Болен си и сам? Оправяй се!
От години се приказва, че у нас дълготрайните здравни грижи са... занемарени. Няма по какъв начин да е другояче, щом има даже регионални градове без денонощна аптека. Хиляди хора от дребни обитаеми места (често без съществуване на публичен междуселищен превоз!) са принудени да пропътуват десетки километри, с цел да идат на доктор или да си купят медикаменти по Здравна каса. Ако на изписан от болница му е предписано лекуване в домашни условия, мъчно ще откри здравна сестра за операциите даже в София, за дребни градове или за села това е казуистика. Често родственици са асистенти на хора с увреждания, тъй като няма кой.
Преди към 15 години въодушевен здравен министър имаше проекти част от дребните общински лечебни заведения да се трансформират за долекуване. Идеята не беше неприятна предвид на застаряването на популацията и растежа на заболеваемостта, само че концепцията за реализирането й бе написана на коляно и явно след пробуждане от среднощен призрачен сън. Идеята по този начин и не се реализира и най-вероятната причина бе, че явно сходни лечебни заведения освен не биха били на облага, само че още в зародиша си са обречени на съществени загуби и никой не би се наел да финансира сходно начинание.
Леглата за интензивно лекуване носят пари
Затова и у нас има повече от нужното болнични кревати за интензивно лекуване - точно те се финансират от клиничните пътеки. Затова и броят на хоспитализациите годишно пораства. Отделен въпрос е, че използваемостта на тези кревати е към 50-55%. И напълно различен въпрос е, че щом " пътеката завърши ", болният се изписва и нормално последващите грижи са грижа на фамилията.
Според определение на Еврокомисията това са " набор от услуги и помощ за хора, които вследствие на психическа и/или физическа уязвимост и/или увреждане за нескончаем интервал от време зависят от помощ при ежедневните си действия и/или се нуждаят от непрекъснати медицински грижи ". Да уточним, че от дълготрайна грижа се нуждаят освен възрастни хора, само че и хронично заболели, включително и деца, хора с трайни увреждания на друга възраст, претърпелите инсулт, хора с психологични болести, нуждаещите се от палиативни грижи и впрочем.
По данни на ИПИ у нас тази активност коства на Брутният вътрешен продукт по-малко от 0,4%, до момента в който в Европейски Съюз е три пъти повече.
За изключителната нужда от създаване на същинска такава система способства и една сериозна демографска наклонност: в златната възраст влизат от ден на ден хора, които имат по-малко деца, имат и повече членове на фамилията, които живеят зад граница. Това, както и други фактори, подкопават устоите на обичайните за българите модели на дълготрайни грижи, които към момента разчитат най-вече на членове на фамилията, най-често дами.
Жените губят най-вече
Те нормално са изправени пред съществени провокации - от незадоволителна поддръжка (и от близки, и от здравната и обществената система) до мъчно съчетаване на грижите с платената работа.
Затова те и отсега нататък ще губят най-вече, в случай че не се подхващат стъпки за подготовка на стройна и добре премислена система за дълготрайни грижи за идния взрив на търсенето. Именно дамите дават и формалните (оформени в трудов контракт и длъжностна характерност и подплатени със заплата и осигуровки), и неофициалните грижи - за родители, за брачен партньор, за деца.
За пет години популацията на България е намаляло с половин милион души (Табл.1), като възрастните са се нараснали с над 2%. За това време лекарите са се нараснали с близо 2400, медицинските сестри са намалели с над 2900 (Табл.2). Кой ще се грижи за възрастните и болните?
Продължителността на живота
у нас е измежду най-ниските в Европейски Съюз. Навярно поради това нашите управници към момента нехаят по въпроса за дълготрайните грижи. За сметка на това българската нация е измежду най-болните в Европейски Съюз и в случай че да вземем за пример в Съюза доста от онкологичните заболявания към този момент се считат за хронични, у нас те към момента са смъртна присъда и за хора в трудоспособна възраст, които още години биха допринасяли за стопанската система, в случай че здравната ни система не бе толкоз недружелюбна. По последни данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз продължителността на живота при раждане в Европейски Съюз е достигнала 81,5 година през 2023 година, само че страни като Латвия и България са с повече от пет години и половина под нея. Докладът регистрира и ниската имунизация против КОВИД-19 и дава образец: до момента в който в Ирландия и Дания са получили над 75% от първа бустерна доза, то в България са под 5%. Българските данни сочат, че умрелите от КОВИД-19 единствено през 2021 година са над 23 хиляди В интервала 2019-2023 година най-вече умрели са регистрирани точно през 2021 година - 148 995.
