От години Норвегия с успех ползва тази практика - инвестира

От години Норвегия с триумф употребява тази процедура - влага всичките си доходи от добива на нефт и газ на финансовите пазари. Сериозният растеж на акциите, изключително в областта на енергетиката, финансите и технологиите, донесе на страната единствено през първата половина на 2021 година доходи от 990 милиарда крони (около 95 милиарда евро), оповестиха от най-големия държавен фонд в света. Ако тази сума се разпредели на глава от популацията, на всеки норвежец биха се паднали по 17 хиляди евро. Фондът, който е на стойност от към 1,2 трилиона евро, влага допълнително от 9100 компании по целия свят. На 30 юни цената на фонда е била 1,11 трилиона евро. " Дяловите участия в акции на предприятия от енергийния и финансовия бранш, както и в софтуерните компании осъществиха най-голяма възвращаемост през първата половина на годината ", сподели Николай Танген, началник на Norges Bank Investment Management. Инфлацията може да докара до невиждани загуби В същото време ръководителят на фонда предизвести за следствията от световната инфлация. Повишаването на цените по света може да докара до невиждани загуби. Защото инфлацията може да повлече след себе си доста по-високи лихвени проценти. Това от своя страна би се отразило съществено и на фонда, сподели Танген пред Ройтерс. И облигационните, и борсовите пазари ще бъдат наранени, което може да докара до сериозен спад в цената на цялото портфолио на фонда - " подобен, какъвто до момента не сме виждали ", сподели той. Преди година фондът записва загуба от близо 18 милиарда евро. В първата половина на 2020 година рецесията с ковид докара до срив на фондовите пазари. В първото тримесечие на 2020 - т.е. в първите месеци на пандемията - загубите възлизаха на 130 милиарда евро. В хода на годината петролният фонд обаче съумя да се възвърне. В последна сметка той записва плюс от към 102 милиарда евро. Затова и тазгодишните облаги не са изненада. Фондът влага в известни компании Норвегия основа фонда през 1990-те години, с цел да отбрани стопанската система от съмненията в цените на горивата и да финансира огромните обществени разноски на страната. Той служи и като финансова гаранция за бъдещето, когато добивът на петрол бъде прекратен. Фондът се зарежда с приходите от норвежкото произвеждане на петрол и газ, ръководи се от централната банка и влага в огромни компании, измежду които Microsoft, Apple и Amazon. В Германия също има голям брой апели пенсионно-осигурителните фондове да бъдат по-тясно обвързани с финансовите пазари - сходен модел съществува да вземем за пример и в Швеция. По този метод част от брутния приход на обезпечаваните би могъл да се влива в акции, гарантиращи бъдеща пенсия.