“От години се борим с убежденията на хората, че кучетата

“От години се борим с убежденията на хората, че кучетата са нападателни, а истината е, че хората са доста по-агресивни и всичко идва от тях... Кучетата дават абсолютно доверие и обич, единствено би трябвало да им дадеш мъничко внимание. “

Всичко стартира преди повече от 10 години, когато няколко дами с обща идея се срещат. Отнема им много време, до момента в който обединят сили, само че всичко последователно се случва естествено. Така основават организацията PAW - Pazardjik Animal Welfare.
От детството до през днешния ден
Силната обич и обвързаност към животните е част от живота им от доста ранна детска възраст. Илияна Ангелова - едно от основните лица ​в положителната самодейност, още като дребна непрекъснато прибирала дребни котета и кученца у дома. А Галина Медарова - друга смела жена с идея, си спомня по какъв начин от дете обожава животните и избавя от птички и инсекти до огромни кучета...  

“Сандвичите, които мама ми приготвяше за учебно заведение, отиваха за храна на кварталните кучета “, описа тя пред “Марица “.

През 2010 година, когато се прибира в родния си Пазарджик, Галина стартира да храни, прибира, лекува и кастрира бездомните кучета в квартала си, по-късно в прилежащия, към работното си място и така нататък
Сбъдната мечта
“Имахме голяма потребност от място, където да ги обгрижваме, до момента в който намерим дом на кучетата. Приемни домове мъчно са се намирали постоянно, а нашите жилища от дълго време към този момент бяха цялостни. Давахме доста средства по хотели и стационари в клиниките “, спомня си Медарова.

И по този начин тя и останалите дами стартират да търсят място. През 2020 година благодарение на донори, другари, благотворителни базари, акции и заеми, които не престават и до през днешния ден, закупуват уместно място в село Мало Конаре, трансформирайки го в подслон за бездомните четириноги.
В битката няма празници и делници
Екипът, който подарява угриженост, се състои главно от три дами с дребни деца, сближили се около общата си пристрастеност и отдаденост към бездомните животни. През последните 10 години те стават повече от семейство.

“При нас няма празници и делници в битката за правдивост и в желанието да оказваме помощ. Всяка от нас добавя другата, толкоз сме разнообразни, само че сплотени. Намерили сме се, тъй като една без друга нямаше да стигнем дотук “, изяснява Илияна Ангелова.

Тя счита, че емпатията към животните <210> е вродена, чува и вижда страдащите такива отдалеко, вършат <210> усещане и не може да остане безпристрастна.

В екипа няма най-важни и по-маловажни, реагира, който има опция.

  “Ние сме фамилни, с дребни деца, с задължения, само че все пак намираме метод да бъдем потребни, макар компликациите “, показва Ангелова.

 
Доброволци не се задържат и ден
Доброволци в това начинание не се намират елементарно, идват един път и когато схванат какъв брой е мъчно, не се връщат повторно. Разбира се, има и по-упорити, които при първа опция идват да оказват помощ и да се порадват на кучовците. С времето въпреки всичко дамите са съумели и да се срещнат със съществени доброволци, на които могат да разчитат и имат вяра.

“Доброволците са най-трудната част. Обещания през годините доста... Идвали са и не са изкарвали даже ден с нас. Наистина е трудоемко и изморително, тежък физически труд, по тази причина и не всеки би желал да прекара почивните си дни в работа “, изяснява Медарова.

Докато при нея и другите обичта, която получават от кучетата, ги зарежда доста, не помнят за всички свои кахъри, проблеми и битовизми.
Раздялата
Всяка една разлъка с куче, преди да отпътува за новия си дом, е тежка и друга. Има такива, които не се не помнят, тъй като оставят трайна диря, само че девойките не могат да им предложат грижата и отдадеността на едно същинско семейство заради простата причина, че животните са доста на брой. За страдание, те не могат да обръщат задоволително внимание на всяко поотделно, както им се желае. В момента в приюта има 40 кучетата, достигали са и над 100.