Препоръките на написалите Националната карта на дълготрайната потребност от здравни услуги звучат извънредно добре. Остава някой да има куража да ги реализира. Защото текстовете в това тлъсто писание ще си останат като концепция. Точно като тези от 2010 година, в случай че на медицинския и на обслужващия личен състав не бъдат обезпечени съответни хонорари и обезпечени безвредни и здравословни условия на труд.
67 кревати за 200 хиляди заболели?
Може да прозвучи нереално, само че в страната има единствено 67 кревати за палиативни медицински грижи, сочат данните на НЦОЗА за 2023 година През същата година са регистрирани 26 208 новооткрити случая на злокачествени новообразувания. Смята се, че в страната има към 200 хиляди души на друга възраст с онкологични болести. Данните на Национален статистически институт за 2023 година сочат, че умрелите от рак са 16 683. Излиза, че страната не е направила кой знае какво за достойния завършек на 16 616 свои жители с онкологични болести.
Националната карта
Преди повече от две години държавното управление одобри Национална карта на дълготрайната потребност от здравни услуги от 256 страници. В тях не се четат кой знае какви нови обстоятелства, на основата на формули са изчислени нужните за страната кревати за дълготрайна грижа, като базата е най-много 2021 година
В документа се показва нуждата от " ограничения за дейно систематизиране на финансовите запаси с акцент върху финансирането на дейностите по ранна диагностика и ефикасно лекуване на обществено значими болести, рационална лекарствена приложимост и преструктуриране на легловия фонд на лечебните заведения за развиване на дейностите за дълготрайно лекуване и за палиативни грижи ". От Картата излиза наяве, че леглата за дълготрайна грижа (продължително лекуване и палиативни грижи)
съгласно интернационалните стандарти би трябвало да са 0,75 на 1000 души
население. При използване на показаната в Картата методология би трябвало в страната да има 5129 кревати за дълготрайно лекуване (около 4 пъти повече от наличното). " За превъзмогването на дефицитите в частта за дълготрайни грижи, следва да се поддържат инвестиции/интервенции, като предпочитано се поддържат такива, свързани с трансформиране на съществуващите непотребни болнични кревати за интензивно лекуване в кревати за дълготрайно лекуване и палиативни грижи ", написа в Картата.
Според документа в страната следва да има 41 034 болнични кревати, само че по последни данни към 2023 година те са 53 472. Би следвало от тях 27 356 да са за интензивно лекуване, само че наличните са 37 922! Би следвало също 4103 кревати да са за рехабилитация, 5129 - за дълготрайно лекуване. Реалността е друга - от потресаваща до цинична. (Табл. 4-А и Табл. 4-Б). Нови лечебни заведения и отделения не стопират да се роят - по данни на Евростат от 2022 година България е първенецът в Европейски Съюз по брой кревати - 823 на 100 хиляди души. Е, не че от това българинът става по-здрав. Дори в противен случай.
В момента потребностите на популацията от дълготрайни грижи се покриват отчасти от лечебните заведения за интензивно лекуване, само че това води до неефективно разходване на публични пари. От друга страна, незадоволените потребности освен утежняват качеството на живот на болните, само че и основават усложнения на фамилиите им, които харчат персонални средства за обезпечаване на грижи в частни приюти, старешки домове и прочие или поемат сами главната част от грижите.
Авторите на Картата предлагат напъните да бъдат ориентирани главно към:
- понижаване на броя на леглата за интензивно лекуване на остри заболявания;
- развиване на високотехнологични диагностични и лечебни услуги;
- развиване на структури за рехабилитация, за дълготрайно лекуване и палиативни грижи.
И тук се прокрадват концепциите от 2010 година и написа, че " доста дребни и неефективни лечебни заведения за интензивно лекуване биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с кревати за наблюдаване и лекуване до 48 часа и в структури за дълготрайни грижи, които да обезпечават цяла гама от обществени и медицински грижи: амбулаторни услуги, в това число мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи,
предоставяни както на място, по този начин и в домашна среда ".
