От Фейсбук профила на Владимир ЧешмеджиевЮли месец тази година около

От Facebook профила на Владимир Чешмеджиев

Юли месец тази година към 21 часа вечерта момичето, чиито букви са С.И., разхожда кучето си в остарялата част на квартал Лозенец в София. Към момента на случката и през днешния ден, когато описвам това, тя е към момента дете - на 14 години.

Това обаче не пречи на причинителя.

По време на ежедневната разходка на кучето, към нея се доближава мургав мъж от задграничен генезис с огромна брада, който стартира да ѝ приказва на негоден британски език. Макар и с компликация да си спомни, момичето въпреки всичко е съумяла да разпознае няколко комплимента на британски, които ѝ е отправил.

Докато той вървял до нея и ѝ приказвал на негоден британски - детето (припомняме, че е на 14 години), продължавало да върви с кучето си без изобщо да дава отговор или да се обръща към него.

Това обаче очевидно е ядосало мъжа, който почнал да приказва нападателно на арабски език и откакто е огледал, че няма никого в близост, я дръпнал за облеклата и почнал да я опипва по гърдите.

Направил опит да съблече облеклата ѝ и обратно на виковете ѝ продължавал. В един миг С.И. съумяла да го отблъсне от себе си с удар в лицето му и почнала да бяга от него, държейки на каишка към този момент лаещото си куче.

В този миг мъжът от арабски генезис, я догонва и ѝ нанася побой, като детето остава с голям брой контузии от удари с юмруци и ритници по цялото тяло.

Нападателят замахвал с крошета с всичка мощ, от които някои даже не уцелват момичето. В опит да се отбрани С.И. също замахнала, само че в резултат на негов удар, изгубила равновесие и паднала. Тогава арабинът траял нападението като я изритал и в главата.

Не споделям част от фрагментите, а единствено тези по лицето на момичето.

Това продължава минути, до момента в който чужденецът не взема решение, че би трябвало да напусне региона от основание някой въпреки всичко да не го види. (не, че нещо ще стане).

С.И. е с изкарано здравно на идващия ден и е подаден сигнал до съответните органи на реда. Отговорът първоначално бил, че " няма камери в региона ". Съответно намирането на причинителя било доста мъчно.

Семейството и детето желаят да запазят анонимност от медиите. Въпреки това крайната цел от разпространението на тази история е предотвратяването на сходни случаи по отношение на други деца в България.

Защо описвам всичко това? Защото истината е, че въпреки и този да е най-бруталният и противоположен случай за последните месеци, то тази година тормозът по отношение на девойки и деца, преследването и опитите за блудничество в София (и не само), са се трансформирали в нещо нормално.

Няма по какъв начин да замълчим и да прикриваме, че всички тези случаи и зачестяването им е в резултат на голямата мигрантска вълна.

На обстоятелството, че центърът от Мария Луиза до НДК е изцяло неузнаваем. Не са разпознаваеми и лицата и облиците, които ги населяват. Ежедневно в региона децата, девойките и дамите са обект на подсвирквания и дебнене от групите в региона. Огромна част от тези жертви са подготвени от дълго време да застанат с лицата си и историите си, тъй като им е до гуша.

Защо изобщо загатваме миграцията? Защото всички сходни случаи са осъществени от тези нови за нас хора. И каквато и да е политическата обстановка и мантра сега, обстоятелствата са неизбежни и ясни. Защото е задоволително човек да се разноски в региона, който няма нищо общо с България. Езиците на витритните не са на български, а не са и на британски или който и да е европейски език. Такива са и жителите, които при всяка опция подсвиркват на девойки, в това число и на деца и вървят известно време до тях, в опит да си натрапват " комплиментите " на негоден британски.

Множество са историите, в които сядат наоколо до заведения на Витошка и стартират да гледат натрапчиво сервитьорките, вършат неприлични жестове, облизват се (в дословен смисъл), още веднъж подсвиркват и изобщо въпреки и без да протягат ръка физически, тормозят.

Много са и случаите, в които целеустремено тормозят двойки възпитаници, минаващи в региона - подвикват на девойките, с цел да унизят момчето до нея.

Интересното е, че всички тези случаи касаят деца или сами дами.

И въпросът е, че както виждаме от побоя над момичето в квартал Лозенец, не стигат единствено до свиркане. Ако човек се разрови за нападенията даже в предните години - ще види, че е имало и други сходни закононарушения - още веднъж от същата група.

Тук е времето да си напомним, че единствено тази година случаите на наръгвания и заплашване с ножове в центъра бяха доста. И то все от същата група човеци. Само за летните месеци имаше наръгване на НДК, на Женски пазар, на Пиротска и вадене на ножове пред Халите. Отново - същите. Отново - нулеви дейности от органите на реда. Всеки може самичък да откри новините в интернет.

Както стана ясно, слагането на въоръжени с автомати патрули от Министерство на вътрешните работи в региона се оказва изцяло безпредметно и безсмислено. Точно до момента в който се патрулираха тези месеци, обраха магазини на Витошка. Обирджиите бяха спряни от инцидентен минувач, който когато извика служителите на реда, му дадоха отговор да не им държи подобен звук.

Някой ще каже - " Ама единствено те ли го вършат това? И българите го вършат!!! " и след това ще стартира да сипе обвинявания в расизъм и дискриминация.

Но за жалост в действителност всички тези случаи не са осъществени от българи. Нека, който не има вяра, съмнява се или има други обвинявания, да обиколи самичък нощно време региона.

А в случай че не му се занимава с това - единствено да изслуша някои от девойките, които са потърпевши.

И в последна сметка, всеки може да избира в какво да има вяра. Всеки може да се изживява като ултра честен, човечен и тн, само че сега, в който го засегне персонално, стопира да бъде подобен.

А занапред разрастващото се незаконно и неевропейско гето в центъра на София ще визира всички нас. Ще визира нашите близки и нашето бъдеще. Защото новите жители на Европа към този момент се заселват и у нас и единствено ще се усилват, до момента в който градовете ни не не замязят на Брюксел или Париж. Но не тези Париж и Брюксел от преди 20 години - европейските. Тези от през днешния ден, които нямат нищо общо с Европа и европейската просвета, към която и ние самите принадлежим. Напротив - там по-голямата част от популацията е неевропейско в множеството квартали.

Какво може да се направи?

Прекратяване на вноса от третия свят у нас. Това е същинското решение. Но няма да се реализира, тъй като към момента няма публичен интерес. Все още едни хора се изживяват като морални стожери и настояват по какъв начин би трябвало да " одобряваме и оказваме помощ " на сами мъже от страни на разстояние от 3500 километра от нашата.

Но и също тъй като огромните работодатели у нас занапред стартират да внасят служащи, тъй като " няма хора ", а в същото време те не направиха нищо, с цел да привлекат българите от историческите български общности, които и до през днешния ден живеят в мизерия. Действителността е, че се цели в подмяна на минимална работна заплата да се работи на 12 часа, нищо, че е нелегално.

Затова единственото решение е подпомагане сред всички нас.

Споделяне на информация като тази, помагане на дами и деца на улицата, които са в сходно състояние като пострадалите, за които към този момент знаем и изобщо приготовление за неизбежното. Постоянен напън по отношение на локалните ръководещи за повече сигурност в тези райони и ограничение на новите настанявания в кварталите ни. Защото все още съвсем всички от тези групи са в общински парцели за без пари.

Повярвайте, това касае всички.