И пак за насилието. МВР, обвинение и съдии – неможене, нехайство или съучастие?
От години насилието над животни е закононарушение, а полиция, обвинители и съдии – наподобява – още не са разбрали. От десетилетия ФБР води статистика за това, че ВСЕКИ един сериен палач или тежък престъпен детайл в Съединени американски щати е имал ПОНЕ един епизод с принуждение над животни. За това също на никого не му пука тука, ние сме „ над нещата “.
Или ни мързи да гледаме?
Знаете ли какво е съучастничество? Знаете. А, знаете ли, че съучастието може да се показва в липса на деяние против действието? Ето, към този момент знаете.
Дали ще е вярно, в случай че кажем, че полиция, обвинители и съдии съучастват на закононарушения в България? Не знам.
Не, не приказвам за тези „ огромни “ схеми, които разрушават устоите на страната на високите равнища.
Говоря за най-ниските етажи. Които разрушават детски душевности. Които травмират за цялостен живот. Които са на ръба да се трансферират на по-страшното закононарушение, в случай че останат дълго време ненаказани.
Добре, да кажем, че огромните предприемачи са недосегаеми – зад тях има политически тил, те са доста богати, да кажем, че тук и там са се „ сприятелили “ с някои полицейски шефове. Кой знае, всичко се случва, свят необятен.
Да кажем, че и корумпираните политици и висши служители са доста сложни за улавяне и наказване. Добре, одобрявам. Живея е действителността, не съм безумен мечтател.
Но тези отрепки, тази паплач от садисти, които вилнеят пред очите на децата, убиват животни, разрушават детски душевности, нараняват и са а-ха на една крачка да извърнат вилата или брадвата от кучето към детето, когато им вдигне звук.
Те също ли са „ недосегаеми “? Или просто – по табиет към този момент – не ни се работи?
Когато един принудител, който мечтае за насилието, дълго време не получава отмъщение за насилието над животни и убийствата им; вижда по какъв начин служителите на реда се вършат на ударени, обвинителите се чешат по…, а съдиите го пускат с глоба…
… следователно какъв брой ще е надалеч от концепцията да опитва принуждение и върху хора?
Или ще чакаме да стане съдбовно и след това ще се чудим „ по какъв начин по този начин, внезапно? “… А то знаци е имало от години, но са били замитани под килима.
Колко убийства след пиянстване се случват на година? Следите ли статистиката? Нарязани дами, натъпкани в куфари натъпкани в багажници, пребити деца, убити съседи за вдигнат звук, убити съседи за изцапана врата – помните ли това?—описах ви 2023 година в няколко думи.
Да, Министерство на вътрешните работи не ни сподели какъв брой от тези са имали епизоди на принуждение над животни преди този момент. Сигурно не знаят. Сигурно не са се сетили да ревизират. Сигурно не виждат връзка сред двете.
Преди десетина години имаше един в „ Надежда “, който стреля по деца и тогава случат се разшумя, та се сетиха медиите да питат съседите му що за човек е бил. И тогава разбрахме, че постоянно си стрелял по бездомни животни преди този момент.
Всички насилници до момента – година след година – получават санкция и се прибират у дома. Нито една ефикасна присъда.
Кой принудител тогава е изплашен от закона?
Кой от тях има почитание към органите?
Към правосъдната система?
Че те са му единствено електронна игра на него. Забава. Едно кръгло нищо.
И не, не са прави всички баячи, дето намилат, че – видиш ли – те за огромните закононарушения не си мърдали пръста, за какво да се тревожим за тези – (уж) дребните!
Защото се почва изпод нагоре, ето за какво. Да почнем с дребните закононарушения, а? Нека с тях се оправим първо и си потвърдим, че можем, пък след това да имаме самочувствието, че можем да се оправяме. И да забележим до каква степен ще стигнем.
Не мога да допускам, че един сопол в човешки образ, който убива трикилограмовото кученце на едно 20-годишно момиче точно на Нова година, ще се размине с възмездието, тъй като на проверяващите им е – надали не – под достолепието да проверяват такова закононарушение. Или че наръгалият куче, или че оня, който пред погледите на хората (на деца!) на оживена улица в Бургас – със очевидци в близост – ще се измъкне. Защо?
За огромните закононарушения споделят, че не им дават, че шефовете им пречат, че ония имат връзки; а за дребните престъпления… не им се занимава. Какво остава? Не, съществено – какво остава? Глоби за превишена скорост?
Министерство на вътрешните работи,, вие нали знаете, че не сте единствено КАТ и защита на всеобщи мероприятия? Прокуратурата, Борислав Сарафов
Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 година в София. През 1987 година приключва 27 ЕСПУ „ Акад., може ли – до момента в който чакате удара/случая на живота си – да помогнете малко и с елементарните случаи, които тровят всекидневието на хората? Пък по отношение на „ огромните “ – нека ви махнат политическите копчета, че да се насладите на удара на живота си! Пожелавам ви го. Но до тогава – всички имаме работа, която ни се постанова да вършим.
Висш съдебен съвет и министър на правораздаването,, по какъв начин мислите, ще има ли най-малко от дребното хванати и упрекнати ЕДИН, който да получи строгостта на закона? Да дадете образец, че закононарушение не е равно на веселба и ваучър в нашата страна и ти се разминава с заплащане на санкция, а че е равно на отмъщение и наказване. Защото към този момент се давим. Давим се в мръсотия от малоумие и неможене.