Табл. 3: Налични и нужни болнични кревати към 2021 година
Източник: Национална карта на дълготрайната потребност от здравни услуги
Старият континент бие паника за идния взрив
С остаряването на популацията в Европа търсенето на дълготрайни грижи нараства. Зачестяват апелите Старият континент да се приготви за идния взрив на дълготрайните грижи, а жители и публични организации все по-настойчиво приканват:
- да бъдат приети дълготрайните грижи като приоритет, обвързван с по-широки цели, в това число тъждество сред половете и стопански растеж;
- държавните управления да усилят публичните разноски за дълготрайни грижи и да създадат дълготрайните грижи централен политически приоритет;
- да бъдат разширени механизмите за финансиране (например наложително обезпечаване за дълготрайни грижи);
- страните от Европейски Съюз да създадат инвестиции в роботика и помощни технологии за възстановяване на продуктивността, с цел да се понижи физическото натоварване на хората, полагащи грижи.
Малко над една четвърт от жителите на Европейски Съюз на възраст 65+ години оповестяват за съществени компликации при персоналните грижи или домакинските действия. Според някои източници в Европейски Съюз сред 23 и 42% (в взаимозависимост от държавата) от хората страдат от ограничавания в своите " всекидневни действия ".
Прогнозира се, че нуждаещите се от дълготрайни грижи ще се усилят от 30,8 млн. през 2019 година до 38,1 млн. през 2050 година Затова е
нужен незабавен политически отговор
Дългосрочните грижи са най-бързо възходящите обществени разноски в Съюза и от Европейска комисия предвиждат, че те ще се усилят от 1,7% до 2,5% от Брутният вътрешен продукт сред 2019 и 2050 година, като тези проценти варират доста в другите страни. От Комисията акцентират, че " незадоволителните вложения в тази област доведоха до обилни структурни недостатъци, които би трябвало незабавно да бъдат преодолени ". От там заключават, че " отговорността за проектирането и даването на услуги за дълготрайни грижи е най-вече на страните членки ". Сред политическите отговори е рекомендацията на Съвета за налични и висококачествени дълготрайни грижи, призната от Съвета на 8 декември 2022 година Тя приканва страните членки да подхващат дейности за възстановяване на достъпа до налични и висококачествени дълготрайни грижи за всички хора, които се нуждаят от тях, преглежда адекватността на обществената протекция за дълготрайни грижи, съществуването и качеството на тези услуги, провокациите, пред които са изправени формалните и неофициалните лица, полагащи грижи, както и ръководството на дълготрайните грижи. В Препоръката се приканват
страните членки да вкарат координатор
за дълготрайни грижи или различен подобаващ механизъм за съгласуваност, който да поддържа използването на Препоръката на национално равнище.
През септември 2022 година Европейска комисия показа и Европейската тактика за полагане на грижи.
Табл.5: Населени места без фамилен доктор
Източник: Национална карта на дълготрайната потребност от здравни услуги
Преди към 15 години въодушевен здравен министър имаше проекти част от дребните общински лечебни заведения да се трансформират за долекуване. Идеята не беше неприятна предвид на застаряването на популацията и растежа на заболеваемостта, само че концепцията за реализирането й бе написана на коляно и явно след пробуждане от среднощен призрачен сън. Идеята по този начин и не се реализира и най-вероятната причина бе, че явно сходни лечебни заведения освен не биха били на облага, само че още в зародиша си са обречени на съществени загуби и никой не би се наел да финансира сходно начинание.
Леглата за интензивно лекуване носят пари
Затова и у нас има повече от нужното болнични кревати за интензивно лекуване - точно те се финансират от клиничните пътеки. Затова и броят на хоспитализациите годишно пораства. Отделен въпрос е, че използваемостта на тези кревати е към 50-55%. И напълно различен въпрос е, че щом " пътеката завърши ", болният се изписва и нормално последващите грижи са грижа на фамилията.
Според определение на Еврокомисията това са " набор от услуги и помощ за хора, които вследствие на психическа и/или физическа уязвимост и/или увреждане за нескончаем интервал от време зависят от помощ при ежедневните си действия и/или се нуждаят от непрекъснати медицински грижи ". Да уточним, че от дълготрайна грижа се нуждаят освен възрастни хора, само че и хронично заболели, включително и деца, хора с трайни увреждания на друга възраст, претърпелите инсулт, хора с психологични болести, нуждаещите се от палиативни грижи и впрочем.
По данни на ИПИ у нас тази активност коства на Брутният вътрешен продукт по-малко от 0,4%, до момента в който в Европейски Съюз е три пъти повече.
За изключителната нужда от създаване на същинска такава система способства и една сериозна демографска наклонност: в златната възраст влизат от ден на ден хора, които имат по-малко деца, имат и повече членове на фамилията, които живеят зад граница. Това, както и други фактори, подкопават устоите на обичайните за българите модели на дълготрайни грижи, които към момента разчитат най-вече на членове на фамилията, най-често дами.
