От Фейсбук профила на Тома Биков от ГЕРБКато гледам предизборните

От Facebook профила на Тома Биков от ГЕРБ

Като виждам предизборните клипове на Политическа партия, в които Кирил Петков кара кайт сърф, а Явор Божанов се вози на нещо с едно колело, стигам до извода, че акцията им е ориентирана към първокласните хора. Не към младите, както си мислят Кирил и Явор и не към заможните, както бихме помислили на пръв взор всички останали. Защото съм уверен, че над 90 % от младежите не са се качвали на сърф, кайт и така нататък, а 95 % не биха обикаляли града си качени върху едно колело, тъй като макар младостта си имат инстинкт за самозапазване.

Изводът е, че Политическа партия още веднъж желаят да реализират един резултат, само че реализират радикално друг. Рекламирането на скъпи удоволствия би могло да активизира поддръжката на глезльовците, които са гледани в саксия и си мислят, че целият свят е като тях. Затова и постоянно са учудени, когато някоя мотика ги удари по главата откакто са я настъпили. Интересното е, че макар емпиричния си опит с мотиката, те не престават да я настъпват с възторг всякога, когато имат опция да го създадат и всякога са сюрпризирани от резултата, което по някакъв метод е умилително. Може би в това трогване се крие тайната на обстоятелството, че към момента има хора, които гласоподават за тях, без това да им носи някаква съответна задоволеност.

Все отново Политическа партия са деца и би трябвало да им се оказва помощ - да си купят кайт или нещо с едно колело, да се пробват с някои промени на конституцията или да се поразходят по света на държавни разходи. Изобщо на тези първокласни деца би трябвало да им се оказва помощ да си угаждат, другояче може да се почувстват зле и да се разплачат. Въпросът е, какво да вършат всички останали 90 %, които не знаят какво е кайт, а някои даже не са ходили на море. Тях ги няма в света на детските занимания, тъй като не могат да си ги разрешат или пък са заети с работата и оцеляването си. И тук нововъведенията, с които се забавляват първокласните малчугани, надали ще вдъхновят някой с изключение на тях самите. Но нали са деца - длъжни сме да си ги отглеждаме. А по тази причина дали ще пораснат съм по-скоро песимистичен. Все отново на години Кирил е по-голям от мен.