Българите най-нещастни в Европа
От години във от ден на ден елементи на света се отделя все по-голямо внимание на тематики като благополучие, задоволство, психологично и прочувствено здраве. Живеем в свят, който предлага все по-големи и разнородни благоприятни условия, когато става въпрос за независимост на избор, ползване, изобретения, пътувания и улеснения. Същевременно обаче колкото повече неща ни се оферират наготово, толкоз повече започваме да се усещаме и като пандизчии в нашите лични светове, които сме си построили. В този подтекст България, за жалост, води в една тъжна статистика и тя е, че сме един от най-нещастните нации в Европа. Страната ни към момента е последна в Европейския съюз по този аршин, демонстрират данните от тазгодишния Световен отчет на щастието.
Статистиките слагат страната ни на 81-во място от общо 143 страни. Може ли тази вест да ни изненада поради всички други статистики, свързани с беднотия, липса на реализация и равнопоставеност, липса на естествени условия на живот и развиване, по които водим?
Ежедневието на българите е надалеч по-стресиращо от това на редица от съседите ни в Европа, да вземем за пример австрийците, които пък оглавяват класацията като най-щастливи.
Какво ни разграничава от тях?
Според психолога Ники Марков нещото, което фрапантно разграничава Австрия от нашата просвета и страна, е уредеността. Там хората могат да разчитат на едно предвидимо бъдеще. Знаят какво могат да чакат, знаят, че има структури, които се грижат за всичко.
Факт е, че от значително години нашата страна не може да се похвали нито с уреденост, нито с предвидимост, в противен случай, равнищата на стрес, които отглеждаме в телата си всекидневно, към този момент удрят рекордни размери и за това евентуално свидетелстват и статистиките за домашно принуждение, които се усилват. Всеки ден в новините излизат шокиращи заглавия за пребити и убити хора. Оправдание за тази експанзия няма и даже да се опитваме да я пренебрегваме, тя е там и освен не стопира, само че и зачестява. Друг обезпокоителен фактор е, че когато не намираме отговори и решения на проблемите си, нито поддръжка в лицето на страната, която значително е виновна за нашите проблеми, прибягваме до алкохол, цигари, хазарт и опиати. Според друго скорошно изследване 37 на 100 от младежите у нас са подвластни от алкохол, 24% от цигарите, 15% от хазарта, а към 11% от опиатите. Още по-притеснителното е, че при съществуването на проблем, младите
не знаят към кого да се извърнат
по какъв начин да се оправят, къде да потърсят подпомагане или решение. Мнозинството от тях, или 58%, търсят психическа поддръжка от фамилията и роднините, а 47% се обръщат към другари. При експерти – психолози, психотерапевти и други, се осмеляват да отидат едвам 2 на 100. 80% от интервюираните споделят, че не са осведомени с опциите за поддръжка, които страната и неправителствените организации оказват при положение на психологични проблеми.
Друго, което тревожи почти половината от българските младежи, са финансови проблеми в бъдеще и неуспехи в кариерата. Произвеждаме едно обезпокоително потомство, което се тормози по какъв начин ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, разясняват създателите на анкетата. Няма такава тревога за финансови проблеми в другите страни, каквато виждаме в България, допълват те, което пък приказва, че при нас всеобщо липсват каквито и да е механизми за справяне с ежедневните провокации и компликации, с които се сблъскваме.
Лошото е, че към момента нямаме построена просвета, когато става въпрос за психологично и прочувствено здраве. Теми като благополучие и задоволеност от живота за нас са непознати просто тъй като живеем във времена, в които не сме възпитавани към грижа за себе си. Не знаем, че можем и заслужаваме да бъдем щастливи. Може би и по тази причина по този начин се отнасяме един към различен в всекидневието - с неучтивост, неприязън и принуждение.
Докато други европейски страни да вземем за пример са си сложили като приоритет достигането на равнище на благополучие в всекидневието и справяне с бедността, тук, в България, към момента се борим да покрием главните си потребности и нямаме нито време, нито потенциал да помислим за нещо друго, камо ли за благополучие и развиване. Цели 58% от българите печелят едвам покрият месечните си разноски, което ни прави заложници на една сложна действителност. При тежките ежедневни проблеми, пред които сме изправени като народ и от битов, и от народен темперамент, не е изненада, че българите се усещат като най-нещастната нация. Не единствено нещастна, само че и обезверена. Според експерти все по-често хората в България подхождат с отричане и скептицизъм към всяка смяна, а това е тясно обвързвано със напрежението и несигурността, които съпътстват всекидневието ни.
