От геоложка гледна точка на остров Ливингстън винаги се е

От геоложка позиция на остров Ливингстън постоянно се е очаквало да има злато, само че никой не го е виждал до момента, сподели българският академик

Ралица Събева е български геолог и откривател. Завършила е геология и изследване на потребни изкопаеми в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", като през 2015 година получава докторска степен. От 7 години насам е част от екипа преподаватели, които образоват студенти в същата компетентност. През 2020 година отпътува за двадесет и осмата българска антарктическа експедиция, където се трансформира в първия човек в света, разкрил златни частици под микроскоп на Ледения континент, описа.

- Д-р Събева, по кое време заминахте за Антарктида и какъв брой време прекарахте там?

- Заминах за Антарктика на 20.01.2020 година като част от 28-ата българска антарктическа експедиция. Дата, която постоянно ще помня, тъй като тогава стартира да се сбъдва една фантазия. Имах честа да пътувам като част от група отпред с проф. Пимпирев. Но по какъв начин ще стигнем до там, по какъв начин ще стигнем заветния Ливингстън? Предстоят ни три полета с пътнически самолети: София - Рим, Рим - Сантяго, Сантяго - Пунта Аренас. До там летим единствено през Чили. В Пунта Аренас се качваме на боен аероплан, който каца на о-в Кинг Джордж, Антарктика, най-големия от архипелага на Южношетландските острови. От о-в Кинг Джордж с транспортен съд стигаме и до о-в Ливингстън.

- Колко време прекарахте на о-в Ливингстън в Антарктида?

- На остров Ливингстън прекарах към месец, защото имаше и по-отдалечени региони от базата, където трябваше да проведа теренните си проучвания.

Понеже човек не може да отиде в Антарктика просто ей по този начин, би трябвало да уточня, че имам щастието пътешествието до там и назад да е обвързвано с науката. Основната цел на стигането ми до о-в Ливингстън, където се намира и българската антарктическа база, е изследването " Геоложки и геохимични проучвания на хидротермално изменени скали и рудни минерализации от полуостров Хърд и нос Бърнард, о-в Ливингстън, Антарктика ". Проект, по който работим дружно с моя сътрудник, гл. ас. доктор Стефан Велев.

- Опишете персоналното ви прекарване там. По какъв брой часа дневно работехте?

- Усещането да стъпиш на Антарктика е за сбъдната фантазия. Вероятно на доста места в текста думата " фантазия " се повтаря, само че единствено тъй като е същинска и съм се борила, с цел да я реализира. Антарктика е един различен свят, друг от всичко познато. Наистина възприятието е като да си на друга планета. И всичко очарова - крякащите пингвини, ромонът на водата под ледника, тракащите парчета лед в океана, невероятните залези, неспиращият плевел и мразовит вятър, тишината...

- Какви бяха битовите условия за живот въз основата, в която живяхте?

- Нашата база " Св. Климент Охридски " е нашият дом. ДОМ. Имаме всички естествени условия, с цел да живеем и работим умерено. Топло ни е, имаме топла вода, уютно ни е.

- Какви бяха метеорологичните условия?

- Работата ни там мощно зависи от климатичните условия. Когато те са подобаващи, се стараем да работим оптимално доста, тъй като, когато се утежни, стоим в базата и се занимаваме най-вече с камерална работа.

- Как се придвижвахте от точка А до точка Б?

- До по-голямата част от обектите на проучване се стига с лодка или шейна, тъй че отново дублирам, че сме напълно подвластни от метеорологичните условия.

- С какво се хранихте въз основата и беше ли сложен животът на толкоз друго място?

- На базата постоянно е доста вкусно! Хлябът се меси с най-чистата ледникова вода на света. И всичко с тази вода става по-вкусно. Затова и множеството се връщаме от там качили килца. Единствено от храната от време на време ни липсват свежи зеленчуци и плодове, което е обикновено, тъй като те са нетрайни, а на острова няма магазин. Битът е проведен доста добре, като си има двама дежурни всеки ден, които се грижат за храната и чистотата. Например аз съм правила питка за 20 индивида.

- Какво разпали интереса ви към тази активност? Някога мечтали ли сте си да стигнете до тук, където сте сега?

- Завършила съм геология в Софийския университет и от 7 години съм част от екипа преподаватели, които образоват студенти в същата компетентност. Геологията е моето предопределение и с помощта на нея познавам забавни хора и съм стигала до невероятни места. Тази компетентност ме срещна и с проф. Пимпирев, геолог, странник, идеалист и мой учител, който възпламени интереса ми към Антарктика с разкази за завършения, бяла тишина, същински човешки взаимоотношения и доста геология, несъмнено. Преборил се е за мястото на България измежду великите страни, които ръководят Белия континент и вършат просвета от международна значимост. Няма по-добър образец от персоналния. И няма по-важна задача от това да оставиш след себе си млади и окуражени почитатели. За мен професорът е образец и задача и Антарктика стана и моя фантазия.

- Вие ли сте първият човек, разкрил злато на това място, и по какъв начин се почувствахте, когато го открихте?

- От геоложка позиция на о-в Ливингстън постоянно се е очаквало да има злато, само че никой не го е виждал до момента. Аз за пръв път го откривам под микроскоп и аналитично, т.е. посредством химични разбори. Златото там е и самородно, и електрум (с примеси от сребро). Не знам за какво, само че имах чувство, че ще открия злато там. Чувството е на задоволство, защото съм стояла на микроскопа седмици наред, с цел да проучвам разнообразни проби и най-сетне да го открия. Изключително значимо изобретение, само че това са единствено първи стъпки...

- Какво следва оттук насетне и следва ли ново вървене до там?

- Предстои утвърждението на нов теоретичен план, който ще се концентрира върху златото и други метали и техния генезис. Искаме да получим още нови и спомагателни данни за неговото систематизиране и химизъм.

- А следва ли вървене?

- Скоро ще се разбере.