Борис Панкин пред ФАКТИ: Не съм скандален, а специален
- От години сте учител в Американския лицей. Какво е предизвикването да работите с деца, и какво е с професионални актьори?
- Повече от 15 години съм учител в Американския лицей в София. Тогава сложих " Ах тази джаз " в Народния спектакъл. Явих се на два състезанието и бях определен за учител, арт шеф и шеф стратегия по изкуство. Така това от втора за мен работа, се трансформира в моята съществена задача. Всяка година през нашите стратегии минавят акала 200 деца от Американска лицей.
- А къде вдъхновението за вас е по-голямо и за какво?
- Говорейки за ентусиазъм се сещам за едно ария в Висоцки, в която музата е пристигнала, постаяла и си отишла. Децата постоянно са ентусиазъм за мен, те са постоянно единни, без значение от възрастта, подготовката при тях е обич. Вдъхновението при работата с професионалните артисти е от техните умения и е въпрос на доста добра селекция. При работата с деца вдъхновението е константа, а при професионалните артисти и въпрос на доста добра селекция - единение на умения, място, време, деяние и хора. Работата с деца и с професионални актьори за мен са едно цяло и съм извънредно задоволен, когато виждам, по какъв начин те изпитват тази неподправена наслада при допира си с изкуствата. Децата, моите възпитаници, са над всичко за мен.
- Извън преподавателската активност работите ли по нов план?
- Работя по два нови пректа. Първият план, който е огромната ми цел и мога да кажа моя фантазия, е стартирането на бакълавърска и магистърска праграма за актьорско майстарство за мюзикъл. Обучението ще е напълно на британски, а живописен шеф ще е Орлин Горанов. Амбицията ни е да станем център на тази вид обучении в цяла Югоизточна Европа.
По втория си план имам покана от Варненската опера да слага театър, Български мюзикъл, по случай 75-годишнината на операта, който е през 2022 година
От идващия стадий в кариерата ми, който си пристигна някак естествено, е постановката на мюзикъла " Ах тази джаэ ", игран 60 пъти на сцената в Народния спектакъл, " Да бъдеш Боб Фос ", за жалост игран единствено един път на сцената още веднъж на Народния спектакъл и, несъмнено, мюзикълът " Коса ", който това лято се игра в Летния спектакъл във Варна още веднъж след 20 години. Голямата тематика, която визира " Коса " за свободата и обичта сред хората, сякаш се изостриха последните две години по време на международната пандемична обстановка.
- Коя е огромната ви фантазия в креативен проект?
- Голямата ми фантазия е да слага опера, тъй като си давам сметка, че мюзикълът и оперетата " излизат от нас шинела " на операта. Класическата музика е музиката на всички музики. Животът като че ли чу фантазията ми е ме запазна с Вера Немирова. Имам покана от нея, тъй че през 2022 година може да сбъдна две мои фантазии - да работя със международно прочут режесьор и да слага опера.
- Определят ви като абсурден. Приемате ли това?
- Не съм абсурден, а съм специфичен. Разбира се, съзнавам от позицията на моя опит, че сред 45 и 55 - те си години в тази декада, изразявайки своето мнение и личностната си позиция, че съм обидил поредност от хора от Музикалния спектакъл, за което надълбоко скърбя.
В това, което съм твърдял преди 10-12 години, се оказа, че съм прав от професионална позиция. Хората имат разнообразни благоприятни условия, разбирания, само че добротата, уважението и етичността са главните отбрани, които ни пазят от бесовете.
- Можем ли да съпоставим политиката с изкуството?
- Винаги доста се нервирам, когато някои политици или общественици употребяват клишета " политически спектакъл ", " парламентарен цирк ". Сравняването на политиката с изкуствата е разбираемо. Политиката е изкуство на възможнота, само че единствено, в случай че е в ръцете на хора с възмажнастти. Аз съм последовател на медитокрацията - в превод - ръководство на способните, без значение от пол, изповедание, обществен статус или благосъстояние.
Смятам, че ръководството на образовани и способни хора е единствената, което си заслужава да бъде подкрепено. То може да пристигна и от положителното обучение, посредством просвета, което е и моя идея, а жанрът ще бъде обществен.
Ако някой има самачувствието, че е режисьор на политическата сцена, той е дилетант, а това, което прави, е халтура.
Смятам от опита, който имам повече от 35 години, че културата би трябвало да е народен приоритет за политиците, каквито са образованието и опазването на здравето. Това би трябвало да е заложено и в Конституцията. Далеч съм от мисълта да давам административни препоръки, какви ограничения да се одобряват за хората на изкуството при възможен нов лакдаун. Очаквам новите депутати в 47-мия парламент да одобряват закон в отбрана и поддръжка на българската просвета с подзакони в отбрана на театрите, киното, читалищата и всички типове изкуства с една дума. С обезпечена и строга финансова поддръжка, защото ние не сме повече от зала 1 на НДК. Културата би трябвало да се приема като оня път, който ще ни води до фамилията на цивилизационните страни, до фамилията на цивилизацията.