Загубили сме религия в себе си, в страната си и един в различен. Забравили сме какво значи да се поддържаме и да бъдем хора. Живеем в спорове и на национално, и на самостоятелно равнище, и на този стадий е мъчно да си представим нещо друго, в случай че незабавно не помислим в тенденция за основаване на цялостна стратегия за психологично здраве, тъй като съгласно експерти обществото ни не просто е обезпокоително, а страда.> Все повече хора страдат от паник офанзиви
Преди ковид всеки пети е страдал от паник офанзиви, а след възникването на пандемията се следи увеличение на броя на хората, които минават или са минали през това положение, споделя психологът Ивайло Георгиев. Според него диалозите за казуса зачестяват и от ден на ден хора търсят поддръжката на експерт.
По думите му за паник офанзивата е особено, че тя се свързва със мощен, неконтролируем боязън, чувство, че човек може да почине, да загуби надзор или да полудее. „ Симптоматиката се показва в зной, изпотяване, нараснал пулс, чувство, че не ни стига въздуха, изтръпване на крака, може да се получи световъртеж, да имаме чувство, че излизаме от тялото си и виждаме нещата като на кино лента “, показва експертът.
Паник офанзивите са част от Международния класификатор на заболяванията. Това е паническо разстройство, от което няма заплаха да се полудее. Паник офанзивите постоянно свършват – може да е след 10 минути, час или два. Няма човек, който да е останал вечно в паник офанзива и да е починал от това. Въпреки че постоянно чувството е за приемане на инфаркт, прибавя психологът.
По думите му не може да се каже от какво тъкмо се провокират. Често става въпрос за нещо, което е неглижирано в интервал на месеци или години. „ Тялото нормално ни дава сигнали, че всекидневието, животът, който водим, не е здравословен за нас. Обикновено ние неглижираме тези знаци като главоболие, липса на сила и в един миг може да достигнем до паническото разстройство. Затова профилактиката е грижа за себе си “, споделя още Георгиев.
Неговият съвет при пораждане на паник офанзиви е да потърсим помощ от експерт, както и да отделяме повече време за нещата, които ни харесват – занимание, вяра, пътувания или други действия.
Съвети на експерта за справяне с казуса
- Все повече се търси профилирана помощ. Вече по-свободно се приказва за паник офанзивите. Много е потребно за тези, които минават през това, да видят, че се случва и на някой различен. От хората, които идват при мен, следя, че към този момент нямат терзания да заявят, че вървят на психолог.
- Необходимо е човек да поставя грижа за душeвността си, както го прави за тялото си. Важно е да се грижим за себе си, да си отделяме време. Може всекидневието ни да е доста натоварено, само че е хубаво да вършим тези дребни неща, които ни зареждат и ни карат да се усещаме добре.
- Ако получавате паник офанзиви, е значимо да се знае, че няма нищо срамно и търсете помощ.
- Важно е да няма наказание и омаловажаване на положението от страна на околните, да не се прибягва и към другата прекаленост – да се опитаме ние да отнемем страданието и ние да преминем през този път на нашия непосредствен, защото това не е допустимо. Човек би трябвало самичък да се оправи.
- Трябва да се откри повода за паник офанзивите, която е докарала индивида до това положение, а не да се работи единствено върху признака.
- Няма гаранция, че паник офанзивите няма да се появят още веднъж, измежду като един път са изчезнали. „ Ако обаче човек е работил със експерт и със себе си, даже да се върне сходно положение, индивидът към този момент няма да е същият, няма да премине през това по същия метод като първия път. Нещата ще се случат доста по-леко и елементарно и даже не е неотложно да търси помощ, в случай че той към този момент знае по какъв начин да се оправи самичък.> Младите се опасяват от
безпаричие и крах в кариерата
Приблизително половината от българските младежи (45%) се тормозят от финансови проблеми в бъдеще, а 23% от неуспехи в кариерата. Това демонстрира проучване на тематика „ Младите хора в България – ментални опасности, провокации и вероятности ", извършено от проучвателен център „ Тренд ".
