От години учените се чудят кой динозавър е бил най-бърз.

От години учените се чудят кой динозавър е бил най-бърз. Сега нови симулационни модели оферират нов взор върху скоростта на динозаврите.

Този възобновен интерес се корени в едно огромно изобретение от 1964 година, когато палеонтологът Джон Остром и екипът му откриват Дейнонихус - динозавър с леко тяло, дълги нокти и мощни крайници. Характеристиките на динозавъра оспорват дългогодишния облик на динозаврите като мудни влечуги и вместо това сочат деен, бързо движещ се див звяр, напомня IFLscience.com.

Ренесансът на динозаврите

Това изобретение оказа помощ да се сложи началото на това, което учените назовават „ подем на динозаврите " - огромна смяна в разбирането на специалистите за държанието на динозаврите. Вместо като постепенно движещи се влечуги, някои динозаври започнаха да се преглеждат като бързи, умни и основани за скорост.

За да схванат кой динозавър е бил най-бърз, откривателите се обърнаха към проучването на придвижването. През 70-те години на ХХ век английският зоолог Робърт Макнийл Александър стартира да учи по какъв начин се движат животните, като съчетава биологията с физиката. Той открива, че животните с по-дълги крайници нормално вършат по-дълги крачки и могат да се движат по-бързо. Той ползва тази концепция към фосилни следи, с цел да оцени скоростта на изчезналите динозаври.

Методи за премерване на скоростта, с която се движат динозаврите

В продължение на години учените мерят дистанцията сред следите от краката на динозаврите и го съпоставят с изкопаемите кости на краката, с цел да предположат какъв брой бързо са се движили те.

Според специалистите обаче този способ има своите граници. Сюзанна Мейдмънт, палеонтолог в Природонаучния музей в Лондон, споделя, че данните не постоянно са надеждни. Една от аргументите е, че учените не знаят дали динозавърът е вървял или е бягал, когато е направил тези следи.

Евгения Голд, палеонтолог от университета „ Съфолк " в Бостън, Масачузетс, прибавя, че най-хубавите отпечатъци постоянно се намират в мека почва, да вземем за пример в тиня. „ Но в случай че в миналото сте се опитвали да тичате през тиня, знаете, че евентуално не тичате с цялостната си скорост ".

За да получи по-добри резултати, Уилям Селърс, академик от Манчестърския университет, употребява компютри и цифрови модели, с цел да изследва по какъв начин може да са се движили динозаврите. Той основал триизмерни скелети и добавил оценки за размера на мускулите и тежестта. Това му разрешило да симулира по какъв начин животните може да са ходили или бягали.

Състезанието

Селърс тествал пет месоядни динозаври: Тиранозавър рекс, Велоцираптор, Алозавър, Дилофозавър и Компсогнатус. Резултатите му демонстрират, че Compsognathus евентуално е бил най-бързият, достигайки съвсем 64 километра в час. Велоцираптор е на второ място с към 38 км/в час. Най-бавен е бил тиранозавър рекс, който евентуално се е движил с към 27 километра в час в час заради тежкото си тяло. Движението с по-висока скорост може да е довело до строшаване на костите му.

Въпреки това Селърс означи, че построяването на всеки модел лишава от шест месеца до една година. " И нещото, което в действителност лишава доста време, е слагането на мускулите. И по този начин, основаването на едно от тези неща лишава от шест месеца до една година ", сподели той.

Тъй като не всички динозаври са били моделирани, въпросът остава частично отворен. Но към този момент един отговор може да пристигна от небето.

„ Ако желаете в действителност явен и елементарен отговор, соколът друмник (Falco peregrinus) е най-бързият динозавър ", сподели Голд. " Той се гмурка във въздуха. И най-бързата му скорост е 200 благи в час [322 км/ч], а това е по-бързо, в сравнение с всичко, което може да лети, да тича или да плува на планетата. ", показва той.