Безвъздушните гуми. История. Плюсове. Минуси
От години слушаме за безвъздушните гуми, само че къде са те?
При всички нововъведения, които сме виждали в автомобилната промишленост през последното столетие, една от най-интересните продължава да бъде безвъздушната гума.
Това е технология, която дейно отстранява множеството, в случай че не и всички, дефекти на вездесъщата пневматична гума (устойчива е на продупчване, на пръсване и т.н.), само че даже след безчет итерации и десетилетия на проучвания, технологията не е станала всеобща.
За какво изобщо са ни безвъздушните гуми?
Първо, би трябвало да отговорим на въпроса: „ Защо да сътворяваме безвъздушна гума? “ Традиционните гуми водят началото си от 1888 година, когато Джон Дънлоп оборудва велосипеда на сина си с първата стандартна пневматична гума, с цел да го направи да вози по-меко.
Няколко години по-късно френският производител на каучук Michelin вкарва технологията при леките коли и тя прави гражданска война в промишлеността, като улеснява по-комфортната возия, усъвършенства успеваемостта и разрешава по-високи скорости.
Оттогава до момента са реализирани доста достижения в региона на гумите,
само че към момента има някои явни дефекти на структурата, като най-големият е фактът, че те могат да се спукат. Независимо дали това е резултат от гвоздей, дупка или индустриален недостатък, фактът, че гумата ви може да се спука съвсем когато и да е, е освен безценен, само че и евентуално рисков, в случай че се случи ненадейно и при висока скорост.
Освен това обичайните гуми могат да доведат до проблеми заради погрешно напомпване. Повечето водачи не отделят време, с цел да се уверят, че гумите им са вярно напомпани, което може да докара до повече пари, изхарчени на зарядната станция/бензинколонката, и до по-голямо натоварване на трансмисията.
Министерството на енергетиката на Съединени американски щати пресмята, че леките коли с вътрешно горене употребяват към 4-7% от горивото си за превъзмогване на съпротивлението при търкаляне на гумите, а при електрическите автомобили това число скача до 25%.
Безвъздушните гуми имат за цел да решат тези и други проблеми, като изключат въздуха от уравнението. Вече няма рискови спуквания, неефективност заради неприятна поддръжка и по-малко тегло, с помощта на това, че към този момент няма потребност от аварийна гума или комплект за ремонт на гуми.
Последното значи и повече място в багажника. Черешката на тортата е фактът, че ще имате потребност от по-малко комплекти през целия живот на автомобила, което значи по-малко изхарчени пари и по-добро влияние върху околната среда.
Историята на безвъздушните гуми
Десетилетия преди Michelin да смае света със своята структура на безвъдушна гума „ Tweel “, през 1938 година един отличен авиационен и авто инженер на име Джеймс Върнън Мартин основава „ безвъздушната безвредна гума “.
Според фрагмент от Popular Science гумите са били направени от „ обръчи от хикория, обгърнати с гума и снабдени с кръстосани спици от оребрена гума “. Обявени за „ устойчиви на продупчване и изпускане “, колелата явно действат толкоз добре, че поемат съвсем цялото отвесно придвижване на тестови автомобил без пружини, до момента в който той се движи по 10-сантиметрови блокове.
След като вижда капацитета на тази гума, Мартин основава още няколко патента за безвъздушни, измежду които Lightweight Resilient Tire (лека гума с висока издръжливост), Easy Riding Tire (гума за елементарно каране/търкаляне) и Elastic Tire (еластична гума). Еластичната гума употребява каучук, залепен за успоредни огъващи се железни обръчи, които съставляват протектора на гумата, сходно на предходните. Позитивите на неговите гуми са били многочислени и всяка итерация е имала за цел да усъвършенства предходната.
„ Основната цел на моето откритие е да обезпечи по-лесен за каране и по-безопасен вид гума, както и такава, която няма да изисква аварийна гума за промяна по време на път “,
споделя Мартин в патента си за Easy Riding Tire.
„ Друга цел е да се обезпечи вид гума, която ще разреши ръководството на автомобила по неравни пътища с по-висока скорост, в сравнение с е допустимо с пневматични гуми, и още една цел е да се обезпечи относително хладна гума при високи скорости. “
По-нататък той споделя: „ Още една цел е да се обезпечи еластичен вид гума за нанагорнище на бордюри или коловози под дребен ъгъл, която да се държи и да се приспособява към пътя, като в същото време оказва по-малко принуждение върху осите при неравности по пътя. “
Този необичаен видеоклип на боен тест на гумите по време на Втората международна война ви ги демонстрира в деяние върху джип Willy’s и е мъчно да не видите капацитета им спрямо пневматичните гуми по това време.