Произвеждаме едно обезпокоително потомство, което се тормози по какъв начин ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, разяснява Евелина Славкова от „ Тренд ". Тя означи, че във възрастовата категория 15 -19 години към момента не се замислят доста, само че след 25-годишна възраст трагично огромен % от младежите показват, че финансовите проблеми са главното нещо, от което се тормозят.
Липсата на постоянни персонални взаимоотношения е различен боязън, обвързван с бъдещето, който показват 20% от младежите, взели участие в изследването. Младите хора в столицата са доста по-тревожни, че не могат да основат постоянни персонални взаимоотношения спрямо хората в дребните градове и селата, уточни Славкова.
В момента българските младежи най-вече се опасяват да не се оправят в учебно заведение и на работното място (27%), тормозят се за здравето си и от заболявания (26%) и да не разочароват фамилията си (22%). Страх от отменяне и изолираност от приятелите показват 15% от младежите, сочи изследването.
Евелина Славкова означи, че младежите разчитат на фамилията. В България приятелите са извънредно значима полезност, разяснява още тя. При психически компликации 58% от младежите дават отговор, че търсят поддръжка в фамилията, а 47% % – при приятелите, демонстрира проучването на „ Тренд ".
Според данните, 25% от младежите показват, че се са се сблъсквали с физическа експанзия, като този отговор дават по-често мъже, 21% – с експанзия в интернет, 10% - с форма на домашно принуждение, а 3% - със полов тормоз.
На въпрос какви форми на зависимости сте имали или имате, 37% от младежите дават отговор - алкохол, 24% - тютюнопушене/цигари, 15% - хранителни разстройства, 15% - хазарт/залози, 7% - трева, 4% - опиати, 3% - хапчета, упойващи субстанции, по 1% - стероиди и балони, демонстрира изследването. Славкова означи разделянето на марихуана от опиати и възприемането на марихуаната като по-лека форма за развлечение.
Тя уточни, че проблемите се вземат решение в фамилията и приятелите, което не значи, че решението е съответно и доведено до край. По думите й към момента има стигма във връзка с това да вървиш на психолог и единствено 2% търсят профилирана поддръжка.
Според данните от проучването, 62% от младежите показват, че са оптимисти, 27% - песимисти, и 11% не могат да преценяват. Младите хора са по-оптимистично настроени за живота, необикновен акцент е във възрастовата категория 15 -19 години.
Данните демонстрират, че в действителност българският юноша е огромен оптимист, той не се усеща уплашен, само че всичко това придобива друг тип и форма след сблъскването му с действителността при влизането на трудовия пазар към 25-ата му година, разяснява Калина Крумова, ръководител на Сдружение " Мрежа за развиване на личността и гениите ". Тя означи, че 80% от младежите не познават институциите в страната, които би трябвало да им оказват помощ. Според изследването 49% % от младежите показват, че са нужни повече стратегии за психическа поддръжка в учебни заведения и университети, а 40% желаят строги ограничения против онлайн издевателството и насилието.
Евростат:
Живеем най-кратко в Европейски Съюз - приблизително 75.8 години
България е била страната в Европейски Съюз с най-ниска предстояща дълготрайност на живота и през 2023 година - 75,8 години по отношение на междинния европейски индикатор от 81,5 години, е отчела европейската статистическа работа Евростат.
Но въпреки всичко сме измежду страните, където индикаторът е повишен най-силно по отношение на предпандемичната 2019 година.
Според предварителните данни за 2023 година предстоящата дълготрайност на живота при раждане в Европейски Съюз е 81,5 години, което е с 0,9 години повече от 2022 година и с 0,2 години повече спрямо равнището, регистрирано преди пандемията от КОВИД-19 през 2019 година
В 15 страни предстоящата дълготрайност на живота надвишава междинната за Европейски Съюз, като най-високата дълготрайност на живота е записана в Испания (84,0 години), Италия (83,8 години) и Малта (83,6 години).
Най-ниска дълготрайност на живота е регистрирана в България (75,8 години), Латвия (75,9 години) и Румъния (76,6 години).
