезията и музиката. Сред приятелите има доста дейци на културата: тя дружи с Анна Ахматова и е от кръга на определените, на които поетесата доверява стиховете през годините на репресии. Олга е и измежду 257 „ Свидетели на архипелага “, чиито разкази, писма, записки и ремонти са употребявани от Александър Солженицин при основаването на книгата „ Архипелаг ГУЛАГ “.
5. Фатима Бутаева, откривател на луминесцентните лампи
Архивна фотография
Родена в осенитско градче, където малко на брой са знаели да пишат, Фатима Асланбековна Бутаева (1907-1992) стартира кариера на учител по математика в Куйбишев, незабавно откакто приключва 2-ия Московски държавен университет през 1932 година. Фатима се връща в Москва през същата година и работи като учител по теоретическа механика в техникума на образователния комбинат на Метрострой през идващите две години. През 1934 година се мести във Всесъюзния електротехнически институт (ВЭИ) в лабораторията по източници на светлината, изначало като инженер, а по-късно става и началник на катедра.
Благодарение на трудовете си Фатима става известна по-късно като съавтор на изобретяването на първите луминесцентни лампи, за което през 1951 година е удостоена със Сталинска премия втора степени. През същата година Бутаева, дружно с сътрудници, подава поръчка за откритие на нов принцип на увеличаване на светлината, който в този момент се употребява при всички лазери. Това откритие изпреварва времето си и едвам след осем години получава самопризнание и в писано в Държавния указател на научните открития на Съюз на съветските социалистически републики.
създател: КСЕНИЯ ЗУБАЧОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