Жените губят най-вече
Те нормално са изправени пред съществени провокации - от незадоволителна поддръжка (и от близки, и от здравната и обществената система) до мъчно съчетаване на грижите с платената работа.
Затова те и отсега нататък ще губят най-вече, в случай че не се подхващат стъпки за подготовка на стройна и добре премислена система за дълготрайни грижи за идния взрив на търсенето. Именно дамите дават и формалните (оформени в трудов контракт и длъжностна характерност и подплатени със заплата и осигуровки), и неофициалните грижи - за родители, за брачен партньор, за деца.
За пет години популацията на България е намаляло с половин милион души (Табл.1), като възрастните са се нараснали с над 2%. За това време лекарите са се нараснали с близо 2400, медицинските сестри са намалели с над 2900 (Табл.2). Кой ще се грижи за възрастните и болните?
Продължителността на живота
у нас е измежду най-ниските в Европейски Съюз. Навярно поради това нашите управници към момента нехаят по въпроса за дълготрайните грижи. За сметка на това българската нация е измежду най-болните в Европейски Съюз и в случай че да вземем за пример в Съюза доста от онкологичните заболявания към този момент се считат за хронични, у нас те към момента са смъртна присъда и за хора в трудоспособна възраст, които още години биха допринасяли за стопанската система, в случай че здравната ни система не бе толкоз недружелюбна. По последни данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз продължителността на живота при раждане в Европейски Съюз е достигнала 81,5 година през 2023 година, само че страни като Латвия и България са с повече от пет години и половина под нея. Докладът регистрира и ниската имунизация против КОВИД-19 и дава образец: до момента в който в Ирландия и Дания са получили над 75% от първа бустерна доза, то в България са под 5%. Българските данни сочат, че умрелите от КОВИД-19 единствено през 2021 година са над 23 хиляди В интервала 2019-2023 година най-вече умрели са регистрирани точно през 2021 година - 148 995.
Препоръките на написалите Националната карта на дълготрайната потребност от здравни услуги звучат извънредно добре. Остава някой да има куража да ги реализира. Защото текстовете в това тлъсто писание ще си останат като концепция. Точно като тези от 2010 година, в случай че на медицинския и на обслужващия личен състав не бъдат обезпечени съответни хонорари и обезпечени безвредни и здравословни условия на труд.
67 кревати за 200 хиляди заболели?
Може да прозвучи нереално, само че в страната има единствено 67 кревати за палиативни медицински грижи, сочат данните на НЦОЗА за 2023 година През същата година са регистрирани 26 208 новооткрити случая на злокачествени новообразувания. Смята се, че в страната има към 200 хиляди души на друга възраст с онкологични болести. Данните на Национален статистически институт за 2023 година сочат, че умрелите от рак са 16 683. Излиза, че страната не е направила кой знае какво за достойния завършек на 16 616 свои жители с онкологични болести.
Националната карта
Преди повече от две години държавното управление одобри Национална карта на дълготрайната потребност от здравни услуги от 256 страници. В тях не се четат кой знае какви нови обстоятелства, на основата на формули са изчислени нужните за страната кревати за дълготрайна грижа, като базата е най-много 2021 година
В документа се показва нуждата от " ограничения за дейно систематизиране на финансовите запаси с акцент върху финансирането на дейностите по ранна диагностика и ефикасно лекуване на обществено значими болести, рационална лекарствена приложимост и преструктуриране на легловия фонд на лечебните заведения за развиване на дейностите за дълготрайно лекуване и за палиативни грижи ". От Картата излиза наяве, че леглата за дълготрайна грижа (продължително лекуване и палиативни грижи)
съгласно интернационалните стандарти би трябвало да са 0,75 на 1000 души
население. При използване на показаната в Картата методология би трябвало в страната да има 5129 кревати за дълготрайно лекуване (около 4 пъти повече от наличното). " За превъзмогването на дефицитите в частта за дълготрайни грижи, следва да се поддържат инвестиции/интервенции, като предпочитано се поддържат такива, свързани с трансформиране на съществуващите непотребни болнични кревати за интензивно лекуване в кревати за дълготрайно лекуване и палиативни грижи ", написа в Картата.