В съпоставяне с нивото от преди пандемията през 2019 година в 18 страни от Европейски Съюз се следи нарастване на предстоящата дълготрайност на живота през 2023 година, в две страни тя остава постоянна, а в шест се следи понижаване. Най-голямото нарастване е в Румъния (+1,0 години), следвана от Литва (+0,8 години), България, Чехия, Люксембург и Малта (всички с нарастване от +0,7 години).
Най-големите понижения са в Австрия и Финландия (по -0,4 години), следвани от Естония и Нидерландия (по -0,2 години).
Статистиките слагат страната ни на 81-во място от общо 143 страни. Може ли тази вест да ни изненада поради всички други статистики, свързани с беднотия, липса на реализация и равнопоставеност, липса на естествени условия на живот и развиване, по които водим?
Ежедневието на българите е надалеч по-стресиращо от това на редица от съседите ни в Европа, да вземем за пример австрийците, които пък оглавяват класацията като най-щастливи.
Какво ни разграничава от тях?
Според психолога Ники Марков нещото, което фрапантно разграничава Австрия от нашата просвета и страна, е уредеността. Там хората могат да разчитат на едно предвидимо бъдеще. Знаят какво могат да чакат, знаят, че има структури, които се грижат за всичко.
Факт е, че от значително години нашата страна не може да се похвали нито с уреденост, нито с предвидимост, в противен случай, равнищата на стрес, които отглеждаме в телата си всекидневно, към този момент удрят рекордни размери и за това евентуално свидетелстват и статистиките за домашно принуждение, които се усилват. Всеки ден в новините излизат шокиращи заглавия за пребити и убити хора. Оправдание за тази експанзия няма и даже да се опитваме да я пренебрегваме, тя е там и освен не стопира, само че и зачестява. Друг обезпокоителен фактор е, че когато не намираме отговори и решения на проблемите си, нито поддръжка в лицето на страната, която значително е виновна за нашите проблеми, прибягваме до алкохол, цигари, хазарт и опиати. Според друго скорошно изследване 37 на 100 от младежите у нас са подвластни от алкохол, 24% от цигарите, 15% от хазарта, а към 11% от опиатите. Още по-притеснителното е, че при съществуването на проблем, младите
не знаят към кого да се извърнат
по какъв начин да се оправят, къде да потърсят подпомагане или решение. Мнозинството от тях, или 58%, търсят психическа поддръжка от фамилията и роднините, а 47% се обръщат към другари. При експерти – психолози, психотерапевти и други, се осмеляват да отидат едвам 2 на 100. 80% от интервюираните споделят, че не са осведомени с опциите за поддръжка, които страната и неправителствените организации оказват при положение на психологични проблеми.
Друго, което тревожи почти половината от българските младежи, са финансови проблеми в бъдеще и неуспехи в кариерата. Произвеждаме едно обезпокоително потомство, което се тормози по какъв начин ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, разясняват създателите на анкетата. Няма такава тревога за финансови проблеми в другите страни, каквато виждаме в България, допълват те, което пък приказва, че при нас всеобщо липсват каквито и да е механизми за справяне с ежедневните провокации и компликации, с които се сблъскваме.
Лошото е, че към момента нямаме построена просвета, когато става въпрос за психологично и прочувствено здраве. Теми като благополучие и задоволеност от живота за нас са непознати просто тъй като живеем във времена, в които не сме възпитавани към грижа за себе си. Не знаем, че можем и заслужаваме да бъдем щастливи. Може би и по тази причина по този начин се отнасяме един към различен в всекидневието - с неучтивост, неприязън и принуждение.
Докато други европейски страни да вземем за пример са си сложили като приоритет достигането на равнище на благополучие в всекидневието и справяне с бедността, тук, в България, към момента се борим да покрием главните си потребности и нямаме нито време, нито потенциал да помислим за нещо друго, камо ли за благополучие и развиване. Цели 58% от българите печелят едвам покрият месечните си разноски, което ни прави заложници на една сложна действителност. При тежките ежедневни проблеми, пред които сме изправени като народ и от битов, и от народен темперамент, не е изненада, че българите се усещат като най-нещастната нация. Не единствено нещастна, само че и обезверена. Според експерти все по-често хората в България подхождат с отричане и скептицизъм към всяка смяна, а това е тясно обвързвано със напрежението и несигурността, които съпътстват всекидневието ни.