Интервю на Сребрина ГАДЖЕВА
- Повече от 15 години съм учител в Американския лицей в София. Тогава сложих " Ах тази джаз " в Народния спектакъл. Явих се на два състезанието и бях определен за учител, арт шеф и шеф стратегия по изкуство. Така това от втора за мен работа, се трансформира в моята съществена задача. Всяка година през нашите стратегии минавят акала 200 деца от Американска лицей.
- А къде вдъхновението за вас е по-голямо и за какво?
- Говорейки за ентусиазъм се сещам за едно ария в Висоцки, в която музата е пристигнала, постаяла и си отишла. Децата постоянно са ентусиазъм за мен, те са постоянно единни, без значение от възрастта, подготовката при тях е обич. Вдъхновението при работата с професионалните артисти е от техните умения и е въпрос на доста добра селекция. При работата с деца вдъхновението е константа, а при професионалните артисти и въпрос на доста добра селекция - единение на умения, място, време, деяние и хора. Работата с деца и с професионални актьори за мен са едно цяло и съм извънредно задоволен, когато виждам, по какъв начин те изпитват тази неподправена наслада при допира си с изкуствата. Децата, моите възпитаници, са над всичко за мен.
- Извън преподавателската активност работите ли по нов план?
- Работя по два нови пректа. Първият план, който е огромната ми цел и мога да кажа моя фантазия, е стартирането на бакълавърска и магистърска праграма за актьорско майстарство за мюзикъл. Обучението ще е напълно на британски, а живописен шеф ще е Орлин Горанов. Амбицията ни е да станем център на тази вид обучении в цяла Югоизточна Европа.
По втория си план имам покана от Варненската опера да слага театър, Български мюзикъл, по случай 75-годишнината на операта, който е през 2022 година
От идващия стадий в кариерата ми, който си пристигна някак естествено, е постановката на мюзикъла " Ах тази джаэ ", игран 60 пъти на сцената в Народния спектакъл, " Да бъдеш Боб Фос ", за жалост игран единствено един път на сцената още веднъж на Народния спектакъл и, несъмнено, мюзикълът " Коса ", който това лято се игра в Летния спектакъл във Варна още веднъж след 20 години. Голямата тематика, която визира " Коса " за свободата и обичта сред хората, сякаш се изостриха последните две години по време на международната пандемична обстановка.
- Коя е огромната ви фантазия в креативен проект?
- Голямата ми фантазия е да слага опера, тъй като си давам сметка, че мюзикълът и оперетата " излизат от нас шинела " на операта. Класическата музика е музиката на всички музики. Животът като че ли чу фантазията ми е ме запазна с Вера Немирова. Имам покана от нея, тъй че през 2022 година може да сбъдна две мои фантазии - да работя със международно прочут режесьор и да слага опера.
- Определят ви като абсурден. Приемате ли това?
- Не съм абсурден, а съм специфичен. Разбира се, съзнавам от позицията на моя опит, че сред 45 и 55 - те си години в тази декада, изразявайки своето мнение и личностната си позиция, че съм обидил поредност от хора от Музикалния спектакъл, за което надълбоко скърбя.
В това, което съм твърдял преди 10-12 години, се оказа, че съм прав от професионална позиция. Хората имат разнообразни благоприятни условия, разбирания, само че добротата, уважението и етичността са главните отбрани, които ни пазят от бесовете.
- Можем ли да съпоставим политиката с изкуството?
- Винаги доста се нервирам, когато някои политици или общественици употребяват клишета " политически спектакъл ", " парламентарен цирк ". Сравняването на политиката с изкуствата е разбираемо. Политиката е изкуство на възможнота, само че единствено, в случай че е в ръцете на хора с възмажнастти. Аз съм последовател на медитокрацията - в превод - ръководство на способните, без значение от пол, изповедание, обществен статус или благосъстояние.
Смятам, че ръководството на образовани и способни хора е единствената, което си заслужава да бъде подкрепено. То може да пристигна и от положителното обучение, посредством просвета, което е и моя идея, а жанрът ще бъде обществен.
Ако някой има самачувствието, че е режисьор на политическата сцена, той е дилетант, а това, което прави, е халтура.
Смятам от опита, който имам повече от 35 години, че културата би трябвало да е народен приоритет за политиците, каквито са образованието и опазването на здравето. Това би трябвало да е заложено и в Конституцията. Далеч съм от мисълта да давам административни препоръки, какви ограничения да се одобряват за хората на изкуството при възможен нов лакдаун. Очаквам новите депутати в 47-мия парламент да одобряват закон в отбрана и поддръжка на българската просвета с подзакони в отбрана на театрите, киното, читалищата и всички типове изкуства с една дума. С обезпечена и строга финансова поддръжка, защото ние не сме повече от зала 1 на НДК. Културата би трябвало да се приема като оня път, който ще ни води до фамилията на цивилизационните страни, до фамилията на цивилизацията.
Интервю на Сребрина ГАДЖЕВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