Не бъдете част от казуса, станете най-сетне част от решението.
________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Или ни мързи да гледаме?
Знаете ли какво е съучастничество? Знаете. А, знаете ли, че съучастието може да се показва в липса на деяние против действието? Ето, към този момент знаете.
Дали ще е вярно, в случай че кажем, че полиция, обвинители и съдии съучастват на закононарушения в България? Не знам.
Не, не приказвам за тези „ огромни “ схеми, които разрушават устоите на страната на високите равнища.
Говоря за най-ниските етажи. Които разрушават детски душевности. Които травмират за цялостен живот. Които са на ръба да се трансферират на по-страшното закононарушение, в случай че останат дълго време ненаказани.
Добре, да кажем, че огромните предприемачи са недосегаеми – зад тях има политически тил, те са доста богати, да кажем, че тук и там са се „ сприятелили “ с някои полицейски шефове. Кой знае, всичко се случва, свят необятен.
Да кажем, че и корумпираните политици и висши служители са доста сложни за улавяне и наказване. Добре, одобрявам. Живея е действителността, не съм безумен мечтател.
Но тези отрепки, тази паплач от садисти, които вилнеят пред очите на децата, убиват животни, разрушават детски душевности, нараняват и са а-ха на една крачка да извърнат вилата или брадвата от кучето към детето, когато им вдигне звук.
Те също ли са „ недосегаеми “? Или просто – по табиет към този момент – не ни се работи?
Когато един принудител, който мечтае за насилието, дълго време не получава отмъщение за насилието над животни и убийствата им; вижда по какъв начин служителите на реда се вършат на ударени, обвинителите се чешат по…, а съдиите го пускат с глоба…
… следователно какъв брой ще е надалеч от концепцията да опитва принуждение и върху хора?
Или ще чакаме да стане съдбовно и след това ще се чудим „ по какъв начин по този начин, внезапно? “… А то знаци е имало от години, но са били замитани под килима.
Колко убийства след пиянстване се случват на година? Следите ли статистиката? Нарязани дами, натъпкани в куфари натъпкани в багажници, пребити деца, убити съседи за вдигнат звук, убити съседи за изцапана врата – помните ли това?—описах ви 2023 година в няколко думи.
Да, Министерство на вътрешните работи не ни сподели какъв брой от тези са имали епизоди на принуждение над животни преди този момент. Сигурно не знаят. Сигурно не са се сетили да ревизират. Сигурно не виждат връзка сред двете.
Преди десетина години имаше един в „ Надежда “, който стреля по деца и тогава случат се разшумя, та се сетиха медиите да питат съседите му що за човек е бил. И тогава разбрахме, че постоянно си стрелял по бездомни животни преди този момент.
Всички насилници до момента – година след година – получават санкция и се прибират у дома. Нито една ефикасна присъда.
Кой принудител тогава е изплашен от закона?
Кой от тях има почитание към органите?
Към правосъдната система?
Че те са му единствено електронна игра на него. Забава. Едно кръгло нищо.
И не, не са прави всички баячи, дето намилат, че – видиш ли – те за огромните закононарушения не си мърдали пръста, за какво да се тревожим за тези – (уж) дребните!
Защото се почва изпод нагоре, ето за какво. Да почнем с дребните закононарушения, а? Нека с тях се оправим първо и си потвърдим, че можем, пък след това да имаме самочувствието, че можем да се оправяме. И да забележим до каква степен ще стигнем.
Не мога да допускам, че един сопол в човешки образ, който убива трикилограмовото кученце на едно 20-годишно момиче точно на Нова година, ще се размине с възмездието, тъй като на проверяващите им е – надали не – под достолепието да проверяват такова закононарушение. Или че наръгалият куче, или че оня, който пред погледите на хората (на деца!) на оживена улица в Бургас – със очевидци в близост – ще се измъкне. Защо?
За огромните закононарушения споделят, че не им дават, че шефовете им пречат, че ония имат връзки; а за дребните престъпления… не им се занимава. Какво остава? Не, съществено – какво остава? Глоби за превишена скорост?
Министерство на вътрешните работи,, вие нали знаете, че не сте единствено КАТ и защита на всеобщи мероприятия? Прокуратурата, Борислав Сарафов
Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 година в София. През 1987 година приключва 27 ЕСПУ „ Акад., може ли – до момента в който чакате удара/случая на живота си – да помогнете малко и с елементарните случаи, които тровят всекидневието на хората? Пък по отношение на „ огромните “ – нека ви махнат политическите копчета, че да се насладите на удара на живота си! Пожелавам ви го. Но до тогава – всички имаме работа, която ни се постанова да вършим. Висш съдебен съвет и министър на правораздаването,, по какъв начин мислите, ще има ли най-малко от дребното хванати и упрекнати ЕДИН, който да получи строгостта на закона? Да дадете образец, че закононарушение не е равно на веселба и ваучър в нашата страна и ти се разминава с заплащане на санкция, а че е равно на отмъщение и наказване. Защото към този момент се давим. Давим се в мръсотия от малоумие и неможене.
Не бъдете част от казуса, станете най-сетне част от решението.
________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