Загубили сме религия в себе си, в страната си и един в различен. Забравили сме какво значи да се поддържаме и да бъдем хора. Живеем в спорове и на национално, и на самостоятелно равнище, и на този стадий е мъчно да си представим нещо друго, в случай че незабавно не помислим в тенденция за основаване на цялостна стратегия за психологично здраве, тъй като съгласно експерти обществото ни не просто е обезпокоително, а страда.> Все повече хора страдат от паник офанзиви
Преди ковид всеки пети е страдал от паник офанзиви, а след възникването на пандемията се следи увеличение на броя на хората, които минават или са минали през това положение, споделя психологът Ивайло Георгиев. Според него диалозите за казуса зачестяват и от ден на ден хора търсят поддръжката на експерт.
По думите му за паник офанзивата е особено, че тя се свързва със мощен, неконтролируем боязън, чувство, че човек може да почине, да загуби надзор или да полудее. „ Симптоматиката се показва в зной, изпотяване, нараснал пулс, чувство, че не ни стига въздуха, изтръпване на крака, може да се получи световъртеж, да имаме чувство, че излизаме от тялото си и виждаме нещата като на кино лента “, показва експертът.
Паник офанзивите са част от Международния класификатор на заболяванията. Това е паническо разстройство, от което няма заплаха да се полудее. Паник офанзивите постоянно свършват – може да е след 10 минути, час или два. Няма човек, който да е останал вечно в паник офанзива и да е починал от това. Въпреки че постоянно чувството е за приемане на инфаркт, прибавя психологът.
По думите му не може да се каже от какво тъкмо се провокират. Често става въпрос за нещо, което е неглижирано в интервал на месеци или години. „ Тялото нормално ни дава сигнали, че всекидневието, животът, който водим, не е здравословен за нас. Обикновено ние неглижираме тези знаци като главоболие, липса на сила и в един миг може да достигнем до паническото разстройство. Затова профилактиката е грижа за себе си “, споделя още Георгиев.
Неговият съвет при пораждане на паник офанзиви е да потърсим помощ от експерт, както и да отделяме повече време за нещата, които ни харесват – занимание, вяра, пътувания или други действия.
Съвети на експерта за справяне с казуса
- Все повече се търси профилирана помощ. Вече по-свободно се приказва за паник офанзивите. Много е потребно за тези, които минават през това, да видят, че се случва и на някой различен. От хората, които идват при мен, следя, че към този момент нямат терзания да заявят, че вървят на психолог.
- Необходимо е човек да поставя грижа за душeвността си, както го прави за тялото си. Важно е да се грижим за себе си, да си отделяме време. Може всекидневието ни да е доста натоварено, само че е хубаво да вършим тези дребни неща, които ни зареждат и ни карат да се усещаме добре.
- Ако получавате паник офанзиви, е значимо да се знае, че няма нищо срамно и търсете помощ.
- Важно е да няма наказание и омаловажаване на положението от страна на околните, да не се прибягва и към другата прекаленост – да се опитаме ние да отнемем страданието и ние да преминем през този път на нашия непосредствен, защото това не е допустимо. Човек би трябвало самичък да се оправи.
- Трябва да се откри повода за паник офанзивите, която е докарала индивида до това положение, а не да се работи единствено върху признака.
- Няма гаранция, че паник офанзивите няма да се появят още веднъж, измежду като един път са изчезнали. „ Ако обаче човек е работил със експерт и със себе си, даже да се върне сходно положение, индивидът към този момент няма да е същият, няма да премине през това по същия метод като първия път. Нещата ще се случат доста по-леко и елементарно и даже не е неотложно да търси помощ, в случай че той към този момент знае по какъв начин да се оправи самичък.> Младите се опасяват от
безпаричие и крах в кариерата
Приблизително половината от българските младежи (45%) се тормозят от финансови проблеми в бъдеще, а 23% от неуспехи в кариерата. Това демонстрира проучване на тематика „ Младите хора в България – ментални опасности, провокации и вероятности ", извършено от проучвателен център „ Тренд ".
Произвеждаме едно обезпокоително потомство, което се тормози по какъв начин ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, разяснява Евелина Славкова от „ Тренд ". Тя означи, че във възрастовата категория 15 -19 години към момента не се замислят доста, само че след 25-годишна възраст трагично огромен % от младежите показват, че финансовите проблеми са главното нещо, от което се тормозят.
