Едно цяло българско политическо движение празнува и се радва на смъртта на Чарли Кърк
От Facebook профила на Виктор Блъсков
Като доста други хора на моята възраст, аз постоянно съм гледал Чарли Кърк. Не бях склонен с доста от неговите възгледи, към момента не съм. Често даже съм бил сърдит като съм го слушал. Това, което обаче ме сграбчи беше неговата концепция, че хората в едно общество би трябвало да знаят по какъв начин да приказват между тях, да се схващат макар политическите си разлики и да стигат до кротичък консенсус. Каква прелестна концепция е това! Наследство от великата американска република, в която свободата на слово беше преди всичко.
Когато го екзекутираха брутално той като че ли завоюва за финален път разногласието, тъй като в случай че заглушиш някой просто признаваш, че те е боязън от това, което желае да каже.
От друга страна, Чарли вярваше в разговор и схващане, а към този момент го няма. Сега ще има сериозна радикализация, тъй като индивидът с умерените визии, който искаше да приказва с хората беше екзекутиран, а по-крайните са в допълнение ядосани. За Бога, той беше толкоз сдържан! Щом него го екзекутират...
Самият аз сега мъчно намирам по какъв начин да продължа да му имам вяра в концепцията. Да, в България още не сме до такива крайности, само че пък в предходния ми пост може да видите, че даже българи пишат гнусотии като " една копейка по-малко " или по какъв начин си го заслужавал. При това не малко. Едно цяло българско политическо придвижване чества и се радва на гибелта на Чарли Кърк.
Трудно е в такива моменти да вярваш във опцията за разговор. Трудно е да не промениш своите визии. Надявам се, че ние тук в Европа ще намерим метод или ще отречем американската културна война с крайностите ѝ.
Като доста други хора на моята възраст, аз постоянно съм гледал Чарли Кърк. Не бях склонен с доста от неговите възгледи, към момента не съм. Често даже съм бил сърдит като съм го слушал. Това, което обаче ме сграбчи беше неговата концепция, че хората в едно общество би трябвало да знаят по какъв начин да приказват между тях, да се схващат макар политическите си разлики и да стигат до кротичък консенсус. Каква прелестна концепция е това! Наследство от великата американска република, в която свободата на слово беше преди всичко.
Когато го екзекутираха брутално той като че ли завоюва за финален път разногласието, тъй като в случай че заглушиш някой просто признаваш, че те е боязън от това, което желае да каже.
От друга страна, Чарли вярваше в разговор и схващане, а към този момент го няма. Сега ще има сериозна радикализация, тъй като индивидът с умерените визии, който искаше да приказва с хората беше екзекутиран, а по-крайните са в допълнение ядосани. За Бога, той беше толкоз сдържан! Щом него го екзекутират...
Самият аз сега мъчно намирам по какъв начин да продължа да му имам вяра в концепцията. Да, в България още не сме до такива крайности, само че пък в предходния ми пост може да видите, че даже българи пишат гнусотии като " една копейка по-малко " или по какъв начин си го заслужавал. При това не малко. Едно цяло българско политическо придвижване чества и се радва на гибелта на Чарли Кърк.
Трудно е в такива моменти да вярваш във опцията за разговор. Трудно е да не промениш своите визии. Надявам се, че ние тук в Европа ще намерим метод или ще отречем американската културна война с крайностите ѝ.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




