От ИПБ предлагат промени в нормативната база, за да намалят

...
От ИПБ предлагат промени в нормативната база, за да намалят
Коментари Харесай

Засилен контрол на осъдените пияни и дрогирани шофьори, предлагат от ИПБ

От ИПБ оферират промени в нормативната база, с цел да понижат случаите, в които пияни и дрогирани водачи се качват зад кормилото. Не единствено неефективния надзор от страна на Министерство на вътрешните работи е причина водачите да карат пили и дрогирани, демонстрира разбор на Института за пътна сигурност (ИПБ). Според тях леките санкции след такива прегрешения водят до подценяване на провинението.

В Наказателния кодекс (НК) да се регламентира по-тясно свързване и потребление на инструментариума от пробационните ограничения към условното наказание и УПО. 
 28 пияни и 18 дрогирани водачи хвана през днешния ден полицията
28 пияни и 18 дрогирани водачи хвана през днешния ден полицията

14 души са били зад кормилото с над 1,2 промила алкохол

Останалите оферти са:

- да се отстрани в член 55, алинея 1, т. 2, писмен знак б. най - ниският лимит /лишаване от свобода/ за подмяна с " Пробация ". За отсроченото наказване като изискване за постановяване на пробационен контрол, а в избрани случаи да стане наложително включването на обособени ограничения в изпитателния период. /чл. 66 - 69а и член 70-73 от НК/ да вземем за пример за действия, наказуеми по член 342 до 356 от Наказателен кодекс. При установяване на наказване " публично неодобрение " наложително да има пробационен контрол. Възпитателните грижи в член 67, алинея 1 и 2 да се заменят пробационен надзор/практиката демонстрира, че тези текстове са неприложими /. Да се отстрани изискването - шест месеца в член 67, алинея 3 от Наказателен кодекс. Да се плануват още действия при които да може да се постанова наказване " пробация ".

- при установяване на наказването съдът по интензивно да употребява института на " предсъдебния отчет " / по член 202, алинея 2 от ЗИНЗС, направен от пробационни чиновници, а при санкции " отнемане от независимост " до 3 години това да е наложително /чл. 55, член 57, 58а от НК/. Предсъдебният отчет съставлява в детайли изследване на личността, навиците, отношението към обществото, ценностната система и живота на подсъдимия. Базиран е на профилирана методика, включваща и оценка на риска от вреди и рецидив по системата OASys.

От ИПБ оферират промени и в процесуалните правила:

- В Наказателно-процесуален кодекс да се регламентира тъкмо ситуацията и статута на " предсъдебният отчет ", с оглед потреблението му от съда за подкрепяне при взимане на съответното решение.

- Преди съставянето на обвинителния акт прокурорът да може да изисква предсъдебен отчет, а за действия за които би могло да се наложи условно наказание това да е наложително .

- При решаването на делата със съглашение да е наложителен и да се изисква от прокурора преди да се изготви съглашението . /чл. 246, член 256, член 381 и член 384 от НПК/

Трябва да се постанова " пробационен контрол " по време на изпитателния период. Това може да бъде включване на хората в " стратегии за публично влияние " с каквито пробационните служби разполагат. Те биха могли да бъдат " Програма за корекционна работа с наказани, страдащи от наркотична взаимозависимост ", " Програма за работа с наказани за шофиране в нетрезво положение ", " Програма за образуване на умения за безвредно шофиране ", " Програма за образуване на умения за справяне с гнева и експанзията ", " Програма за образуване на умения за мислене " и други.

Според създателите на отчета може да бъде налаган " Безвъзмезден труд в интерес на обществото ", който варира от 100 до 320 часа годишно .

Може да бъде наложено и " Ограничение в свободното напредване ", което да се управлява с гривна за електронно наблюдаване , поради обстоятелството, че шофирането след приложимост на алкохол и опиати се прави главно в тъмната част на деня. Добри резултати дават и срещите с пробационен чиновник, на които по авансово направен проект се разискват и образуват нови умения за справяне с проблемите довели до осъществяването, написа в отчета.

Мотивите за предлаганите промени са, че след измененията на Наказателния кодекс през 2015 година за шофиране след приложимост на алкохол и опиати отпадна опцията на наказаните лица да се постанова наказване " пробация ". Целта на смяната, предлагана от ИПБ, е да бъде повишено наказването от " пробация " на условна присъда и по този метод да се влияят върху водачите. Некомпетентността на " сякаш " загрижените тогава депутати без да извършат оценка на въздействието на тази мярка довежда до това, че още през първата година нарушителите на това закононарушение нарастват с 31% , пишат от ИПБ.

В цяла Европа се отбелязва доста развиване на използването на санкции отвън лишаването от независимост, в България приложното им поле се стеснява с измененията в Наказателен кодекс през 2015 година .

От Института напомнят, че до 2014г. (за шофиране в нетрезво състояние) по член 343б от Наказателен кодекс наказването главно беше пробация. След промените се постанова условно наказание или дейно отнемане от независимост - само че единствено при съществуване на рецидив или нарушение на условното наказание .

Високият % условни присъди слага няколко въпроса, свързани с публично рисковото действие. При условното наказание законодателят дава късмет да се превъзпитат без да влизат в пандиза и без да изпитат негативното влияние на затворническата среда, като в същото време никой не работи и не управлява това " изискване ", т.е. разчита се на съвестта и шанса на наказания , което се явява само по своя смисъл.

Според анализаторите " пробацията " се явява по-тежка за осъществяване присъда , тъй-като там си задължен да изпълняваш постановените от съда пробационни ограничения.

Тук поражда въпросът по какъв безапелационен метод, по какви безапелационни критерии съдът може да се убеди, че подсъдимото лице разполага с задоволителен личностен и интелектуален запас да се самопоправи и самопревъзпита .

Един подробен разбор на постановените условни присъди демонстрира, че забележителна част от наказаните лица са от маргинални групи, лица с невисок учебен ценз, със съществени интелектуални, прочувствени и обществени дефицити . Отново поражда риторичният въпрос до каква степен тези лица имат нужните умения и познания сами да поправят държанието си, питат реторично в отчета.

Осъденият няма никакви задължения към страната, с изключение на да не прави други закононарушения, до момента в който да вземем за пример при налагане на " безплатен труд в интерес на обществото " наказаните лица биха могли да работят безплатно в интерес на държавни или общински институции .

Много по-ефективно би било по отношение на подобен вид правонарушители, според от характера и тежестта на правонарушението, да бъдат налагани ограничения за пробационен контрол при изискванията на чл.67, ал.3 от Наказателен кодекс.
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР