Зимните празници са най-богати на обреди
От Игнажден стартират Коледните празници, а в националния календар Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите в цялата българска етническа територия.
За традициите, обичаите и поверията, свързани с тези празници, както и за това от кое място идва украсяването на коледна елха, споделя в изявление за Българска телеграфна агенция етнографът от Регионалния исторически музей в Ловеч Силвия Вутева.
На 20 декември означаваме Игнажден, оттогава стартират родилните страдания на Божията майка и идващите седем дни са познати като мъчните дни. Силвия Вутева разяснява, че и в празнуването на Игнажден, както и на други празници, се вижда симбиоза сред езически традиции и църковните догми.
За Игнажден най-характерен
е обичаят " полазване "
За Игнажден е най-характерен общобългарският бит " полазване " - гледа се кой и какъв човек ще влезе заранта пръв у дома и съгласно него се съди за положителното и злото през цялата година.
" Има нещо доста алегорично в това да гадаеш по първия си посетител за цялата година, нещо сходно на поговорката " Ден година храни ", което пък е поддръжка на концепцията и прозорливостта на нашия народ и за значимостта на момента. Всеки ден от 12-месечния календарен цикъл носи символика при българите ", показва Вутева. Според нея първият посетител би трябвало да е човек с положителни намерения.
По думите й в Тетевенския край, в близкото ни минало, се съблюдава прецизно младите булки и бременни невести на този ден да не работят нищо, с цел да могат да родят и отглеждат здрави дечица. В село Голец, старите хора споделят: " Нищо не се работи за млада младоженка ". Не се впрягат и женските животни, с цел да се плодят повече.
Във всички изследвани селища в Ловешко Игнажден се свързва с магическия ритуал " полазване " и по тази причина още в ранни зори едно дете отива на двора и към дръвника събира съчки и плява, внася ги в къщи, поставя ги пред огнището и стартира алегорично да ги " мъти ", с цел да лягат и кокошките.
В селата Смочан, Умаревци и Александрово един от фамилията подрежда съчките край огнището и благославя: " Нося ви пиленца, агънца, теленца " - наричания, свързани с плодородието и берекета на семейството. Сетне децата потеглят на групички и обхождат съседските къщи, като пожелават на домочадието здраве и благоденствие. Домакинята черпи с ошав и бонбони. По пола на " полезниците " стопаните предсказват какви животни ще се плодят през годината.
На този ден в някои краища на страната се прави ритуал единствено от омъжени неотдавна дами и девойки, назовава се вардене на мая. Започва от нощта против Игнажден и се прави до Нова година, тъкмо 12 вечери. Ритуалът се състои в следното: замесва се тесто с лековити билки и през нощта до него да го пази стои една омъжена жена, а останалите моми играят хоро, редувайки се от самото начало и по този начин 12 вечери. На Нова година тестото се разделя и сред всичките взели участие в така наречен вардене и се пази за лек и срещу уроки и вълшебства. " Усещаме езическия вид, само че в това време сме свързани и с родилните страдания на Божията майка, което е особено за нашите национални обичаи. Винаги съчетаваме православието с езическите си вярвания и на процедура нашата черква остава толерантна към това така наречен битово или езическо християнство ", споделя етнографът.
С Игнажден
стартират
Коледните празници
Най-важното е, че от Игнажден стартират Коледните празници. В Източна България против празника е първата " кадена " вечеря. Трапезата е напълно постна, най-възрастният от фамилията я прекадява с тамян върху палешника на ралото. Пепелта, свещта и орехите се резервират за останалите кадени вечери. " Полезникът ", поради благословията си, е обсипван с пшеница и сушени плодове, на някои места го подаряват с риза, чорапи или забрадка.
Голяма част от Игнажденската обредност е ориентирана и към обезпечаване на здраве и приплод на домашните животни.
Според православната черква св. Игнатий е наименуван Богоносец, тъй като той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. Св. Игнатий пръв е въвел в Антиохийската черква пеенето на божествените песни от два хора, нещо което е признато по-късно и от другите християнски църкви. След неговата смела и мъжествена гибел, император Траян, схванал, че " християните са положителни и почтени хора " и заповядал да ги оставят на мира и да " прекратят всяко гонение срещу тях ".
Етнографът добавя още, че на Игнажден не се изнася нищо от вкъщи и нищо не се дава назаем, с цел да не " излезе берекетът от къщи ". През цялата нощ огънят в огнището не трябва да гасне. Ако към дома се насочи човек, прочут с неприятните си намерения, и за това си има решение - стопанинът бърза да донесе преди него в къщи съчки и плява и да ги пусне в огнището, по този начин защищава от беди домочадието си.
По думите на Силвия Вутева множеството от тези традиции се съблюдават и до през днешния ден, като това кой ще е първият посетител, както постната софра и да не се изнася нищо от къщата.
Коледа е най-богатият
в обредно отношение
зимен празник
Най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници в цялата българска етническа територия си остава Коледа.
Празничната коледна обредност стартира първия ден преди Коледа, наименуван Малка Коледа или Бъдни вечер - 24 декември. Празникът е строго фамилен.
“Да създадем положително " беше мотото на коледното празненство с децата от детските полицейски ръководства (СНИМКИ)
Още от ранно утро стартира подготовката на бъднивечерската софра. Около нея е съсредоточена главната част от обичаите и обредите присъщи за Коледа. Мъжете отиват с колата за дърва в гората, като се изключи че би трябвало да я изпълнят догоре и на върха да слагат клон от плодно дръвче, би трябвало да отсекат и специфичното дърво, наречено бъдник, за бъднивечерския огън. Това дебело дърво, би трябвало да поддържа огъня и светлината през цялата нощ, с цел да " освети пътя на Божията майка, когато тя " пристигна за вечеря ". Това се съблюдава главно в селата Българене, Смочан и Деветаки. Пепелта от това дърво се резервира. Напролет стопаните я хвърлят в нивите и градините за изобилие, а от време на време с нея лекуват при нерешителност и уроки. Вечерта момите пък пускат дрянови пъпки в огъня. Щом пъпката пукне мощно, това е знак, че девойката скоро ще се задоми.
Особено внимание при подготовката
за Бъдни вечер се отделя
на обредните хлябове
Особено внимание при подготовката за празника Бъдни вечер се отделя на обредните хлябове. Те се месят постоянно от стопанката, която си облича наложително нова одеждa.
Хлябът, макар огромното многообразие, нормално е боговица - огромен кръговиден самун с пластична декорация от самото тесто, най-често кръст, цветя или неща, свързани със стопанската активност в близкото ни минало, като кошара, орач, бъчва и други
Хлябовете, предопределени за коледарите, са кръгли с дупка в средата, наречени коледен колак, вит, извит кравай, момински, тъй като се подготвят от момите за техните избраници коледарите.
След като изпече хлябовете, стопанката на къщата подготвя ястията за трапезата. Съобразно християнската традиция, поради постите, яденетата също са постни и са 7 или 9 на брой.
Докато кипи суетнята към гозбите на огнището, из селото потеглят да коледуват дребните момчета, преметнали шарени торбички, обикалят близки и родственици, които ги подаряват с кравайчета, парче сланина за идващия ден, когато е краят на Коледните пости, сушени плодове и орехи.
Софрата на Бъдни вечер до края на 19-ти век се слага в средата на стаята върху плява, от която се връзват плодните дръвчета, с цел да раждат, и на нея се подреждат ястията: варен фасул, варено жито, пълнени чушки и сарми, ошаф, тиквеник и паничка с мед, лук и чесън за предотвратяване и за здраве. На трапезата се поставя още сурово жито, царевица - от всичко, което фамилията създава.
На Бъдни вечер е първата кадена вечеря, на някои места първата е на Игнажден, прекадява се от най-възрастния мъж или от бабата. В Тетевенските села след вечеря всеки чупи орех и по него гадае за своето здраве през идващата година. След вечерята всички се събират край " бъдника " и чакат с боязън коледарите, които влизат във всеки дом, редят коледни песни и изричат благословии за удача в фамилията. Вярва се в магическата мощ на словото, коледарските благословии, произнасяни от лидера на коледарите, да се осъществен. Коледарите са пременени в нови празнични облекла - абички и тъмни пояси, на калпаците си имат китка здравец и носят тояги, на които нанизват дарените обредни кравайчета. Репертоарът от коледни песни и благословии в нашия край е доста богат и всичките като молитва, целят здраве, благодат и благоденствие и удача, прибавя Силвия Вутева.
По думите й на Коледа се яде свинско месо, като по традиция на 25 декември се коли прасето, от което се прави сланина, кървавици, месото за вечерята.
Коледните празници са три дни, като краят на календарната година бележи празникът Стефановден - 27 декември, който обредно също е обвързван с обезпечаването на богата годишна продукция.
Украсяването
на коледно дръвче
идва като езически обред
Етнографът споделя още, че празниците през декември се свързват и с коледната елха, която се украсява на Никулден.
" Битовото християнство приема езическите ни ритуали. Коледното дръвче идва като езически обред. Във всички езически религии е имало фетиш към свещени дървета. Елхичката поради вечнозелените си листа и идеална пирамидална форма, е била знак на неумиращата природа. Когато денят намалявал, а всички останали растения изглеждали мъртви, с ритуали към свещеното дърво, първи германците стартират да се молят за идването на пролетта. Още тогава обредното дръвче било украсявано със сушени плодове и свещи ", разяснява етнографът.
По думите й немските племена спазвали култа към елхата доста преди да стартират да се съблюдават традициите, свързани с християнството.
Първоначално всяко семейство имало свое коледно дърво, като през 17-ти век го украсявало с гирлянди, покривани с същинско сребро, което не след дълго било сменено с по-евтин метал. Стъклените топки пък се появили два века по-късно като опция на сушените плодове. На върха на елхата стартира да се слага звезда, която символизира раждането на Спасителя.
По същото време почнали да се изкарват коледни дръвчета по градските площади, към които се организирали тържествата за празника.
Видът на сияещото дърво предизвиквало подобен екстаз, че скоро обичаят почнал да се популяризира и в останалите европейски страни. Първо това станало в Швеция, Финландия и Дания и към 1840 година в Англия и Франция, отбелязва Силвия Вутева.
Най-вероятно в края на 19-ти и началото на 20-ти стартира и в България да се украсява коледно дръвче. Най-късно стартират да се радват на коледната елха в Русия и в Америка, добавя тя.
Свалянето на коледната декорация става на Ивановден, прецизира етнографът.
За традициите, обичаите и поверията, свързани с тези празници, както и за това от кое място идва украсяването на коледна елха, споделя в изявление за Българска телеграфна агенция етнографът от Регионалния исторически музей в Ловеч Силвия Вутева.
На 20 декември означаваме Игнажден, оттогава стартират родилните страдания на Божията майка и идващите седем дни са познати като мъчните дни. Силвия Вутева разяснява, че и в празнуването на Игнажден, както и на други празници, се вижда симбиоза сред езически традиции и църковните догми.
За Игнажден най-характерен
е обичаят " полазване "
За Игнажден е най-характерен общобългарският бит " полазване " - гледа се кой и какъв човек ще влезе заранта пръв у дома и съгласно него се съди за положителното и злото през цялата година.
" Има нещо доста алегорично в това да гадаеш по първия си посетител за цялата година, нещо сходно на поговорката " Ден година храни ", което пък е поддръжка на концепцията и прозорливостта на нашия народ и за значимостта на момента. Всеки ден от 12-месечния календарен цикъл носи символика при българите ", показва Вутева. Според нея първият посетител би трябвало да е човек с положителни намерения.
По думите й в Тетевенския край, в близкото ни минало, се съблюдава прецизно младите булки и бременни невести на този ден да не работят нищо, с цел да могат да родят и отглеждат здрави дечица. В село Голец, старите хора споделят: " Нищо не се работи за млада младоженка ". Не се впрягат и женските животни, с цел да се плодят повече.
Във всички изследвани селища в Ловешко Игнажден се свързва с магическия ритуал " полазване " и по тази причина още в ранни зори едно дете отива на двора и към дръвника събира съчки и плява, внася ги в къщи, поставя ги пред огнището и стартира алегорично да ги " мъти ", с цел да лягат и кокошките.
В селата Смочан, Умаревци и Александрово един от фамилията подрежда съчките край огнището и благославя: " Нося ви пиленца, агънца, теленца " - наричания, свързани с плодородието и берекета на семейството. Сетне децата потеглят на групички и обхождат съседските къщи, като пожелават на домочадието здраве и благоденствие. Домакинята черпи с ошав и бонбони. По пола на " полезниците " стопаните предсказват какви животни ще се плодят през годината.
На този ден в някои краища на страната се прави ритуал единствено от омъжени неотдавна дами и девойки, назовава се вардене на мая. Започва от нощта против Игнажден и се прави до Нова година, тъкмо 12 вечери. Ритуалът се състои в следното: замесва се тесто с лековити билки и през нощта до него да го пази стои една омъжена жена, а останалите моми играят хоро, редувайки се от самото начало и по този начин 12 вечери. На Нова година тестото се разделя и сред всичките взели участие в така наречен вардене и се пази за лек и срещу уроки и вълшебства. " Усещаме езическия вид, само че в това време сме свързани и с родилните страдания на Божията майка, което е особено за нашите национални обичаи. Винаги съчетаваме православието с езическите си вярвания и на процедура нашата черква остава толерантна към това така наречен битово или езическо християнство ", споделя етнографът.
С Игнажден
стартират
Коледните празници
Най-важното е, че от Игнажден стартират Коледните празници. В Източна България против празника е първата " кадена " вечеря. Трапезата е напълно постна, най-възрастният от фамилията я прекадява с тамян върху палешника на ралото. Пепелта, свещта и орехите се резервират за останалите кадени вечери. " Полезникът ", поради благословията си, е обсипван с пшеница и сушени плодове, на някои места го подаряват с риза, чорапи или забрадка.
Голяма част от Игнажденската обредност е ориентирана и към обезпечаване на здраве и приплод на домашните животни.
Според православната черква св. Игнатий е наименуван Богоносец, тъй като той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. Св. Игнатий пръв е въвел в Антиохийската черква пеенето на божествените песни от два хора, нещо което е признато по-късно и от другите християнски църкви. След неговата смела и мъжествена гибел, император Траян, схванал, че " християните са положителни и почтени хора " и заповядал да ги оставят на мира и да " прекратят всяко гонение срещу тях ".
Етнографът добавя още, че на Игнажден не се изнася нищо от вкъщи и нищо не се дава назаем, с цел да не " излезе берекетът от къщи ". През цялата нощ огънят в огнището не трябва да гасне. Ако към дома се насочи човек, прочут с неприятните си намерения, и за това си има решение - стопанинът бърза да донесе преди него в къщи съчки и плява и да ги пусне в огнището, по този начин защищава от беди домочадието си.
По думите на Силвия Вутева множеството от тези традиции се съблюдават и до през днешния ден, като това кой ще е първият посетител, както постната софра и да не се изнася нищо от къщата.
Коледа е най-богатият
в обредно отношение
зимен празник
Най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници в цялата българска етническа територия си остава Коледа.
Празничната коледна обредност стартира първия ден преди Коледа, наименуван Малка Коледа или Бъдни вечер - 24 декември. Празникът е строго фамилен.
“Да създадем положително " беше мотото на коледното празненство с децата от детските полицейски ръководства (СНИМКИ)
Още от ранно утро стартира подготовката на бъднивечерската софра. Около нея е съсредоточена главната част от обичаите и обредите присъщи за Коледа. Мъжете отиват с колата за дърва в гората, като се изключи че би трябвало да я изпълнят догоре и на върха да слагат клон от плодно дръвче, би трябвало да отсекат и специфичното дърво, наречено бъдник, за бъднивечерския огън. Това дебело дърво, би трябвало да поддържа огъня и светлината през цялата нощ, с цел да " освети пътя на Божията майка, когато тя " пристигна за вечеря ". Това се съблюдава главно в селата Българене, Смочан и Деветаки. Пепелта от това дърво се резервира. Напролет стопаните я хвърлят в нивите и градините за изобилие, а от време на време с нея лекуват при нерешителност и уроки. Вечерта момите пък пускат дрянови пъпки в огъня. Щом пъпката пукне мощно, това е знак, че девойката скоро ще се задоми.
Особено внимание при подготовката
за Бъдни вечер се отделя
на обредните хлябове
Особено внимание при подготовката за празника Бъдни вечер се отделя на обредните хлябове. Те се месят постоянно от стопанката, която си облича наложително нова одеждa.
Хлябът, макар огромното многообразие, нормално е боговица - огромен кръговиден самун с пластична декорация от самото тесто, най-често кръст, цветя или неща, свързани със стопанската активност в близкото ни минало, като кошара, орач, бъчва и други
Хлябовете, предопределени за коледарите, са кръгли с дупка в средата, наречени коледен колак, вит, извит кравай, момински, тъй като се подготвят от момите за техните избраници коледарите.
След като изпече хлябовете, стопанката на къщата подготвя ястията за трапезата. Съобразно християнската традиция, поради постите, яденетата също са постни и са 7 или 9 на брой.
Докато кипи суетнята към гозбите на огнището, из селото потеглят да коледуват дребните момчета, преметнали шарени торбички, обикалят близки и родственици, които ги подаряват с кравайчета, парче сланина за идващия ден, когато е краят на Коледните пости, сушени плодове и орехи.
Софрата на Бъдни вечер до края на 19-ти век се слага в средата на стаята върху плява, от която се връзват плодните дръвчета, с цел да раждат, и на нея се подреждат ястията: варен фасул, варено жито, пълнени чушки и сарми, ошаф, тиквеник и паничка с мед, лук и чесън за предотвратяване и за здраве. На трапезата се поставя още сурово жито, царевица - от всичко, което фамилията създава.
На Бъдни вечер е първата кадена вечеря, на някои места първата е на Игнажден, прекадява се от най-възрастния мъж или от бабата. В Тетевенските села след вечеря всеки чупи орех и по него гадае за своето здраве през идващата година. След вечерята всички се събират край " бъдника " и чакат с боязън коледарите, които влизат във всеки дом, редят коледни песни и изричат благословии за удача в фамилията. Вярва се в магическата мощ на словото, коледарските благословии, произнасяни от лидера на коледарите, да се осъществен. Коледарите са пременени в нови празнични облекла - абички и тъмни пояси, на калпаците си имат китка здравец и носят тояги, на които нанизват дарените обредни кравайчета. Репертоарът от коледни песни и благословии в нашия край е доста богат и всичките като молитва, целят здраве, благодат и благоденствие и удача, прибавя Силвия Вутева.
По думите й на Коледа се яде свинско месо, като по традиция на 25 декември се коли прасето, от което се прави сланина, кървавици, месото за вечерята.
Коледните празници са три дни, като краят на календарната година бележи празникът Стефановден - 27 декември, който обредно също е обвързван с обезпечаването на богата годишна продукция.
Украсяването
на коледно дръвче
идва като езически обред
Етнографът споделя още, че празниците през декември се свързват и с коледната елха, която се украсява на Никулден.
" Битовото християнство приема езическите ни ритуали. Коледното дръвче идва като езически обред. Във всички езически религии е имало фетиш към свещени дървета. Елхичката поради вечнозелените си листа и идеална пирамидална форма, е била знак на неумиращата природа. Когато денят намалявал, а всички останали растения изглеждали мъртви, с ритуали към свещеното дърво, първи германците стартират да се молят за идването на пролетта. Още тогава обредното дръвче било украсявано със сушени плодове и свещи ", разяснява етнографът.
По думите й немските племена спазвали култа към елхата доста преди да стартират да се съблюдават традициите, свързани с християнството.
Първоначално всяко семейство имало свое коледно дърво, като през 17-ти век го украсявало с гирлянди, покривани с същинско сребро, което не след дълго било сменено с по-евтин метал. Стъклените топки пък се появили два века по-късно като опция на сушените плодове. На върха на елхата стартира да се слага звезда, която символизира раждането на Спасителя.
По същото време почнали да се изкарват коледни дръвчета по градските площади, към които се организирали тържествата за празника.
Видът на сияещото дърво предизвиквало подобен екстаз, че скоро обичаят почнал да се популяризира и в останалите европейски страни. Първо това станало в Швеция, Финландия и Дания и към 1840 година в Англия и Франция, отбелязва Силвия Вутева.
Най-вероятно в края на 19-ти и началото на 20-ти стартира и в България да се украсява коледно дръвче. Най-късно стартират да се радват на коледната елха в Русия и в Америка, добавя тя.
Свалянето на коледната декорация става на Ивановден, прецизира етнографът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