Недостатъци на безвъздушните гуми
И по този начин, какво се случи? Човек би си помислил, че в вероятността на няколко десетилетия всички ще се возим на тази нова технология, само че присъщите ѝ ограничавания се оказаха доста сложни за превъзмогване.
В продължение на години единствените транспортни средства, които са в положение да употребяват технологията, са мудни и тежкотоварни машини, тъй като, макар че структурите са издръжливи, до неотдавна те се оказват неспособни да се оправят с компликациите на всеобщия пазар.
При всички дефекти на обичайните пневматични гуми, въздухът, употребен в тях, прави две неща доста добре – разсейва топлината и изглажда возията. Създаването на издръжлива, само че не прекомерно твърда гума е задоволително мъчно, само че нуждата тя да бъде гъвкава и устойчива на топлота също е проблем.
След това би трябвало да се погрижите ниското противодействие при търкаляне, тежестта на гумата и по-високата ѝ индустриална цена. Пневматичните гуми също по този начин ви разрешават да регулирате налягането на въздуха, с цел да компенсирате другите натоварвания и обстановки на сцепление.
Да не приказваме, че тя би трябвало да може да потегля, стопира и завива също толкоз добре, колкото и естествената гума; в противоположен случай държавното управление на Съединени американски щати няма по какъв начин да я утвърди за потребление на пътя. Има толкоз доста способи нещата да се объркат, че промишлеността би трябвало да не бърза и да се увери, че всичко е наред още през цялото време, с цел да не бъдат изгубени почтени животи в гонене на нововъведенията.
Кога можем да ги чакаме?
Плавният и постоянен метод не е толкоз трогателен, само че методичното му движение е освободило място за доста благоприятни условия на хоризонта.
През 2005 година Michelin показа „ Tweel “, композиция от думите „ Tire “ (гума) и „ Wheel “ (колело), като уголемение на дизайна на безвъздушната гума на Martin отпреди 60 години.
Тя употребява централна твърда главина, заобиколена от гъвкави спици, които се свързват с външния протектор. Постоянното напрежение върху спиците разрешава на гумите да обезпечават омекотяването и возията, които се оферират от пневматична гума, а отвореното пространство обезпечава по-добри благоприятни условия за изстудяване.
Продажбите на гумите започнаха през 2012 година, а към днешна дата са разширени до UTV, косачки за трева, колички за голф и мотокари.
Тези приложения са разрешили на Michelin да тества и усъвършенства технологията в допълнение, дружно с оповестеното през 2019 година партньорство с GM.
Изпитана за първи път върху флотилия от коли Chevy Bolt в Мичиган, системата Uptis (Unique Puncture-proof Tire System) сподели позитивни резултати от тестванията при скорости до 209 км в час. Първоначално марката възнамерява гумите да бъдат пуснати на пазара през 2024 година, само че сега проектите не се ангажират с съответна дата.
Goodyear работи по безвъздушна гума, наречена NexTrek, като възнамерява да я пусне на пазара до 2030 година Миналата година гумите бяха демонстрирани от Tesla Model 3, който се движеше по спортна писта, и наподобява, че те се оправят със задачата съвсем толкоз добре, колкото и обичайните гуми.
Компании като Bridgestone и Hankook също показаха свои версии, макар че не е оповестена дата за стартирането им на пазара. Наред с фирмите за произвеждане на гуми, Toyota показа безвъздушни, с цел да подкрепи успеваемостта на електрическите транспортни средства, автомобилният уебсайт CarBuzz откри патент на Ford за нов дизайн на джанта, ориентиран особено към безвъздушните гуми, а Nissan изследва още по-радикални разновидности за дизайн на технологията.
По безвъздушни гуми работят съществено както от автомобилни производители, по този начин и от компании за гуми, което нормално допуска, че пробивът е неминуем и наличността им „ на рафта “ е също толкоз скоро. И въпреки всичко най-хубавият отговор за това по кое време ще можете да се сдобиете с комплект за вашия автомобил е „ когато са подготвени “.




