От Фейсбук профила на Стоян Панчев, председател на Българско либертарианско

От Facebook профила на Стоян Панчев, ръководител на Българско либертарианско общество

Историите, разказвани у нас в последните десетилетия са за разцвет. За по какъв начин да излезем от дупката на бедността към върха на благоденствието.

Особено в сантименталния интервал (2000-2015 г.) на " златния ни век " по Красен Станчев, всички четяхме за азиатски тигри и за триумфите в Полша или Естония. Юпитата на Царя владееха обществения роман, в случай че не и властта, Каролев докараваше синдикатите до нервност в студиата на утринните блокове, даже Кирил и Асен преподаваха курс по development economics в залата на " Америка за България " в СУ (специално ремонтирана за тях и с цел да роди Политическа партия от своите банки някой ден).

Предвид изменящата се конюнктура в годините, време е да обърнем повече внимание на историите за разпад и гниене. Не на възвисение от бедността и мизерията, а на срутва и бразилификацията. Може да се окаже...полезно, поради посоката на днешния евроатлантизъм.

Пример за такава история е Аржентина. Ново изследване на университета в Грьонинген твърди, че през 1895 година южноамериканската страна има най-голям Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в целия свят. Страна по-богата от Германия и Франция, с произвеждане 50% по-високо от това на Италия и съвсем двойно от това на Япония преди ПСВ. Доходите на глава от популацията при започване на 20 век са 92% от междинните за 16-те най-богати страни по това време. Разгледайте единствено няколко фотоси от Буенос Айрес през 20-те.

Днес всички виждаме какъв срив е реализиран за 100 години - топ 3 най-висока инфлация в размер от 150% по публични източници и 240% по профилираната статистика на Ханке. Общество с голяма емиграция, престъпност и 50% % регистрирана беднотия. Благодарение на микс от социализъм, перонизъм и кейнсиански полу-лечения/полу-отрови.

Дори сполучливи и богати страни могат да се закопаят сами в блатото на бедността. Историята не е еднопосочна автомагистрала на напредъка. Виждали сме го и самите ние и това би трябвало да ни прави деликатни.

Политическата формула просто да копираме, каквото виждаме на Запад (или по-общо от огромния брат), работеше добре в един прекрасен и къс интервал от време, поради чист шанс - братът беше във фаза на умни промени.

Късметът ни свърши, огромният брат през днешния ден желае да е Аржентина - скапва си валутата, затваря си енергийната система, разрушава си политическия ред. Не бива просто да го следваме в пропастта, както сторихме с предния.