От Габорон до олимпийското злато – пътят на Лециле Тебого

От Габорон до олимпийското злато – пътят на Лециле Тебого е история за необработен гений, безстрашна упоритост и непреклонен дух. Пътят му е белязан от победи и международни върхове от ранна възраст, а през триумфи и загуби той единствено става по-бърз. Сега, до момента в който светът го следи, погледът му е ориентиран към Световния шампионат по лека атлетика в Токио, който ще се организира от 13 до 21 септември.

Ексклузивен документален филм в две елементи ( " Създаден за скорост: Историята на Лециле Тебого “) споделя за спринтьор, който продължава да носи очакванията на своята нация, доказвайки, че скоростта е повече от просто число – тя е неговата същина.

Пълният 33-минутен документален филм към този момент е наличен в платформата World Athletics+.

Филмът е разграничен на два епизода – " Стартова линия “ и " Без взор обратно “, като първият епизод към този момент е разполагаем и в YouTube. Вторият епизод ще бъде пуснат в YouTube на 10 септември.

Освен задълбочени изявленията с Тебого, в които той разсъждава върху пътя си от млад футболист и спринтьор до международен първенец за юноши под 20 години и олимпийски първенец на 200 метра, документалният филм включва и мнения от ямайската спринтьорска легенда Юсейн Болт и треньора на Тебого – Кебониемодиса Мосиманяне.

" Откъде да стартира с това хлапе? “, пита Болт.

" Талантът е налице, увереността също, което постоянно е значимо – да излезеш и да се състезаваш на високо равнище. “

" Той ще бъде огромен гений. Без подозрение, някой, за който знам, че ще стигне надалеч. “

След като в детството си разделя времето си сред футбола и леката атлетика, точно Болт въодушевява Тебого да се концентрира върху пистата.

" По времето, когато направих този преход (от футбола към атлетиката), Юсейн Болт беше най-голямата звезда в спорта “, споделя Тебого. " Въпреки че се отдръпна през 2017 година, това продължи до 2019 година, когато ние навлязохме, и към момента знаехме, че никой не може да го победи. Исках да бъда като него. “

Но пътят към триумфа не е бил равен. Смъртта на майката на Тебого през 2024 година го кара да се запита дали има бъдеще за него в атлетиката.

" Първоначално почувствах, че с мен е свършено. Свършено е с атлетиката “, спомня си Тебого.

" Спомням си, че повече от три седмици не правех нищо, просто си стоях у дома и спях. Нямах мотивация даже да стартира да упражнявам, до момента в който един ден съотборниците ми пристигнаха тук и ме взеха: " Хайде да дойдеш, гледай ни по какъв начин упражняваме. Може би нещо ще ти щракне. “

" Отидох, просто стоях на трибуните и гледах. И си помислих, дали тя щеше да е щастлива, в случай че напусна спорта? “

" Хората може би не знаят, че съм просто елементарен човек. Едва когато стъпя на пистата, се трансформирам в някой различен. “