Липсата на постоянни персонални взаимоотношения е различен боязън, обвързван с бъдещето, който показват 20% от младежите, взели участие в изследването. Младите хора в столицата са доста по-тревожни, че не могат да основат постоянни персонални взаимоотношения спрямо хората в дребните градове и селата, уточни Славкова.
В момента българските младежи най-вече се опасяват да не се оправят в учебно заведение и на работното място (27%), тормозят се за здравето си и от заболявания (26%) и да не разочароват фамилията си (22%). Страх от отменяне и изолираност от приятелите показват 15% от младежите, сочи изследването.
Евелина Славкова означи, че младежите разчитат на фамилията. В България приятелите са извънредно значима полезност, разяснява още тя. При психически компликации 58% от младежите дават отговор, че търсят поддръжка в фамилията, а 47% % – при приятелите, демонстрира проучването на „ Тренд ".
Според данните, 25% от младежите показват, че се са се сблъсквали с физическа експанзия, като този отговор дават по-често мъже, 21% – с експанзия в интернет, 10% - с форма на домашно принуждение, а 3% - със полов тормоз.
На въпрос какви форми на зависимости сте имали или имате, 37% от младежите дават отговор - алкохол, 24% - тютюнопушене/цигари, 15% - хранителни разстройства, 15% - хазарт/залози, 7% - трева, 4% - опиати, 3% - хапчета, упойващи субстанции, по 1% - стероиди и балони, демонстрира изследването. Славкова означи разделянето на марихуана от опиати и възприемането на марихуаната като по-лека форма за развлечение.
Тя уточни, че проблемите се вземат решение в фамилията и приятелите, което не значи, че решението е съответно и доведено до край. По думите й към момента има стигма във връзка с това да вървиш на психолог и единствено 2% търсят профилирана поддръжка.
Според данните от проучването, 62% от младежите показват, че са оптимисти, 27% - песимисти, и 11% не могат да преценяват. Младите хора са по-оптимистично настроени за живота, необикновен акцент е във възрастовата категория 15 -19 години.
Данните демонстрират, че в действителност българският юноша е огромен оптимист, той не се усеща уплашен, само че всичко това придобива друг тип и форма след сблъскването му с действителността при влизането на трудовия пазар към 25-ата му година, разяснява Калина Крумова, ръководител на Сдружение " Мрежа за развиване на личността и гениите ". Тя означи, че 80% от младежите не познават институциите в страната, които би трябвало да им оказват помощ. Според изследването 49% % от младежите показват, че са нужни повече стратегии за психическа поддръжка в учебни заведения и университети, а 40% желаят строги ограничения против онлайн издевателството и насилието.
Евростат:
Живеем най-кратко в Европейски Съюз - приблизително 75.8 години
България е била страната в Европейски Съюз с най-ниска предстояща дълготрайност на живота и през 2023 година - 75,8 години по отношение на междинния европейски индикатор от 81,5 години, е отчела европейската статистическа работа Евростат.
Но въпреки всичко сме измежду страните, където индикаторът е повишен най-силно по отношение на предпандемичната 2019 година.
Според предварителните данни за 2023 година предстоящата дълготрайност на живота при раждане в Европейски Съюз е 81,5 години, което е с 0,9 години повече от 2022 година и с 0,2 години повече спрямо равнището, регистрирано преди пандемията от КОВИД-19 през 2019 година
В 15 страни предстоящата дълготрайност на живота надвишава междинната за Европейски Съюз, като най-високата дълготрайност на живота е записана в Испания (84,0 години), Италия (83,8 години) и Малта (83,6 години).
Най-ниска дълготрайност на живота е регистрирана в България (75,8 години), Латвия (75,9 години) и Румъния (76,6 години).
В съпоставяне с нивото от преди пандемията през 2019 година в 18 страни от Европейски Съюз се следи нарастване на предстоящата дълготрайност на живота през 2023 година, в две страни тя остава постоянна, а в шест се следи понижаване. Най-голямото нарастване е в Румъния (+1,0 години), следвана от Литва (+0,8 години), България, Чехия, Люксембург и Малта (всички с нарастване от +0,7 години).
Най-големите понижения са в Австрия и Финландия (по -0,4 години), следвани от Естония и Нидерландия (по -0,2 години).
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