Според документа в страната следва да има 41 034 болнични кревати, само че по последни данни към 2023 година те са 53 472. Би следвало от тях 27 356 да са за интензивно лекуване, само че наличните са 37 922! Би следвало също 4103 кревати да са за рехабилитация, 5129 - за дълготрайно лекуване. Реалността е друга - от потресаваща до цинична. (Табл. 4-А и Табл. 4-Б). Нови лечебни заведения и отделения не стопират да се роят - по данни на Евростат от 2022 година България е първенецът в Европейски Съюз по брой кревати - 823 на 100 хиляди души. Е, не че от това българинът става по-здрав. Дори в противен случай.
В момента потребностите на популацията от дълготрайни грижи се покриват отчасти от лечебните заведения за интензивно лекуване, само че това води до неефективно разходване на публични пари. От друга страна, незадоволените потребности освен утежняват качеството на живот на болните, само че и основават усложнения на фамилиите им, които харчат персонални средства за обезпечаване на грижи в частни приюти, старешки домове и прочие или поемат сами главната част от грижите.
Авторите на Картата предлагат напъните да бъдат ориентирани главно към:
- понижаване на броя на леглата за интензивно лекуване на остри заболявания;
- развиване на високотехнологични диагностични и лечебни услуги;
- развиване на структури за рехабилитация, за дълготрайно лекуване и палиативни грижи.
И тук се прокрадват концепциите от 2010 година и написа, че " доста дребни и неефективни лечебни заведения за интензивно лекуване биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с кревати за наблюдаване и лекуване до 48 часа и в структури за дълготрайни грижи, които да обезпечават цяла гама от обществени и медицински грижи: амбулаторни услуги, в това число мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи,
предоставяни както на място, по този начин и в домашна среда ".
Табл. 3: Налични и нужни болнични кревати към 2021 година
Източник: Национална карта на дълготрайната потребност от здравни услуги
Старият континент бие паника за идния взрив
С остаряването на популацията в Европа търсенето на дълготрайни грижи нараства. Зачестяват апелите Старият континент да се приготви за идния взрив на дълготрайните грижи, а жители и публични организации все по-настойчиво приканват:
- да бъдат приети дълготрайните грижи като приоритет, обвързван с по-широки цели, в това число тъждество сред половете и стопански растеж;
- държавните управления да усилят публичните разноски за дълготрайни грижи и да създадат дълготрайните грижи централен политически приоритет;
- да бъдат разширени механизмите за финансиране (например наложително обезпечаване за дълготрайни грижи);
- страните от Европейски Съюз да създадат инвестиции в роботика и помощни технологии за възстановяване на продуктивността, с цел да се понижи физическото натоварване на хората, полагащи грижи.
Малко над една четвърт от жителите на Европейски Съюз на възраст 65+ години оповестяват за съществени компликации при персоналните грижи или домакинските действия. Според някои източници в Европейски Съюз сред 23 и 42% (в взаимозависимост от държавата) от хората страдат от ограничавания в своите " всекидневни действия ".
Прогнозира се, че нуждаещите се от дълготрайни грижи ще се усилят от 30,8 млн. през 2019 година до 38,1 млн. през 2050 година Затова е
нужен незабавен политически отговор
Дългосрочните грижи са най-бързо възходящите обществени разноски в Съюза и от Европейска комисия предвиждат, че те ще се усилят от 1,7% до 2,5% от Брутният вътрешен продукт сред 2019 и 2050 година, като тези проценти варират доста в другите страни. От Комисията акцентират, че " незадоволителните вложения в тази област доведоха до обилни структурни недостатъци, които би трябвало незабавно да бъдат преодолени ". От там заключават, че " отговорността за проектирането и даването на услуги за дълготрайни грижи е най-вече на страните членки ". Сред политическите отговори е рекомендацията на Съвета за налични и висококачествени дълготрайни грижи, призната от Съвета на 8 декември 2022 година Тя приканва страните членки да подхващат дейности за възстановяване на достъпа до налични и висококачествени дълготрайни грижи за всички хора, които се нуждаят от тях, преглежда адекватността на обществената протекция за дълготрайни грижи, съществуването и качеството на тези услуги, провокациите, пред които са изправени формалните и неофициалните лица, полагащи грижи, както и ръководството на дълготрайните грижи. В Препоръката се приканват
страните членки да вкарат координатор
за дълготрайни грижи или различен подобаващ механизъм за съгласуваност, който да поддържа използването на Препоръката на национално равнище.
През септември 2022 година Европейска комисия показа и Европейската тактика за полагане на грижи.
Табл.5: Населени места без фамилен доктор
Източник: Национална карта на дълготрайната потребност от здравни услуги
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